Геновева Петрова: От кризата печелят президентът и антисистемните играчи

• Дори да се избере парламентарен шеф, шансът за кабинет е нищожен
• Разнобоят в ПП-ДБ е препъникамък и за съставяне на управляващо мнозинство 

- Г-жо Петрова, какви са шансовете за отпушване на процедурата по избор на председател на парламента, която е блокирана вече три седмици?  

- Не бих го нарекла голям шанс. Наблюдаваме първи, макар и плахи, сигнали, че се търси различен начин от прилаганите до момента подходи за отпушване на процедурата. Имам предвид развитието, при което отново от ГЕРБ и ПП-ДБ, основно от "Демократична България", се дават сигнали да се влезе в потенциални преговори, които да позволят старт на процедурата по избор на председател на парламента. Разбира се, тези потенциални преговори биха могли да приключат още преди да са започнали. 

Видяхме първоначалните заявки с новото предложение за издигане на кандидатурата на ген. Атанас Атанасов за председател на НС. Но ГЕРБ заявиха, че това би била приемлива кандидатура за тях, ако това е началото на преговори за съставяне на управляващо мнозинство.

Няма никакви гаранции, че този вариант ще получи позитивен развой, но показва разбиране в двете водещи политически формации, че изходът от патовата ситуация до голяма степен е в техните ръце. 

- Защо този път възелът около избора на председател на НС е толкова труден?  

- До голяма степен една от причините за това ситуацията да остане блокирана за толкова дълъг период от време наистина е възможността бъдещият председател на НС да изпълнява и функциите на бъдещ служебен премиер. Това е просто хипотеза, но очевидно всички партии без изключение я калкулират при поведението си.

- Кой от заявените последни кандидатури - ген. А​танасов или доц. Наталия Киселова, има повече шансове да оглави парламента? 

- Налице са подводни камъни около избора на бъдещия служебен премиер от  кандидатите в т.нар. "домова книга". Но не е изключена възможността Конституционният съд да се произнесе междувременно по питането, внесено от президента, във връзка с назначаването на служебните правителства. При произнасяне на КС е възможно бъдещият служебен премиер да бъде избиран от Румен Радев. А знаем много добре позициите на държавния глава към всеки от двамата потенциални кандидати за председател на НС, в частност и за бъдещ служебен премиер. 

Ген. Атанасов беше политикът,  който  в предишни кампании повече от всички останали декларираше намерения да бъде поискан импийчмънт на президента Радев. Не мисля, че държавният глава ще е склонен да връчи мандата на него. Доц. Киселова пък, бидейки и депутат от листата на БСП-Обединена левица, макар от гражданската квота, е политически и идеологически по-близка до президента.

Важно е и разположението на силите в парламента при гласуването за председател на НС. Извън ГЕРБ и ПП-ДБ на ген. Атанасов ще му е трудно да  привлече подкрепа от други политически сили. Или поне по-трудно, отколкото за доц. Киселова. Съдя за това по досегашното гласуване и поведение на партиите.

Затова е трудно да се каже кой от двамата има повече шансове. 

- Ще означава ли изборът на парламентарен председател, ако се случи, приближаване до съставяне на мнозинство и шанс за редовен кабинет? 

- Такова е очакването, но не смятам, че непременно изборът на председател ще доведе до мнозинство и излъчване на кабинет.  Поне от това, което наблюдаваме като поведение и позиции на партиите до момента, шансовете за сформиране на мнозинство са все още доста ограничени - все още в сферата на желанието, отколкото на реална възможност в тази посока. 

-  Възможна ли е изобщо реализация на упорито лансираната формула  за управляващо мнозинство между ГЕРБ, ПП-ДБ, БСП и ИТН? 

- Нюансите са два: дали такова мнозинство е възможно да се  гласува  и ако това се случи - дали това би било работещо мнозинство и функциониращо правителство. Вече не смеем да си помислим за 4-годишен пълен мандат, но поне за период, в който да се вземат най-важните решения.

Ако се стигне до предварително споразумение между 4-те формации, което към момента изглежда практически невъзможно, теоретично не е абсолютно изключено подобно мнозинство. Всъщност ПП-ДБ са управлявали с ИТН и с БСП. ГЕРБ сме видели през годините, че е партия, която може да проявява гъвкавост по отношение на партньорите. 

Така че хипотетично не бих изключила възможността, при достатъчно добре постигнати предварителни споразумения, да бъде гласувано подобно правителство.

Но ако бъде сформиран такъв кабинет, не смятам, че той има шансове да работи добре в достатъчен период, в който да свърши изключително важните задачи - имаме диаметрално противоположни позиции по отношение на бюджета, както и в реализацията на съдебната реформа между част от тези партии.

Да не говорим за твърде важните геополитически различия между тези четири формации.

Така че дори те да успеят да излъчат правителство, не виждам перспектива за по-дълго  управление.   

- Само с първия мандат ли е изобщо възможно съставянето на кабинет?

- Въпреки предупрежденията на г-н Борисов, не мисля, че първият мандат задължително ще бъде върнат. Ако конфигурацията остане такава, каквато е към момента, може би той ще изпълни това свое намерение. Но ако през следващите дни станем свидетели на начало на преговори, не изключвам възможността това решение да бъде променено.  

Ако обаче кабинет не се състави с първия мандат, шансовете това да стане с всеки от следващите са още по-ниски. 

Впрочем в момента не е сигурно дори в чии ръце ще е вторият мандат. Трябва да видим как ще се развият нещата вътре в коалицията ПП-ДБ. Ако мандатът отиде в техни ръце, това означава, че ще са имали неуспешни преговори с ГЕРБ, и не виждам как биха успели. 

Ако мандатът отиде при "Възраждане", ако евентуално те се окажат формацията с втори по брой депутати, там също шансове практически отсъстват.  А възможностите на третия мандат са още по-ограничени.   

- Ще оцелее ли все пак коалицията ПП-ДБ, въпреки знаците за напрежение след обявеното изключване на Даниел Лорер и Явор Божанков заради различното им гласуване за Силви Кирилов? 

-  Не е ясно с какъв статут са в момента двамата депутати, тъй като все още формално няма ситуирани парламентарни групи. Но дори не това е актът, който показва силното напрежение, което съществува вътре в ПП-ДБ. Въобще гласуванията до момента за председател на НС са много ясен знак за това, че между двете основни политически сили в рамките на коалицията има напрежение и различно виждане по въпросите най-вече за това как и с какви потенциални партньори би трябвало да се реализира  едно бъдещо управление. Това впрочем би било много сериозен  препъникамък, ако се случат евентуални преговори за мнозинство и правителство.  

Има всички предпоставки да се стигне до разделение на ПП-ДБ в две парламентарни групи, но смятам, че ще предпочетат да останат като обща парламентарна група, което им дава конкретни  предимства в рамките на структурирането на парламента. Смятам, че поне засега ще запазят цялост, дори с видимите напрежения и противоречия между тях.   

- Президентът ли печели най-много от задълбочаващата се криза и провала на политиците дори да изберат председател на НС? 

- Президентът е един от политическите фактори, които печелят от тази ситуация. Особено като имаме предвид основателните подозрения и амбиции  да се включи в партийния живот. Не мисля, че на този етап той ще рискува да напусне поста си.

Но имаме поредни индикации за създаване на политическа формация под неговото крило. И предвид поведението на партиите до момента, съвсем основателно и разбираемо общественото доверие и очаквания бавно, но все по-трайно се насочват към фигурата на президента и евентуалния начин,  по който той би участвал в  политическия живот.

Всички парламентарно представени формации са губещи от гледна точка на обществено доверие. Това обаче не означава непременно и загуба на електорална подкрепа.

Автономно гласуващите хора все повече се оттеглят от участие в изборния процес, а пред урните се явяват представители на неавтономен вот. Той не е непременно купен, но е зависим - или на най-твърдите партийни привърженици, или на хора, зависими от съответната партия, особено на местно равнище. 

От гледна точка на възможните алтернативи, извън президента, кризата налива потенциал в редиците на някои по-радикални формации, все някоя от които в различните избори  успява да прескочи 4-процентната бариера.    

Към момента  други директни печеливши от тази ситуация, освен президентът, не се наблюдават. Но ако кризата продължи да се задълбочава, не бива да изключваме възможността избирателите да почувстват отново мотивация да потърсят алтернативи, които към момента остават невидими за нас, социолозите.   

- Значи не е изключено осмите предсрочни избори да доведат до промени? 

-  Нагласите на хората търпят динамика, не бива да изключваме възможността те да вземат друга посока. Все още нямаме емпирични твърдения за подобна хипотеза, но тя съществува реално. При това силно ерозирало и разпадащо се от гледна точка на консистентността на политическата система положение практически можем да бъдем свидетели на различни развои. 

Ситуацията е преобладаващо песимистична - не виждам действия, които да позволят преодоляване на кризата. Точно обратното - тя се задълбочава. Към момента по-голяма е вероятността за следващи скорошни предсрочни избори.   

Геновева Петрова е управител и част от екипа на агенция "Алфа Рисърч" от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.