49

Инж. Димитър Куманов: Пешеходният мост може да пострада, ако го превърнем в „Капана Фест“

Идеята Пешеходният мост да придобие нова визия със стъклени стени, места за отдих, много зеленина и павета срещна одобрението на романтично настроените пловдивчани, но се оказа трудноизпълнима от гледна точка на специалистите инженери. В броя си от миналата събота "Марица" писа, че акцент в проекта на създателя на „Капана Фест“ е отварянето на моста към реката и премахването на търговските обекти от съоръжението. Според автора на металната конструкция на „Влака“ инж. Димитър Куманов обаче, той съдържа огромен брой подводни камъни.

 

- Инж. Куманов, актуалната визия на Пешеходния мост като че ли не се нрави особено на пловдивчани. Още след преустройството му те започнаха да го наричат с насмешка „Влака“. От друга страна, проектът на Никола Сивков, вдъхновен от „Капана“, гъделичка местния им патриотизъм. Защо смятате, че той не е удачен?

- Искам само да предупредя, че всяко решение, в което не участват специалисти, може да създаде риск за сигурността на моста. Ако си играем на уникални атракции в стил „Капана Фест“, може да свършим твърде зле. А иначе, когато изграждаш едноетажна конструкция върху 200 метра дълъг и 16 метра широк мост, той неизбежно може да заприлича на влак. Даже според мен провокацията с цветовете е търсен ефект. Това се среща често в архитектурата.

- Защо в такъв случай създателят на „Капана Фест“ предлага ново решение?

- Нямам никаква представа. Вероятно иска да изкара някой лев на гърба на общината. Пешеходният мост обаче е под концесия и докато тя не изтече, нищо не може да се строи по него. Освен ако някой не плати, за да я откупи. Второ, отсега предупреждавам всички, които биха се занимавали с такова ново строителство, че задачата е уникално сложна. Има хиляди неща и изисквания, които трябва да се съобразяват, както и ограничения, които трябва да се спазват. Сивков е казал например, че ще махне „балатума“. Но за негова информация - настилката на моста съвсем не е балатум, а едно изключително скъпо пластмасово покритие, което е износоустойчиво. Забелязал съм, че например дъвките, които попадат върху настилката, създават проблем под формата на неизчистваеми петна.

 - В новия проект е заложено откриването на паветата, които изграждат настилката. Това удачно ли е?

- Голямата новина е, че павета по моста няма отдавна. За да изградим навремето конструкция върху съоръжението, трябваше да компенсираме нейното тегло. За сметка на тази тежест, която добавяме, трябваше да махнем съответно поне толкова тегло от натоварването на моста. За целта всички павета бяха изринати. Доказахме, че това е правилният подход не само с изчисления, но и с геодезически замервания на нивелетата на моста. Когато махнахме паветата, в средата съоръжението се вдигна с 22 мм. Като добавихме новото, мерихме пак, и то се върна точно където бяха тези 22 мм. Това е косвено доказателство, че мостът не беше претоварен. В добавка тези слоеве от конструкцията бяха страшно неравномерни и замазката на някои места беше дебела 15 см, а на други - 5. Капаците над топлопроводите също бяха доста разкривени. А ние отгоре, за да стане пак равно, изляхме шлайфан бетон с много специален състав и дебелина между 5 и 7 см. Именно върху него е залепено скъпото пластмасово покритие.

- Кажете честно: ще издържи ли конструкцията на моста, проектирана от Вас, още 20 години - до края на концесията?

- Гарантирам, че ще издържи. По този въпрос не бива да се предизвикват никакви тревоги, нито пък той да се използва като основание за подмяна на сегашната конструкция.

Подмяната съдържа много рискове. Ще ви дам само един пример. Ако мостът се направи изцяло отоплен и климатизиран, това може да доведе до сериозни щети. Такова решение беше мечта и на предишните концесионери, но за съжаление се оказа невъзможно. Зимата, когато отгоре върху моста е топло, а отдолу и отвън - студено, съоръжението може да рухне. Температурната разлика би предизвикала такава беля в конструкцията под формата на допълнително натоварване, което мостът не е изчисляван да издържа, че ще се чудят откъде им е дошло. Ако някой реши да се занимава с този мост, трябва да е наясно с ограничителните условия, които бяха поставени навремето от главния му проектант, проф. Марчо Минев - конструктор мостовак, един от най-добрите в историята на България, за съжаление покойник.

Едно от условията е, че това, което се слага върху моста, не може да се анкерира в предварително напрегнатата част от конструкцията му. Така че някой сега да не си представя, че ще отиде и ще започне да дупчи, където реши, из бетона, и да кове каквито си иска анкери. Друг проблем - мостът си променя геометрията вследствие на натоварването, увисва в средата. Така е, когато не строим сграда върху земя, а върху нещо, което провисва.

Освен това, зимно и лятно време мостът се удължава и свива. При покачване на температурите в средата на големия среден отвор се издува нагоре, а при намаляване на температурата спада надолу. По тази причина направихме нашето замерване в един и същ период от годината - тъй като поставихме конструкция върху нещо, което е подвижно и динамично. То се свива, удължава, провисва, надига се нагоре. Конструкцията трябва да е така направена, че да не се съпротивлява срещу такива  движения на моста, и вследствие на тези движения в нея да не се предизвикват допълнителни усилия. Задачата е изключително сложна, огромно предизвикателство. Казвам го, тъй като съм бил консултант по редица други сложни проекти в Пловдив - Мол „Галерия“ например, или завода на „Сенсата“, който спечели конкурса „Сграда на годината“ за иновативни технически решения. Мостът в Пловдив е най-сложният на квадрат спрямо всички останали проекти, с които съм се занимавал. Това, което ме тревожи в подобни ситуации, е да не би някои хора, които изобщо не са наясно какво се случва, да започнат да махат конструкции, да търсят павета, а като няма - да слагат. Защото могат да съборят моста.

- Проектът на „Капана Фест“ предлага събарянето на сградите от двете страни на моста и изграждането на нови. Това крие ли рискове?

- Задачата с двете сгради е изключително комплицирана. Ако тръгнете от Белово надолу по река Марица до границата ни с Турция, съм сигурен, че няма да откриете други сгради, построени директно на брега на реката върху подпорните стени. Във връзка с това, ако трябва да се строят нови сгради, трябва да са съобразени със съществуващите основи, които са много дълбоко фундирани - на повече от 25 метра дълбочина. Това е направено с цел да се стигне до здрав пласт, защото до едно ниво всичко е тиня. Новото трябва да е съобразено както с геометрията на тези основи, така и със самата им носеща способност.

Едно от нещата, за които Пловдив трябва да се тревожи, е сигурността на подпорните стени от двата бряга на реката. Те са много плитко фундирани. Наводнението от 2005 г. отнесе подпорната стена по левия бряг откъм Панаира. Това е много сериозен повод за тревога. При същото това наводнение самата река на южния бряг, точно до фитнеса, изкопа дупка в каменната зидария на подпорната стена. Благодарение на това, че отзад бяхме излели страшно много бетон за пилотите, които държат сградата, реката не успя да подкопае цялата каменна подпорна стена.  

Друг технически проблеми е, че мостът не е изцяло хоризонтален. Той е във формата на дъга. Осовата му линия не е идеално права, в средата имаше отклонение от около 15-16 см.

Това са само една стотна от ограничителните условия и проблеми, които срещнахме при проектирането на покритието върху моста. Този проект отне две години от живота ми.

Ако някои иска да прави нещо по съоръжението, трябва да бъде изключително внимателен. Най-добре да влезе в контакт с един от проектантите конструктори - доц. д-р Иван Якимов, който все още е в много добра форма. При евентуални инвестиционни намерения аз също съм на линия за консултации.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
6 коментара
данкоплатец

данкоплатец

12.07.2022 | 17:25

този грозен вагон ли кк е срам за град като пловдив претендиращ някога за културна столица на българия.трябва да им друга визия и да позволва повече престой , а ойто иска павета да помоли от фадъкова малко жълти павета , че не само софиянци да ходят по тях.

Отговори
1 0
Коко

Коко

11.07.2022 | 16:01

Гладна кокошка просо сънува.Сивков ли Мивков ли никой от тях на да го вземе.Моста е на концесия до 2035г.Който го иска плаща 4,5милиона на ББР и го взима срещу допълнителна концесия на общината.Така че нека хора без пари да не коментират и да си мислят че това е така на някой му скимва и си го взима за него.

Отговори
4 1
Deutsch

Deutsch

09.07.2022 | 13:24

Я стига глупости, махнете тази грозотия отгоре и толкоз. Моста беше прекрасен като беше открит и с гледка. Надявам се доста хора да го помнят как беше в края на 80-те преди всички сергиите. Покриването му беше една политическо-социална-бизнес глупост. Въпроса беше къде да приютим всичките сергии и се намери търгаш концесионер да спаси бедните хорица естествено срещу малка такса.

Отговори
29 1
комунист до Deutsch

комунист до Deutsch

11.07.2022 | 14:28

Изцяло подкрепям Вашето становище. Това е единственото правилно решение.Дано някой от управниците Ви прочете и разбере какво им казвате но опита ми подсказва ,че в Пловдив няма такъв.

Отговори
6 0
343

343

09.07.2022 | 12:48

В пловдив се нароиха доста умнокрасиви дебили

Отговори
9 0
Конструкция

Конструкция

09.07.2022 | 10:34

Разбирам че този мост е така направен че е възможно да понася само конструкцията на концисионера която вероятно е само поставена от горе без да е анкерирана, всички други промени явно са невъзможни и хайде стоп на всякакви предложения които са свързани с развличения и други събития за хората, да ами то парите движат света, а от тез неща май няма пари

Отговори
15 2

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?