Инж. Писев: ЕСК се оказа в "капана” на някои финансови абсурди

Проектът „Пловдив - Европейска столица на културата” премина под знака на доста скандали и програма, слаба откъм големи международни имена. Ала макар че не успя да трансформира града в културен център, събитието определено донесе ползи за туризма под тепетата.

Днес, когато е време да направим равносметка за свършената работа и позитивите, които Пловдив извлече от престижната титла, културтрегери, икономисти и урбанисти, продължават да повдигат някои неудобни въпроси.  

 

- Вдигнахме 30 метрова кула-сцена за откриването на Европейска столица на културата. Освен че попадна в полезрението на прокуратурата, кулата шокира  с още нещо - сумата, отделена за нея, се оказа около 20% от общия бюджет за културно съдържание през годината. Как ще коментирате смисъла на подобно бизнес решение?

- Кулата като бизнес решение се оказа един финансов абсурд. Защо? Тя така или иначе не е културно съоръжение, а атракцион, и в него няма грам култура. Кулата, сама по себе си, няма как да реализира какъвто и да е приход. В крайна сметка тя акумулира само разходи: по проектирането и транспортирането си, монтажа, демонтажа - всичко това е достатъчно скъпо.

Само че един атракцион също има своята бизнес концепция и трябва да бъде използван така, че да постигне съответните ефекти. Пловдивчани преживяха неудобството от това, че непосредствено преди откриване на събитието бяха затворени възлови за града булеварди. Затова си мисля: след като платихме близо 3 млн. лева за кулата, защо не я оставихме на площада поне два уикенда.

Реализирайки на нея още събития, примерно, 5-6 проекта, можеше да привлечем още туристи и да оправдаем високата цена, която платихме за съоръжението. А сега цялата бизнес концепция има отрицателна стойност. При положение че използвахме кулата само за 2 часа - дойдоха някакви хора и си тръгнаха. Напълнихме хотелите на 80% и от какво спечелихме - нищо! Получи се един финансов абсурд.

- Навсякъде в Европа титлата Европейска столица на културата е повод да се подобри инфраструктурата на града. Как ще коментирате новите придобивки за Пловдив?

- Никой не може да отрече хубавите неща, които се случиха, и ползите на града от тях. Примерно ремонтът на площад "Централен" наистина е едно бизнес събитие. Нещо, което отлагахме с години, но то трябваше да се случи. Построяването на двете галерии - новата „Капана” и тази на ул. „Гладстон” - имат своя смисъл, защото отварят нови културни пространства за града. Пловдив имаше нужда от такива зони. Факт е, че залите на „Борис Христов” са претоварени и не успяват да поемат арт събитията на града.

За мен обаче най-успешно реализираният проект на Пловдив си остава „Капана”. Замислен като арт квартал, той така и не успя да се превърне в такъв. Факт! Но пък заживя свой самостоятелен живот - без дотации от общината, без нужда да бъде подкрепян финансово. И доби свой собствен смисъл. Стана етикет на Пловдив! Чуваме критики, че арт културата не се задържала в него. На много хора може това да не им харесва, но реално това е търсенето на пазара - хората го искат!

Може да искаме да имаме 15 галерии и арт пространства в „Капана”, но задаваме ли си въпроса кой ще пазарува в тях. Така че напълно в реда на нещата е да възникват тези прекрасни малки ресторантчета, които имат друга атмосфера. Нима храненето също не е вид култура?

Каква друга алтернатива имаше „Капана” - да продължим да го дотираме ли? Днес арт квартала присъства във всички турове на града, той е част от атракционите му. За разлика от Стария град, който бавно се превърна в една „мъртва зона”.

- Добра ли беше рекламата, пловдивчани знаеха ли във всеки момент какви събития могат да посетят в града?

- Сайтът на „Пловдив 2019” беше направен без концепция - така че човек да може да влезе в него и бързо да се ориентира къде може да отиде същата вечер. Събитията се случваха почти „нелегално” и пловдивчани научаваха за тях на следващия ден. По- интересното, че покрай инициативата столица на културата се появи една шега: знаете ли, че Пловдив 2019 всъщност е бил секретен проект!?

Тук изключвам някои от сериозните проекти, като спектаклите на Opera Open, която постигна рекорди за 2019-а и имаше перфектна реклама.

Задавам си въпроса: каква беше идеята на „Пловдив 2019”? Ако тя беше да се научим да правим проекти, излиза, че научихме едни доста посредствени хора да правят още по-посредствени проекти. Без никаква посещаемост и с нулев интерес към тях! А това са едни зле похарчени пари.

- Вие кое събитие от програмата на Пловдив 2019 ще запомните?

- Някои проекти имаха нелоша концепция, но пък кой ги видя? Като „Плаващи картини сред водата - провокирай въображението“, проекта, който потопи известни творби на Владимир Димитров - Майстора във водите на Гребната база. Идеята беше шарено шоу да изобрази произведенията на великия артист върху диодни видеостени чрез най-съвременните технологии. Дотук добре, но кой ги видя? Дойдоха стотина души, от които 50 бяха самите организатори. Какъв е смисълът от всичко това? Нека направим един паралел с Христо Явашев и неговите „Плаващи кейове” в Италия. Този негов проект привлече стотици хиляди посетители и прикова вниманието им.

- А защо големите артисти липсваха в афиша на ЕСК - как се отрази това на туризма в града: хотели, заведения?

- Аз мисля че те не са търсени - концепцията на Пловдив 2019 не беше такава. Идеята беше да създадем един потенциал с хора, които да се научат да правят проекти. Само че какво се получи - дадохме толкова много пари на едни посредствени артисти за техните посредствени идеи.

В същото време фестивала „Варненско лято”, с един доста по-ограничен бюджет от 1 100 000 лева, спечели две престижни награди. Едната е наградата за любим фестивал на европейската публика и приз за европейско качество на програмата!

Разбира се, не всичко в Пловдив беше отбиване на номера, имаше и изключения. Видяхме доста добри постижения и в театъра, и в операта, но тях сме гледали и преди Пловдив 2019. Добри бяха и част от спектаклите на One Dance Week. Добрата новина е, че дори и днес, няколко месеца след като закрихме събитието, в града има оживление. Титлата ЕСК е концепция и самата идея е Пловдив, печелейки тази награда, да продължи да привлича повече туристи. 

 

Инж. Красимир Писев завършва Университета по хранителни технологии в Пловдив. След това учи „Парични и капиталови пазари” към Нов български университет, както и „Оценка на недвижими имоти” във ВИАС, София. От 25 години работи в сферата „Управление на имоти”.