Григор Лилов: "Чисти ръце" отвън ще сложат край на прехода

$5 млрд. държавен депозит в Дойче банк бяха присвоени след 10 ноември 24 семейства държат финансовото и бизнес пространство в България

Григор Лилов е журналист и писател, финансов и икономически анализатор. Завършва журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а после и икономика в УНСС. Пише статии за вестниците The Economist и Financial Times. Автор на книгите „Най-богатите българи" - том 1 и 2, „Либийска връзка“, „Тайният проект Бойко Борисов“, "Тайните на големите играчи“ - том 1 и 2, "Ъндърграунд:1", "Ъндърграунд:2", "Операция Президент", "Дуел", "Политиците. Парите! Мръсните им тайни!", "BG милиардери. Парите им! Скандалните им тайни!"

-29 година от началото на прехода доживяхме арести на олигарси. Не са ли твърде закъснели?  

-Закъснели са не само арестите, а и целият български преход, ако сравняваме с промените, извършени в другите бивши държави от Варшавския договор. Т.е. ние изоставаме безнадеждно след времето. Има голяма разлика между арести и произнесени присъди на всички инстанции. И досега в България са извършени много арести, но нямаме нито една реална присъда за такъв тип хора, на такова равнище в бизнеса и в елита на страната. Дори да се произнесе присъда на първа инстанция, тя пада на втора или на последна инстанция във Върховния съд.

Така че е възможно да сме свидетели на поредния театър. Възможна е обаче и една друга хипотеза - България тръгна към Еврозоната, но нашите партньори внимателно наблюдават процесите у нас и поставят своите изисквания. Ние сме молител, застанал пред прага на Еврозоната. Спомням си как преди повече от десетина години по същия начин застанахме пред прага на НАТО и на Европейския съюз. Тогава неофициално ни беше казано да не мечтаем за приемане в тези структури, ако не бъде поразчистен българският достатъчно корумпиран, мафиотизиран и криминален пейзаж. Спомням си какво стана тогава, какъв низ от поръчкови, и досега неразкрити убийства, последва, как една от най-могъщите групировки - ВИС, изчезна от хоризонта изцяло. И как на друга групировка - СИК, беше сериозно орязано влиянието на босовете. В онези години беше ударен и бизнесът, включително с убийството на мастити, така наречени бизнесмени, като Илия Павлов, Емил Кюлев.

Така че в момента може би има някакво повторение на тези процеси, но естествено в далече по-цивилизован вариант. Каквото и да си говорим, членството ни в ЕС оказа дисциплиниращо въздействие върху българските елити. Проблемът е, че за разлика от преди, когато е посегнато и на по-високи етажи, ако приемем горната хипотеза, сега това няма да се случи. Лица от типа на Ветко Арабаджиев съвсем не са най-съществените примери за бизнес пейзажа на България, както и на пейзажа, свързан с т.нар. сива и черна икономика. Има други, далече по-значими фигури, но към тях не се посяга. Няма и да се посегне.

Т.е. вероятно сме свидетели на нещо като имитация, за пред западните ни партньори - трябва да свършим нещо, за да получим шансове за Еврозоната.  

-Това означава ли, че у нас всички промени се извършват под външен натиск?

- В България всички сериозни промени се случват само и единствено така. Ако не беше фалирал социализмът и не беше външният натиск, нямаше да го има този вътрешен преврат преди 29 години, наречен 10 ноември. Ако не беше този натиск отвън, нямаше въобще да бъде въведен валутният борд. 

Сега отново имаме поредния външен натиск. Ясно ни се казва: Трябва да извършите необходимите реформи, както и нужното почистване на вашия дом. И у нас започва да кипи дейност, включително и арести.

- Чуха се оценки, че това е опит за ревизия на прехода... 

- Никаква ревизия на прехода не може да се направи в България, поне от нейния бизнес и политически елит, по простата причина, че именно те са най-облагодетелствани от този преход. Да го ревизират, означава да ревизират себе си и да се лишат от богатство. Така че трябва да разчитаме на някакви други механизми.

Заради действията под външен натиск обаче се решават и вътрешни проблеми, защото, естествено, изпразнените бизнес територии ще бъдат заети от други, по-свои хора.

-Ясна ли е вече истината за митичните куфарчета, в които са раздадени парите на социалистическа България? 

-Ясна е неофициалната истина. През 1990 г. се водеше разследване срещу Тодор Живков, тогавашното Главно следствено управление изнасяше данни пред журналистите за маздата на Владко Живков, за парите, отпускани на фамилията от УБО за покупка от Кореком. Тогава бях написал: Дреболии, мъгла, зад която, в дълбоката сянка на тишината и тайната се крият милиарди долари. Това бяха точно от тези „куфарчета”, каквато е популярната формулировка, на раздаваните пари. Всъщност големите пари бяха депозирани навън в западни банки. Например в Дойче банк имаше депозит от 5 млрд. долара на българската държава, които просто бяха присвоени. Когато изтече срокът на този 5-годишен депозит, направен в края на 1988 г., управляващите у нас, които дотогава бламираха сделката по външния дълг, се затичаха да сключват споразумение. Защото в противен случай тези пари щяха да бъдат блокирани или иззети от кредиторите. 

Така че нещата се знаят, включително от  аналитичните центрове и разузнавателните централи на нашите партньори. Липсва обаче политическа воля да се огласи тази истина и да се нормализира българската действителност. За съжаление, липсва и обществен натиск за това. 

-Колко са изнесени от България след 1989 г. пари?

-Да, става въпрос за огромен ресурс. По мои оценки от началото на прехода, по данните и банковите сметки, които съм събрал, става дума за сума от порядъка на 13-14 млрд. долара. В момента се смята, че са 30 милиарда. Това са парите, изнесени от България, но това не значи, че са налични - техните господари ги прахосаха за всякакви глупости - безкраен низ от любовници, яхти, имоти по всички краища на света.       

-Знаят се и хората, а защо никой не ги търси? 

-Подобни процеси се разиграха и в други страни от бившия социалистически лагер. Там обаче мащабите бяха много по-малки, а и процесът на разграбване беше спрян много решително. Например в Полша половината от първоначалните милионери и мултимилионери на прехода вече са в затвора. 

-Станахме свидетели на няколко преразпределения - след групировките дойдоха олигарсите. Докога така? 

-Преразпределение у нас винаги е имало. През 1993 г. имаше един прословут елитарен Клуб Г-13, който включваше най-богатите хора. Днес някой да си спомня имената на Георги Агафонов, Валентин Моллов? 

Процесите на преразпределение ще продължат. 

-Колко са олигарсите у нас? 

-Основната част от финансовото и бизнес  пространство на България реално е съсредоточено в около 300 семейства, от които 24-26, по мои оценки, всъщност са практическите господари. Формално то е разпръснато в хиляди  т.нар. подставени лица. И това се знае, но явно българското общество не желае промени тук. Предпочита алтернативата - Терминал 2. Всичко по-предприемчиво си взема багажа и се изнася. Ако не беше Терминал 2, в България със сигурност щеше да има революция. Той обаче намалява социалното напрежение, служи за нещо като клапан за изпускане на парата, за да не гръмнем.

-Хората се питат как комсомолски активист като Николай Банев става един от най-богатите българи? 

-О, не е само той. Ако погледнете списъка на другите богаташи, почти всички са със същия социален произход. Сред тях няма случаен човек. Днес не можеш да бъдеш някой, ако вчера си бил никой, е знаменита фраза на Иво Прокопиев, собственика на групата „Капитал”. 

Много от тези хора, освен на обикновени длъжности преди 10 ноември, са били и агентура на репресивния апарат. И точно заради това, че са зависими, че са обвързани, им бяха дадени пари. Те се дават на такива хора, за да бъдат държани изкъсо. 

Не си мислете обаче, че парите на тези хора им създават могъщество. България е достатъчно бедна страна и достатъчно зависима от всякакви външни центрове на влияние - както западни, така и източни. Има достатъчно механизми, чрез които те да бъдат държани под контрол.     

- Оказва се, че срещу богаташите, на които мнозина завиждат, се упражнява шантаж? 

-Това не са най-големите играчи, истинските собственици. Да, има и хора с огромни възможности,  които не са подставени лица - като Валентин Златев и други. Но зад такива фигури като Ветко Арабаджиев, Миню Стайков, Баневи, стоят съвсем други стимули и лица. Независимо че парите им могат да бъдат проследени до офшорки, връзките опират до могъщи наднационални капиталови образования.    

Безспорно сред олигарсите има оформени първа и втора категория. Докато на тези от  втората категория може всичко да им се случи, първата категория е недосегаема. Сега палачинката се обърна за пореден път и тези, които са по-тясно свързани с определени среди в бившата комунистическа партия, и имат по-видими връзки от другите с руските олигархични групировки, попаднаха под ударите. Вероятно ще се измъкнат, като си платят. Сигурно дори ще бъдат осъдени на първа инстанция, под международен натиск, но във Върховния съд ще се окажат невинни и делото ще бъде върнато за ново разглеждане - любимия трик у нас. 

Да, атакуваните олигарси ще загубят голяма част от богатството си, което ще бъде взето от други олигарси. До следващото обръщане на палачинката. 

-След 29 години преход вижда ли му се краят на този процес? 

-Докога ще продължи процесът - докато българското общество примирено търпи това и докато го търпят западните му партньори. Те няма да търпят вечно и накрая ще вземат доста по-решителни мерки. Както се случи в Италия с операция „Чисти ръце”. 

Ще ни помогнат да осъществим такава операция, както помогнаха на Италия. Никой не си прави илюзии, че „Чисти ръце” е плод на италианския елит. Там бяха съдени осмина премиери, от които петима бяха осъдени. Бяха съдени над 1000 депутати, а 500 бяха вкарани в затвора. 

Всичко това не го свърши италианският елит, а група магистрати и следователи, които се ползваха с изключително мощна подкрепа отвън, от западните партньори на Италия. Вярно, над половината от тях загинаха, но останалите свършиха работата.

Това стана, когато се взе геополитическото решение за приемане на еврото като общонационална валута в Европа. Никой не желаеше да допусне в новата валута на Европа мафия като италианската, ползваща се с политическа протекция.
Вероятно този вариант ще бъде приложен и за България.

-Историческата ни съдба ли е причина за поведението ни? 

-500 години сме били под робство, през което е било обезглавявано всичко, което стърчи над плета. Самото чувство за единение, за общност, за общи цели,   за общо благоденствие е било достатъчно изкоренено. По-късно пропагандата при социализма демагогски спекулираше точно с това, а на практика се правеше точно обратното. Така че 500 плюс 50 години се формира определен национален манталитет. Това обяснява защо на нацията ни липсва усещане за държава. Тук се мисли ден за ден, липсва усет, че индивидуалният ни просперитет много зависи от общия. И докато не разберем, че точно корупцията е огромният проблем на България, ще сме свидетели на абсурди и трагедии.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?