Следвайте ни

Георги Стамов: 70 години пловдивският отряд на надеждата спасява хора в планината

- Как се става планински спасител?

- Обикновено планински спасители стават момчета, които носят това като мисия в сърцето си. Да си готов във всеки момент да зарежеш всичко, да тръгнеш нагоре да спасяваш - това е религия. Освен всеотдайност и обич към планината обаче задължително трябва да си много добре физически подготвен, да поддържаш форма, което не е лесно. 

 

 

Г-н Стамов, що за хора са коравите мъже от  ПСС - Пловдив, които вече 70 години всеотдайно, често с риск за живота си, спасяват хора в планината и пострадали в катастрофи и природни бедствия?

Планинското спасяване е религия, която се изповядва от много хора през годините. Неслучайно на пикела ни е гравирано: ПСС-Пловдив-отрядът на мечтите. Паметен знак с този надпис ще получат всички наши гости на юбилейното тържество. 

Планинският спасителен отряд в Пловдив е създаден през 1949 г. от тогавашните изявени планинари Янко Мляков, Янко Монтанов, проф. Любомир Телчаров, основател на Планинската спасителна служба в България,  Васил Стойчев, Георги Зисов, един от най-дейните организатори, Виктор Врански.

Това третият спасителен отряд в България, след тези в София и Самоков.

В периода 1949-1965 г. пловдивският отряд нараства до 120 души - лекари, инженери, архитекти, обединени от мисията да спасяват бедстващи хора в планината.

През 1987 г., когато влязох в Планинска спасителна служба, отрядът наброяваше 44 души. 7 души бяха щатни спасители, двама от които дежуряха на изнесен наш медицински пост в планината - база Здравец, първия подобен в страната.

Много инструктори по планинско спасяване е дал пловдивският отряд на ПСС - Георги Имов, Илия Халимбаков, Стоян Загорски, Недко Недев, Георги Шицов, Младен Райчев, младите Петър Дамянов и Георги Черноземски.

В момента пловдивският отряд се състои от 25 души, от които 24 са доброволни спасители. Оборудвани сме добре материално-технически - разполагаме с два високопроходими автомобила, моторна шейна, ремаркета.

В последните години в отряда се включиха изключително добре подготвени млади момчета, които проявяват забележително себеотрицание в спасителните операции.

 

Кои са основните ви партньори?

Работим много добре с всички отряди в страната. Не само помагаме на подбалканските отряди при акциите по Стара планина, но участваме и в акции в цялата страна.  

От много години ПСС Пловдив е в тесни партньорски взаимоотношения с Авиобаза 24 в Крумово. Добре работим с МВР, полицията, с Пожарно-аварийна безопасност.       

 

Три кучета са неразделна част от работата на Пловдивския спасителен отряд. Как те помагат в акциите?

Първият пловдивски спасител водач на куче е Недко Недев - с куче Хектор той участваше в спасителните работи след разрушителното земетресение в Спитак, Армения, през 1988 г. С първото ми куче Арис аз съм участник в спасителната акция след земетресението в Турция през 1999 г. - в Ада пазаръ и Дюздже.

С Арис участвахме и в издирването на българския екипаж след потъването на кораба Хера край Босфора през 2004 г.

С второто ми куче Вихрен участвахме в спасителните работи след почти всички наводнения у нас в последните години - в Бисер, Иваново, варненския квартал Аспарухово, в акцията след влаковата трагедия в Хитрино.  

 

Кои са най-знаковите акции на пловдивския отряд?

Акциите на пловдивския отряд са много - от 1996 г. досега за 23 г. отрядът е участвал в 237 акции. Не водим отчет на спасените, а и не това е важно.  

Не мога да забравя акцията през зимата на 2007 г. след трагедията на връх Ботев. Тогава от хижа Плевен към Карлово се прехвърляха трима участници в Алпиниадата в Северен Джендем под връх Ботев. Поради лошо време един от тях се е загубил и замръзнал. Търсихме го и с хеликоптер.

Преди десетина години се загубиха четири деца в района на хижа Чернатица в Родопите. Намери ги Иван Рашков, вече пенсионер.

Пловдивският отряд участва и при спасяването на хора след голямата трагедия на връх Амбарица, където през декември 1994 г. замръзнаха при зимен преход от Сопот към хижа Амбарица 8-9 души от многобройна група от Кърджали. 

На практика от 32 години, откакто съм в спасителната служба, съм участвал в 99 процента от акциите. Наскоро участвахме в съвместна тежка нощна акция на подбалканските отряди по спасяване на човек, когото свалихме от хижа Левски в Карлово. 

През август имахме акция над хижа Рай, където на излизане от Тарзанова пътека турист от Съединение хвърлил пиратка по глиган, който се спуснал срещу него и му счупил крака.    

 

За колко време след получен сигнал се отзовавате?

Първата група - тези, които са по-бързи и по-наблизо в момента, тръгва на 30-та-40-та минута след подаване на сигнала. Втората група тръгва на 50-тата минута, не по-късно час от подаването на сигнала.

Понякога ситуацията изисква присъствие на лекар, което налага изчакване.

Технологичното време не може да се съкрати под половин час, тъй като спасителите са на работа, а не наряд, и отнема време, докато си вземат екипировката и тръгнат за акция.     

 

Случва ли се работодател да не пусне свой служител доброволец от ПСС на спасителна акция?

- Тъй като няма закон за доброволчеството, проблемите с работодателите се разрешават на добра воля. Отрядът на Пловдив е по-облагодетелстван, защото повечето от нашите момчета са самостоятелни шефове на фирми и вземат решения за себе си. Тук по принцип нямаме проблеми, но в национален мащаб проблемът е много сериозен. 

Проблем е липсата на хеликоптер, с който да спасяваме. Ползваме хеликоптери, но на военните, на  правителствения отряд преди години, на частни фирми.

 

Как намирате спасители?

Преди години спасителните служби у нас се захранваха от алпийските клубове. Аз самият и мои колеги дойдохме в ПСС от алпийския клуб на дружество „Руен”.

В последните години има проблем с набирането на кадри. Това се дължи на рязката смяна в ценностната система на младежите, които не са толкова привързани към планината, а и на динамиката на времето.

Проблемът с набирането на начинаещи спасители в последните години е голям. През 1987 г., когато ние бяхме стажанти, курсът ни беше от 57 души. Сега водя централния курс на Планинската спасителна служба, който е от 20 души. Много сериозна е и разликата в нивото на онези хора и сегашните.

Планинското спасяване е допълнителна отговорност, не всеки може го съвместява с редовната си работа.

А и да не забравяме, че планинското спасяване е изключително рискова дейност - виси се на въжета по скали, карат се ски в трудни терени. 

 

Има ли възрастова граница за планински спасители?

Някога имаше 55-годишна възрастова граница, която смятах за нещо дискриминационно. Но с възрастта разбирам, че подобна граница е разумна.

Виждам по себе си - как тичах преди десетина години при експедициите по Памир, в Кавказ, и сега на 55. 

Имаше и горна граница 28-30 години, за да започнеш като спасител. Сега граница няма и сме свидетели на парадокси. Водя курсове за стажанти и идват хора на 52, които тепърва ще стават спасители.  

Вероятно е време държавата да реши дали категорията труд на планинския спасител да е трета или първа, както са балерините и миньорите. Ясно е, че един планински спасител на 64 години, колкото и да е трениран, няма как да се катери и да бяга с човек на 34.

А и не става въпрос за много хора - в момента при личен състав на ПСС у нас от 500 души щатните са 46 души.

 

Свикнаха ли българите да си правят планински застраховки?

Като че ли в последните години българинът започна да проумява, че тези застраховки са важни и да ги прави по-често. При това има застраховки за цяла година - сумата е 60-80 лева, както и за дни, където сумите са много по-малки.

За съжаление, все още има случаи на непочтено отношение на хора без застраховки, които издирваме, спасяваме, а те отказват да платят акцията. Не е честно, защото освен висококорискова, планинското спасяване е и скъпо струваща дейност.

 

 

Георги Стамов е завеждащ ПСС Пловдив от 2006 г. Член на алпийски клуб "Руен". Планински спасител от 1988 г., инструктор в ПСС, водач на спасително куче и инструктор на спасителни кучета. Участник в 99 процента от спасителните операция на отряда в последните 30 години. Изкачил върховете Ленин, Елбрус, Казбек, Монблан, Олимп. С кучето Арис е участвал в спасителните акции след земетресенията в Турция през 1999 г. в Ада пазаръ и Дюздже. С куче Вихрен участва в спасителните акции след наводненията в Бисер, Иваново, Аспарухово, след трагедията в Хитрино. Отличник на БТС. Заслужил деятел на Червения кръст. 

На 16 ноември в ресторант Ловен парк ПСС-Пловдив отбелязва 70-годишен юбилей. 

 

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?