Христо Данов: Всеки лев, инвестиран в спорта, си струва

Футболът днес страда от назначените президенти, които убиват традициите и местната идентичност

Христо Данов е бивш президент на Ботев и футболния съюз. Преживял звездни мигове и падения в бизнеса,  днес някогашният „пловдивски брокер“ живее сам и се бори с тежко заболяване. Помагат му истинските приятели, повечето от тях свързани със спорта, в който самият Данов инвестира много средства в силните си години. Разговаряме с него за българския преход, превратностите на живота и новите футболни босове. 

Г-н Данов, за вас и Христо Александров преди 20 години се говореха легенди - за куфарчетата с долари, с които сте изградили своята бизнес империя, за източването на "Агробизнесбанк" и прехвърлените милиони в чужбина. Остана ли ви нещо от „онези“ пари?  

Няма такива пари. Както не е имало и куфарчета с червени долари. „Агробизнесбанк“ бе един много добър проект, който падна жертва на голямата криза в края на 90-те години и големите грешки на прехода. Абсурдът след банковите фалити бе в това, че властта и правосъдната система се захванаха да преследват банкерите, а не кредитните милионери, които взеха парите и не ги върнаха. Или го направиха с жълти стотинки по времето на хиперинфлацията. Някои от тях станаха милиардери с вноса на два танкера петрол или кораб захар. А после си напазаруваха огромни предприятия и курортни комплекси за без пари. Днес такива хора управляват цели сектори  в икономиката. И едва сега се сещат да ги питат за първия милион и данъчните престъпления. Ако си спомняте добре, точно ние, пловдивчаните от „Агробизнесбанк“, се превърнахме в изкупителни жертви на краха на системата. И това е най-ясното доказателство, че зад нас не е стояла партията и не е имало червени куфарчета. Бяхме млади, смели и находчиви. Работехме денонощно. Съсипахме си живота, а след това службите по поръчка на политиците ни довършиха окончателно, за да има кого да сочат с пръст. Очерниха ни по най-грозния начин. Когато понесеш такъв удар, е много трудно да се изправиш и да продължиш, след като години наред си бил по арестите и затворите. При такъв сценарий край теб остават само истинските приятели. Бизнес партньорите и възможностите да работиш вече ги няма. Срещу нас бе проведена успешна окепазяваща кампания. Всяка вечер новините започваха с поредното „разкритие“ за нашите „престъпления“. Заклеймяваха ни от най-високо ниво. По-късно съобщението за оправдателната ми присъда мина в колонките с кратки вести и никой не каза поне едно „извинете“. Всъщност направи го един достоен прокурор. Всички бързо забравиха за онова, което оставихме в града - кортовете на „Локомотив“, спасените знакови сгради, медиите, някои от които работят и до днес. Фалитът на банките бе една голяма измама на държавно ниво. Абсурдно е да обвиняваш собственика на частната банка, че краде от единия си джоб, за да сложи в другия. Да твърдиш, че е направил всичко възможно, за да съсипе собствената си банка. А в същото време да продадеш държавната „Хебросбанк“ на цената на две нейни годишни печалби. Други предизвикаха кризата, но ние опрахме пешкира.  

Кои бяха тези други?

Държавните ръководители и партийните величия. Политиците и създадените от тях олигарси съсипаха системата, за да я предадат в ръцете на своите фаворити или спонсори. 

Получихте оправдателна присъда, но наистина ли не скрихте милионите от „Агробизнесбанк“ за по-добри времена? 

Вижте, в „Агробизнесбанк“ нямаше и един ощетен вложител. Доколкото имаше някакви проблеми, те бяха свързани с обезщетенията, срещу които бяха отпускани пари на някои държавни фирми и структури или свързани с банката фирми. Трябва обаче да е ясно, че всичките тези кредити бяха сериозно гарантирани и това се доказа в съда. Но политиците, които преди това звъняха на пожар с молби да се отпускат пари на ВМЗ-Сопот за заплати, за да няма стачки, се изпокриха. Обезпечения имаше, но синдиците, които поеха управлението на банката след нас, не ги събраха. Що се отнася до откраднатите пари, смятате ли, че днес щях да съм почти на улицата, ако бях взел прословутите милиони? 

Но някои от съдружниците ви също си накупиха предприятия? 

И съдружниците, че и служителите. Но как е ставало това, трябва да попитате тях. Аз опитах няколко съвсем прости бизнеса, след като спря преследването срещу мен. Имах сграда с най-луксозните офиси по онова време, заведение, инвестирах в земеделие. После опитах да разширя бизнеса, като закупих оранжериите в село Баня. Направих го с кредит, и то при много тежки условия. Имах и проект по селската програма. Изплащането на субсидията обаче се забави с години, а лихвите в банката бяха огромни. Подлъгаха ни и с възможността да се използва топлата вода от изворите в Баня за отопляване на оранжериите. Пазарът на зеленчуци също се оказа много труден в конкуренцията с контрабандния внос и нелоялните търговци. В резултат оранжериите фалираха, а заедно с тях от банката ми взеха всичко. Днес живея сам в единственото си жилище и се боря с неприятна болест. Това е истината.   

Как се справяте като пенсионер?

Трудно е с 250 лева. Взимам скъпи лекарства и добре че са приятелите. Между другото сега разбрах смисъла на онази фраза, че истинските приятели се разпознават не от върха, а когато паднеш от него. Между другото повечето от тях са свързани със спорта - момчетата от великото американско лято и няколко други бивши спортисти или спонсори на клубове. Няма ги роднините, няма ги и бившите съдружници и партньори. 

С вашето име е свързан един от най-големите спортни успехи на България - четвъртото място на Световното в САЩ през 1994 г. Останахте ли фен на футбола?

Разбира се, това ми остана. Смятам, че българският футбол днес страда от назначените президенти на клубове, които политиците командироват по стадионите, за да имат подръка агитките в изборно време.  Тези хора не разбират играта, я някои дори не я обичат. Търсят единствено дивиденти - преки - с черно тото или уредени мачове, и косвени. На някой му се гарантира бизнесът, на друг му се опрощават дългове или му се възлагат обществени поръчки, а той уж инвестира в спорта. Това не е нормално. И ще продължава да е така, докато в държавата няма работещ закон за спорта, който да поставя ясни правила. Тогава ще дойдат и реалните инвеститори във футбола. Командированите президенти не милеят за клубовете. Те убиват традициите и местната идентичност, защото знаят, че са на Лаута, на Герена или на Колежа от ден до пладне. Някога нас ни критикуваха, че сме взели Боби Михайлов и Наско Сираков в Ботев за сметка на местните играчи. Между другото за малко не успяхме с Трифон Иванов, Бог да го прости, и Краси Балъков. И за това получавахме освирквания, макар да върнахме в отбора Митко Младенов, да дадохме шанс на Коце Видолов, Борис Хвойнев и още много други. На всички местни момчета се даваше шанс - ако не в Ботев - в Спартак, който тогава бе страшилище при Наско Драмов и помощника му Георги Дерменджиев. Сега в Ботев и Локото играят шкартото на Левски и ЦСКА. Чужденци със съмнителни качества се търкалят на тумби из пловдивските клубове, а феновете не могат да им запомнят имената. Всяка година отборите са различни, а от местните школи не излиза почти нищо. И това е изключително тревожна тенденция, ако господата Самуилов и Крушарски изобщо се интересуват от това.   

Вашата тръпка беше националният отбор. Как преценявате трикольорите днес? 

Има положителна тенденция. Петьо Хубчев си разбира от работата. Той е сериозен и всеотдаен човек, а освен това има немска закалка. Виждате как промени отбора, макар в момента да не се радваме на особено талантливо поколение като онова от американското лято. И феновете лека-полека се завръщат на стадиона, което е най-важното за тази игра. 

Чувате ли се с футболистите от онзи велик тим?

Да, но не се натрапвам. Те са и хората, които най-много ми помагат днес - Боби Михайлов, Наско Сираков, да не ги изреждам. Те са страхотни мъже и доказват, че няма как успелият спортист да е човек с дребна душа. Вижте Стоичков каква премиера на книгата си направи завчера. Трима президенти му стояха на крака. Тези хора са нашият капитал пред света. Имаше много критики към Боби Михайлов, когато се захвана с футболния съюз. Но във времето той показа, че се справя много добре - реформира лигата, направи се нова база за националния отбор, стадиони в много градове. Името на Боби тежи в европейските институции.  Житейският успех на тези момчета ме кара да вярвам, че всеки лев, инвестиран в спорта, си струва. Добре е да го разберат и днешните управници, особено тези в Пловдив. Защото тук нещата сериозно закъсаха в последните години.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?