Георги Чапкънов: Доверявам се на съзнанието
- 14:59, 21.05.2019
- 47
- 0
Да се води разговор с Георги Чапкънов е привилегия , но и отговорност. И като всеки надарен творец той знае, че думите творят битие и затова се предпазва от прекалената им употреба.
При него нито една творческа идея не е пропиляна, камо ли изоставена, а творческите търсения следват едно след друго.
Неговите скулптури излъчват любов и човечност. Сетивата на Чапкънов ни отвеждат и до най-трудно уловимите изисквания на творческия процес.
Лично аз усещам твореца Чапкънов най-силно в кавалетните му скулптури, защото той безпогрешно се доверява на съзнанието.
Познаващите го знаят, че той здраво е стъпил на земята. При него е налице преплитането на скулптурата с живота.
В творческия процес Чапкънов е изключително взискателен. И затова творческите му пътища са инстинктивни. От неговите скулптури „извира” лиризъм. Те са наситени с живот.
Перифразирайки Петър Увалиев, ще отбележа: При Чапкънов формите са само посредник, чрез който скулптурата говори на човека за човека.
- Грях ли е да си талантлив? Какво може да похаби таланта?
- Как ще е грях! Божа привилегия за малцина!...
…Какво ли не… Но преди всичко манията за безподобност и величие!!!
- Някога Илия Бешков твърдеше, че „Изкуството е път”… Ти, вървейки по пътя, докъде стигна?
- До кривата круша… Бешков беше изключителен мъдрец и Велик художник! Той си извървя пътя по най-достойния начин! Други такива, почти няма…
... Да му се не види пътя…
- Как ще разтълкуваш казаното от поета Константин Павлов: „Всяко време е златно за оран. Не чакай друг да ти сложи хомота – сам си го сложи! Бъди роб на самия себе си!”
- Не мога да си позволя да тълкувам Константин Павлов! Мъдър и много талантлив човек! В лошо време живяхме! И той изтърпя какво ли не… Милият!
- Вън от съмнение, талантът има мисия свише, позволяваща му да каже: „Превръщам те във вечност”. Кое човешко творение според теб е превърнато във вечност?
- Не съм Господ и не мога да давам такива тежки оценки. Има много „оценители”, които от това съществуват!... Живи и здрави да са… винаги ги е имало!...
- Как протича при теб творческият процес? С какво започва? Кои са онези признаци, позволяващи ти да материализираш определена идея в скулптура?
- Не видя ли в съзнанието си това, което съм наумил, в напълно завършен вид, изобщо не се захващам…
- Кои са онези невидими неща, които ти помагат в творческия процес? Дали не са самотата и природата, още повече, че скулптирането е самотно занятие?
- Отговорът се съдържа във въпроса!... Всичко това…
- Познато ли ти е коварното убождане на завистта? Как го преодоляваш, ако те споходи?
- В България това е най-познатото явление! Никому нищо не дължа – и това е достатъчно, не само много мои колеги и съвсем незнайни люде да не ме обичат, но и да ме мразят без никакъв смисъл. Добре, че отдавна пет пари не давам за това! Аз съм отдавна много СТАР!...
- Има ли алиби бездарието?
- НЕ!!!
- Коя беше онази ключова дума, изречена от теб, която отключи сърцето на Федерико Фелини, позволил ти да го изваеш?
- Ами, разговорихме се и двамата на „сакат” френски и аз му казах, че съм гледал всички негови филми, били в България, и го боготворя! Показах у 3, 4 мои работи, които бях излял в бронз в Писто. Обясних му, че ще направя портрета в три сеанса по 1 час и той се съгласи…, а аз щях да припадна!
- Какво е чувството да бъдеш гражданин на света?
- Не виждам нищо по-добро! Това е!
- И в живота, и в изкуството всеки притежава свои морални критерии, единият от които е нравствеността. Кои са твоите морални критерии?
- Подписът ми.
Хари Харалампиев
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни