Георги Киряков, политолог: За Радев служебните кабинети са по-удобни от президентска република

- Агенция „Медиана” прогнозира, че 8-9 партии могат да влязат в новия парламент. Какъв е шансът да се сглоби управляваща коалиция при толкова шарено Народно събрание?

- Подобен развой обслужва президентската стратегия да управлява максимално дълго чрез служебни правителства. Това води до удължаване на хаоса в нашия политически живот и липса на стабилен парламент. Така може да се прокарват тези тези, които българското общество не приема еднозначно - преориентацията или новото преобръщане на България към Русия и опитите на президента да наложи такъв тип политики.

Миналата година при три извънредни избори социолозите направиха доста странни прогнози. Трябва да си дадем сметка, че това е моментна картина - тук и сега. Казвам, че тезата на президента е обслужвана през такъв тип социологически проучвания и така той се превръща в голям играч на българската политическа сцена с възможност да налага дневния ред на обществото.

- Г-н Киряков, поведението на служебното правителство и критиките на Румен Радев към всички партии създават ли обществени нагласи за президентска република?

- Аз съзирам нещо друго. По-скоро президентът има краткосрочни оперативни цели - да поддържа хаоса в българския политически живот, да поддържа състоянието, при което партиите не могат да постигнат консенсус, и да се състави отново служебно правителство. И така той през служебни правителства да управлява в рамките на 6-9 месеца всяка година. Миналогодишните служебни кабинети бяха в резултат на протестите. Тогава Радев чисто стратегически бе решил, че трябва да намери най-малко общо кратно между своите политически виждания и обществените настроения, че трябва да има промяна.

Само че една част от протестиращите искаха съвсем различна промяна, а президентът просто искаше да отстрани своя политически враг Бойко Борисов и неговата „маша” Иван Гешев. Това бе ясна лична война на президента. В условията на служебни кабинети държавният глава има много голяма власт и става важен политически играч. Тогава има собствен дневен ред и го налага.

Това не означава, че той има дългосрочен интерес към президентска република, защото има конституционни процедури, които го ограничават. Освен ако не предприеме някакви резки действия за въвеждане на извънредна ситуация, даваща му и извънредни пълномощия. В България такова нещо се е случвало преди 1944 година.

- Сред новите играчи за вота на 2 октомври е Стефан Янев. Що за съюз е обединението на неговата партия "Български възход" със ССД на Стефан Софиянски?

- Смешен съюз! Това е някаква политическа шега. Това е потопяване на един политически проект със среден потенциал. Буквално да сложиш камък на шията си и да кажеш: Я да видим, като скоча в морето, дали ще потъна? И, разбира се, потъваш.

- А Янев не иска ли така да привлече някакви сбъркали посоките десни избиратели?

- Не мисля, че той изобщо разсъждава. Това е нещо, което от горе му е наредено и той само казва: Окей, това ще кажа, това ще направя, това ще напиша, този ще взема!

- Твърдите, че някои от партиите, които влязат в парламента, може и да забравят временно различията си и да започнат процедура по импийчмънт на президента Радев?

- Хипотетично е възможно всичко на този етап - особено в предизборна кампания. Трябва да вземе предвид участието на Радев в създаване на правителство, което възобнови преговорите с „Газпром” и раболепничи пред интересите на Русия в България. Това би могъл да е поводът, който да обедини партиите. Дали обаче ще се случи?

Дали ГЕРБ би се съгласил да предприеме такава стъпка заедно с останалите, защото за 12-годишното управление партията на Бойко Борисов по никакъв начин не доказа, че е ангажирана с евроатлантическите каузи, които България би трябвало да следва. Затова е възможно на декларативно ниво ГЕРБ да говорят за импийчмънт, но на чисто оперативно ниво, когато дойде време за такива разговори, те вероятно ще напуснат пленарна зала и ще кажат, че сега не е време за такива действия.

Същото важи и за ИТН, ако влязат в парламента. И те имат достатъчно малка, но достатъчно наситена история с противоречиви действия, които, от една страна, блокираха политическия процес в България, а от друга, задълбочиха кризата, която през 2021 година ни бе поднесена.

- Германският „Зюддойче цайтунг” излезе със статия, че изборите на 2 октомври ще са решаващи за България. Не ни ли придават твърде голяма важност - на фона на "черната овца" Унгария ние не сме европейски проблем?

- Един важен аргумент бе изтъкнат и от наши наблюдатели. Унгария е заобиколена от силни западни и натовски държави. Ние от какво сме заобиколени - от една изключително слаба икономически Гърция, от една войнствено настроена авторитарна Турция, от една Румъния, която е на нашето дередже като икономически проблеми, от Сърбия, която създава проблеми на Европа пак заради близки отношения с Русия. И остана една Македония, в която руското влияние не е малко, и Черно море, отвъд което е Русия.

- И която има Черноморски флот, който дори без крайцера „Москва” е несравнимо по-силен от нашия.

- Трябва да признаем, че нямаме Черноморски флот - имаме четири недооборудвани фрегати със системи, които не знам доколко са съвместими с натовските системи, и с недокомплект от страна на екипажите.

- Купихме белгийските фрегати още по времето на правителството на Сергей Станишев преди 14 години, но и досега не намерихме средства, за да бъдат въоръжени дори с противокорабни ракети?

- Ще изтъкна спекулативна теза. Според мен това е умишлено благодарение на руските усилия да бъде подкопано нашето членство в НАТО. Това са умишлени усилия на Владимир Путин и на хората, които споделят неговата визия, да се минимизират възможностите на българската армия да се съпротивлява. Виждаме, че натовските сили имат изключително мижаво присъствие в страната и на много ниско оперативно ниво.

Виждаме, че за един бърз конфликт като този в Украйна българската армия няма никакви съпротивителни сили. Да не говорим, че елитът на българската армия още не е наясно със себе си къде принадлежи - дали към мъртвите структури на Варшавския договор, или към новите ни партньорства. Дори президентът Румен Радев дълго време се водеше натовски генерал от ВВС, който обаче летеше на самолет МиГ-29, който няма съвместимост с натовските комуникационни канали. Това са абсурдите в българската армия.

Виждаме, че тези чужди усилия са дали добър резултат - от 30 години България няма боеспособна армия, която да може да удържи дори един първоначален натиск - не говорим само за Русия, но и за Турция, и за Сърбия в някаква степен. Сърбия се въоръжава изключително скоростно в момента с руско оръжие. А ние нямаме никакви възможности да се защитим. Единствената ни защита е член 5 от НАТО и самият Европейски съюз.

Георги Киряков е политолог и политически анализатор. Завършва „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2004 г. Автор е на публикации в периодичния печат. Сътрудничи на много издания и институти.