Следвайте ни

Инж. Гергана Кривошапкова: Принципно важните реализации в Пловдив ще преориентират транспортните потоци

viber icon

Градската железница е голямата алтернатива срещу задръстванията 

На Пловдив не са необходими кръстовища на две нива, защото няма толкова натоварени пътни връзки

 

- Изостава ли Пловдив с подобряването на пътната инфраструктура?

- В периода на действие на ОУП на Пловдив от 2007 г. с променлива интензивност бяха реализирани някои от постановките на Транспортния план за развитие на инфраструктурата. Въпреки този видим прогрес в реализацията на първостепенната улична мрежа на града, се чувства, че реализациите закъсняват, и то чувствително. Целесъобразно е да се обърне внимание на  принципно важни реализации, които ще преориентират транспортните потоци, и по този начин ще разтоварят ПУМ от екстремните задръствания. Например не е започнато проектирането и изграждането на нито една от тангентите на града, които впоследствие трябва да се обвържат с останалата първостепенна улична мрежа. А при постоянно нарастващата моторизация на населението каквото и да е строителство на комуникационни трасета от мрежата на ПУМ ще доведе до неминуем хаос в градското движение. Затова казваме, че е изпуснато златно време, един 12-годишен период, в който строителството и реконструкциите щяха да са свързани с много по-малко неудобства, главоболия и жертви от страна на гражданите на Пловдив.

 

- Инж. Кривошапкова, в новия Общ устройствен план (ОУП) на Пловдив не е предвидено събарянето на Бетоновия мост. Наскоро обаче стана ясно, че е изготвен идеен проект за нов транспортен възел на мястото му. Като един от авторите на транспортно-комуникационната схема към ОУП как бихте коментирали това?

- Ние неведнъж сме обръщали внимание, че не е добре да се събаря Бетоновият мост, че той е необходим на Пловдив като важна транспортна връзка. Наскоро разбрах от пресата, че фирмата, която е спечелила  обявената от НКЖИ открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Модернизация на железен път, контактна мрежа и системи за сигнализация и телекомуникации в гара Пловдив и изграждане на комуникационно-транспортен пробив под жп ареала на гара Пловдив“ по проект „Развитие на железопътен възел Пловдив“, разработва проект за развитие на транспортната връзка „Бетонов мост”. От публикуваните материали разбирам, че се работи в посока за запазване на транспортната връзка. Не ми е известно на този етап с каква информация и прогнозни визии за развитие на Пловдив разполага екипът на фирмата, спечелила обществената поръчка.

По принцип има много възможности за развитие на транспортната връзка „Бетонов мост”. Фирмата може би предвижда да го събори и да го изгради наново. Това също е вариант, защото връзката остава.

Преди доста време ние направихме изследване, според което

няма нужда да се събаря Бетоновият мост.

Необходимата светла височина може да бъде постигната с конструктивно решение. Това ще бъде най-евтино. Възможни са безспорно и други решения, въпросът е колко са необходими и ефективни.

-  Не трябва ли такива обсъждания да предшестват търговете по проекти, а не да ги следват?

- Така трябва, но откритата процедура вече е проведена. Най-напред фирмата изпълнител каза, че ще демонтира Бетоновия мост, тъй като такива бяха тръжните условия. Вероятно това решение е преоценено от фирмата изпълнител и се търсят възможности за запазване на транспортната връзка „Бетонов мост”. Тази транспортна връзка присъства в ОУП - Пловдив като елемент на ПУМ (първостепенната улична мрежа), за която са налице съответните доказателства. Какво решение ще се приеме обаче, е въпрос на обсъждане и обследване. Възможни са различни проектни варианти и творчески виждания, но все пак те подлежат на доказване. Защото невинаги е полезно да се хвърлят много средства за някакъв разкош, който в тази му степен не е необходим. Особено когато сме в  криза.

- ОУП няма ли силата на документ, който да има тежест в подобни случаи?

ОУП не е план за пряко приложение

С принципните му  постановки обаче трябва да се съобразяват последващи разработки. Например принципна постановка е, че тази транспортна връзка е необходима. Има изследване в каква посока, какви стойности на натоварвания се очертават в бъдеще. С това трябва да се съобрази всяко едно решение. Но как подробно ще се разработи оттук нататък, е въпрос на проект. Така че ОУП трябва да бъде спазван в следващите нива на проектиране - подробни устройствени планове, инвестиционни проекти и т.н. Трябва да бъдат спазени неговите принципни постановки - като конфигурация на първостепенната уличната мрежа, класификация и т.н. Това са задължителни неща.

- Не е ли задължително ОУП да се съобрази с Наредбата на МРРБ за планиране и проектиране на транспортно-комуникационната система на урбанизираните територии до 2030 г.? Защото се виждат разминавания между това, което е заложено в ОУП, и изискванията на наредбата. В норматива пише, че кръстовища с натовареност над 8000 автомобила на час например трябва задължително да са на две нива. В Пловдив имаме доста такива, но са на едно ниво. Защо?

- ОУП - Пловдив трябва и е съобразен с изискванията на действащите законови и нормативни постановки, включително и с Наредба №РД-02-20 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи в урбанизираните територии.

В Пловдив към момента няма кръстовища, които да имат натоварване, по-голямо от 8000 пр.Е/час, максималните натоварвания се движат от 4500 до 6000 пр.Е/час. Дори в транспортната прогноза 2040 г. това са стойности, които рядко се постигат, защото

мрежата е хармонично развита и разпределя достатъчно добре транспортните потоци,

а където имаме натоварвания около тази стойност, там са предвидени транспортни възли.

Няма много възможности в градски условия за изграждане на транспортни възли на две нива. Друг е въпросът, че когато се предвиди S-ban мрежа и обществен транспорт, който да бъде оптимизиран така, че да е удобен и икономичен за пловдивчани и да се ползва от тях, вече няма да има такива големи цифри, които да характеризират транспортното натоварване от лични леки автомобили. Нали това е целта - да се разтовари Пловдив от автомобилното движение, за да се подобри екологията и да дишаме по-спокойно.

Освен това не е тайна, че тази наредба е по-лоша от старата, и затова много специалисти са на мнение, че тя трябва да се промени. Вече се работи в тази посока.

В нея се изисква например уличната мрежа  да се оразмерява за моторизация, която е по-ниска от съществуващата. За Пловдив се предвижда по променената наредба първостепенната улична мрежа да бъде оразмерена при моторизация 350% (350 автомобила на 1000 жители), при положение че в Пловдив в момента моторизацията е около 550%.

- Защо?

- Не ми е известно какви са били съображенията за това.

Вероятно се е смятало, че ако уличната мрежа се оразмери за по-малък брой автомобили, те автоматично ще изчезнат и ще се подобри екологията. Истината обаче е, че

няма как да бъдат принудени  хората да слязат от личните си автомобили,

ако нямат по-добри алтернативи.

- Кои са бъдещите приоритетни реализации, заложени в Комуникационно-транспортната схема към ОУП?

- Едни от най-важните трасета за автомобилно движение са подлезът „Модър“ - „Царевец“, намиращ се в стадий търг за строителство, реконструкцията на Бетоновия мост, подлезът под Централна жп гара, подлезът връзка между бул. „Александър Стамболийски“ и „Цар Симеон Велики“ под гара „Разпределителна“, мостът при стадион „Марица“, мостовото съоръжение за Южната тангента под жп линията Пловдив - София в района на кв. „Прослав“, мостът на Южната тангента над Коматевско шосе, реконструкцията на Околовръстното шосе с габарит 23,5 м, особено източната завършваща част на трасето, която в момента е възложена. Реконструкцията на цялото трасе на обходния път на Пловдив се намира в етап на проектиране и общините, засегнати от тази инициатива, срочно трябва да представят виждането си за локалните платна, обслужващи територията. Важно е също да се изградят тангентите на Пловдив, тъй като тангенциалната система за града ни е безалтернативна.

- Какво бави изграждането на S-ban мрежата?

- От доста години предлагаме създаването на една по-мощна превозна система на обществения транспорт. И в действащия ОУП - Пловдив, и в проекта за неговото изменение, разработващ се в момента, категорично се доказа, че S-ban мрежата е много полезна за Пловдив. Една от целите <210> е именно да се намали автомобилното движение чрез промяна на Modal-split. Във Варна и Бургас тепърва започват да говорят за такава система, защото видяха, че в нея има смисъл. Когато общественият транспорт е добре организиран, по-удобен и не на последно място по-евтин за пловдивчани, той ще се ползва повече. Затова, когато се реализира една обща система за обществен транспорт, е важно да се направят пунктове за прикачване между автобусните трасета и S-ban мрежата.

S-ban трасето само по себе си няма да е достатъчно

След оптимизиране на  линиите на градския транспорт, изграждането и въвеждането в експлоатация на S-ban (градска железница) заедно с подходящи прикачни пунктове следва да се потърси сериозен социален ефект - цената за едно пътуване да бъде значително по-ниска от цената за същото пътуване, извършено с лек автомобил.

С изграждане на S-ban, включително оптимизиране на цялостната система на обществения транспорт, Пловдив и пловдивчани печелят много неща: възможност за реализирани на евтини пътувания; подобряване на екологията, включително качеството на въздуха, намаляване на шумовите нива и др.; решаване на редица проблеми с паркирането.

За S-ban мрежата ще се ползват в по-голямата си част съществуващите жп трасета, поради което се очаква цената за строителство <210> да не е висока.

Инфраструктурата в основната си част е налице. Водени са разговори с експерти от НКЖИ, които са готови да осигурят коридори, да освободят част от жп линията от товарния транспорт, за да може тя да се ползва от S-bana. Освен това при тях са налични  модерни мотриси, които понастоящем не използват. Така че ако идеята за градска железница се приеме, може да бъде реализирана в съвсем кратки срокове.

- Какъв ще бъде ефектът от нея за района около Пловдив?

- Системата има смисъл само ако се развие в регионален аспект. Тя трябва да обхване и съседните населени места и да обслужи Тракия икономическа зона, която в момента се развива с бурни темпове и предвижда около 30 000 работни места. Прави впечатление, че редица  инвеститори от други държави в зоната поставят изискване за  достъп с жп транспорт по редица съображения. Освен това при тази градска железница работниците, които пътуват от съседни населени места - Стамболийски, Асеновград, Садово и др., могат да се качат на влака и да пристигнат до работното си място, без да сменят превозното средство. Затова смятам, че това е една от интересните и необходими бъдещи реализации за Пловдив.

 

Инж. Гергана Кривошапкова е завършила Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) със специалност „Транспортно строителство“. Има над 20 години професионален опит в транспортния сектор в градска среда, както и в областта на транспортното планиране и моделиране на транспортните процеси. Управител е на „Инфоплан - Т“ ООД със специализация планиране и проектиране в областта на организацията на движението, комуникациите и транспорта.

Инж. Кривошапкова е ключов специалист „Комуникации и транспорт“ по изработването на план-схема за изменение на комуникационно-транспортната система към проекта за изменение на Общия устройствен план на Пловдив - 2020 г.

Илияна Караланова

Илияна Караланова

Отговорен редактор Marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Георги

Георги

10.09.2020 | 10:39

Не е верно, че няма кръстовища с трафик над 8000 на час. Още в ГПОД от 2012 година има измервания на кръстовища с такова натоварване - бул. Хр. Ботев, бул. Цар Борис при Сточна гара, кръстовището на бул. Шести сиптември и бул. В. Априлов и др. Ако в общината са забравили за тези измервания има хора, които ги притежават. Това е преди 8 години, когато трафика е бил с 50% по малък. Ако сега се направят замервания ще се види, че има над 10 кръстовища с трафик над 8 000. В ОП"ОКТ" има данни от трафик детекторите, но община ги крие. Нека госпожата да ги поиска официално и ще види смайващи данни.

Отговори
4 0
Николай Стойчев

Николай Стойчев

10.09.2020 | 10:06

Само веднъж съм комуникирал професионално с инж. Кривошапкова и то преди много години. Изключителен специалист, точна , прецизна ! Защо няма такива, като нея в управлението на Пловдив ?

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?