Следвайте ни

Георги Стоев: Най-успешните реформи се правят по време на криза

viber icon

Докато икономиката вървеше добре, бизнесът настояваше държавата да се меси колкото е възможно по-малко. Сега картината се обърна - всички търсят държавата за помощ. Доколко е здравословно това за модела на пазарната икономика?

Всяка намеса на държавата обикновено е аргументирана с много добри намерения, но в общия случай води до вреди. За разлика от социалната политика, която като философия таргетира някаква част от хората, които са в затруднено материално положение. И тогава другата част - мнозинството, плащат сметката. В случай че държавата иска да помогне на всички, тя трябва да вземе от всички, защото тя няма собствени пари. Честната политика според мен е да се обясни на хората, че минаваме през криза, която ще засегне всеки сектор и всеки човек ще бъде потърпевш. Че трябва да преразгледаме начина си на живот. И на тази база да се вземат решения как можем да помогнем на най-най-най-потърпевшите.

Г-н  Стоев, индустрията на Пловдивска област е силно зависима от компании-майки в чужбина. И профилът е такъв, че нашите предприятия са част от веригата на други производства, тоест правим части и детайли, но рядко готов продукт. От тази гледна точка не сме ли по-застрашени в условията на настоящата криза от други региони в България?

Да, немалка част от предприятията са чуждестранни инвестиции, обвързани с компании-майки в Европа. Но имаме и чисто български. Има производства в областта, които бяха непосредствено засегнати от свиването на индустриалното търсене в Европа. Но има и такива, главно предприятия от машиностроенето,  които изпълняват все още стари поръчки, дадени преди месеци. При тях е възможно  да има забавяния по плащанията и някакви ликвидни проблеми, но не са спирали досега. 

Иначе, профилът на пловдивската индустрия наистина е по-особен. В нея има 75 000 работни места, и около 35 000 са точно в инженерните производства - там, където се създават машини, компоненти и детайли. Но трябва да е ясно, че не всички работни места от тези 35 000 са по едно и също време и еднакво засегнати  от кризата.

 

В пик ли е безработицата, или най-трудното предстои?

Този въпрос има няколко аспекта. И преди кризата винаги е имало текучество на персонал, преливане на хора от фирма във фирма и от индустрия в индустрия. Това е нормално. Преди пандемията имахме такъв оборот на работни места от около 10%. И това, че сега ще се разрушат едни 10 000 работни места примерно, само по себе си не е проблем. Проблем е, че няма реални стимули да се създадат нови работни места, където да отидат освободените служители. Ще имаме наистина краткосрочен пик на безработицата. Вече има доста хора, освободени от сектора на услугите, ресторантите, хотелите и сферата на забавленията. Местната статистика сочи, че в сектора „услуги за крайни потребители“ са заети над 33 000 души.

От областна икономика, в която има 220 000 работни места, това са 15 процента. Сериозно присъствие! Нека направим сравнение със земеделието, където заетите са 5500. И няма как, просто не е реалистично дори и половината от безработните да отидат в селското стопанство, каквито идеи се чуват. Земеделието няма нужда от толкова хора. То има нужда от 5500 души.

Освен ако не се развият някои подсектори, които са трудоинтензивни, като розопроизводство или отглеждане на билки. Но тенденцията съвсем не е в тази насока. Едва 2.5% от хората от Пловдивска област, която се слави като земеделски район, са заети в селското стопанство.

Възможно е и строителството да се свие, там има 13 000 заети. Вероятно ще потънат сектори като логистика, транспорт, търговия на едро.

Ето един пример за веригата - в момент, в който една печатница няма поръчки, тя няма да внася и мастило и тогава и складът на едро няма да има нужда от персонал.  И това е само един фрагмент.

Една криза носи със себе си шансове. Въпросът е фирмите да реагират бързо, а държавата да не им пречи

Големият въпрос е къде да се насочи този персонал и има ли възможност относително бързо да му се намери заетост?

Въпреки всички мерки, които правителството взима, смятам, че на голяма част от тези работни места няма да може да бъде помогнато. Те ще бъдат съкратени. Това, което може да се направи, е да се стимулират работодателите в работещите и разрастващите се индустрии да създават нова заетост. В дългосрочен период, ако погледнем назад историята на Пловдив, нова заетост се създава в промишлеността.

И то не навсякъде, ами в тези инженерни индустрии, които вече споменах. Ръстът тук за 8 години е 10 300 ​души, това са новите работни места - от 25 хиляди станаха над 35 хиляди. Явно Пловдив е наложен като индустриална дестинация и е притегателен с добър пазар на труда. Така че резонният въпрос тук е  как да не се пречи на работодателите да създават нова заетост и бързо да се възстановят от този шок.

Не е реалистично дори и половината от безработните да отидат в селското стопанство, каквито идеи се чуват

И как?

Вече се вижда промяна в бизнес моделите в глобален мащаб.

Покрай пандемията  се очертаха няколко нови тенденции. Да наречем първата „близост на доставчика“. Ако досега една европейска мегакомпания е поръчвала от китайски производител, сега има по-голям стимул да избере източноевропейски. Второ, в световен мащаб имаме доста изявена тенденция да се разпръсват географски вериги на доставки. Да не са струпани на едно място. Защото, стане ли проблем като пандемия, пожар, бедствие, затварят завода и увисваш. А

България е перфектна и може да се възползва от новото правило, защото заводите са малки, компактни и именно затова  - гъвкави. Една криза носи със себе си шансове. Въпросът е фирмите да реагират бързо, а държавата да не им пречи.

Време ли е за реформи? 

Да - историята доказва, че най-успешните реформи се правят именно по време на криза. Сега сме точно в такъв момент и ако не се направят промени, няма как да функционира  пазар​ът на труда в новите условия. Данъчно-осигурителната тежест у нас е висока - 35% от разходите на работодателя са голям процент. Ние сме свикнали да сравняваме България с други конкуренти на база само данък печалба.

Но ако един работодател иска да създаде легално работно място, от 2000 лева, които излизат от сметката му, 700 лева въобще не стигат до работника. Наистина смятам, че сега е най-благоприятният момент за реформа, защото всички, които са я блокирали досега, няма да имат аргументи. Така или иначе ще има високо ниво на безработица.

Виждам проблем и в тежкото и тромаво създаване на работно място, чисто административно. Това включва наемането, а също така и освобождаването на работник.  След като изтече 6-месечният изпитателен срок на един служител, освобождаването му става много трудно. Така постановява българският Кодекс на труда. А когато работодателят има бариери да разрушава заетост, има бариери и да я създава.

Има огромно противопоставяне между икономистите по този въпрос, но аз смятам, че един либерален режим създава повече шанс за всички. 

И работещите, и работодателите в индустриалните зони край Пловдив бяха свикнали с повишаване на заплатите средно с около 10% годишно. Сега вероятно ще трябва да приемат обратното - далеч по-ниски доходи?

Естествено е във време, в което икономиката тръгва надолу, да се променят цените на ресурсите един спрямо друг. Тоест относителната цена на труда започва да расте, съизмерена с други ресурси. С други думи, ако не промениш заплатата на своя работник, но цената, на която продаваш своята продукция, тръгне надолу, трудът става относително по-скъп, независимо че не се е променил в левове.

Това променя цялата икономическа картина​ - от една страна, става скъпо да наемаш работници. Ако един работодател бъде притиснат до стената с високи заплати на фона на намаляващи цени на неговата продукция, той просто ще трябва да спре да произвежда. Което вероятно е по-негативният сценарий - да спре, отколкото да намали с някакви проценти възнагражденията на служителите си, но те да си запазят препитанието. Но това е обща теоретична рамка.

Всяка една индустрия ще мине различно през тази криза. Производството на храни, фармация, опаковки няма да пострадат много, защото те по принцип  нямат много амплитуди в бизнесцикъла си. Не е като в машиностроенето например. При индустрии с потребителски стоки, които не са от първостепенно значение, при луксозни стоки, ще има свиване. Защото хората ще ги отложат като покупки в бюджет на криза. 

Георги Стоев е макроикономист и председател на Тракия Тех -стратегическо звено,което налага Пловдив като технологична и стартъп дестинация. Завършил е английската  гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Започва професионалния си път като макроикономист в Института за пазарна икономика. Съосновател е на аналитичното звено Индъстри Уоч. 

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Коментатор

02.05.2020 | 12:38

Този господин какво е произвел/създал през живота си и кой му плаща заплатата? Хайде да не дава съвети как да се гонят хора от работа.Икономиката е за хората, а не за малкото самозабравили се псевдо предприемачи за техните слуги като господина.

Отговори
1 0

Филибето

01.05.2020 | 10:07

Бизнесът с общински поръчки,ще работи без проблеми,смяна настилката на улици, смяна на тротоари и тем подобни дейности вървят както преди,започва другата лудост,да облечеш с абитуренска рокля 60 год.баба,саниране,така се нарича тази лудост.Вложете тези един милиард и 600милиона в пътища улици мост на р.Марица

Отговори
0 1

Липсва половината от ЦЯЛОТО

01.05.2020 | 08:15

Г- н Стоев защо не прочетохме нищо за общинската икономика? Изтриха тази част от интервюто или си изказа становището с широко затворена уста, или още по-озадачаващо ще е възможна промяна на възгледите Ви? Ако не сте зависим от властовия вятър добавете коментар тук. Не вярваме, че сте възхитен от ролята на ветропоказател.

Отговори
4 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?