Следвайте ни

Георги Лозанов: Журналистиката не е братска могила

- Какво всъщност се случва в БНР?

- Кризата там е свързана с основната ос на противоречие, която съществува във всяко демократично общество - между различните типове власт и медиите. Когато журналистиката си върши работата, това винаги създава сблъсък с властта в различни прояви. Беше ясно, че след разследването за Апартаментгейт ще започне обратна вълна. Тя мина и през БНТ в предишния период около избора на генерален директор, а сега се разрази и в БНР. И би трябвало да е ясно на всеки, който се опитва да постави в зависимост БНР, че може да го направят по отношение на ръководството, но работещите там са доказали, че това е медиа с най-голямата съпротивителна сила в ефира.

- Какво ще се случи оттук нататък?

- Отстраняването на генералния директор на медията не е във връзка с решаването на проблем, а е пряко следствие от изпълнението на Закона за радио и телевизия. В него е записано, че регулаторът, който назначава генералните директори, трябва да прекрати предсрочно мандата им, ако направят грубо нарушение. А какво по-грубо нарушение от това да свалиш журналист от ефир заради начина, по който отразява определена тема. И да нарушиш втория принцип, който казва, че трябва да гарантираш правата на слушателите, правото на информация, от това да спреш програмата за пет часа?! И затова трябва да бъде прекратен предсрочно мандатът на генералния директор. Оттам нататък вече трябва да се мисли за решаване на ситуацията, която тази криза показва. Трябва да се преформулира целият модел на обществените медии, защото те са най-нереформираните структури в държавата от времето на соца. И трябва по съвсем друг начин да се въведе изборът на ръководства, и начинът, по който те функционират, както и начинът на избор на СЕМ. А най-важното е избраните директори да имат административни правомощия и да нямат правомощия да се намесват в съдържанието.

- И надзорният орган СЕМ ли трябва да бъде реформиран?

- Смисълът на този регулатор е да вземе властта, така да се каже, върху медиите, от политиците и да я пренесе в една независима институция. Затова е създаден на времето като НСРТ и после като СЕМ. Само че сега има две квоти в СЕМ, и двете на политически институции - на парламента и на президентството. Абсолютно задължително трябва да има трета, гражданска квота - на организации на журналистите, без представител на която да не могат да се вземат решения. Струва ми се, че последната криза в радиото е много сериозен повод за разговор гражданската квота в СЕМ да се възобнови.

- Може би тогава няма да се стига до девалвация - член на СЕМ да е специалист по агробизнес? 

- Компетентността и авторитетността на членовете на СЕМ са много важни. Практически от медии трябва да разбират хората, които работят там. А хората, които регулират медиите, по-скоро се занимават с критическа дейност, да преценяват доколко съдържанието на медиите съответства с текстовете на Закона за радио и телевизия. Това е доста различно от практическото правене на медии и изисква интелектуални качества и обществено доверие. Трябва да е фигура, която е разпознаваема в обществото. А не хора, които ще станат известни точно с влизането си в регулатора. Макар че нямаха пряка медийна компетентност на практици, в първия състав на регулатора бяха Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Тончо Жечев, Ивайло Петров, Нели Огнянова - все хора, които си идваха със собственото име. А най-голямата гаранция, че няма да изпълняваш жалки поръчки, е да имаш име, което да пазиш. Ако нямаш име, няма какво да пазиш и тогава всичко можеш да направиш.

- А реална ли е 111-тата ни позиция по свобода на словото?

- Що се отнася до класацията и местата - това е доста трудно да се прецени. Сърдим се непрекъснато на „Репортери без граници”, на тези, които правят оценките. Ала основният метод за даването на тези оценки са анонимни анкети. Т.е. това е фактически нашето собствено усещане за свободата на словото. Ние сами се преживяваме така. Може да има много по-несвободни държави, в които хората и журналистите да не се преживяват като несвободни. Значи ние имаме много по-големи очаквания към собствената си среда, отколкото тя ни дава възможност да изпълняваме професионалните си функции. Така че 111-то място е израз на това какво мислим ние, хората в медиите, за собствената си свобода.          

- Как трите десетилетия демокрация промениха българската журналистика?

- Много важни са авторитетите и в журналистиката, които да имат своето разпознаваемо име. За съжаление, журналистиката все повече започна да губи авторитетност, което има връзка и с общия световен процес. През новите технологии от името на журналистиката започна да говори всеки и всичко да може да мине за журналистика. А на такава журналистика липсва нужното качество - да предоставя информация, спазвайки определени човешки права. И понеже в момента има много големи публични територии, особено в интернет, където тези стандарти имат все по-малко значение и тази стока става все по-евтина. А и огромни количества неща с претенции за журналистика са безплатни, това води до обща девалвация в професията. Прибавете към това и все по-голямата липса на персонални авторитети в журналистиката у нас. Излезе от ефир Лили Маринкова и българското общество не усеща липсата

А колко са такива журналисти, които

могат да застанат с името си, което ги пази

да не се поддадат на влияние, на натиск?! 

Като говорим за журналисти  - това не е братска могила, много важно е кой кой е.  

- Доколко нашествието на социалните медии ще повлияе върху качествената журналистика? 

- След 10 години, според мен, ще има връщане към качествената журналистика, дори към традиционните медии. Тъй като все повече се превръща в световен проблем усещането, че живеем във време на постистина, когато фактите се подменят с  произволни мнения. И мненията тежат повече от фактите. Това вече започва да плаши хората. Ще се появи страх от информация, в която всеки ще започне да открива страх за себе си. Защото, ако се информираш грешно, ще правиш и грешни избори. Много скоро тази заплаха ще се усети и консуматорът на информация ще излезе от фазата на своята наивност, която съществува в момента и която е възпитана навремето от доверието към медиите. Казаха по телевизията! - това преди време беше синоним на истина. Сега, каквото и да кажат, човек се съмнява. Много важно е да има медийно образование. Както четене и писане, децата трябва да учат публична комуникация, за да могат да се ориентират в този свят. <

- Ще се оттекат ли троловете и инфлуенсърите, които ни заливат в момента?

- Инфлуенсърите са форма на лансиране на продукти. Въпросът е в него да има етика, то да създаде своя етическа доктрина, свързана с това, когато един инфлуенсър, човек, който има влияние, ти предлага нещо, да го предлага не толкова за пари, а защото наистина мисли така. Когато една актриса предлага марка, това да е защото наистина има предпочитания към нея. Това ще се превръща в професия, която ще добива своите стандарти, докато троловете, надявам се, ще започнат да изчезват. Троловете са част от хибридната война, това е нашествие, форма на тероризъм.

- А печатната журналистика отива ли си вече?

- Няма да си отиде никога напълно. Хартиената преса ще се съхрани като едни вече по-бутикови територии на свободата на словото и на интелектуалната журналистика.

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?