71

Геновева Петрова: Формулата на управление ще се запази и след ротацията

Бюджетът няма да е факторът, който ще взриви управлението 

Имаме управляващо мнозинство със своя собствена опозиция

ПП-ДБ е новата модерна европейска левица  

 

- Г-жо Петрова, колко сериозно е политическото напрежение месец след изборите?

- Клокоченето става все по-шумно. Става въпрос не толкова за видимата страна на публичното противопоставяне между партньорите в управленското мнозинство, а за нагласите на симпатизантите на отделните партии. 

Недоверието на едни избиратели към част от другите партии в управлението е тенденция още от сформирането на тази управленска формула. Но вече сред симпатизантите на отделните партии започва да се чува недоволство - най-вече срещу начина, по който се случват взаимоотношенията в мнозинството, и начина, по който това се отразява върху управлението. У хората остава усещане, че ситуацията е блокирана. Освен на национално равнище, това се вижда и на местно - и новите общински управи се натъкват на същите трудности в работата си. Това е сериозен сигнал. Ако политическите лидери намират начин за общи решения след поредната конфронтация, доверието на избирателите не се връща за толкова кратко време. 

- След половин година партньорство в управлението ГЕРБ и ПП-ДБ се договориха за общ механизъм за назначение в регулаторите. Слага ли това край на силното скърцане в сглобката? 

- Безспорно това е позитивен сигнал. Но назначенията в регулаторите са наистина критичен момент, който би могъл както да задържи, така и да взриви управлението. Самата управленска формула не може да работи нормално без подписано споразумение. И изработването на механизъм за назначенията в регулаторите е част от начина да се води нормално взаимодействие между различни партии, които управляват съвместно.  

Взаимоотношенията между партиите са такива, че никой не би замълчал, ако се получи несъразмерно влияние за някоя от тях. А ако все пак партиите вкупом замълчат при такава ситуация, общото им управление ще бъде възприето от мнозина като начин за разпределяне на влияние, на „порции“. И дори в момента това да остане отвъд фокуса на общественото внимание, в бъдеще със сигурност това ще бъде фактор, генериращ силно обществено недоволство.

- Споровете около бюджета или предстоящият дебат около конституционните промени имат повече потенциал да се окажат ябълка на раздора за управляващите? 

- Смятам, че ще бъде постигнат консенсус по бюджета между управляващите - това показват знаците, въпреки острите реакции от страна на отделни партии и парламентарни комисии. От страна и на ПП-ДБ, от страна на финансовия министър най-вероятно ще бъдат направени отстъпки в посока на заявките от другите партньори. Няма да е бюджетът факторът, който ще взриви управлението.   

Конституционните промени са наистина също важен момент, доколкото това мнозинство с подкрепата на ДПС беше публично промотирано, включително от лидерите на ДБ, именно заради необходимостта от такива промени. 

Любопитно е да видим какво ще се случи, тъй като до момента не е ясно какъв проект за промяна в конституцията ще бъде обсъждан, в каква посока ще са предложенията. Дали ще е включен т.нар. преди години „исторически компромис“, заради който беше развалена тогавашната управленска коалиция. Важното по отношение на коалиционните промени е ще бъдат ли представителите на ДБ толкова безкомпромисни, колкото бяха и преди години. Ако бъдат такива, това ще означава, че темата с конституцията наистина е тяхна най-важна цел и приоритет. Ако обаче приемат компромис, ще бъдат най-малкото силно разкритикувани от собствените си избиратели. 

- Какво е общественото доверие към управляващите партии в настоящата ситуация в страната?  

- И ПП-ДБ, и ГЕРБ са изправени пред риска да губят електорална подкрепа - не само от избирателите в периферията, а и от страна на най-последователните си симпатизанти. За мен към момента това е най-сериозната тенденция от гледна точка на общественото  доверие и подкрепа в партиите. В зависимост от управлението тя може да продължи в негативен план, но партиите могат и да я предотвратят с действията си. 

- Отвъд зрелището, какви са скритите цели зад престрелките между премиера Денков и влиятелния депутат от ДПС Делян Пеевски? 

- Факт е, че зад тези престрелки стои търсен зрелищен ефект. Начинът, по който тече тази престрелка, е обиден както за участниците, така и за хората. Мога да коментирам само видимата страна - че ДПС с все по-голямо самочувствие заявява претенцията си да бъде част от управлението реално, не само в качеството на „подкрепяща опозиция“, която получава някои лостове за влияние и властови позиции. Не смятам, че престрелките ще доведат до реални промени, като смяна на премиера например.

Да, ДПС има амбиции да бъде официално част от управлението, но не мисля, че целта на тези престрелки е наистина председателят на парламентарната им група и кандидат за председател на партията да бъде участник в кабинета или премиер. По-скоро това е начин, по който ДПС демонстрира амбициите си и създава у хората впечатление за слабост на ПП-ДБ като мандатоносител на това управление. Това пък е в пряка полза и за ДПС, и за ГЕРБ.

- ПП-ДБ ли трупат най-големи негативи в тази ситуация?

- До момента те основно трупат негативите. Но и всички партии трупат негативи. Сегашната ситуация не е одобрявана нито от избирателите на ГЕРБ, нито от тези на ДПС. Да не говорим за критиките на избирателите на останалите партии към управленското мнозинство. 

Има ново явление в сегашната политическа ситуация - част от управляващите иззеха функцията на опозиция. В резултат имаме управляващо мнозинство със своя собствена опозиция, поради което опозицията извън него не успява да се заяви като евентуална алтернатива. А това към момента носи най-голяма полза и за ГЕРБ, и за ДПС. 

- Ще реанимира ли БСП левия блок, който е амбицирана да създаде Корнелия Нинова?

- Това е опит БСП да върне водещата си роля в лявото пространство. Ако успеят да го формират, да убедят левите избиратели, че това е формацията, отстояваща техните интереси в политиката, и за БСП, и за г-жа Нинова като неин лидер това би могло да се окаже спасителен пояс. 

И след местните избори стана ясно, че у нас немалка част леви избиратели не припознават БСП като голямата партия в лявото пространство. Това отваря ниша за евентуален нов силен проект в тази част от политическия спектър. Но силното, проевропейско ляво в момента у нас се олицетворява от ПП-ДБ. Това е новата модерна европейска лев​ица, която те олицетворяват доста пълно, и събира немалка подкрепа. Това, че заявяват себе си по различен начин, не ги прави не-леви. 

- Какъв шанс за поява на нови политически играчи са тези близо 70 процента българи, които отказват да отидат до урните? Основателни ли са предположенията, че поне три нови проекта загрявали преди европейските избори, сред които Гражданският блок на Иван Гешев, пропрезидентска формация, условно наречена „3 март“, крайнолява формация на Радостин Василев?

- Цялата ситуация, в която се намираме в момента, създава предпоставки за нови проекти. За това спомага комбинацията от демотивиране и ерозиране на избирателите, наричани условно партийни ядра, липсата на значими резултати в управлението по реално вълнуващите хората теми. 

Не мога да се ангажирам с по-ясна прогноза в момента дали някой от цитираните проекти би станал успешен играч ​- липсват емпирични потвърждения, че някой от тях наистина събира обществена подкрепа.

За европейските избори обаче едва ли бихме станали свидетели на мощно влизане на нов проект. Изборите за ЕП напролет обаче са удобен момент за първоначална заявка на нови проекти, които да се опитат да се развият в очакване на нови парламентарни избори. 

- Доколко е възможно скърцащата, нестабилна управленска сглобка да се окаже по-дълготрайна, отколкото всички сме очаквали?

- Тази управленска формула не е толкова нестабилна, колкото участниците в нея се опитват да демонстрират. Няма и до момента сигнали и индикации, показващи, че ще имаме качествено различна формула на управление след ротацията през март, а и в следващ период. Най-вероятно управленската формула ще се запази. Възможни са промени на министри, но нямаме еднозначни сигнали, че някоя от партиите, които участват и подкрепят тази управленска формула, се опитва да се измъкне от нея.

По тази логика бих допуснала, че тази формула ще управлява по-дълго, отколкото участниците заявяваха и хората очакваха. Дали ще изкарат 4-годишен мандат, не бих могла да кажа. Но до момента няма индикации, че можем да очакваме предсрочни парламентарни избори заедно с европейските. 

Бих казала, че се намираме в устойчиво противопоставяне. Зад видимото противопоставяне и ПП-ДБ, и ГЕРБ, и ДПС успяват да постигат приемливи между тях решения. За някои позитивният прочит на това е дълго търсеният и желан политически консенсус, докато в очите на друга група това е чиста проба разпределяне на позиции на влияние, на порции.  

 

Геновева Петрова е управител и част от екипа на агенция "Алфа Рисърч" от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.  

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Красимира

Красимира

09.12.2023 | 13:16

Няма къде да ходят. Едните знаят, че ако сега не кешират каквото могат, повече няма да видят дори и депутатски места, а другите, вече са износени политически фигури. ДБ и ПП ще държат до край тази сглобка. Нямат други възможности.

Отговори
0 0
Илко

Илко

05.12.2023 | 13:18

То една "печеливша" формула ще кажеш...

Отговори
0 0

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?