Следвайте ни

Икономистът Лъчезар Богданов пред "Марица": Държавата да помага на този бизнес, който иска да работи

Новото правителство ще трябва от сутрин до вечер да се занимава с пътната карта за еврозоната 

viber icon

Няма да има ново разсрочване на кредити, нито пък банковата система ще се разклати

 

- Г-н Богданов, банките ще могат ли да поемат ново разсрочване на кредити заради ковид кризата?

- Няма да има ново разсрочване. Тепърва ще се правят разчети, за да се види каква част от тези кредити реално няма да се върнат. Това е интересният въпрос. Няма да има разклащане на банките, защото в момента целият обем на разсрочените кредити е под 10% от всички заеми. Освен това голяма част от тези кредити ще се върнат ​- те са в платежоспособни кредитоискатели. Хората с ипотечни кредити винаги ще намерят начин да продължат да обслужват кредита си.

- Пандемията от коронавирус продължава, макар в последните седмици заразените да намаляха.  Трябват ли ни нови програми за подпомагане на бизнеса по време на кризата?

- Не трябва безкрайно да се работи само на субсидии. Дори когато има директни помощи, а ние имаме опита на големи компании в Европа ​- те са съчетани с програми за преструктуриране. Държавата ги спасява, но срещу това те представят оздравителен план как ще се пригодят към новата ситуация, как ще спестят разходи и т.н. При нас това го няма, мерките в голямата си част са с временен характер ​- те са за криза, която се очаква да е краткосрочна. И те дават нещо като глътка въздух ​- частична подкрепа, след което бизнесът сам да се оправи. Нашата философия е, че държавата помага, но само на тези, които искат да си помогнат сами. Тя не покрива напълно загуби. Помага се, но и бизнесът трябва да работи и да не затваря. Тук я няма идеята за някакво чисто рентиерство -

собствениците да затворят и да отидат на вилите си в Гърция, а държавата да им компенсира всички загуби!

Има някакво неразбиране от бизнесите, които недоволстват срещу програмата 60/40. Казват: "Това не ни покрива всички загуби!". А замисълът на мярката по дизайн е такъв - държавата помага частично, колкото да не потънеш. Това не помага на бизнеси, които нямат никакви резерви и не искат да горят оперативно пари. В другите страни в определено дълго време бизнесите работят оперативно на загуба, но я преглъщат с идеята за дългосрочната перспектива. В Германия идеята е, че „Фолксваген” няма да си закрие завода, защото 3 месеца няма да продава коли. Целта е фирмата да не уволнява хората. А че ще се трупат загуби, защото е намалял бизнесът в даден период, се приема като част от играта. 5 години печелиш и една губиш.

- Обявихме национален план до 2024 година за влизане в еврозоната. Реалистично ли е това да стане?

- Много е важно бизнес цикълът как ще ни хване, защото някои от критериите, свързани с инфлацията, зависят от годините преди това. При нас има доста променлива инфлация. Нашите цени се влияят главно от основни суровини, хранителни и енергийни продукти.

Ако уцелим лоша година, ние чисто технически ще покажем по-висока инфлация

Това обаче е управляемо - други страни в такива моменти вдигат данъци или ги намаляват. Така в момента, който им трябва, постигат ниска инфлация за една или две години. Като цяло важните въпроси са свързани с институционалната готовност. Важно е институциите, които определят бюджетната политика, инфлацията, продуктовите пазари, конкурентността на целия бизнес - всичко това дали ще позволи страната да влезе в съответните критерии. Това е трудният момент. Ще трябват доста амбициозни действия на новото правителство. То от сутрин до вечер ще се занимава с тази пътна карта за еврозоната. Кабинетът трябва да изгради институционална рамка, която да гарантира, че няма да се генерират конкретни проблеми и те няма да възникват в по-дълъг срок от време.

- Говорим за система от мерки. Могат ли институциите да се сработят, за да ги създадат?

- Точно това е ​- ние не работим по конкретен проблем, който се решава с едно действие. Тук трябва всички правила да са достатъчно добри, че в бъдеще да няма по-сложни проблеми. Това е готовността на съдебна система, регулатори, правила на конкуренция, обществени поръчки, бюджетна политика, регулации на пазара на труда и образователна система - и всичко това да е така подобрено, че нашата икономика да е устойчива на шокове. Това не се решава само с 2-3 конкретни усилия.

- Някои политолози предричат нестабилен следващ кабинет с хоризонт от 1-1,5 години. Как ще изпълним тези сложни политики до 2024-та?

- При всички случаи трябва да има достатъчно голям политически консенсус. Ако той не действа широко за всичко, което трябва да се случи, то просто няма да се случи. Доста страни от Източна Европа престояха дълго време в ERM II (чакалнята на еврозоната), преди да станат членове. Няма никаква гаранция, че за две години престой там ще влезеш. Балтийските държави влязоха между 7 и 11 години, след като бяха в ERM II. Това също е възможен сценарий. Страната трябва да иска това да стане и да има консенсус. 

- В момента имаме на много места наводнения, оказа се, че нямаме дори медицински хеликоптери. Реши се да бъдат плащани по 10 лева на личните лекари за всяка поставена ваксина. Ако всеки ден възникват куп извънредни разходи, какво правим?

- Това винаги е проблем, но опитът ни от последните години показва, че бюджетът се планира с известни буфери. В крайна сметка пари, които не се похарчат за нещо, се насочват към спешни и неотложни дейности.

Има известен ресурс да се поемат кризисни разходи, но да не са много високи

Малко наводнения в няколко десетки населени места с по няколко къщи не е макропроблем от тази гледна точка. Ако се скъса стена на язовир, влизаме в режим „Природни бедствия” и естествено, бюджетът ще страда. Това е във всяка страна. Ние още не сме в този сценарий.

- Много българи продължават да са дълбоки скептици за влизането ни в еврозоната. Как може да се промени това отношение?

- Най-голямата заплаха и съответно шанс е по-доброто развитие на икономиките в еврозоната. Това се отнася и до стабилността на банковите им системи и като цяло ​- бързото излизане от кризата. Ако ​еврозоната не успее да излезе бързо от кризата, има висока безработица и изпадне в дълбока рецесия, съчетана с висока инфлация, хората няма да искат да се присъединяват към този съюз. Много е важно реално какво ще се случи с еврото в следващите 3 години и със страните, чиито икономики са двигатели на еврозоната - Германия и Франция.

 

Лъчезар Богданов е завършил Софийската математическа гимназия през 1994 година. В момента е старши икономист към Института за пазарна икономика. Автор е на десетки публикации, свързани с различни икономически процеси. 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Бъбу

Бъбу

19.01.2021 | 10:54

Защо този анализатор ми дава пример с фолксваген който безспорно може да преглътне една година да е на оперативна загуба, която разбира се не е като да нямаш никаква работа. И колко са в БГ големите компании при над 90% микро предприятия, които компании могат да издържат на срива. Наясно ли са такива анализатори, които си стоят в софийските офиси, колко са малките бизнеси които просто едва успяват да издържат с бизнеса си семействата си. София където е съсредоточено всичко не е България, Нека някой в т. ч. и такива като този анализатор, се разходи из т. н. от софиянци, "провинция", да се запознае колко хора живеят там и какъв им е бизнеса който може според него да по живее и без печалба и дали не е въпрос на оцеляване, а не да ми прави сравнение с бизнесите в германия където почти няма такива микро бизнеси. Аман от такива разбирачи или икономисти, или анализатори, които нямат никакъв практически опит но дават акъл с огромно самочувствие.

Отговори
2 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай