Следвайте ни

Георги Иванов: Всеки държавник трябва да лети поне веднъж в Космоса

В пловдивския Музей на авиацията се пазят скафандърът ми от "Союз 33" и апаратът, с който се приземихме след аварията

Ген.-лейтенант  Георги Иванов, 79,  е първият български космонавт.   Завършва Военното училище в Долна Митрополия, инженер-летец, пилот първи клас. Бил е командир на звено и командир на ескадрила.  На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време, е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж. Командир на полета е Николай Рукавишников.   

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. С резервен двигател космическият кораб е приземен от екипажа след прекарани в Космоса 1 денонощие 23 часа и 1 минута.

След промените през 1989 г. Георги Иванов се занимава с бизнес. Съосновател на авиокомпанията „Ер София“ през 1991-ва. Народен представител в три парламента. Автор на книгите „Полети“ и „Време за полети“. Хобитата му са ски, пчеларство, голф.  

Генерал Георги Иванов, първият български космонавт 

Интервю на Хенриета Георгиева

 

40 години след историческия първи български полет в Космоса живи ли са спомените Ви?

 Помня всичко, в най-малки детайли. Ала трябва да отбележим и приноса на хората, които създадоха нашата програма за полета, уникални системи и прибори за 27 експеримента. Трябва да споменем и техните последователи, които работят и днес в Института за космически изследвания и технологии.

Българин в Космоса - това е велик момент за страната ни.  Как избраха точно Вас да полетите?

Започнахме подготовката за полета през март 1978 г. с  моя колега Александър Александров в „Звездното градче” край Москва, което е висша академия за космонавти. Учебното ни звено се състоеше от десет души от пет страни - Русия, България, Монголия, Куба, Румъния. 

В началото бяхме 600-650 кандидати. След първата селекция останахме 20 души, после избраха четирима, изпратиха ни в Москва. След месец прегледи и изследвания останахме двамата с Александър Александров.   

Подготовката беше изключително сериозна и натоварена - изучавахме динамиката на полета, устройството на космическия кораб, космическата станция. Часове прекарвахме на тренажорите.

Как се справихте след отказа на единия двигател?

При старта нямахме никакви проблеми. На втория ден, когато бяхме на разстояние около 3-3.5 километра от станцията "Салют 6", включихме двигателя за маневриране. Той не достигна теглителната си сила и  на третата секунда се изключи от автоматиката. Докладвахме на Центъра за управление на полетите, оттам ни разрешиха отново да включим двигателя още четири-пет пъти. Но той действаше по същия начин - явно беше повреден. Разпоредиха ни почивка от 12 часа. На следващия ден от Центъра за управление ни наредиха да включим резервния двигател, който да отработи необходимия импулс за намаляване на скоростта, за да се върнем на Земята.

Това беше най-критичният момент - връщането към Земята. Нямахме друг резервен двигател и при отказ днес нямаше да мога да разговарям с вас. Нито за момент обаче не ми мина мисълта, че няма да се върнем. В Космоса, както и в самолет, пилотът изпълнява инструкцията и програмата, за която се е подготвял дълго време. А ние с командира Николай Рукавишников цяла година се готвихме за нашия полет. 

Двамата запазихме самообладание. Действахме синхронно,  което ни помогна да се върнем на Земята. 

Мит ли са твърденията, че инж. Рукавишников е загубил съзнание, което е наложило Вие да поемете контрола на полета?

 Не е мит, а го измислиха вашите колеги журналисти от пресконференцията, която дадохме преди полета. Там питаха Николай Рукавишников как са се провеждали тренировките на тренажорите. Той каза, че инструкторът методист въвежда всички извънредни нещастни ситуации, които могат да се  случат в Космоса, като едно от тях е бордният инженер губи съзнание, а командирът сам действа и на двете операторски места, както и обратното.

Тренирали сме подобни ситуации на Земята десетки, да не кажа стотици пъти.     

Наистина ли натоварването, което е трябвало да понесете, е било 8 - 9G, т.е. теглото Ви се е увеличило осем-девет пъти?

Нарича се  претоварване  в авиацията. При пилотиране на самолет има претоварване между 3 и 6 пъти, т.е. пилотът трябва да понесе неколкократно увеличаване на теглото си.  При нас обаче претоварването достигна 8-10 единици за около 2 минути и половина. Бяхме се готвили  на Земята в специална центрофуга, която натоварва постепенно. На 8G имахме престой около 30 секунди. 

Как изглежда Земята от разстояние 350 километра?

За близо две денонощия в  Космоса направихме 31 обиколки на Земята. Всяка от обиколките имаше  по един изгрев и залез, видяхме 31 изгрева и 31 залеза.  Както Юрий Гагарин каза след полета, Земята е синкава. Виждат се тъмнозелени морета, бели облачни системи, циклони. Това не може да се разкаже, трябва да се види, да се почувства.

Виждахме всичко по Земята, големите градове са потънали в мръсотия и смог. Видяхме и България - ясно се виждаха светлините на София.  

Как Ви промени Космосът?

Гордост е да си 92-рият човек, полетял в Космоса, и първият българин. След подобно уникално преживяване човек започва да гледа по-широко, по-глобално на света. Ако всички управляващи, ръководители на правителства полетят в Космоса, със сигурност ще имат друго поведение, ще бъдат по-разумни, по-човечни  в решенията си.

Често ме питат каква планета ще оставим на децата си, на бъдещите поколения. Това ме тревожи много, и не само мен. Много важно обаче е и да оставим родната уникална планета Земя на образовани хора, възпитани в ценности и отговорност. 

Бяхте депутат в парламента три мандата. Защо се отказахте?

Политиката не е моето място. Не съм учил за политик, а за летец.  Но като обществено ангажиран човек ме боли за грешките, които допускат политиците.  

Тежи ли Ви славата?

Не съм се чувствал звезда, дори след връщането ми от Космоса.  Бях по-популярен и известен, нищо повече от това. Известността, това, че ме разпознават по улиците, не ме промени изобщо. Живея, както живеят съвипускниците ми от Военното училище „Георги Бенковски” и съучениците ми от гимназията в Ловеч.  

Екзотика ли е космическият туризъм?

Не е екзотика,  но много скъп. Първият космически турист Денис Тито плати за полет от шест денонощия  22-23 милиона долара. Досега като туристи са летели седем души, всички си платиха билета с милиони.  

При бурното развитие на науката напълно реални са нови полети към Луната, към Марс след 10-20 години.

Преди години бяхме сериозен участник в космически програми, а къде сме сега?

Трябва да се знае, че сме 18-а космическа държава през  далечната 1971 г. След полета ни с Николай Рукавишников ставаме 6-ата държава с космонавт в света и трета, която създава храна за космонавти, след САЩ и Русия.  След това са създадени два големи спътника ​- „България 1300”,  изцяло с българска апаратура. Тези спътници работиха много дълго и техните резултати все още се изследват и разчитат от учените. 

 На международната станция „Мир” летя първата българска оранжерия, създадена от проф. Таня Иванова. От  тази оранжерия руски космонавти и американски астронавт събираха реколта - репички, салатки, жито от зърно до зърно.

В момента на Международната космическа станция летят български прибори, които измерват радиацията в различни точки на станцията.

Кога ще полети български космонавт номер 3?

За да стане, е нужна държавна политика и много средства. БАН и другите институции трябва да създадат сериозна програма, която да бъде приета от Русия, САЩ, от Европейската космическа агенция. Тогава ще може да се пристъпи към подготовка на конкретен човек за Космоса. Има българи с подходящи качества. 

Идвате ли да видите скафандъра си в авиационния музей край Пловдив?

 Да, скафандърът ми от полета на "Союз 33", който беше моят талисман при полета,  е в пловдивския музей, както и спускаемият апарат, който ни приземи край Джезказган, Казахска ССР. Често идвам да ги видя. Директорът на музея  Рада Банялиева е чудесен организатор и пропагандатор на авиацията и космонавтиката.

Остана ли Ви мечта, която не успяхте да осъществите?

О, много са.  Не летя насън, но бих полетял втори път в Космоса.  А може и малкият ми внук, който е на две и половина години, да се прояви в тази сфера. Вечер се опитва да ми покаже Луната, иска да я пипне. Вероятно ще стигне до нея, надявам се! 

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?