Следвайте ни

Икономистът Калоян Стайков: Всички домакинства излизат на свободния пазар за ток през 2025 г.

viber icon

- Има ли държавна стратегия, която да избегне шоковия вариант за новите реформи в енергетиката? 

- За момента не изглежда така. Все пак въпросният план е само проект на този етап. Току що приключи обществената консултация, при която комисията събираше становища на заинтересованите страни. Тепърва ще видим крайния вариант на този план. Липсва и комуникация между правителството и заинтересованите страни.

 

Всички домакинства ще трябва да излязат на свободния пазар за ток през 2025 г. 

Никой още не може да каже как ще реагира пазарът на готвените промени

Интеграцията с Румъния и Гърция ни дава възможност да имаме достъп до целия европейски енергиен пазар 

 

- Г-н Стайков, Европейската комисия започна консултации за реформи в пазара на електроенергия у нас. Те са задължително условие преди комисията да позволи въвеждането на държавна помощ под формата на механизми за капацитет. Защо наричате това „тиха революция“?

- За да даде комисията зелена светлина за т. нар. „Механизъм за капацитет“ (необходими допълнителни плащания, които поддържат надеждността на енергийната система, които са различни от плащането за „студен резерв“), трябва да се направят съответните реформи, които показват, че пазарът работи нормално. В момента имаме хибриден пазар ​- регулиран и свободен сегмент. В самия план те са отделени в три части. Едната е либерализацията на пазара на едро -

премахва се ролята на обществения доставчик, той няма да снабдява с електроенергия регулирания пазар.

Може би регулираният пазар ще си купува електроенергията директно от борсата. За да стане това, понеже НЕК е страна по дългосрочните договори за изкупуване на енергия и по договорите за изкупуване на ВЕИ на централи, тези договори трябва да се преформатират. Това е част от реформата ​- пълна интеграция на всички производители на борсата. Следващата стъпка са услугите, които Енергийният системен оператор  предоставя - студения резерв и т.н. Третата реформа е за пазара на дребно и се отнася до интегрирането на потребителите от регулирания към свободния пазар. Това на практика стана за стопанските потребители. Сега ще стане и за домакинствата.

- Изпълним ли е този срок за домакинствата?

- Домакинствата трябва да излязат на свободния пазар и това е предвидено да стане поетапно до началото на 2025 година. Като срок е напълно изпълнимо - то можеше да стане и досега, но няколко правителства поред отлагаха началото на този процес. За целта трябва да има поне някаква пътна карта - кога и какво се случва, за да стигнем до пълна либерализация до 2025 г. Идеята е общественият доставчик да спре да продава еленергия за регулирания пазар - тоест крайните снабдители, които са на ЧЕЗ, Енерго-Про и ЕВН, трябва да започнат да купуват тази енергия от свободния пазар.

- Трябва ли да очакваме сътресения на пазара?

- Никой още не може да каже как ще реагира пазарът на тези промени. Реакцията му зависи от самите промени. Ако всичко стане изведнъж и шоково, може да има резки движения в цените и количествата. Това се отнася както за домакинствата, така и за индустриалните потребители, които страдат от това нещо. Голяма част от българската индустрия е енергийно интензивна. Ако има ясна пътна карта, ясен план, минат съответните обществени обсъждания, вземат се становищата на всички засегнати лица - търговци, компании, мрежата и реалните потребители, можем да чакаме по-плавен преход.

Ако обаче всичко стане шоково, както бе през 2013 г., тогава не е ясно какво може да се очаква

Все още предстои да видим как ще работи енергийната борса, след като приключиха ангажиментите на БЕХ да представя минимални количества на сегментите ​- и това стана в началото на тази година. Това са някои от факторите, които може да окажат влияние върху цените, така че прогнозите сега биха били твърде прибързани. Процесът трябва да става плавно и прозрачно и да се избягват всякакви промени от днес за утре. А като цяло при реформите в този сектор става точно това - всичко е от днес за утре.

- От 2025 г. домакинствата от кой точно ще си купуват ток, след като няма да има обществен доставчик?

- Това също не е ясно. В момента всяко домакинство може да си избере търговец и да излезе на свободния пазар и ако не му харесва, да се върне на регулирания. Оттук нататък след прекратяването на функцията на обществения доставчик (НЕК) това би трябвало да се запази. Дори в момента всяко домакинство може да си го избира. От 2025 година, предполагам, това ще стане задължително. По същия начин, по който се случи със стопанските потребители - ще получат някакъв срок, до който трябва да си изберат търговец на електрическа енергия. И може да си измислят различни варианти.

В самия план няма достатъчно информация за това какво може да се очаква

какви стъпки биха се предприели, кои са отговорните институции, каква ще е информационната кампания, какви мерки да се предприемат, за да се изб​егнат рисковете. И друг проблем се задава ​- първо имаме Интегриран план за развитие на сектор Енергетика и Екология до 2030 година, а в момента се обсъжда и Енергийна стратегия до 2030-а. Имаме и Национален план за възстановяване и развитие. На фона на тези 3 стратегически документа сега се появява четвърти, който по никакъв начин не е обвързан с първите три! А и те самите не са обвързани помежду си! Тоест имаме четири важни документа, които имат много малко връзка един с друг. Това създава предпоставки за шокове в сектора - единият план предлага едни политики, другият ​- други, а третият ​- трети. Изглежда като орел, рак и щука!

- Унгария и Полша решиха трудно въпроса с прекратяването на Споразуменията за изкупуване на електроенергия (СИЕ), каквито имаме с централите „Марица Изток 1“ и „Марица Изток 3“. Как го постигнаха?

- НЕК спира да е обществен доставчик, а в същото време е страна по договорите с американските централи. За да не е регулиран пазарът, трябва да се прекратят споразуменията за изкупуване на електроенергия с тях. Унгария и Полша имаха сходни дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия. Двете страни избраха коренно различни подходи към решаването на проблема. И ние трябва да изберем -

или вариант, който създава хаос в целия сектор и в икономиката.

И ще има специален трус в Старозагорска област, където икономиката е основно ориентирана около тези компании и други, които им предоставят стоки и услуги. И там ще има вторичен ефект​ - падане на потреблението, проблеми с ипотеки и какво ли още не. Трябва и при нас да има някакъв преговорен процес. Доколкото разбирам - той или не върви, или изобщо не е започнал. И няма как да стане до месец юни. Предният път, когато имаше преговори за промяна в дългосрочните договори, бе през 2013 - 2014 година - тогава те продължиха повече от 12 месеца.

- Плюс ли е това, че ще има интеграция на българския енергиен пазар с този на Гърция и Румъния?

- При всички положения е така. Интеграцията със съседните пазари увеличава ликвидността и съответно конкуренцията му. Цената се приближава до ефективната пазарна цена. Гърция си има своите особености, защото има много острови.

В Румъния цената обикновено е по-висока

Има си дни и часове, когато не е точно така. Интеграцията до румънския и гръцкия пазар ни дава възможност да имаме достъп до целия европейски пазар. Сега в Европа има две обединения - това в Централна и Западна (MRC) и другото, което е между Румъния, Унгария, Полша и Словакия (4MMC). Сега предстои обединението на двете. А ние ще се присъединим към локалното обединение, а оттам и към Западна Европа. Това дава възможност за достъп до един огромен пазар. Това значи и някакво уеднаквяване на цените.

 

Калоян Стайков е старши икономист към Института за пазарна икономика. Занимава се с публични финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развитие. Следи активно новите реформи в енергетиката ни, които започнаха след консултации с Еврокомисията.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай