Следвайте ни

Инж. Нанко Кушеков: Бъдещето на Пловдив е да остане компактен град

Скоростта на автомобилите трябва да е от 30 км/ч в жилищните квартали до 60 км/ч по първокласната улична мрежа

viber icon

Последните изчисления показват, че жилищните сгради трябва да бъдат до 10 етажа (около 30 метра). Това е максималната височина от терена на Пловдив - точно колкото е височината на едно дърво.

 

- Инж. Кушеков, Вие сте експерт по комуникации и градоустройство и следите развитието на Пловдив от години. Какви са впечатленията Ви от първите презентации на Общия устройствен план на града, който се актуализира в момента?

- Пловдив е не само един от най-старите градове на Европа, но и един от най-трудните за решаване като градоустройство. Тепетата в центъра му, както и преминаващата през него река Марица още повече усложняват проектирането му. За целта трябват много опитни специалисти. Такива ясно в сегашната ситуация липсват и това се видя още при първите презентации на актуализирания План на града - в него има някои съществени пропуски. Например и при двете обсъждания не беше показана схемата на съществуващия регулационен план. Тя е една от основните схеми на ОУП! Външните граници на града съвпадат с външната регулационна граница, която е една от най-важните. Тя е като „крепостна стена”, понеже обхваща територията на града и изградената инфраструктура: ел, ВиК, тел. кабели, за телевизия и други.

Днес огромни площи от съществуващата индустриална зона в Пловдив се оказват празни и неизползвани. Това са заводите „Рекорд“, ЕАЗ, търговиите на едро и дребно, „Ален мак“ и други. Незаети все още стоят и големи жилищни терени. Такъв е районът на „Гладно поле” - вторичният център на Пловдив. Тук, освен обществени сгради, може да се изгради и цял жилищен комплекс. Има и други свободни площи, като кв. „Смирненски-3“. В момента градът наброява около 350 хил. души, но той спокойно може да побере поне още 50 хиляди.

- Само че това означава по-голям трафик. Кое е най-доброто решение за транспортно-комуникационната мрежа на града - този проблем се задава като бомба със закъснител в бъдеще. Как мислите? 

- Главната комуникационно-транспортна мрежа е най-важна за всеки град. В новия ОУП обаче има много участъци от нея, които не са решени професионално: кръгови колелца (Водната палата), триъгълни и 5-клонни ненужни кръстовища. Гръбнакът на главната комуникационно-транспортна система са 4-те тангенти: Северна - по бул. "България", Източна тангента - по бул. "Източен", Южна тангента - южно от жп ареала, и Западна тангента - по бул. "Копривщица". По тях се предвижда и основният градски автомобилен транспорт. Учудващо схемата на ГУМ не беше показана при второто представяне на новия ОУП.

Автомобилното движение на Пловдив не е решено рационално. То се състои от: автобуси, леки коли на граждани; леки коли на фирмите; лекотоварни на фирмите; мощни леки коли - частни; стари леки коли - над 20-годишни; мотоциклети и други. Не е показан начинът, по който може да се намали съществуващата свръхнатовареност по кръстовищата, така че градското движение да работи като часовник! А има начин! Например скоростта в града да бъде следната: до 30 км /час в жилищните  квартали; до 40 км/ час по второстепенната улична мрежа, 50 км/ч. по районните артерии, а и по първокласната улична мрежа  движението да бъде твърдо до 60 км/ч. Какви точно мерки да се приложат, за да се спазват в бъдеще тези скорости! Това не е показано в новия ОУП.

- А Вие какво предлагате?

- На първо време - създаване на буферни и многоетажни паркинги и гаражи. За тях няма схема за разполагане в града. Липсват и паркинги в центъра за автобусите с туристи, а Пловдив е един от най-важните туристически центрове в България. Второ - нека да помислим по идеята за S-бан в Пловдив - това е сложен и важен въпрос, който изисква в авторския колектив да има жп инженер - опитен специалист. Такъв обаче няма в екипа на „Булплан“, които работят по новата визия на града ни. Въобще, за да се реализира правилно комуникационно-транспортната система по ОУП до 2040 г., е необходимо да се създаде Експертен съвет по комуникации, който да следи нейното проектиране, изграждане и контролиране. В последните 10 години такъв съвет нямаше и затова фактите са плачевни - с провали и големи грешки.

- Пловдив привлича хора и от другите градове, понеже е удобен за живеене и дава възможности за работа. Не трябва ли урбанистите да помислят повече за комфорта им, за тяхната по-чиста среда?

- Моята голяма мечта е да видя Пловдив като зелен град - това е градът за живеене. Само че в момента в Пловдив има около 180-190 хил. дървета по уличната мрежа. За да постигнем оптималното, трябва да има по едно дърво на всеки жител.

Как да го постигнем: като озеленим цялата линеарна улична мрежа на града с 2, 3, 4, 5 реда дървета по цялото <210> продължение. За да имаме зелен Пловдив - до 2040 г., то всяка година трябва да се засаждат по 9-10 хиляди дървета! Сега се засаждат по 1500-2000, или 5 пъти по-малко. Според ЗУТ в Пловдив във всеки парцел трябва да има 20 до 40 процента зеленина и дървета - това обаче липсва.

Ето още една идея - защо не помислим за създаване на зелен пояс плътно около целия град. Предлагам той да бъде широк около 200 м и да бъде съставен от плодни дървета, зеленчуци и други подобни видове, характерни за Тракийската низина. Този пояс ще изолира града от обработваемата земя, която го обгражда. И в същото време ще го защити от праха и другите вредни въздействия, като лятното прегряване и замърсяване.

- Строителният бум, който се наблюдава през последните години, засегна и западните покрайнини на Пловдив. Вие обаче сте сред най-големите опоненти на тенденцията да строим в земеделски земи.

- Така е. Земята около Пловдив е най-плодородната в целия Балкански полуостров - безумие е да строим върху нея. Новият ОУП предвижда разширението на града да е с близо 40%. Това е безумие. Пловдив е като остров, заобиколен от обработваема земя, която е от високите - I, II и III категория. Вместо да унищожаваме ценни и плодородни земеделски земи, по-добре е да изградим сателитен жилищен квартал - само че в Родопската яка. Той има потенциала да побере близо 40 000 души - един нов сателит, обединяващ Пловдив, Брестник, Белащица, Марково, Първенец. Градът под тепетата има и други резерви за жилищно строителство и те са в съществуващите индустриални зони, където има неизползваеми площи. Вместо да ги усвоим обаче, ние какво правим? Пловдив се развива като октопод в полето. Около 20% от новите жилища са заключени и неизползваеми?! Бъдещето на Пловдив е да остане компактен град, не да се развива като октопод.

ВИЗИТКА

Инж. Нанко Кушеков е експерт по градско планиране, комуникации и транспорт. Има над 35 години проектантска, изследователска, строителна и ръководна дейност в различни проекти. Участвал е в разработването на общи градоустройствени и комуникационно-транспортни планове за над 15 града в страната.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?