Следвайте ни

Геновева Петрова: Протестите помпат новите леви популисти, а не БСП

viber icon

- Логичен резултат ли е шареният шестпартиен парламент, който показват нагласите на избирателите в новото проучване на агенция "Алфа Рисърч"?

- Този резултат - силно фрагментиран парламент, напълно  съответства на процесите, които се развиват през последните няколко месеца. Вследствие най-вече на протестите от летните месеци наблюдаваме, че в обществото протича преструктуриране на политическото пространство и в този смисъл на електоралните предпочитания и подкрепа на избирателите. При второ поредно проучване регистрираме динамика в подкрепата на отделните партии.

За водещите традиционни формации има свиване на подкрепата

Докато за нововъзникнали, шумно прокламирани по време на протеста политически формации, има тенденция към повишаване на подкрепата.

При подобен шарен парламент обаче бихме имали политически формации, които са изключително противоположни по своите политически ценности, идеология, позиции. Това е сериозно предизвикателство пред излъчването на едно управление от такъв парламент. Не толкова заради математическото предизвикателство, което би могло да бъде преодоляно, а по-скоро заради политическата несъвместимост между потенциалните партньори за такова управление и трудността, да не кажа невъзможността, такова коалиционно управление да взема работещи политически решения.

Намирането на потенциално работеща формула за управленско мнозинство, сформирано от политически сили с близки позиции, е най-голямото предизвикателство в подобна ситуация.

- Как тълкувате разликата от 0.9 процента между водещите политически играчи ГЕРБ и БСП?

- Тя също отразява част от динамиката. Това е практически сближаване на позициите между двете политически формации. Зад този факт стоят две различни тенденции. При ГЕРБ съвсем отчетливо през последните месеци наблюдаваме спад в електоралната подкрепа и в същото време мобилизация на ядрото от техните най-твърди симпатизанти.

В резултат на последното ГЕРБ все още успява да задържи позиции в челото на предпочитанията на избирателите

Докато при БСП, макар и бавно, има прилив на подкрепа, но все още недостатъчно консолидирана, за да открои левицата спрямо ключовия конкурент.

Важно е да отбележим, че развитието на протестите практически даде тласък не толкова на БСП като основна опозиционна партия, която и официално зае позиция в подкрепа на протестите, а по-скоро на всички тези лявопопулистки формации, които още не сме видели реално в политическо действие. Формацията „Има такъв народ” на Слави Трифонов и платформата около Мая Манолова са основните партии, които взимат бонус от протестите. БСП не е сред тези партии.

Другият важен извод е, че все още липсва силна дясна алтернатива. В България има достатъчно много десни избиратели и те все още не са намерили формацията, зад която да застанат. Това също е фактор, който позволява ГЕРБ наред с мобилизацията на симпатизантите му да продължи да има по-добри позиции спрямо преките си конкуренти.

- Възможно ли е при поява на силна дясна алтернатива БСП да изпревари ГЕРБ?

- Очакваме динамика в процесите. Така че хипотетичната поява на по-убедителна за десните избиратели алтернатива също би могла да окаже влияние върху подкрепата за отделните партии. Дали това обаче ще е достатъчно, за да може БСП да стане първа политическа сила, няма еднозначен отговор. Най-вероятно и вляво ще продължат да текат процеси, така че влиянието на всички тези тенденции едновременно ще се отрази на различните части на политическия спектър.

- Изненадваща ли е третата позиция за формацията на Слави Трифонов, която следва по петите двете основни политически сили, без изобщо да сме я видели в политическа роля? 

- Не е изненада, защото нашите проучвания почти от година насам регистрират подкрепа за тази партия, дори преди официално да е регистрирана. Очевидно Слави Трифонов е създал активен кръг от привърженици в годините на активно медийно присъствие. Ще видим дали този кръг ще се установи на устойчиви равнища, или ще се променя, след като Трифонов и партията му реално се включат в политическия живот.

Бонус в нагласите на хората за партията на Слави Трифонов дава и фактът, че голяма част от  призивите от протестите са послания, които той е отправял през годините - и при проведения от него референдум, и в тв предаването си. Обяснимо е Трифонов да печели, при положение че протестът повтаря много от неговите послания.

- Същата ли е причината за водещото място по рейтинг на Трифонов сред партийните лидери в проучването?

- Да, това доверие, което регистрираме в момента за Слави Трифонов в персонален план, е всъщност отражение на неговата популярност, натрупана в годините на активно медийно присъствие в шоубизнеса. Не е толкова оценка за политически действия или позиции, колкото отразява неговата обществена популярност.

Интересно би било да се проследи в коя от двете възможни посоки ще се развие подкрепата за него и за партията му

Едната е подкрепата за партията да нараства до степента, до която той персонално се откроява от хората. Другата възможна посока е обратната - неговото персонално доверие да започва да пада до одобрението на партията му. Това ще стане ясно, след като партията излезе реално на политическата сцена.

- Т.е. тази популярност на лидерите на партии, която показва проучването, в която Трифонов и Мая Манолова водят далече пред Борисов и Нинова, не е оценка за политики, а по-скоро за популярност?  

- Специално по отношение и Слави Трифонов и Мая Манолова това, което за момента регистрират проучванията, е не толкова оценката на хората за тях  като политици, отстояващи конкретни позиции, колкото наследената им популярност от доскорошното им амплоа - Трифонов като тв водещ, Манолова като бивш омбудсман.

- Регистрирате 66 процента подкрепа за протестите и 44 процента желаещи незабавна оставка, 56 процента са за редовни избори.  Прави ли това предсрочните избори малко вероятен вариант?

- При всички положения това прави предсрочните избори не първия предпочитан от хората вариант. Подкрепата за протестите остава висока, въпреки че хората споделят все повече резерви по отношение на техния състав, лицата, разпознавани като основни организатори.

Има резерви и към средствата, символиката, включени в протестите - обявените въстания, вдигнатите юмруци, носенето на ковчези

Това са неща, които карат хората да изпитват известна резервираност.

Но протестите наистина се ползват с висока подкрепа най-вече заради високата критичност на хората и към управлението, и към работата на институциите.

А причина за сравнително ниския дял на хората, които смятат, че изходът от тази политическа ситуация е в незабавни предсрочни избори, е липсата на отчетливо откроена партия и формация, която да консолидира по-значимо вота на протестиращите. Значителна част от хората са притеснени от това какъв вариант на управление ще бъде сформиран след евентуални избори. Перспективата за управление, което събира в едно коренно противоположни като политически позиции и ценности формации, не се одобрява в толкова голяма степен. Поради това и подкрепата за предсрочни избори е по-ниска. А и до редовните избори има не толкова много време.

- Хората са недоволни, но липсва яснота за най-добрата алтернатива на настоящата ситуация. Има ли шанс да се избистрят нещата до изборите?

- Това в много голяма степен зависи от политическите формации, които ще се борят за подкрепата на хората. И към момента имаме значителна част избиратели, които искат да гласуват, но не са избрали за кого.

От представянето на партиите в месеците до изборите ще зависи и в каква степен настоящата патова политическа ситуация ще намери разрешение. Или ще остане толкова заплетена, колкото изглежда в момента.

- Можем ли да очакваме промени в електоралните нагласи от критичния доклад за върховенството на закона на ЕК и дебата за България в Европарламента?

- Очаквам по-силно влияние върху политическите актьори до степен, до която съответните партии ще се опитат да използват доклада и дебата, за да защитят по-убедително своите позиции по въпроса за върховенството на правото в България.   

Докладът и дебатът в по-малка степен биха могли да повлияят върху обществените нагласи, доколкото не казват много нови неща на българските граждани. По-скоро не смятам, че докладът и дебатът биха могли да променят нагласите на избирателите по отношение на електоралните предпочитания.

Визитка  

Геновева Петрова е управител и част от екипа на агенция Алфа Рисърч от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

намръщенЪ

намръщенЪ

10.10.2020 | 01:36

Тиквата има съдържание за разлика от вашите кратуни

Отговори
0 0
А вие

А вие

07.10.2020 | 11:23

Какво искате, бе ? Тиквата да ви управлява като Лукашенко 6 мандата ли ?

Отговори
6 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?