49
Следвайте ни

Георги Стоев: Кризата със скъпия ток няма да спре ежегодния ръст на заплатите

На 40 минути от центъра на Пловдив вече живеят над 800 000 души, казва макроикономистът

viber icon

- Г-н Стоев, статистиката сочи, че заплатите растат. Повече в обществения сектор и по-бавно и с по-малко в частния. Ще изяде ли инфлацията този ръст?

- Донякъде да. Всичко е въпрос на потребителска кошница. Ако човек е структурирал така потреблението си, че в него да присъстват само основни неща ​-  храна, облекло и стоки от първа необходимост, ударът ще е голям. Това означава, че и досега доходите на такива хора са били ниски и съответно потреблението им е ограничено до основни стоки и услуги. Естествено, има варианти, но не много, и за тях да остава повече разполагаем доход ​- когато горивата са нагоре, хората могат по-често да се качат на градски транспорт или на велосипед. Трудно е да се каже обаче какво ще се случи с битовите сметки ​-за ток и парно, защото това е регулиран пазар и той е далеч от правилото за търсенето и предлагането. В пазарната икономика цените на стоките и услугите действат като стимули - когато те вървят нагоре, хората се отдръпват от този пазар и цените се укротяват. Проблемите идват при силно регулираните пазари като енергетиката - каквото и да се случва с потреблението, цените са предварително зададени и трудно можем да се спрем да ползваме тези услуги.

- Индустрията на Пловдивска област се развива бурно и досега всички анализатори вкупом прогнозираха ежегоден ръст на заплатите с около 10%. Дали обаче ситуацията занапред няма да се промени? Най-малкото заради рекордните цени на тока, които са непредвиден разход за фирмите? Не се вижда скорошно решение за енергоемките производства.

- Трудно е да се каже как ще реагира всяка една фирма на такива шокови промени като цената на енергията, която от лятото насам поставя рекорд след рекорд. Някои мениджъри ще се опитат да съкратят дейност, други могат да съкратят хора, трети ще преразгледат допълнителните си разходи с цел да ги орежат. Но ми се струва малко вероятно компаниите да се опитат да съкратят разходи за труд. Другата страна на въпроса - дали фирмите ще преразгледат политиката си за вдигане на заплатите, смея да твърдя, че повечето компании, които имат дългосрочна визия за развитие, предвиждат средно около 8% вдигане на разходите за труд. Тоест очакванията са, че засега устойчивият тренд ще се запази. Статистиката казва, че за последните шест години, в които следим тенденциите на пазара на труда в Пловдив,

средният ръст на трудовите възнаграждения в индустрията е 9.7% на година

и той е доста конкурентен на всепризнатия „първенец“ - IT сектора. Там ръстът на заплатите е 13% годишно.

- И все пак какви са нагласите на работодателите за следващата година?

- Имаме прогноза за 2022 година по отношение на средните разходи за труд в област Пловдив. Това са разходите, които работодателят прави, за да съществува едно работно място. Този показател включва осигуровки, данъци и т.н., тоест не говорим за нетни трудови възнаграждения. В промишлеността този разход ще бъде около 22 000 лева на година за едно работно място. За един месец се падат над 1830 лева. Обърнете внимание обаче, това е разходът на работодателя. В джоба на работника или служителя ще влязат далеч по-малко пари. В сектора на услугите, където влизат ресторанти, хотели и търговия, този показател е много по-нисък, около 14 000 лева. С други думи -  1166 лева на месец. Както виждате, има чувствителна разлика и тя обяснява защо индустрията успява да си намери по-лесно служители от други сектори. Просто дава по-добри заплати. В строителство средният разход е около 16 000 лева на година за едно работно място. Тук обаче предполагам, че ще има корекция в посока нагоре заради големия бум в строителството.

- Предполагам, че основната причина работодателите да обявяват по-високи заплати е дефицитът на работна ръка? Сайтовете с обяви за работа са пълни със свободни позиции за производството.

- Фирмите, особено средните и големите, вече не са готови да разкриват каквито и да е работни места. Те търсят начини да откриват високопроизводителни работни места. Определено, работодателите в Пловдив и областта гледат и търсят не количество работни места, а по-скоро качество. Ако трябва да обобщим, при равни други условия вероятно търсенето на хора в най-ниския сегмент на производството в бъдеще може би ще намалее. Но това е бавен процес. Ако си спомняте, през 2020 година, когато избухна пандемията от коронавирус и имаше проблеми с доставките,

индустрията в Пловдивска област се сви с около 4000 работни места.

Това обаче беше краткосрочен ефект. 

От друга страна, много интересен е моментът с предлагането на работна сила конкретно в нашия регион. Миналата година новите регистрации на хора от други населени места в Пловдив са около 9000. Което е с 1500 отгоре спрямо предходната година. Мигрантите са в активна трудоспособна възраст - в огромната си част между 20 и 50 години. Имайте предвид, че те идват с децата си. И ако образователната система успее да се адаптира още по-добре към нуждите на бизнеса, това гарантира постоянен поток на кадри към индустрията и в бъдеще време.

- Съмнявам се, че всички, които се преселват в Пловдив, искат да работят във фабрики и заводи.

Не, разбира се, че не всички „преселници“ свързват живота си с поточната линия във фабриката. Около едно производство обаче има администрация, свързани бизнеси, доставчици, подизпълнители и т.н., които създават съвсем друг тип работни места. Исках да кажа, че идването на тези хора тук е резултат от много параметри, сред които качество на живот, удобства, образователна система, развлечения. И не на последно място - добре развита индустрия, която предлага работни места.

Сега в индустрията на областта работят 70 000 души   Ако всяка година идват по 9000 души, това си е съвсем легитимен начин да се поддържа една добра демография.

- Една любопитна теза върви по интернет форумите - че „новите пловдивчани“, които се заселват тук от малки населени места, подбиват пазара на труда, защото са готови да работят и за по-ниски заплати. И тези обвинения са извън другите, че пришълците задръстват булеварди и паркинги с колите си и Пловдив все повече отеснява. До какво ниво такава вътрешна миграция е „здравословна“?

- Голямото количество хора, които се заселват в Пловдив, не бива да се възприема едностранчиво като лошо явление. Според мен

Пловдив трябва да остане отворен за миграция,

а в нашия случай тя е доста пъстра. От гореспоменатите 9000 души има хора, които наистина идват от селата, и други, които идват от Франкфурт например. Има такива, които са завършили висшето си образование в София, и такива, които след години като гастарбайтери в Испания се завръщат в родината. В тази бройка има и автентични чужденци, което говори много добре и за България, и за Пловдив. Знаете, последните данни на статистиката показват около 20 000 дългосрочно пребиваващи чужденци в Пловдивска област. И тази общност се увеличава. Всичко това подпомага разнообразното развитие на местната икономика. 

Числата за миграционния поток са много надежден източник за бизнеса, защото така лесно се планират бъдещи дейности. Другият плюс на Пловдив е, че той се разглежда като една метрополия - освен града и общините около него, на 40 минути път живеят около 800 000 души. И като се знае, че хората могат да пътуват комфортно от и до работното си място, това означава голям пазар на труда. Нещо, от което инвеститорите се интересуват много. Не виждам причина да ограничаваме този пазар на труда.

От друга страна, чисто хипотетично, дори хората, които идват, да са с по-ниска квалификация, те са тук именно защото има търсене за нискоквалифицирана работа. Те не биха дошли, ако по родните им места имаше такива възможности ​-заводи, фабрики, промишленост, услуги. Аз лично не смятам, че един асансьорен техник или  инженер би могъл да е заплашен от човек, който мигрира към града. Напротив, миграцията помага на работодателите да се чувстват по-стабилни, а това пък запазва шансовете за дългосрочни работни места. Все пак, в кръга на шегата, миграцията към Пловдив не е като миграцията във Ванкувър, който въпреки всичко е развит и много добре позициониран център.

- Имате ли проучвания какви хора се заселват в Пловдив?

- Да, въпреки че данните са от миналата година. Най-голяма е миграцията във възрастовата група между 20 и 39 години - те са 1/3 от всички. А техните деца между 10 и 19 години съставляват още 9%. С други думи, в близките години и тези подрастващи ще се влеят или в системата на висшите училища, или на пазара на труда. Интересен е фактът, че чисто географски най-големият поток към областта е на хора, идващи от чужбина. Пак казвам, тези данни са от първата ковидна година и дали тези хора са останали тук завинаги, или са се върнали обратно в чужбина след първоначалния стрес, ще видим в статистиката по-късно. На второ място са приходящите от София. Това може да се обясни най-вече с факта, че тези хора са получили висшето си образование в столицата и сега се връщат по родните си места. 

 

ВИЗИТКА

Георги Стоев е макроикономист и председател на „Тракия Тех“ - стратегическо звено, което налага Пловдив като технологична и стартъп дестинация. Той е и консултант на най-голямата индустриална зона на Балканите - Тракия икономическа зона.

Завършил е английската  гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Започва професионалния си път като макроикономист в Института за пазарна икономика. Съосновател е на аналитичната компания „Индъстри Уоч“. 

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?