Главен играч на Балканите трябва да е Брюксел

Поне три размирни огнища тлеят в региона, връщащи се от Сирия джихадисти са новата заплаха

 

Боби Бобев е доктор по история, дългогодишен сътрудник в Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Специализирал в Мюнхен, Москва, Лондон. Води лекции по бакалавърски и магистърски програми. В Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Посланик в Албания 1998-2006 г. и в Косово 2010-2014 г. Автор на книгата „Записки по история на България”, студии и статии.

До каква степен вкарването на темата „Западни Балкани“ в дневния ред на ЕС - приоритет на българското европредседателство, тушира старите конфликти в региона? Ще се превърне ли той в зона за инвестиции и
мегапроекти?


- Поставянето на темата за ускоряване на евроинтеграцията на Западните Балкани като приоритет в българското председателство на Съвета на ЕС вероятно ще се превърне в значителна външнополитическа удача за нашата страна. Ние нямаме потенциала и възможностите да решим този въпрос, но можем да бъдем доволни от случващото се напоследък.  ЕК оповести своя стратегия по темата, нейният председател Жан-Клод Юнкер посети всички столици в региона, предстои среща на върха ЕС - Западни Балкани. Ние имаме немалка заслуга това да се случи.

Трябва обаче и да признаем, че проспахме 10 г. еврочленство, преди да започнем да работим наистина активно в направление Западни Балкани. 

А старите конфликти не могат да се елиминират с един замах, и досега има „горещи точки“ на няколко места. Уникалното в случая обаче е това, че за първи път в многовековната история на региона всички държавнополитически субекти гледат в една и съща посока и имат един и същ основен външнополитически приоритет. Това наистина създава предпоставки за преодоляване на натрупвания и противоречия от миналото, за решаване на дълголетни проблеми. 

Ако всичко това се случи, обстановката ще се стабилизира и интересът на външните инвеститори неизбежно ще нарасне.  

И в Европа, и в останалия свят достатъчно ясно разбраха, макар и със закъснение, че основният проблем в Западните Балкани е икономическият, водещ след себе си безперспективност и песимизъм. 

Кои страни в региона имат най-голям шанс да влязат с първата
вълна?


- Страните от региона са на различен етап от структурните си отношения с Брюксел - Черна гора и Сърбия преговарят и са отворили немалко глави, Македония и Албания са в очакване на утвърждаване на дата за започване на преговорите, препятствията пред Босна и Косово изглеждат най-сериозни.  

 Всичко зависи от темпото, с което се покриват критериите, като 2025 г. не е фиксирана дата, а условен времеви хоризонт. Топката е в полето на кандидатстващите страни.

Очаквате ли Гърция и Македония да постигнат компромис за името и да сложат край на четвъртвековния спор? 

- Несъмнено този проблем очертава един от най-горещите и трудни за преодоляване въпроси на Балканите. Може би по отношение на Македония е редно да поставим на първо място във времето членството в НАТО, тъй като преди години официална Атина блокира именно него. Така или иначе именно Гърция постави преграда пред Македония по темата за интеграцията. Дълго време усилията на посредника от страна на ООН Матю Нимиц оставаха безрезултатни и проблемът изглеждаше фактически замразен.  

И в Гърция, и в Македония има противостоящо обществено мнение и поведение на политически субекти, включително до осъществяване на масови протестни демонстрации,  което подсказва, че пътят до компромиса няма да е кратък, колкото и да ни се иска това да стане възможно най-бързо.  

Ще преглътне ли Белград независимо Косово?  

- И Сърбия, и Косово знаят, че решаването на спорните казуси със съседните държави е категорично изискване за евроинтеграция, и в този смисъл са заинтересувани от намирането на съответната формула. Все пак години наред тече диалогът между двете столици, постигнати са и повече от 30 двустранни споразумения, голяма част от които действат. Спорни моменти и разминавания е имало и ще има. 

 Политическият диалог премина на възможно най-високото равнище и ще се води от президентите Хашим Тачи и Александър Вучич. За обозримото бъдеще нека използваме думите на Федерика Могерини и бъдем „оптимистични реалисти“. Двете държави са очертали своите „червени линии“ и очевидно компромисът трябва да се търси в пространството между тях. Възможен е вероятно и вариантът Сърбия да не признае директно Косово - такъв акт все още е рисков от политическа гледна точка, но да допусне приемането на страната в ООН.  

Кой е най-сериозният тлеещ конфликт на Балканите в момента?

- Мисля, че и от казаното дотук става ясно, че най-горещите точки вероятно са три - гръцко-македонският спор за името, статутът на Косово и отношенията му с Белград и цялостното състояние и много комплицираната ситуация  в Босна. Видимо е, че тези проблеми не са от вчера и с години не може да се намери правилното решение. Ще продължат усилията при международно посредничество да се търсят резултати от активен двустранен диалог. Колкото до Босна и Херцеговина, винаги съм считал, че за нейните проблеми е нужна нова международна конференция, нека условно я наречем Дейтън 2, организирана този път от ЕС. Да не забравяме обаче, че съществуват и редица други спорни въпроси - за морската граница между Гърция и Албания, за отношенията между Белград и Загреб, за демокрацията на граничната линия между Черна гора и Косово и т.н. Всички подобни проблеми на двустранните отношения трябва да се изчистят преди реализиране на еврочленството.

Не трябва да се подценява и друг важен момент. Регионът бе повлиян в негативен смисъл от военните действия в Сирия и Ирак и участието на стотици наемници от Балканите в тях. В отделните страни се взеха мерки, подобно поведение се криминализира, в затворите влязоха немалко носители на идеите на радикализма и религиозния фундаментализъм. Рисковете обаче остават, особено с оглед процеса на завръщане в страните на участници в бойните действия - особено в страните и районите с налично мюсюлманско вероизповедание. Тук трябва да се съсредоточат сериозни усилия. 

Какви шансове за региона и за участниците дава срещата във Варна на 26 март на лидерите на ЕС и президента на Турция Реджеп Ердоган? Какъв е мъдрият ход на Европа?

- Въпросът за евентуалното еврочленство на Турция винаги е предизвиквал дискусии в ЕС и по него няма единомислие. Събитията в Близкия изток и бежанската криза допълнително усложниха обстановката и задълбочиха противоречията по темата, които стават все по-видими. Несъмнено страната е доминираща сила в един сложен и взривоопасен район и Брюксел има нужда от партньорство с нея. Що се отнася до евентуалното еврочленство, то Турция към момента не покрива критериите по редица показатели - и във вътрешен, и в международен план, така че  ултимативното искане за „всичко или нищо“ просто няма как да бъде зачетено. Ако говорим за „мъдро решение“, според мен то се заключава в поддържане на сътрудничеството, дори под формата на някакви специални отношения. А колкото до срещата във Варна - да не забравяме, че тя не е окончателно потвърдена и провеждането е под въпрос. 

Превръща ли ни активната външна политика на премиера Бойко Борисов в главен играч, или мотор на Балканите? 

- Похвално е външнополитическото активизиране на страната ни в последните месеци, като заслугата на правителството и съответно на министър-председателя е безспорна. В комбинация с европредседателството това прави страната ни далеч по-видима.

И историческият опит показва, че именно Балканите са мястото, където можем да водим реална, сериозна и резултатна политика. Надявам се, че активността ни няма да приключи с края на нашето председателство на Съвета на ЕС.

На Балканите се преплитат много и сложни интереси.  Едва ли можем да претендираме за ролята на основен играч - и поради собствения си потенциал, и поради факта, че реално сме част от усилията на ЕС и НАТО. Можем обаче да бъдем мотор на полезни инициативи за двустранно и регионално сътрудничество и това само по себе си ще се явява значителен принос. Важно е да следваме собствените си приоритети и да не показваме предпочитания към една или друга държава за сметка на останалите. Полезни могат да бъдат и съвместни начинания с другите членки на ЕС в региона - Гърция, Румъния, Хърватия, включително и с поддържането на инициативи в Брюксел. 

Превръщането на Западните Балкани в зона на интерес и влияние на ЕС ще предизвика ли нова битка на Великите сили за региона?

- Балканите винаги са привличали вниманието на големите геополитически играчи и  настоящият момент не прави изключение. Можем да констатираме усилия и активност и на ЕС и НАТО, и на САЩ, и на Русия и Турция, вече и на Китай в икономическата сфера. Разбира се, често целите и действията за постигането им са противоположни и дори взаимно изключващи се.  

След разпада на Съветския съюз влиянието на Русия в региона силно спадна и доведе до загубване на позиции. В последните години се виждат очевидните усилия това да бъде преодоляно и по пътя на икономическото присъствие, и в политически план.  

Съвсем очевидно е желанието да се попречи на интеграционните процеси на държавите в региона - разширяването и на НАТО, и на ЕС в Западните Балкани се разминава с интересите на Русия.  
  Несъмнено борбата за приоритетно влияние в региона ще продължи и нашата позиция в тази обстановка следва да се диктува от членството ни в ЕС и НАТО. И ако говорим за хипотетичен главен играч в региона, това трябва да бъде Брюксел.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?