Христо Пимпирев: За да оцелеем при апокалипсис, трябва да изследваме ледената риба

За да се адаптира в Южния океан, тя е заменила хемоглобина с антифриз 150 делегати от над 30 държави ще дойдат в Пловдив, за да се обсъди арктическата дейност

Професор Христо Пимпирев е български учен и полярен изследовател. Професор по геология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, част от Академичния съвет на учебното заведение.

Доайен на българската антарктическа програма, ръководител на ежегодните национални научни експедиции до базата ни „Св. Климент Охридски” и председател-учредител на Българския антарктически институт. И е първият българин, развял трибагреника на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. Автор на  книги и документални филми.

Проф. Пимпирев бе ръководител и на 27-ата антарктическа експедиция, по време на която бяха направени уникални научни открития.

 

 

- Какво е обяснението за уникалните открития,  направени по време на 27-та Антарктическа експедиция?

-  Тази година имаме доста нови научни резултати, които тепърва ще бъдат обработвани в български и чуждестранни лаборатории. За пръв път изпълняваме научна национална полярна програма и резултатите се виждат веднага. Те са впечатляващи.

Разбира се, най-атрактивна е уловената ледена риба, нарича се още крокодилска, има доста наименования. Нейната уникалност е в това, че няма хемоглобин в кръвта, която е безцветна. А и това е един от най-големите екземпляри на такава ледена риба, улавяни въобще във водите на Южния океан. Тя живее само там, защото  температурата целогодишно е от плюс 1 до минус 2 градуса. Стане ли по-топла или по-студена водата, рибата ще загине.

 

- Как я хванахте? Защо е толкова важна?

-  С въдици. А е изключително важна находка, защото показва как организмите се адаптират в неблагоприятни условия. При тези температури на водата по нулата рибата е оцеляла, като е заменила хемоглобина с антифриз, за да живее. Другите, попаднали в тази сурова среда, са загинали. Тази риба показва еволюцията, приспособимостта на организмите да оцеляват при най-сурови условия. Изучаването й дава възможност човекът да знае какво да прави, ако на земята настъпят климатичните промени. 

При нашите хидробиоложки изследвания тази година за пръв път имахме проект на доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет, който проведе комплексни изследвания. Той практически изследва целия животински и растителен свят в морето в близост до българския бряг, до българския плаж на остров Ливингстън. Не е хвалба, че имаме български бряг и плаж - така е нанесен на картите на Антарктида.

Фактически бяха събрани и колекционирани стотици екземпляри. Интересни са проучванията на нановодорасли на младата изследователка Ралица Зидарова. Това са водорасли, много чувствителни към измененията на климата, а нарастването им се следи под микроскоп. Зидарова има открити за науката 93 нови вида от района на Антарктика.

Беше взет жив фосил, жива вкаменелост - няколко асцидии, това са прародителите на всички по-нататъшни гръбначни животни, включително и човекът. Тези асцидии са живели през палеозойската ера, преди 500 милиона години. Те са прародителите на всички гръбначни, а живеят и сега. Т.е. това са живи вкаменелости, фосили, живели и преди 500 милиона години, което е колосално количество време.

Имаме и много интересни биоложки проекти за изследване на минералните образувания в околностите на българската база.

 

- Кога ще започне изграждането на лаборатория в базата?

- В момента тече конкурсът за това как ще изглежда лабораторията. Има подадени доста проекти.

Трябва да предоставим на нашите учени условия за обработка на резултатите още на самото място. Много от събраните проби при пренасянето си до населените континенти губят научната си стойност.

 

- В момента сте на световен антарктически форум в Прага. Какви са най-актуалните дебатирани теми?

- Най-актуалните теми са екология, опазване на околната среда, на уникални растителни и животински свят, минимизиране на човешкото присъствие на Антарктида. Разглежда се международно-правният режим на континента. Тревожен е засилващият се туризъм в района, който трябва да бъде поставен под контрол.

Важна е и модернизацията на антарктически бази. САЩ представиха цялостната модернизация на тяхната база, която ще се превърне в цял град, който ще приютява до 10 000 полярници през летния сезон.

 


- Следите състоянието на белия континент почти три десетилетия. Доколко тревожни са белезите за глобалното затопляне?

- Снеговете се отдръпват, това се вижда дори с просто око. В края на залива, в края на българския плаж, един ледник беше надвиснал над самия океан и не можехме да преминем до съседния залив. Сега този ледник изчезна, челото му се отдръпна назад и спокойно може да се минава под него без никаква опасност. И това е станало само за трийсетина години. В момента имаме изследвания - геофизични, с дрон, които показват как ледниците се отдръпват от остров Ливингстън. Това е факт, който никой не може да отрече. В Западна Антарктида има драстично намаляване на ледената покривка, което неминуемо доказва, че морското ниво се покачва.

 

- Антарктида е смятана за най-голямата естествена природонаучна лаборатория. Идва ли обаче времето, когато континентът ще стане източник за добив на полезни изкопаеми?

- Антарктида действително е много богата на всякакви полезни изкопаеми - нефт, газ, въглища, злато, мед, ценни метали, изключително необходими за прогреса на човечеството. Технологичният бум, който преживяваме, е немислим без наличието на ценни метали, които извличаме от земята. Най-простото - във всеки мобилен телефон има една медна жичка - ако свърши медта, как ще правим телефони?!

Смятам обаче, че засега Антарктида трябва да се запази такава, каквато е, защото е последният девствен континент на земята, незамърсен от човешка дейност. Рано или късно времето за добив на полезни изкопаеми там ще дойде, дано дотогава да се намерят безотпадни технологии за извличане на тези ценни метали. България успя да влезе в правителството на ледения континент. Всяка година на съвещанията на Антарктическия договор решаваме съдбата на  континента.

 


- За пръв път на Пловдив предстои да домакинства антарктически форум в края на юли. Какви са най-интересните участници и най-интересните точки в програмата?

- Става въпрос за изключително голям световен форум, който ще се проведе в Пловдив от 28 юли до 1 август, на който ще присъстват мениджърите на националните антарктически програми. Т.е. хората, които притежават административната власт на своите страни да ръководят полярните бази и програми. Предстои много важно правителствено съвещание. В Пловдив ще дойдат над 150 делегати от над 30 държави, плюс организации наблюдатели. Ще се проведе и изложение с участието на над 20 фирми от цял свят, които подпомагат антарктическата дейност на държавите. В Пловдив ще дойдат фирми, които осигуряват хеликоптери на антарктическата логистика, самолетите на канадски, японски, южнокорейски компании, които кацат на най-непристъпните места на земята, включително на Антарктида, фирми, произвеждащи ратраци, моторни шейни. От България фирмата Диал ще представи антарктическо облекло. 

Избрахме за форума Пловдив, защото е много красив град, а е и с най-богатата непрекъсната история в Европа. С гордост ще го покажем на колегите от антарктическите страни, сигурен съм, че ще се влюбят в него.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
тая студенокръвна риба

тая студенокръвна риба

07.07.2019 | 20:30

е отдавна изследвана. "пенсиунерус булгарикус"

Отговори
2 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?