Илиана Балабанова: Трябва да се избират повече жени в местната власт

Илиана Балабанова е съосновател и президент на Българска платформа към Европейско женско лоби, а от тази година е президент на най-голямата коалиция от неправителствени организации на ниво Европейски съюз - Европейско женско лоби. Тя беше лектор на конференция в Смолян на тема „Предизвикателства и възможности пред съвременната жена родопчанка”, която се организира от смолянския клуб на жените „Родопчанка“ с финансовата подкрепа на Български фонд за жените. По темата „Равнопоставеност и равни възможности” лектор във форума беше и адвокат Милена Кадиева - изпълнителен директор на Фондация „ДА-Обединени срещу насилието“-Пловдив, както и адвокат Анелия Йончева от Адвокатска колегия - Пловдив, която говори по темата "Домашното насилие - анализ и практически насоки“. 

 

81% от българите смятат, че ролята на жената е да готви и да е вързана за прахосмукачката 

Цикълът на насилие е такъв, че жертвата започва да мисли, че проблемът е в нея

Всеки ден има по 7 жени и три деца - жертви на домашно насилие в България, казва президентът на Европейско женско лоби

 

- За първи път ли сте в Смолян на форум по темата за насилието? 

- Много се радвам, че съм в Смолян за втори път на такава конференция. Първата конференция беше преди една година и беше посветена отново на проблемите на жените и равнопоставеността на половете в Смолян. Тя беше организирана съвместно от клуб „Родопчанка“, организацията на жените на Казанлък и българската платформа към Европейско женско лоби. Тази година имам удоволствието да съм тук по случай 20-годишнината от съществуването на клуб „Родопчанка“, което е изключително сериозен успех. Имайки предвид всички нагласи на обществото по отношение на жените, фактът, че едно гражданско сдружение като клуб „Родопчанка“ вече 20 години работи за това всички ние като граждани да се чувстваме и да живеем по-добре и да не бъдем обект на насилие и в същото време да възпитаваме младото поколение на ценности срещу насилието, е изключителна, голяма победа. Предстоят още много стъпки в Смолян, това не е достатъчно, но фактът, че съществуват такива обединения, е предпоставка за постигането им. 

- Какво бихте казали като поглед върху Родопите и по-специално Смолянска област за насилието, има ли данни реално какво се случва?

- Официални данни в цяла България няма. Надяваме се от следващата година да има. Надяваме се искрено институциите в България най-сетне да изпълнят онова, което са приели във връзка с промените в Закона за защита от домашното насилие, и да започнат да предоставят данни по отношение на насилието над жени. Данните, които имаме към момента за България, идват или от МВР, които обаче се предоставят със заявка по Закона за достъп до обществена информация и в рамките на 30 дни ви отговорят. Това всъщност означава, че те не са достатъчно достъпни за всеки един гражданин. Другите данни, които имаме за България, идват от НПО, които предоставят данни за направените от тях консултации, което също не е официална статистика. Защото не всички се обръщат за консултации поради много причини. От една страна, от срам, неудобство. Цикълът на насилие е такъв, че жертвата започва да мисли, че проблемът е в нея. А всъщност проблемът не е в нея, а в този, който извършва насилието. Тоест нямаме точни данни. Това, което знаем, е, че всеки ден има по 7 жени - жертви на домашно насилие, и три деца в България.

- Зачестило ли е насилието над млади жени у нас?

- Много е стряскаща информацията, която миналата година Н​СИ даде по отношение на насилието над младите жени и момичета, във възрастта 18 - 29 години. Всяка трета млада жена в тази възраст е била жертва на някаква форма на насилие. Това са нашите бъдещи майки, съпруги, участнички в бизнеса, управляващи, учителки, лекарки, бъдещето на България. Всяка трета е жертва и живее с тази травма. Жената се приема като предмет, обект на някакви удоволствия или средство за изхранване на челядта. От друга страна, това не е проблем само за България, а за целия свят. Няма държава в света, която да е решила проблема с домашното насилие, но е много важно колко са жертвите на домашното насилие, какви са политиките и как институциите действат, за да го предотвратят и когато трябва, да ги защитят. 

- По отношение на Смолян и областта какво е положението?

- За Смолянска област няма почти никакви данни. Моето първо обяснение е, че от една страна, няма достатъчно на брой граждански организации, които да работят по този проблем. Има отделни личности, отделни жени, има клуб „Родопчанка“, те се опитват да повдигнат чувствителността по тази тематика. Ако обаче не срещнат подкрепата на местната власт, на местните институции, промяната на нагласите по отношение на насилието не би била възможна. Нужно е местната власт да заяви, че ще предприеме мерки за защита. Отношението спрямо насилието над жените е свързано с всички онези нагласи в нашето мислене на позицията и ролята на жената в обществото, което е сериозен проблем в цяла България, включително и в Смолян. Изследвания сочат, че според 81% от българите ролята на жената е да гледа семейството. Пак 81% от българите смятат, че ролята на мъжа е да изкарва пари за прехрана на семейството. И тук жената и мъжът са поставени в ролите си - тя седи вкъщи и гледа семейството, възрастните родители, децата, внуците дори, и така до края на живота си, а мъжът изкарва пари. И на това място аз питам, в същото време ние имаме много повече жени, завършили висше образование, отколкото мъже. Въпросът е защо тогава имаме повече мъже на ръководни позиции в разни институции, бизнес и други организации? Проблемът е, че поне 81% от българите смятаме, че въпреки че са завършили висше образование, въпреки че очевидно сме талантливи, с всички примери от спорта, културата, музиката и т.н., въпреки всичко това, ние продължаваме да вярваме, че мястото на жената е да готви и да е вързана за прахосмукачката. 

- Според Вас каква е основната причина да няма толкова сигнали за домашно насилие, при все че то съществува?

- Няколко са основните причини, една от тях е, че ние, жените, не вярваме, че ще получим адекватна защита от институциите. Много често, подавайки сигнал в полицията, жертвите биват вторично натоварвани, като например им се казва: "Е, сега и ти за два шамара. Е, ти пък какво направи, за да те набие мъж​ът ти?". Цялото общество мисли ​- щом я е набил, тя със сигурност нещо е направила. То не може просто ей така някой да те набие. Всъщност - може! Има много анализи, които показват, че властовите позиции в обществото се отразяват на ниво семейство. Ние продължаваме да живеем в патриархално общество. То, разбира се, се е развило, не е онова, което преди два века е било, когато всички поколения са живели заедно, пък най-възрастният мъж е управлявал стопанската дейност, а най-възрастната жена е стопанката и управлява снахите и дъщерите. Вече не живеем в такова време, но отношението ни спрямо жените и мъжете е останало същото. За съжаление, следващото поколение също израства в такъв модел. 

- Кризисните центрове за жертви от домашно насилие имат ли смисъл?

- Задължително. Важно е да кажа, че в Смолянска област няма нито един кризисен център или подслон за жертви на домашно насилие. Съгласно стандарта на Съвета на Европа трябва да съществува 1 подслон на 10 000 жители, във вашата област Смолян трябва да има поне 9, а нямате нито един. Което означава, че политиците и институциите в област Смолян не се грижат достатъчно да запазят живота и здравето на жените. Призовавам да избирате повече жени в местната власт. Ако сравним с Пловдив, там има неправителствена организация от 20 години, в която работят наистина професионалисти, с натрупана практика, опит и експертиза. Пловдивският районен съд е сред съдилищата, които са издали най-много заповеди за защита, защото гражданската организация е направила така, че съдиите в Пловдив да са чувствителни по темата. Тази гражданска организация завежда дела във всеки един случай на жертва ​на насилие. Жертвите има къде да бъдат подслонени и се чувстват защитени. А ако вие живеете в Смолян и няма към кого да се обърнете, като сте жертва на насилие, ако всички ти казват "ти сигурно нещо си направила", и в същото време съдиите нямат такива дела, тъй като те са част от обществения компот, то сравнението на Пловдив със Смолян е като живот в различни векове. 

- Според Вас, като цяло, в страната гражданските организации имат ли резултати в момента, с които да помогнат да се случи промяната на отношението на обществото към насилието?

- Вежди Рашидов напусна политиката благодарение на натиска на гражданското общество. В този смисъл трябва да се гордеем, че въпреки неблагоприятната ситуация, в която работят НПО, успяха да изгонят един народен представител. Ние сме силни и можем. Българската платформа към Европейско женско лоби става все по-силна благодарение на организации от цялата страна. Едни от тях са жените от клуб „Родопчанка“, жените и мъжете от Пловдив, от Бургас, от „Попрелка“ и т.н. Ние ставаме все повече, имаме подкрепата на големи НПО от България - Български фонд за жените и фондация "Фридрих Еберт", които с години ни помагат. Отворени сме да работим с всеки един, който споделя нашите ценности. Желаем това: Европа и България да са свободни от всички форми на потисничество и експлоатация, жените да имат истинска свобода на избор, приносът на жените във всички аспекти на живота да се признава и оценява. И съм убедена, че заедно можем много.