Следвайте ни

Икономистът Адриан Николов пред "Марица": За да стигнем средния БВП на Европа, ни трябва 4-5% ръст годишно

viber icon

Настоящият ни ръст по никакъв начин не е достатъчен за бързо достигане на европейските равнища

Зелената сделка като цяло ми се струва по-скоро непостижима

От цифровата революция сега печели почти само София и с много малки уговорки Варна и Пловдив

 

 - Г-н Николов, изготвихте интересно изследване за догонването на средноевропейските показатели за БВП. Отделните региони у нас се развиват с различна скорост, а София-град продължава да лети. Докога ще е тази диспропорция?

 - Зависи кои стойности гледаме, тъй като спрямо средноевропейските нива сякаш само София е в момент на настигане. Но почти всеки регион, като оставим настрана Северозапада, където има много по-тежки проблеми, се развива доста добре през последните 5-6 години. Разбира се, каквото и да говорим в момента в контекста на коронакризата, би било малко предварително, тъй като имаме само данни от пазара на труда от миналата година. Но е доста възможно всичко да се прерисува след коронавируса. Причината е, че туристическите райони понесоха много по-тежък удар от другите. Индустриалните, като Пловдив, пък бяха спрени за няколко месеца в рамките на първия локдаун. Това няма как да не се отрази в средносрочен план за тези региони.

 - С тези темпове на растеж може ли да се каже кога ще достигнем дори средните нива за ЕС?

 - Трудно е да се прави такава спекулация, защото видяхме как едно случайно събитие успя да преобърне хода на стопанската история. В ковид ситуацията трябва да имаме предвид, че Западна и Южна Европа бяха по-силно ударени от кризата, отколкото Източна. И имаме всички условия да очакваме едно сближаване на показателите. Но това не е хубавата цел - ако обеднее Западна Европа, ние ще се приближим до тях, но няма да сме забогатели реално. С това, което имаме в момента - говорим за десетилетия напред - дали ще са три, или четири, никой не знае кога ще ги настигнем. Настоящият ни ръст по никакъв начин не е достатъчен за бързо достигане на европейските равнища. И понеже средното равнище постоянно се движи нагоре, ние имаме една движеща се мишена през цялото време. И това налага нашият ръст да изпреварва техния. В целия ЕС той е 2% годишно. Нашият трябва да е 4-5 процента, ако искаме да го догонваме. А той през последните 10 години бе 3,6% - това не е достатъчно.

- След ковид кризата бързо възстановяване ли да чакаме у нас, или дълга стагнация?

 - Българската икономика премина през кризата при по-лек начин, отколкото очаквахме в самото начало. Сривът на пазара на труда бе по-малък, индустриалната заетост се възстанови относително бързо. В този смисъл загубените години ще са 2 или 3. Да прогнозираме, че ще се върнем към ръст през 2024-та, не е невъзможно.

- Пловдивският регион продължава твърдо да отстъпва от Североизточния, където е Варна и Югоизточния с Бургас. Защо е така?

- Пловдив е особен случай, тъй като в самата област има много различни общини. От една страна, имаме община Пловдив, която е център на индустрия и услуги, община Раковски и Стамболийски, които са силно индустриални. Но общините на север от града са доста по-слаби икономически. Към Южен Централен район влизат и Хасково, и Кърджали, които като цяло са сред по-изостаналите райони. Има клъстери като Стара Загора, Гълъбово и Раднево, където има силен и свързан помежду си енергиен комплекс. Има региони с различна динамика, демография - всичко това размива картинката. Дори в една област едно предприятие скрива цялата работа. От една страна, Враца има АЕЦ „Козлодуй“, но от друга страна, в сравнение с останалата част от областта, изостава назад по всички макроикономически показатели.

 - Защо ръстът на Габровска област през последните 9 години е по-голям от този на Пловдивска?

 - Първо - нивото на Пловдивска област, което е малко над 20% от средното за ЕС, е номинално ниво - тук не отчитаме разликата в цените и покупателната способност. Ако приложим и тях, би трябвало да е 60-65 процента. Тоест не е чак толкова ниско нивото. За Габрово трябва да имате предвид, че има доста индустриални инвестиции през последните години. И пак трябва да се има предвид самата особеност на областта - Габровска област е компактна. В нея реално има 4-5 общини - Габрово, Севлиево, Дряново и още една. Докато Пловдивска е много по-разнородна. Тази разнородност в различните общини на област Пловдив обуславят този по-нисък ръст.

 - Според данните, които публикувахте, Стара Загора е първа по ръст между 2010-2018 година. Има ли обяснение на това?

 - Стара Загора е с най-бързия ръст, но това е заради енергийния комплекс. Но този т. нар. „Зелен преход“ много сериозно ще засегне динамиката там. Големият въпрос е дали тези работни места, които са в мините и във въглищните фабрики, ще успеят да бъдат пренасочени към друг тип заетост. Очакват се много пари по т. нар. „План за възстановяване и развитие“. Там ще има сериозни инвестиции - не е известно дали тези пари ще бъдат усвоени за нови работни места, или ще изчезнат някъде. Вероятно ще говорим за създаването на ВЕИ мощности. И дали ще успеят да прехвърлят въглищните централи на газ и дали е възможна такава гигантска трансформация, която ще струва милиарди. Това са въпроси, на които аз за себе си нямам отговор.

 - Възможна ли е „Зелената сделка“, която цели нулеви въглеродни емисии през 2050 година?

 - Скептичен съм към поставянето на силно политически цели в толкова силно техническа област, каквато е енергетиката. Като цяло ми се струва по-скоро непостижима. За старите страни членки - Германия, Дания, този преход е възможен и ще мине без особени проблеми. Когато говорим за повечето нови членки като Полша и Чехия, които са доста силно обвързани с въглищната генерация на електроенергия, първо, тази трансформация ще е много скъпа, второ, ще е много болезнена, и трето, ще доведе до сериозни политически проблеми. Техните управления като че ли са фокусирани към запазването на този тип мощности, за да може да оперират за по-дълъг период от време.

 - Защо включваме само Чехия и Полша? Нали и ние ще сме силно потърпевша страна?

 - Вярно е. Те имат много по-големи мощности и имат много по-сериозно представителство на ниво Европа. Така наречената „Вишеградска четворка“ има много по-силна възможност за оказване на влияние от България в рамките на Европейския континент.

 - За предковидната 2019 година Унгария, Румъния и Литва имат с 1-2 процента по-голям ръст от нас. Какво правят, което ние не?

 - Румъния и Литва са предимно IT история. Там става това, което виждаме в София - появата на големи IT инвестиции и силно развитие на сектора. За Унгария не мога да си позволя да коментирам, но най-вероятно и там става нещо подобно. Ние в София се хвалим, че имаме силен IT сектор. Става въпрос за 80-90 хиляди души в рамките на цялата страна, като 90% от тях са в София. В Румъния става дума за 4-5 пъти по-голям сектор и той успява много повече да е двигател на цялата икономика, отколкото у нас. Румъния постига това по начина, по който го правим и ние - относително ниски заплати в сектора, сравнено със Западна Европа, и много добре обучени кадри. Но Румъния има няколко IT хъба извън столицата. Клуж се очертава напоследък като такава дестинация, докато ние все още сме в период на развитие на втори IT град. Варна е напред в това състезание и като че ли и Пловдив се опитва да застане там. А в Литва са няколко пъти по-малки от нас и става много по-лесно. Колкото повече успяваме да децентрализираме този сектор, дори с някаква форма на държавна политика, толкова повече това ще повлияе на регионалното развитие. На този етап от цифровата революция печели почти само столицата и с много малки уговорки Варна и Пловдив.

 - С какво излизането на Великобритания от ЕС промени цялостната картина на континента?

 - От регионална гледна точка някои от най-богатите региони бяха във Великобритания. Когато махнем един от двигателите на европейската икономика, няма как средните стойности да не се предвижат надолу. И дори да изглежда, че много бързо забогатяваме в последните години, това би било плод на този феномен. Веднага след като Брекзит стана, Еврокомисията пусна един нов агрегат - ЕС-27. Още оттогава Великобритания е извън общата статистика.

 

 

Адриан Николов е икономически анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ). Бил е международен репортер в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна практика. Завършил е магистратура по сравнителна политология в университета в Тарту, Естония. Той публикува преди дни данни за динамиката на икономическото развитие на различните ни региони и области от 2010 до предковидната 2019 година.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (5)

Алб11гфилма

Алб11гфилма

10.03.2021 | 12:56

Bara6 yyy farajaa xiiii xoooo xaaa bkai 11g grob drob..,,---0.//!!***__,,%

Отговори
1 2
Майна

Майна

10.03.2021 | 11:40

Цялата статия е ::— Мрън мрън ,дрън дрън та пляс . Много говорене а нищо казано. Ако хванеш двама бакшиша на четвъртък пазара ще направят по реален анализ на този менте икономист. Само като му прочетох глупостите относно това че имало голяма разлика в цените на ЕС от Бг относно полупателната способност ми стана ясен ! Този няма нито един познат холандец швед датчанин или немец че да ги попита колко е една СРЗ при тях . Отговора ще го шокира и ще се скрие в мила дупка . Една СРЗ в ЕС е около 3500-4500 евро

Отговори
2 2
Гого

Гого

10.03.2021 | 11:57

Я се скрий. Заплата от 4000-5000 евро на книга. Дефакто взимат на половина. 50% са данъци и осигуровки. Не,че 2000-2500 са малко пари,но това е много добра чиста заплата. И е ок,когато и двамата в семейство работят и получават толкова. На Запад не берат еврото по дърветата. Там се бачка и се плащат данъци и осигуровки,не се лющят семки и да се разтягат локуми.

Отговори
3 1
Майна до Гого

Майна до Гого

10.03.2021 | 12:30

Абе Т-Ъ-П Лу.мпен , ти наясно Лу си какво се взима на запад бе тъпан мало-умен? СРЗ бруто е 20-25-30-35 евро на час -БРУТО Можеш ли да калкулираш и смяташ колко е чистото и колко е сумарното ? Това че такива БЕЛИ РОБИ гастарбайтери като теб бачкат за без пари и винаги за половина или за около 40% НС това което взимат местните не означава че това са цифрите . Аз имам приятели от цял свят и Европа и комуникирам с тях и знам калви са им заплатите у какъв е ценза на всякъде . СРЗ в Швеция е 4000 евро, в Германия е около 3500-4500 евро според зависи кво работиш и т.н . Това не са заплати за ГАСТАРБАЙТЕРИ А ЗА МЕСТНИ . Отвори джобса и виш само в Швеция Норвегия и др кви са заплатите или някакви местни сайтове за работа и да ти стане ясно . Така че СКРИЙ СЕ ТИ БЕ

Отговори
1 2
до къде я докарахме...

до къде я докарахме...

10.03.2021 | 09:56

ооо милия още жълтото около устата му и то акъл ще дава....брадичката му девствена главиката му зелена.... живей учи трупай ще ти дойде времето....сега гони гаджета пич....

Отговори
4 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?