Следвайте ни

Георги Коритаров: Със снемането на доверие от кабинета президентът самообезсмисля поста си

viber icon

-  Какво всъщност иска президентът Радев - втори мандат или да заеме мястото на Борисов?

-  Румен Радев не иска, а и няма как - нито политически, нито конституционно президентът разполага с база и с платформа да заеме мястото на Бойко Борисов. Още повече най-логичното е той да би искал да е преизбран като президент, каквато конституционна възможност има. В случая обаче с това негово обръщение той на практика разполовява българското общество и се опитва да консолидира около себе си всички недоволни от управлението на ГЕРБ. 

 

Институционалната битка е заложена от противоречие в Конституцията, която дава права и на премиера, и на президента да определят международната политика   

Нещата ще приключат с мълчаливо и непризнато поражение за "Дондуков" 2 и прошка от "Дондуков" 1

Нинова и Радев влизат в сблъсък кой всъщност да олицетворява алтернатива на ГЕРБ

 

- Прогнозирате битка вляво след обявеното от президента Румен Радев сваляне на политическо доверие от кабинета. Какви са аргументите за подобно нелогично на пръв поглед очакване?

- Президентът Румен Радев построи своето обръщение върху вече произнасяни констатации, без качествено нова стойност, която да позволи на държавния глава да оповести, че официално сваля доверието си от правителството на Бойко Борисов.

Основното, което чухме от лидера на БСП, е съгласие с оценките на държавния глава. В същото време обаче Нинова подчерта, че става дума за позиция на Радев, която възпроизвежда мотивите от преминалия вот на недоверие към правителството, иницииран от БСП.

В този смисъл не е толкова трудно да се заключи, че Корнелия Нинова се опита и до голяма степен „опакова” позицията на президента, пришивайки я към позиция на БСП и функция от нейната собствена политика като лидер. Замисълът на такова пришиване е най-вероятно в идеята

да не се позволи на Румен Радев да се откъсне като образ на качествено нова и наистина различна от БСП алтернатива.

Още повече самият президент неведнъж е казвал, че в България към момента няма алтернатива на правителството на ГЕРБ, включително приписвайки тая своя оценка и към БСП, въпреки нейния документ Визия за България.

От тази гледна точка за мен Корнелия Нинова и Румен Радев влизат в особена конкурентна зона на сблъсъка кой да бъде всъщност олицетворение на алтернатива на ГЕРБ. И понеже Нинова очевидно усеща, че изпуска тази инициатива, тя ще става особено агресивна, макар и в зона на политическата дипломация.

Все пак Румен Радев е символ на нейната персонална изборна победа, защото тя взе решението той да бъде подкрепен. Но в момента той се опитва да открадне палмата на инициативата, т.е. да обедини около себе си енергии, които са доста различни от тези, които БСП олицетворява, но които биха поставили социалистическата партия не в качеството на политически лидер за промяна, а като подкрепящ съпътстващ фактор.

Тази конкурентна среда, която тепърва ще се развива, ме води към извода, че в лявото пространство след броени месеци ще избухне истинска война. Защото Румен Радев тепърва ще градира свое опозиционно антиправителствено говорене и поведение. 

И когато дойде време за прекия избор за лидер на БСП през април, образът и поведението на Румен Радев на практика изцяло ще засенчат и дори ще обезсмислят и процедурата, и резултата от този пряк избор. А Корнелия Нинова особено горещо желае този избор да бъде новината на пролетта.

От това правя извода, че най-вероятно ще има война там, където сега мнозина очакват партньорство.

 

- Нинова обаче публично подкрепя действията на Радев, а и той никога не е критикувал открито опозицията.   

- Да, но сблъсъкът помежду им е неизбежен, защото и двамата явно искат да консолидира около себе си недоволните от ГЕРБ. Нинова - за да спечели първо вътрешнопартийния вот, а после евентуално парламентарните избори. Радев се надява на същия ресурс. Въпросът е дали му трябва само за нов президентски мандат, или за нещо друго. 

Тук възниква голямото противоречие.

Нинова можеше да осигури на Румен Радев собствена президентска писта на говорене, но тя не го направи, а го приши към БСП.

И в този смисъл му върза ръцете. Все едно, с риск да прозвучи грозно като метафора -

два самолета се сблъскват във въздуха поради пилотски грешки  -  самолетът на летеца Радев и малкото самолетче на БСП.

И, разбира се, пораженията са повече от ясни.

 

- Какъв финал прогнозирате? Може ли да се окаже печеливш ход за президента публичното скъсване на отношения с кабинета?

- Не, това няма да се окаже печеливш ход. Той е много повърхностно построен като политическа логика. Не е обезпечен с категоричен осмислен политически език, което означава, че президентът не беше в състояние и едва ли ще бъде в състояние да обясни политическата перспектива и смисъл от подобно действие. Най-вероятно нещата ще приключат с мълчаливо и непризнато поражение.

Образно казано, президентът изпадна в ситуацията, в която беше БСП, когато демонстративно напусна за няколко месеца парламента. Не само че социалистите тогава не постигнаха резултат, но и накрая трескаво търсеха повод  да се завърнат в НС.

Мисля, че след време президентът Радев ще бъде институцията, която трескаво ще търси повод  да възстанови стратегическо партньорство с правителството, защото най-малкото това изисква и българската конституция.

Иначе продължителен период на липса на доверие от страна на президента означава трайна самоизолация и практическо обезсмисляне като институция.

 

- Т.е. не виждате шанс за втори мандат на Румен Радев, каквото желание предполага засилената активност на президента?

- Не бих се наел да бъда краен в прогнозата дали има, или няма шанс Румен Радев за втори мандат, защото той в момента полага тези неособено професионални усилия да си осигури - ако не шанс, то обществена подкрепа.

Все пак до президентските избори в края на 2021 г. има доста време. По-скоро мисля, че той, по силата и на конституцията, която му дава определен регламент за поведение, както и по смисъла на обществените настроения, след един средносрочен период от време ще се окаже в позиция той да търси помирение с кабинета.  

 

- Докато това се случи, доколко сериозно ще се отрази на страната скъсването на отношения между основните институции?  

- Отговорът е в конституцията

Там има текст, който гласи, че правителството ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната. В друг конституционен текст, вече в главата Президент, се казва, че държавният глава представлява страната в международните отношения.

Какво обаче ще представлява един президент, който е снел политическо доверие от правителството, което пък ръководи и осъществява външна политика, плюс вътрешна?

Т.е. говорим за хипотеза, при която президентът става нелегитимен на практика от гледна точка на свои посещения, позиции в чужбина, пред чужди партньори, при ситуации, когато трябва да бъдат назначавани посланици, където се иска подпис на президента, съгласуване с него. Както и в сферата на сигурността, където президентът също играе ключова роля.

От тази гледна точка изразът „официално снемам политическо доверие” на практика е конституционно самообезсмисляне от страна на президента. Логичното е или той да подаде оставка, или този път, напълно сериозно, ГЕРБ да се обърне със съответно мнозинство към Конституционния съд да тълкува какво означава казусът „официално снемане на политическо доверие от страна на президента”.

Т.е. в такава ситуация в състояние ли е един президент да изпълнява своите конституционни ангажименти. Впрочем това е много сериозно като идея и си струва да го отбележим с основен акцент.

 

 

Георги Коритаров е един от най-ерудираните български журналисти аналитици. Завършил е славянска филология в Софийския университет. Полиглот - владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски, ползва албански език. Журналистическата му кариера започва през 1990 г. във в. „Демокрация". Бил е политически репортер и водещ на предавания в Радио „Свободна Европа" и Нова тв. В момента коментарно-аналитичното предаване на Георги Коритаров „Свободна зона” по Тв „Европа” се ползва с голяма популярност. 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

rousserolle

08.02.2020 | 05:36

Не е важно какво владее, а как го ползва този политолог. Много полотолози се навъдиха и вижте къде е започнал работа този агент на ДС - за да си осигури спокойствие, става "демократ". Не знам дали има роднинска връзка с Роза Коритарова - председател на профсъюзите в България преди промените през 1989 г. Определено не го уважавам и знам, че на мнозина не се харесват нагаждачи като него.

Отговори
7 1

Милен

07.02.2020 | 21:26

Коритаров прочети конституцията после говори!

Отговори
9 4

Eugeni

07.02.2020 | 19:49

Даването на трибуна на пропадналия ДС-доносник Коритаров самобезсмисля съществуването на медиите.

Отговори
19 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?