Следвайте ни

Георги Лозанов: Пандемията ще свърши работата на Гешев

viber icon

Доц. Георги Лозанов е експерт по медии и журналистика. Роден на 26 април 1958 г. Дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост-преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“. Председател на СЕМ в периода 2010-2016 г. Води авторско тв предаване по Bulgaria on Air - „Необичайните заподозрени“. Автор на книги, студии, статии.

- Успяваме ли да се мобилизираме в тази безпрецедентна ситуация с КОВИД-19, за която май не бяхме подготвени?

- Твърде бързо и послушно се включихме в тази карантина. В известен смисъл и институциите, пък и населението проявява повече дисциплина и повече разум, отколкото се очакваше. Мисля, че този път България се оказа в една по-позитивна светлина на фона на другите страни в Европа. Като се има предвид, че обикновено ние сме на последно място във всичко. Този път някак си в защитата от коронавируса не сме последни. Това може да има и сложни  обяснения - например, че това създава тук една доста командна среда. А в България има много силна соц носталгия. Имаше едно командно общество, от което се измъкнахме преди 30 г. и се оказа, че това не се преживява еднозначно от хората, а даже има носталгия към оная система. И надежда, че вирусът така ще обърне човешката история, че ще ни върне пак към някакво такова затворено и по-командно общество.

- Т.е. твърдата ръка някак си ни дава чувството за сигурност и стабилност?

- Ние въобще свързваме сигурността само с твърда ръка, с това да изпълняваш команди  и срещу това да получаваш сигурност. Това е един, бих казал, примитивен модел на сигурност, макар че в такива епидемични ситуации, както и по време на война е естествено да функционират примитивните модели. Въпросът е това нещо, този модел да не остане като инерция въобще оттук нататък и да повлияе на развитието на обществото, което и без това слабо беше демократизирано. А отсега нататък - не ми се мисли.

- Толерантни ли сме в тази сложна ситуация, когато нещата опират до оцеляването на всеки?

- Все още не сме влезли в тази втора фаза на гнева, за която говори Албер Камю в „Чумата”. Все още има съскане, усеща се  известна нервност, ала няма желание за разправия, желание да посочиш виновен и да му се нахвърлиш. Мисля, че в това отношение в лицето на ромите се привижда най-голямата опасност и враг, че оттам могат да тръгнат зарази, тъй като не действат дисциплинирано. Самите болни, заразени също се възприемат като враг. Самият коронавирус отначало се наричаше „китайския вирус”, което внушаваше предварителна ксенофобия срещу Китай, срещу далечния чужд, който е носител на опасност и зарази. Т.е. около това е обраснало с доста негативизми, но засега нито един от тях  не се проявява, включително и политически. Общо взето политическите сили водят дежурни битки. Няма опит БСП, да кажем, да реши изпреварващо да се възползва от ситуацията.

- Кое е най-сериозното препятствие за обществото в момента? 

- Най-трудно за преодоляване е страхът. Този страх, който извира естествено и който този път излезе извън границите на една конкретна заплаха, както беше със свинския грип. Макар че примерите със свинския грип, за жертвите, които е взел, включително в България, сочат 4000 души. Ала помним 2009 г. - нямаше около това такъв ужас. Сега паниката стана много голяма и това е, защото има едно преработване на естествения страх от болестта, може би защото е по-неизвестна. И тая паника от медицинска, така да се каже, се превръща в общокултурна паника - за това, че живеем лошо, че начинът ни на живот е грешен, че сме разсърдили бога, че тази зараза е някакъв вид наказание. Има такова нещо.

Въпреки че това с вируса е една случайност, нелепа и трагична. Такива случайности се появяват и не трябва да ни разколебават в общия демократично-либерален път, в който се движи Европа и евроатлантическият свят. Разбира се, понеже този път имаше, още далече преди вируса, своите големи врагове, сега пандемията ги авансира. Тя авансира антиглобалистите, авансира настроенията срещу ЕС: За какво ни е този Европейски съюз, когато при бедствие всеки трябва сам да се спасява!?  Което частично може и да е вярно, но ЕС не е само общност за бедствия, а е общност за нормалния живот.

Бедствието е само един епизод, който трябва да преодолеем. Разбира се, тази обща европейска солидарност би била в помощ, но ние, както е известно, и там бяхме много предпазливи. Гледаме на ЕС само като на възможност да получаваме фондове, но не и като възможност да се обединим ценностно с тях. И продължаваме ценностно да сме по-обединени с  Русия и с Евразийския съюз, отколкото с Европейския. Така че на какво можем да разчитаме тогава към нас да има особен тип внимание?!

- Как според вас ще ни промени тази криза?

- Тук са възможни поне два сценария - песимистичен и оптимистичен. Песимистичният сценарий, който за съжаление е много реалистичен, е това да е краят на либералния консенсус. Просто вече да се каже: стига с тия либерализми, стига с тия глезотии, оттук нататък ще живеем според строги норми, ще има здрава ръка, връщаме ценностите на миналото. Удоволствието отново ще бъде грях, етикетирано като отстъпване от дълга. А той ще се превърне отново в някакво знаме, което ще развеят някакви националисти и други консерватори. Много е възможно натам да се развият нещата в световен план, което да се отрази и в България.

Може обаче, специално за България, да стане и връщане към нещо друго. Причина за това е фактът, че целият ни преход беше доста голяма измама, превърнала далаверата в престижен начин на живот, на мислене. И въобще краен егоцентризъм, който се превръща в алчност, незачитаща другите. Една територия, нещо като Клондайк, където всеки според собствената си агресия, проявявайки насилие, отмъква каквото може в ситуация на разпаднали се деспотизми на миналото общество и несъстояли се ценности на новото.        

Ако слушаме и Албер Камю, такива големи бедствия водят до смирение, след като свършат. Всеки си казва: за какво ми е всичко това, цялата тази алчност? Възможно е да стане и такъв тип преоценка. Изведнъж тая справедливост, за която главният прокурор Иван Гешев твърди, че се бори, да бъде постигната, като обаче всъщност неговата работа да я свърши пандемията. И някак изведнъж след това животът да стане по-справедлив.

- Това ли всъщност може да бъде „ползата” от кризата?

- Да, но тук думата „полза” не е на мястото си. Няма полза от кризата, а само вреда. Какъвто и позитивен ефект да се открие, той е на много висока цена. По-добре е да не я плащаме тая цена, да караме по старому, отколкото по тоя начин да се морализира обществото. Но все пак има такава хипотеза.

Да, казва се, че всяка криза е шанс за нещо ново, но не мисля, че трябва да търсим мотивацията в кризата. Трябва да я търсим в себе си, в доброто, в това, което сме направили и ще продължим да правим, а не в тоя вирус, който е една грешка на природата. Но със сигурност ще излезем по-мъдри от изпитанието, може би? Или по-мъдри, или по-озлобени. И със сигурност - много по-бедни. Като се има предвид, че ние въобще бяхме много бедни.

- Оптимист ли сте за финала на изпитанието?

- Оптимист съм, ала на персонална основа, а не защото имам някакви сериозни основания. Просто така гледам на света. Бедствието е едно, възгледите са друго. Да не дава бог бедствието да влезе във възгледите. Често пъти ставаше дума за тази аналогия между ситуацията сега и тази в „Чумата” на Камю. Само че „Чумата” е метафора на фашизма, това е чума на мисленето. Ние не бива да допуснем да имаме и коронавирус на мисленето. Ще се борим с вируса  и с категоричност да не го допуснем в мисленето. Трябва да се борим едновременно вирусът да не влезе - нито в тялото, нито в мисленето.

Вкъщи французите взели да бият жените си, но пък ние винаги сме наопаки

Тази принудителна пауза, този период на престой у дома, е време за културно уплътняване на това, което наричаме вкъщи. Това пространство да се превърне в истинска територия на радостта и смисъла, да го кажа даже малко патетично. Ние не можахме да приемем дори Истанбулската конвенция, отрупвайки я с всякакви глупости и фалшиви новини, а нейният смисъл беше в това по някакъв начин да подобрим отношенията вкъщи. Просто мъжете да не бият жените си и децата, което при нас се случва. Въобще зад стените на дома масово българинът, казано най-общо, използва като територия, в която да излезе извън закона, извън нормите, извън цивилизацията.

Сега имаме много добър шанс цивилизацията да се върне в дома ни и той да стане едно цивилизовано място, в което да има нормален, толерантен живот и солидарност. Още повече сега в момента там попадат близки  хора, които са в бедствие и трябва да си помогнат един на друг. Така че според мен има шанс домът ни да престане да бъде тази бойна сцена между мъжа и жената или между поколенията, както често се получава,  и да се превърне в място на диалог и удоволствие, защото има такъв  потенциал.

От една страна, е илюзорно, но от друга, пък тази епидемия, карантината, на която сме подложени, показва колко е страшно, ако загубиш нормалните си човешки права и радости. Надявам се, че в този смисъл кризата може да бъде урок и възможност да разпознаеш човека срещу себе си не като някой, с когото трябва да се караш, да се отстояваш. Отстояването в дома е най-смешното, защото в това малко, но общо пространство наистина няма какво да делиш. Това са дефекти на общуването.

Всичко това в една такава ситуация може да се окаже и по-лесно преодолимо. Ако гледаме данните във Франция например, не е така - там мъжете масово са започнали да бият жените си, което преди епидемията не е било така. Но пък при нас всичко е наопаки, може и с това да е така.

Стресът може да разклати вярата в Европа

Възможно е доверието в Европа да се разклати сериозно след  епидемията. Чувам и някакви политически податки: Каква Европа, като сега всеки ще трябва да се спаси поотделно?! Но трябва да си дадем сметка, че Европа  не е нещо, което непрестанно да отговаря на нашия интерес. Европа е повече ценностен ангажимент - отиваш там, защото харесваш едни неща в развитието на цивилизацията, а други не харесваш. А не непрестанно да искаш. Има такова поведение на дете към родителите му - непрестанно иска нещо. Това е грозно. Родителите са ценни за децата си със здравата кръвна връзка, всичко друго е вторично. И ние така някак си към Европа се държим с едно очакваме - тя като нищо не ни дава, ние си тръгваме и отиваме в Кремъл!  Като че ли Кремъл ще ни даде нещо! Но ние имаме своя Кремъл и смятаме, че на него винаги може да се разчита.

Но може кризата да засили тия неща, които са геополитически нонсенси.

В ситуации на криза народът се обединява около властта

В такава ситуация опозицията у нас някакси няма как да спечели подкрепа, ако застане срещу правителството, от което всеки очаква да помогне срещу заразата. А и после, разбира се, да вземе адекватни икономически мерки и което ще бъде втора, нищо чудно по-тежка фаза след самата карантина. Това се очаква от правителството, което получи много силна инжекция на доверие.

Доказано е, че в ситуации на криза има обединение около властта. Каквото и да е било предварителното отношение към нея и каквито и недоволства да се изразят в един по-теоретичен план, практически в трудна ситуация ти се свързваш с властта. Така че тук управляващите - ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов лично, ще получат по-висока подкрепа. Подкрепата им ще се вдигне при всички случаи.

Медиите не трябва да плашат, а да бъдат терапевти

В тая ситуация сме свидетели на свръхинформиране. Ала не само една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина, а и една истина, повторена сто пъти, се превръща в лъжа. Т.е. не бива в никакъв случай да се прекалява, но заедно с това за пръв път действително медиите дават много обилно, всекидневно информация заедно с институциите.

Много съществено е медиите, особено телевизиите, да изиграят съществена, катарзисна, терапевтична роля. За хората, които са затворени в домовете си, трябва да се направи подходящо съдържание, след консултации с психолози, което да помага, да развлича, да дава надежда.

Не може хората да имат само новинарския поток, който постоянно повтаря фактите с нарастваща тревожност и всичко друго да е същото. Даже имах идея БНТ да направи специален канал, в който цялата информация за коронавируса да се представя 24 часа, с научни данни, мнения на експерти, институции. Там във всеки момент всеки желаещ   да може да се информира чрез този канал, а не цялата медийна среда да е изцяло  превзета от данни за заразата. За съжаление това предложение не беше чуто.

Засега общо взето не съм попадал на фрапиращи фалшиви новини. Чуват се конспиративни сценарии, понеже никой не иска да приеме вируса като случайност или пък на човек не му се иска. На човек му се иска да види зад появата на заразата някакво коварство и да започне да се бори с това коварство, а не с безадресната и нечуваща природа. По-удобно е да се сложи някой отзад. Много е трудно в тази ситуация да се запази трезво отношение.

 

 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (13)

или иначе казано

05.04.2020 | 17:24

ганьо си иска диктатурата да го запложда , още от 44 г целува червеното знаме,,зотова сега така си наляга парцалите, не че толкова се верва , но е свикнал да го плякат кумунделите и е развил стокхолмския синдром, в крайната фаза обаче

Отговори
0 0

ДОК

05.04.2020 | 04:58

Нагаждач, много вреден и с " папионката". За СЕМ, и стореното там, е за клетка

Отговори
1 1

Щом ти се чини,, селянке,, че има интелектуална

04.04.2020 | 23:31

,, импотентност,, значи не си прочела отговорите му в интервюто, мхм, май при тебе е това, нямаш,, основно дори за да имаш търпението да прочетеш дългото интервю, за тебе е Дънов и фалшивата набожност..!

Отговори
1 3

любими цитати от излиянието гогово

04.04.2020 | 22:16

КОЙ Е ВРАГЪТ?: "В лицето на ромите се привижда най-голямата опасност и враг, че оттам могат да тръгнат зарази, тъй като не действат дисциплинирано. Самите болни, заразени също се възприемат като враг. Самият коронавирус отначало се наричаше „китайския вирус”, което внушаваше предварителна ксенофобия срещу Китай, срещу далечния чужд, който е носител на опасност и зарази"

Отговори
1 0

Гери

04.04.2020 | 22:12

Тоя бухал още ли е жив бе?

Отговори
3 0

любими цитати от излиянието гогово

04.04.2020 | 22:10

ПО ВЪПРОСА ЗА ПОБЕДАТА: "Въпреки че това с вируса е една случайност, нелепа и трагична. Такива случайности се появяват и не трябва да ни разколебават в общия демократично-либерален път, в който се движи Европа и евроатлантическият свят. "

Отговори
3 0

любими цитати от излиянието гогово

04.04.2020 | 22:04

ПО ВЪПРОСА ЗА УЛИЧНАТА И СВЕТОВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ: "Сега имаме много добър шанс цивилизацията да се върне в дома ни и той да стане едно цивилизовано място, в което да има нормален, толерантен живот и солидарност "

Отговори
1 1

любими цитати от излиянието гогово

04.04.2020 | 22:00

ПО ВЪПРОСА ЗАЩО ПРЕЗ ДЕМОКРАЦИЯТА БИЕХМЕ ЖЕНИТЕ СИ А ПРИ МУТАФЧИЙСКИ - НЕ: "Ако гледаме данните във Франция например, не е така - там мъжете масово са започнали да бият жените си, което преди епидемията не е било така. Но пък при нас всичко е наопаки, може и с това да е така."

Отговори
0 1

любими цитати от излиянието гогово

04.04.2020 | 21:55

По въпроса "Нещо се клати в Европа": "Европа не е нещо, което непрестанно да отговаря на нашия интерес. Европа е повече ценностен ангажимент - отиваш там, защото харесваш едни неща в развитието на цивилизацията, а други не харесваш. А не непрестанно да искаш. Има такова поведение на дете към родителите му - непрестанно иска нещо. Това е грозно.

Отговори
3 2

любими цитати от излиянието гогово

04.04.2020 | 21:49

"На човек му се иска да види зад появата на заразата някакво коварство и да започне да се бори с това коварство, а не с безадресната и нечуваща природа. " ...е те тва за същността на природата требе да влезе в някоя теория, освен ако Гого не е имал предвид Мутафчийски.

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?