2374

Христо Панчугов: Служебното правителство е отживелица, която ни докара президентско управление

Големият въпрос след кабинета "Петков" е дали има дупка в бюджета и колко голяма е тя

ПП отказа съюз с ДБ заради двама депутати повече, това е смешно

Дотук имаме само декларации, че ще скъсаме със зависимостите си от Русия

 

- Президентът влезе в конфликт с почти всички партии. Възможен ли е импийчмънт в новия парламент с достатъчно гласове от ГЕРБ, БСП, ПП и ДБ? 

- Не виждам достатъчна политическа смелост за подобен тип решение. Опасявам се, че отдавна част от политиците на „Продължаваме промяната” управляват само на база на рейтинг и социология. Когато политик се интересува от това дали е харесван, обикновено сложните държавни решения не се взимат. Румен Радев още се радва на някаква подкрепа в българското общество и се съмнявам противниците му да се решат да го импийчнат.

Имаме друг въпрос ​-той е свързан с това доколко сериозни са тези политици в заявката си да предотвратят влиянието на Русия в българската политика. До този момент това стои само на декларативно ниво. Това, което предстои да ни убедят тези формации, е дали са способни да предотвратят Москва да се намесва през своите различни проводници - президента и няколко партии като „Възраждане”.

Предстои да видим новата формация на Стефан Янев в какв​а посока ще направи своите политически послания - аз имам сериозни съмнения, че тя ще влезе в следващия парламент.

 

- Г-н Панчугов, служебното правителство направи рокади по върха в НАП, митниците и почти всички важни агенции. С какъв мотив се прави тази чистка?

- Това се оказа като че ли първи фокус на служебното правителство, въпреки дадените преди това заявки.  Целта като че ли е да се овладее държавната администрация на ръководно ниво и ключовите агенции, които са свързани с приходите в държавния бюджет. И разходването им за покриването на нуждите на една или друга група в българското общество.

Не съм сигурен дали е нормално това, защото в момента говорим за ръст на икономиката и сравнително приемливи нива на инфлация. В този смисъл повечето протести, които бяха миналата година, бяха за искане на пари и извиване на ръце. Правителството "Петков" обеща реформиране на различните системи, които да позволят управление на бюджетните средства у нас.

Вместо това видяхме пак взимане решение на парче под обществен натиск. Класически пример бе вдигането на осигурителния праг на определен тип професии в България. Така видяхме поредния опит за запълване на дупките в бюджета. Голямата въпросителна, която остава около предишното управление, е дали правителството не е похарчило едни пари, за които е разчитало от фонда за възстановяване и развитие, които няма да дойдат толкова скоро.

Тоест въпросът е дали има дупка в бюджета и колко голяма е тя. И това служебно правителство се опитва да постави хора на ключови позиции, които да му дадат информация по тази тема, която да бъде ползвана като предизборна бухалка. Освен това има и обикновен реваншизъм.  

- Доколко е разумно да се правят толкова смени, при положение че вероятно след три месеца ще дойде ново правителство?

- Институцията „служебно правителство” е вече отживелица. Тя показа абсолютна несъстоятелност през последната година и половина и е крайно време следващият парламент да се замисли да я премахне напълно. Конституцията трябва да се промени в тази част, която изисква обикновено мнозинство! Трябва да управлява правителството в оставка. Както показа последната година и половина, при една добре уредена държавна администрация не е необходимо тя да чака да вземе решение.

В рамките на месец-два рутинни задачи могат да бъдат изпълнявани и от професионалната администрация ​- друг е въпросът доколко тя функционира в България. Изминалите 20 години създадоха едн​а изключително непродуктивна институционална среда, в която по-скоро държавната администрация се страхува да взима решения, ако няма политическа санкция в една или друга посока.

Но това е проблем, ко​йто, така или иначе, трябва да отстраним. Никога не е било предвидено президентът да има тези функции. Той е замислен като институция, която да е представителна.

- Да, но Румен Радев се превърна в основен политически играч, излъчвайки четири служебни правителства.

- И това е проблематично, той като имаме няколко правителства, които взимат важни за България решения, без да са минали през избори. Проблемът тук не е Румен Радев, който се държи като директен проводник на руско политическо влияние у нас. Проблемът е, че назначавайки служебни правителства, те са отговорни само и единствено пред него - не пред българските избиратели.

При последното служебно правителство по-голямата част от състава му излиза от президентската администрация, а това е другият голям проблем. Нито имат подходящия опит за управление, нито някога са заемали политически позиции, за които се е изисквало те да носят отговорност за своите решения. Вече започваме да наблюдаваме натрупване на проблеми поради естеството на изминалите няколко години, които са обективни политически кризи. 

Надявам се поне следващият парламент да премахне служебния кабинет като институция, за да освободим политиката ни от натиска на този президент.

- „Демократична България” официално се регистрираха за изборите. Щяха ли да спечелят, или да загубят гласове, ако се бяха обединили с „Продължаваме промяната”?

- Вероятно социологията на ПП им е показала, че ще вземат 2% повече, ако се явят самостоятелно. Вече страдат от този синдром на българските партии, според който единствената възможност да мотивират своите избиратели е да се явят самостоятелно. Вероятно отдавна функционират под впечатлението, че са първите и неповторими в българската политика и друг не се е сещал да прави нещата, които те са правили. Съжалявам за иронията, ама вече това е смешно!

- С изгонването на 70 руски дипломати ПП обаче постигнаха такова обединение на антируския вот, каквото не е имало никога.

- Смятам, че това е надценено като ефект. Имаха няколко други ефекта ​- едното бе свалянето на председателя на Народното събрание, което доведе до митинг в негова подкрепа и до усещането, че хората ги подкрепят силно. Да ​-изгонването на руските дипломати обедини със сигурност хора, които отдавна ги критикуваха, но това е илюзорно. Тази подкрепа няма да се претвори в гласове ​- очаквам почти сигурно, че ПП ще е втора политическа сила.

Дори и първа да е, това няма да има значение, защото няма да се доближи до мнозинство. Говорим за самостоятелно явяване, което ще им донесе двама депутати повече. Няма смисъл в подобен тип стратегия. Аз не съм оптимист дори за явяването им заедно с ДБ, защото това не е коалиция, стъпила на ясни политики. Като наблюдавах поведението на двете партии през последните месеци, бях силно скептичен, че подобен разказ може да бъде създаден.

Ние сме в единствената възможна ситуация ​- ще се явят самостоятелно и ще вземат близки до предния парламент резултати, а може би и по-слаби. Стратегията „нека се явим на избори, пък после ще го мислим” няма да сработи за пореден път.

- Чуват се призиви към Кирил Петков и Асен Василев да спрат с фиксацията си върху Бойко Борисов и да опитат да работят с ГЕРБ. Възможно ли е това?

- Фиксацията върху Бойко Борисов наистина е малко смешна - не за друго, ами защото не може да бъде осъществена. Ако тази фиксация продължи, ще доведе дотам, че ПП и ДБ няма да могат да осъществят каквото и да е. Въпросът не е дали Бойко Борисов е пречка, а дали ПП и ДБ могат да се обединят с ГЕРБ около оценката какво трябва да се направи за България. Затова по време на тази предизборна кампания бе важно да чуем повече конкретика.

Когато говорим на абстрактно ниво: Бор​исов е пробле​мът на ГЕРБ ​- б​ез него ще направим каквото е необходимо за съдебна реформа ​- това не значи нищо! Сигурни ли са, че ГЕРБ споделят тяхната оценка за проблемите на съдебната система, а още по-малко дали биха взели същите решение.

Как изглежда и как се контролира прокуратурата, дали отива в изпълнителната власт, или остава част от съдебната власт, как ще назначават и отчитат съдиите. Как ще контролират съдебната власт, без тя да бъде поставяна в зависимост. 

- Евентуален съюз на ПП с ГЕРБ не означава ли, че харвардци трябва да приемат да работят и с обръча от фирми на Борисовата партия?

- Това би било атестация за отказ от реформи в българската политика. Това би означавало ПП да предаде всичко, за което бе създадена като формация. В този смисъл проблемът не е Бойко Борисов и това, че предизборно ПП са решили да говорят само за него,  а че това ще ги постави в странната ситуация в един момент да обясняват защо не искат да правят коалиция с ГЕРБ без Борисов. Виждам като сериозен проблем липсата на истинска визия и хаос в действията на ПП и ДБ.

- ВМРО отправи предложения към ИТН, отказаха им, после се предложиха на Стефан Янев и той им отказа. Толкова ли са отчаяни, че скачат от партия на партия? 

- Доста са отчаяни! Въпросът пред ВМРО вече е свързан не толкова с идеологическите ценности, въпреки че те там никога не са били важни, защото те са инструментална партия. Това значи, че казват това, което им носи политическа подкрепа. И са правили това, което им е носило политическа подкрепа.

Повече от очевидно е, че те не могат самостоятелно да бъдат част от следващия парламент, това е отчаян опит да видят себе си там чрез събиране на подкрепа. Друг е въпросът, че подобен тип странни коалиции, дори да не бяха отказани, едва ли щяха да осигурят подобно развитие. Шансът да видим ВМРО в следващия парламент в каквато и да е конфигурация е изключително нисък. 

ВИЗИТКА

Христо Панчугов е завършил политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. Сега е преподавател в Нов български университет. Бил е лидер на младежкия СДС, зам. главен секретар на „Раковски“ 134, председател на „Синьо единство“ - партията, в която отидоха напусналите СДС. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
13 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?