Георги Кулов: На Балканите се фабрикува изкуствена помашка нация по подобие на македонската

През последните десетилетия балканските държави активизираха политиката си спрямо българите с ислямско вероизповедание на техните територии, в опит да ги асимилират. Всички те се опитват да ги представят за „помашки етнос”, за да предотвратят каквато и да е възможност за самоопределение като българи. Това превърна т.нар. ”помашки етнос” в трансгранична общност на Балканите, подобна на кюрдите в Анадола и Близкия изток.  Какви рискове крие всичко това за националната сигурност на страната ни, по темата разговаряме с Георги Кулов.

 

Изявленията на Ердоган за ревизия на Лозанския договор заплашват сегашните държавни граници 

Кмет на Жълтуша стана първият застъпник на тезата за помашки етнос

- Г-н Кулов, доколко основателни са притесненията от фабрикуването на т.нар. „помашки етнос“? 

- Този процес у нас започна още през деветдесетте години на миналия век, при това с финансовата подкрепа на фондация „Отворено общество”. Пръв застъпник на тезата за "помашки етнос" стана кметът на родопското село Жълтуша Камен Буров след учредяването на Демократичната партия на труда. Така че, да, налице е стремеж да се формира помашка нация с неин език, култура, флаг и химн, като се акцентира и на опити за създаване на помашка държава в миналото. Активисти като Ефрем Моллов се опитаха да наложат понятието „помакология“ за проучванията, които се извършват върху историята, културата и езика на българите с ислямско вероизповедание. Факт е, че през последните години с налагането на политиката за превръщането на "помашкия етнос” в трансграничен фактор на Балканите интересът към нашите сънародници, изповядващи исляма, расте, съответно и опитите за фалшификация на българската история. Правят го не само задгранични учени, но и наши изследователи.

- ​В кои страни от Балканите живеят повече хора, определяни като помаци? 

- Днес българите с ислямско вероизповедание живеят в България, Турция, Гърция, Северна Македония, Албания и Косово и са известни още с названията помаци, ахряни, торбеши, горани и др. В нашата страна през годините се утвърди терминът "българи мохамедани". Интересен е фактът, че тези хора имат тясна връзка с българската нация, много изследвания в ново време го доказаха. Чрез теренни проучвания например се установи, че освен българи, изповядващи ортодоксалния ислям - сунизма, има и българи шиити, принадлежащи към алевитски ордени. Нещо повече, българи алиани държат ключовото за Балканите теке на Казъл дели баба при гръцкото село Руса, Димотишко. Те се смятат за най-посветени в алевизма от общността на мусаибите, т.е. побратимите. Център на бекташизма за българите с ислямско вероизповедание е Златоград, където и до днес са съхранени алевитски гробове. Фактът, че освен българи сунити има и българи алевити, недвусмислено навежда на мисълта за многопосочността на религиозно влияние върху сънародниците ни в годините на османското владичество. Тогава много българи приемат освен ортодоксалния ислям - сунизма, но и католицизма, а някои и протестантството. Промяната на религиозната принадлежност основно е продиктувана от опитите да се избегне натискът на Високата порта и Цариградската патриаршия.

- Действието на Лозанския мирен договор, подписан през 1923 година, изтече на 24 юли т.г., но все по-често се дочуват предупреждения от Турция за неговата ревизия. Как ще коментирате? 

- В свое изявление преди посещението си в Гърция през 2017 г. турският държавен глава Реджеп Ердоган заяви, че е необходима ревизия на Лозанския договор от 1923 г. Подобно изказване породи напрежение не само преди началото на визитата му в Атина, но и в България, защото това е документът, който определя границите на Турция с Гърция и България. По-късно, на 24 юли 2022 г., по повод 99-годишнината от влизането му в сила Ердоган каза в послание към нацията: „Условията на Лозанския мирен договор, по-специално правата на турското малцинство, са умишлено нарушавани от Гърция“. Някои медии алармираха как в Западна Тракия се накърняват правата на една специфична българска религиозна общност - тази на българите с ислямско вероизповедание. След изселването на българите християни в Западна Тракия остава единствено тази българска група, населяваща най-вече района на Южните Родопи, между Ксанти и границата с България, известна като Скеч. През юни 2023 г. направихме анкета сред българи с ислямско изповедание в този гръцки район.

Исмаил М. от граничното село Термес е категоричен, че с изтичането на действието на Лозанския договор, ако клаузите му не бъдат веднага подновени, се очаква сериозна криза в Западна Тракия. Може да се стигне до нова промяна на границите и до размяна на население, от което ще пострадат най-много помаците, които искат да си останат по родните места. „Ние винаги сме били тук и тук искаме да си останем“, категоричен е той. Мустафа Б. от село Ехинос смята, че до ревизия на Лозанския мирен договор може да се стигне заради реваншизма на Гърция и присъщия на гърците национализъм.

- Значи Турция е основният фактор във формирането на „помашки етнос” на Балканите като стъпка към турцизирането му? 

- В турската историография доминира тезата, че българите с ислямско вероизповедание са потомци на тюрки. Ето защо се наложи терминът „помак​ тюрклерери” т.е. „помаци турци”. Тезата е в съзвучие с основните постулати на пантюркизма. Неговият идеолог Зия Гьокалп пише през 20-те години на миналия век: „Днес помаците говорят български, но са турци и утре под влияние на исляма ще научат турски и ще забравят днешния си език”. 

- Има ли роля т. нар. Помашка пролет в тези процеси и каква е тя?

- Тук е важно да се отбележи, че желанието на турския президент Реджеп Ердоган да осигури перспектива за еврочленството на страната си е в основата на т. нар. Помашка пролет в югоизточната ни съседка. Тя започва през 2009 г. и е част от предоставените права и свободи на етническите малцинства за сдружаване, ползване на езика, включително радио и телевизионни предавания. През същата година е регистрирано и първото помашко дружество в с. Османие, Ескишахирско, последвано през следващите години от дружества в Истанбул, Чанаккале, Бига, Бурса, Измир, Маниса и др. През 2013 г. с т.нар. Помашка закуска се взема решение за създаването на Федерацията на помашките дружества в Турция - PODEF, като за председател е избран Байрам Ерат. Форумът подкрепи Ердоган за президент на югоизточната ни съседка. В Турция се заговори за помашки етнос и се допусна българите с ислямско вероизповедание да учат български от руски учебници. Да, за учебници се ползват български и руски буквари, в употреба влизат и родни речници, като основните цели на създадената от седем помашки дружества организация са: запазване на т.нар. помашки език, на помашката култура и изследване на помашката история. 

Според изследователи потомците на българите с ислямско вероизповедание в Турция са с корени предимно от Родопите. Те попадат в южната ни съседка след Балканската война и при подписването на Лозанския мирен договор.

- А каква е позицията на Гърция по този въпрос? 

- Помашката пролет  в Турция активизира гръцките власти, които отдавна налагат тезата за „помашкия етнос” като опит да се противодейства на евентуално българско влияние през границата. Гърция трескаво търси адекватна научна обосновка на своите опити да фабрикува наличието на помашка нация като трансгранична общност. Под гръцко влияние Европейският институт „ПОМАК” на Ефрем Моллов разпространи два доклада до международните институции, в които се твърди, че правата на помаците в България са потъпкани. Категорично е посочено, че българите с ислямско вероизповедание са етнос: „Помаците са транснационална етническа общност, пръсната в различни райони на Балканите и Мала Азия и изповядваща исляма” (Моллов Е., 2013).

- Как реагира България на тези опити да се търси помашко малцинство у нас?

- Разбира се, официалната българска дипломация още през 1996 г. изразява становището, че не признава наличието на отделен помашки език, както и на някакъв специален статут на „помашкото население” в Западна Тракия, подобен на нация. България настоява да се прекрати „пасивното толериране на подобни прояви”. Тук искам да посоча един пример, през 2013 г. българският депутат Лъчезар Тошев в специално изявление за vesti.bg каза: „В Страсбург имаше едно предложение към България да се отправи призив страната да признае помашко и македонско малцинство. Аз внесох предложение за отпадането на такъв текст в проекта за Резолюция №1915".

- Малко известно е, че САЩ не подкрепят създаването на помашка нация.

- Да, така е. Тезата за „помашки етнос” и „помашка нация” се отхвърля от нашите съюзници от САЩ. В ежегодните доклади на Държавния департамент за религиозните свободи в света е записано недвусмислено, че помаците са потомци на българи славяни, приели исляма по време на османското владичество. 

ВИЗИТКА

Георги Кулов е роден през 1959 г. в Ямбол. Завършва с медал Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Има следдипломна квалификация по арабски език. От 1983 г. работи като археолог в Регионалния исторически музей в Кърджали. Специалист е по тракийска археология. През 1993 г. е  директор на музея. От 1995 г. започва работа в регионалния всекидневник „Нов живот”.  В момента e журналист в сайта kardjali.bgvesti.net. Публикува множество научни статии за античната археология, както и десетки анализи за политическите и етническите процеси в Родопите. Автор е на книгите „Българската дъга на исляма”, „Хора на истината” и „Мостът”. Съставител е на сборник статии на краеведа Никола Иванов под наслов „По дирите на Патриарх Евтимий”, както и на сборниците "Кърджали на историческата карта" и "Българският ислям". През 2002 г. в анкета, организирана от Центъра за социални практики на проф. Евгени Дайнов, е посочен за най-популярния журналист сред малцинствата в България. Учредител и два мандата секретар на Дружеството за българско-турско приятелство в Кърджали. Председател е на сдружение „Балкански форум за мир Кърджали”.