Следвайте ни

Илиян Джевелеков: В "Порталът" великата Лолова изигра последната си роля

viber icon

Зазиданият балкон в 137-а аудитория в Софийския университет се оказа идеален за портал във времето

Представянето на музикалната бохема от 1970-те, златните години на българската естрада, дава различна енергия 

Българите сме много лоши ученици - не си вземаме урок нито от далечното минало, нито от по-близкото, нито на най-близкото

Бил съм част от екипа на „Ку-ку”, ала не се изкушавам от политиката - всички знаем известната „Приказка за стълбата”

 

- Г-н Джевелеков, пандемията ли  беше най-сериозното предизвикателство, с което се сблъскахте при създаването на сериала „Порталът”?

- Организационни изненади имаше в изобилие - проектът се точи в продължение на 3 години. Накрая снимахме по време на втората силна пандемична вълна, буквално в окото на бурята. И най-голямото предизвикателство беше,  че се справихме - въпреки  кратките срокове и ограничения  бюджет.

Не бих казал, че има българска филмова традиция с подобни скокове във времето, това е една крайно незапълнена ниша в българското кино. Примерите са малко - “13-ата годеница на принца” от далечната 1988 г., “Лили Рибката” от 2017 г.  Но те са твърде далече от  жанровия  коктейл, който предлагаме.

 

-  Как открихте „портала” към миналото точно в алма матер?

- Бяхме се спрели на Софийския университет като локация.

При първичните огледи наш гид беше Боби Ангелов - човекът, който познава може би в момента  най-добре всяко кътче на алма матер, наричат го Губернатора на университета. Той ни показа невероятни кътчета на тази изумителна сграда. Едно от тях беше зазиданият балкон в 137-а аудитория „Атанас Далчев”.

Това за нас беше абсолютно ясен знак, че това е точното място,  с цялата му предистория. Когато балконът е съществувал, е гледал на юг и там ректорът на университета си е пиел сутрешното кафе, съзерцавайки великолепната гледка към Борисовата градина. 

- Как забъркахте този коктейл от крими, приключение, арт, любовна история?

- Миксът се формира в процеса на работа. Очевидно сме изминали дълъг път до екранния резултат, който зрителите виждат,  от началната  идея да разкажем за човек, който се връща 40 години назад, за да поправи несправедливостите, засегнали баща му.  Лично аз настоявах коктейлът да бъде в тези пропорции, защото това прави сериала по-различен продукт.

Идеята да представим в сериала  музикалната бохема от 1970-те, златните години на българската естрада беше моя, много държах на нея. Като виждам крайния резултат съм много доволен от това колко различна енергия дава и е още една очарователна  съставка на  жанровия коктейл, който предлагаме.

 

- Научихте ли нещо ново за периода преди 40 години,  за т.нар. зрял социализъм?

- Не сме влагали носталгия в сериала, знаем много добре и тъмната страна на  онези времена. В този смисъл най-важното, което следвахме, беше да не си позволим по никакъв начин да размахваме пръст, да даваме оценки, да бъдем дидактични.

При проучванията около филма се натъквахме на любопитни детайли - в стайлинга, реквизита. Видях например интересни грамофони, радиоапарати, телевизори, които не  ми бяха познати.

-  Как се добрахте до автентични вещи от времето преди 40 години?

- Имаме много добър екип на художниците, ръководен от Георги Димитров. Имаше любопитни моменти около реквизита. Оказа се, че  има определени места, където може да се наеме подобен ретро реквизит. Но понякога ни трябваха неща, които там ги няма.

Научих, че в определени сайтове в интернет хора предлагат вещи отпреди десетилетия. За една от сцените например помолих художниците да намерят или да направят опаковъчна хартия от ЦУМ или Нармаг от края на 1970-те. Но трябваше това да стане в много кратки срокове.

И художниците ни се справиха - намериха човек от Козлодуй, който предлага в интернет опаковъчна хартия от Нармаг или ЦУМ отпреди десетилетия. Т.е. съществуват своеобразни интернет аукциони на ретро аксесоари и ако човек се разтърси в мрежата, може да намери невероятни неща. Като хартия от ЦУМ например.

 

 

- Как събрахте толкова многоброен и качествен актьорски състав?

- За първи път работя с толкова огромен екип от актьори. И предишните неща, които съм правил, не са камерни, но тук актьорите сякаш са много повече. Опитах се да отсея най-важните роли в сериала и като стигнах до 35, се стреснах. Това са 35 души с важни, тежащи  роли, актьори, които са утвърдени, а и дебютанти, разбира се.

За пореден път се убедих колко талантливи актьори имаме, отлични професионалисти, които горят в работата си, готови са на всякакви геройства.

 

В основните роли в "Порталът" са Велислав Павлов, Александър Кънев, Стефания Кочева, Джулия Бочева, Стефка Янорова, Михаил Мутафов, Герасим Георгиев-Геро, Борис Луканов, Христо Мутафчиев, поп дивата  Мария Илиева.

 С Велислав Павлов, един от пътешествениците във времето, работихме заедно и във филма „Вездесъщият”.  В „Порталът” Велислав поема голяма тежест на гърба си, има много тежка роля - на криминалния психолог Крум Бонев. Той е съвременен мъж, който  преминава през портал на времето в 1970-те, където ще трябва да разследва убийство, което все още не се е случило.

Павлов е бил ангажиран в 90 процента от времето на снимките, тъй като при създаването на сериал у нас си принуден да снимаш много материал за кратко време по финансови причини.

Това означава работен снимачен ден от 12 часа.

Ако двучасов филм, какъвто беше „Вездесъщият”, заснехме за 40 дни, „Порталът”, който е с дължина над  6 часа, е заснет за по-малко от 40 дни.

При такъв напрегнат режим няма как да се получи добър резултат, ако целият екип, а на първо място актьорите, не се раздават. Снимки часове наред всеки ден изискват желязна подготовка, заучаване на огромно количество различен текст. Така че поклон пред актьорите!   

 

Поклон и пред великата Татяна Лолова, която изигра в "Порталът" последната си роля - на леля Зорка, жена с висок дух и ведър характер, въпреки превратностите на съдбата. Образът е създаден специално за голямата ни актриса.   

Мъчно ми е, че си отиде, в нея имаше още сила, още потенциал да бъде на сцената, да бъде пред камерата. Наистина, когато си отиде човек от подобна класа, загубата е наистина огромна.   

- Научаваме ли ние българите уроците от миналото?

-  Изглежда не сме много добри ученици - нито по отношение на далечното минало, нито по отношение на по-близкото, нито на най-близкото. Такива сме.

 

- Бил сте част от екипа на „Ку-ку”. Ваши колеги станаха депутати. Не се ли изкушавате да редите закони в парламента?

- Не, ни най-малко. Има си хора за всичко. Предпочитам киното, не искам да се подлагам на изпитание в политиката - всички знаем известната „Приказка за стълбата”. 

- Пандемията провокира ли ви с нови идеи за филмови проекти?

- Като режисьор съм толкова погълнат от „Порталът”, че наистина не мога да мисля за друго в момента. Преди да пламне пандемията обаче, продуцентска компания „Мирамар Филм” спечели конкурс за финансиране за много интересен проект по сценарий на проф. Боян Биолчев   - „Чума”, по мотиви на разказа на Йордан Йовков „През чумавото” за епидемия в началото на 19. век.  Режисьор ще бъде Иван Владимиров, носител на  „Златна роза” за режисура и сценарий. Проектът, с който се захващаме, по много странен и нетърсен съзнателно начин кореспондира с днешната пандемия, обхванала планетата.

 

Да се събуждаш всяка сутрин до Джумаята е  житейски шанс

 

Израснал съм в "Капана", Пловдив си е градът на сърцето ми. Наистина съм щастливец, защото атмосферата на родния ми град, на квартала, в който съм израснал, е уникална. Да се събуждаш всяка сутрин край Джумаята е  житейски шанс.

Опитвам се при всеки възможен луфт в програмата ми да се връщам, да усетя аромата, да видя родителите си. Харесва ми новата визия на "Капана" -  има нещо надградено,  модерно. И твърде шумно, казват майка ми и баща ми!

Напоследък обаче работата ме поглъща и рядко успявам да се прибера. По Великден за последно успях да се видя с най-близките си. Надявам се през лятото да  мога да  прекарвам повече време в Пловдив.

Фамилията ми идва от турски, има няколко значения - забавен, остроумен човек, шегаджия. Явно е тръгнало от някой от дядовците ми.

 

 

Без супер скъпа реклама няма да стигнем до "Оскар"

 

Причините български филм да не стига до финална селекция на чуждоезичен "Оскар" са комплексни, сред тях е и малобройната ни филмова продукция. Но истината е и друга - видях с очите си, когато правихме рекламна кампания  с „Вездесъщият”, който беше българското предложение за "Оскар" през 2019 г. Лентата се хареса отвъд океана, впечатли хората от Американската филмова академия. Видях обаче за какви рекламни кампании става дума, какви пари влагат отделните държави в това. А ние клоним към нула на фона на тези суми.

Например бюджетът за реклама на спечелилия чуждоезичен филм през 2019 г. „Рома” (мексиканска драма на режисьора Алфонсо Куарон, бел.ред.) беше над 20 милиона долара. Ако погледнем по-наблизо, към Европа, имаше белгийски филм, стигнал много напред с 2 млн за реклама.

Сумите са несъизмерими с това, което отделяме ние за реклама. А въпросните суми отиват за промоция на съответния филм по всички канали, за публикации в авторитетни издания, за билбордове, коктейли.

Да, „Вездесъщият” има качества, но не успя да пробие. Да пожелаем това да се случи на друг български филм.

Не познавам актрисата Мария Бакалова. Много се говори за нея, много се раздува. Нека да се радваме, че сред номинираните за престижни филмови награди - "Оскар", БАФТА, Златен глобус, има талантливо момиче от България.

 

 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?