Следвайте ни

Футурологът пред "Марица": Страшно е, ако изкуственият интелект започне да мисли и чувства

Пандемията беше предвидена, но човечеството никога не хваща вяра, докато не изпати, заявява д-р Мариана Тодорова

viber icon

Следващият удар ще дойде от глобалното затопляне. И тогава глобалното правителство няма да е само конспирация.

 

- Може ли футурологията да предвиди заплахи като COVID-19?

- Това не е непредвидимо и неочаквано събитие, т.нар. черен лебед, коeто икономистът Насим Талеб използва като метафора за събитие, което не е  могло да се предвиди и опише. Напротив, много организации от години алармират, че светът е изправен пред опасността да се срещне с пандемия, вирусна инфекция, грип.

Така че това не е събитие, което не е описано и прогнозирано. Просто човечеството никога не вярва и не взема мерки превантивно. Необходимо е нещо да се случи, за да започне да се изследва.


- Как кризата с вируса ще промени Европа и света?

- В геополитически и геостратегически аспект ще виждаме протичането на две паралелни, дори взаимно противоречащи си тенденции. Доста национални държави ще възвърнат силите си,  ще станат основни авторитети. Ще се възродят много консервативни  сили, защото една от основните тези беше, че не е имало европейска солидарност и всяка държава се е справяла сама - както е могла. Това ще бъде в тезата на много националистически правителства. Даже се заговори, че принципите на т.нар. „отворени общества“ ще бъдат заменени с принципите на „затворените общества“.

Според мен коронавирусът е само едно от предизвикателствата, които предстоят на човека. За съжаление, глобалното затопляне ще ни поднесе, в сравнително къс хоризонт, много предизвикателства - климатични промени, екологични катастрофи. Човечеството трябва да реши какво да прави със своите ресурси като твърди горива, ядрена енергетика. Всички тези предизвикателства ще  бъдат еднакви за цялото човечество, а както коронавирусът показа, всички са равни пред опасността. Тези предизвикателства, заедно с навлизането на технологиите и изкуствения интелект, са проблеми, които ще изискват един глобален консенсус, решение, с което да се съобразяват всички страни в света. Това са заплахи, които ще засягат цялото човечество и ако има различно третиране, може да настъпи хаос. Затова е необходимо да се работи за глобално сътрудничество.

Тук отново много хора съзират конспиративни планове за създаване на глобално правителство,  чиито конци са дърпани от различни корпорации и цели подчиняването на човечеството. Но ако се сбъднат прогнозите за покачването на температурата на планетата с 2 градуса до 20-30 години, това ще направи половината Африка необитаем континент.  Ще тръгнат потоци от климатични мигранти, при което бягството ще е наистина въпрос на оцеляване, и Европа нито ще е в състояние да спре тези хора, нито ще е хуманно да го направи. Целият свят трябва да се произнесе, за да има баланс и да не избухнат нови войни.

Много важно е да подчертаем, че след всяко такова разтърсващо събитие винаги приоритет взема сигурността за сметка на свободата. Така се случи след атентатите от 11 септември 2001 г. - въведоха се стандарти за сигурност за летене на самолети, за следене, вземане на отпечатъци, тези мерки продължават.

Големите корпорации, особено такива, които произвеждат технологични решения, също ще се опитват да се възползват, ще се налага трендът за дигитализация, автоматизация, онлайн работа, което се оказа ефективно. Но така пък доста хора могат да загубят работните си места. Призовавам на ниво гражданско общество, институции, да се води сериозен дебат за това кое е новото нормално след коронавируса, кое е наистина необходимо и кое е реакция на желанието за контрол.

- Изкуственият интелект навлиза необратимо в живота ни, къде по-бързо, къде по-бавно. Повече ползи или повече рискове носи тази тенденция?

- Много от отговорите на подобни въпроси са част от книгата ми „Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти на темата”. Важно е да се направи уточнението, че това, което имаме като наличност в момента, е „тесният“ или „първичен“ изкуствен интелект. Това са платформите като Alexa, Cortana, Siri, които оперират само в една област и съответно могат да предоставят решения само в нея. Този тип изкуствен интелект обработва информацията, но все още не я разбира.

Това, от което човечеството главно се страхува, е „общият“, „генерален“ изкуствен интелект, който ще е равностоен на нашия - ще може да мисли, да се учи, да чувства, да изгради съзнание, да взема решения, както и „суперизкуственият“ интелект, който многократно ще ни превъзхожда. Двата последни още ги нямаме и няма еднозначно мнение дали  изобщо е възможно да ги има.

Но това, което хората подценяват и все още не знаят, е, че дори на ниво „тесен“ изкуствен интелект, който вече е наличен, доста ще се променя човешкият живот в много аспекти. Много професии могат вече да се изпълняват от програми с изкуствен интелект или роботизиран изкуствен интелект. И не става въпрос само за монотонни дейности на поточни линии. Платформата „Д-р Уотсън” се ползва от около 20 процента от американците. След попълване на въпросник за специфичната симптоматика пациентът получава диагноза за болестта, като успеваемостта е 87 процента. Разбира се, става въпрос за по-тривиални заболявания. Т.е. с подобен тип платформи работата на джипитата  доста ще се намали, като в бъдеще те просто ще потвърждават правилността на дадена диагноза.

Има роботи, които са хирурзи, фармацевти. Във Великобритания  има супермаркети, които изцяло функционират със система от изкуствен интелект, която намира артикулите по баркодове. Има платформа за юридически услуги и решаване на административни дела.

Виждаме, че голяма част от професиите ще бъдат изцяло заменени, а в други ще се изисква сътрудничество с изкуствения интелект. Той сам по себе си не е лош или добър - въпросът е как хората ще решат да го използват. Ако големите корпорации видят, че за тях е по-ефективно да използват машини, работещи 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, нямат нужда от храна, ще изберат този вариант. Въпросът е дали правителствата, държавите, светът са готови и го искат.

Ако все пак се стигне до подобни решения, трябва да се помисли как да се обезпечат хората, които остават без работа, трябва да намерят ново поприще и професия.

Контрол трябва да има, но няма консенсус по въпроса и няма орган, който да го осъществява. За учените е важно да направят откритие, да го реализират. Компаниите, които се възползват от подобни продукти, искат да имат нови пазарни  ниши за печалба. А политиците не познават процесите и съответно не могат да вземат адекватни решения. 

Така че има много рискове и много възможности, които до голяма степен зависят от целите и намеренията на хората за тях. Когато евентуално до 2050 г. се прояви самостоятелен изкуствен интелект, равностоен на нашия, и започне да взема решения, тогава контролът и отговорността ще е извън нас и може би ще е късно за реакция.

Роботи пишат и композират, но човешкият гений е уникален

 

- Може ли и човешкият гений да бъде известен от изкуствения интелект?

Книга, която вече е написана от изкуствения интелект, е чисто информационна и е история на литиево-йонната батерия.  

Има обаче и композирани симфонии от изкуствен интелект. Когато на непредубедена публика в зала са били пуснати творби на композиторите Стивън Ларсен, на Йохан Себастиан Бах и на изкуствен интелект, който има достъп до всички създадени мелодии на света, хората са избрали последната.

Въпросът е в това, че на масовата публика <210> харесват масови неща. Така че програми от изкуствен интелект на принципа на имитацията биха могли да я разпознаят, но човешкият гений е уникален, ала се проявява в изкуство за ценители. Трудно може да се прогнозира дали такова уникално изкуство ще може да се създава.

Що се отнася до професиите - зависи дали националните държави и компаниите са склонни да наложат рамки и регулации, в които да има човешки квоти и протекционизъм на човешките професии.

Области, които трудно биха могли да бъдат заети от изкуствения интелект, са свързани с човека - хуманитарни, творчески професии: философи, психолози, треньори за житейски стратегии, ментори, които дават съвети, нутриционисти, тъй като концепцията за храната като лекарство ще става все по-важна. 

Хората ще трябва да проявят изобретателност, сами да създават нов тип пазарни ниши, нови професии. След коронавируса дигитализацията, хоум офисът стимулира всякакъв вид дистанционни дейности. Нови ниши ще се появяват и в бъдеще.

Наночип ни свързва с облака на мрежата

 

- Британският изследовател Кевин Уоруик си имплантира чил през 2009 г. Има ли други подобни случаи? Ще се превърнем ли в киборги в обозримо бъдеще?

- Срещала съм се с Кевин Уоруик, лично се познаваме. Питах го каква е мотивацията му за експеримента - беше вградил и чип в ръката на съпругата си, в периферната <210> нервна система. Това им позволяваше да усещат как другият свива и потропва с пръсти на 3000 км разстояние, когато той е във Великобритания, а тя в Япония. Първата им  хипотеза беше, че мозъкът има капацитет да развие нов тип сетива, отвъд петте, които познаваме.

Знам за доста медицински интервенции, при които на болни от паркинсон и алцхаймер им се имплантира чип в мозъка, който помага за облекчаване на симптомите. Предприемачът Илон Мъск освен „Тesla” и  „Space Х” има и компания Neuralink, чиято цел е мозъкът да е свързан с чип и така да се осъществи контакт между човешкия мозък и облачна система. Т.е. до едно безкрайно знание, което да не бъде опосредявано от очите и възприемането на класическия начин на информация и знание. Според Мъск това е единственият начин човек да остане конкурентоспособен и да може да реагира на онзи общ изкуствен интелект, който вероятно ще възникне.

В масовата култура класическата представа е голям чип, но всъщност проектът е за почти нано електромагнитни частици. Работи се върху този проект, наречен „Човешко подобрение” - Human Enhancement. Има достатъчен брой хора, които искат това да се случи.

Хората може би ще научават чужд език бързо или ще получават информация как да се справят в непозната среда.

Сериозно обаче трябва да се помисли как това би повлияло на когнитивните способности на мозъка. Никой не описва механизмите на комуникацията между мозък и изкуствен интелект, чия мисъл е автентична и ще можем ли да правим разликата.

Щом може да се сваля информация от такива масиви, логично е такава информация и да се зарежда дори без  нашето съгласие.

Тези въпроси звучат като научна фантастика, но освен Мъск още 4-5 компании работят по въпроса.

На този етап оценявам подобни сценарии като застрашителни, защото ние не сме подготвени ментално и физически за подобни последици.

 

След 20 години От умен дом до умна кола

Можем да погледнем и да видим какъв ще е светът след 20-30 години. Много от концепциите вече съществуват теоретично, по други се работи. Тенденцията е да пребиваваме в „умен град“, „умен дом“. Хората ще бъдат снабдени с всякакъв тип преносими джаджи, които ще анализират всеки наш телесен показател - пот, слюнка, кръвно налягане. Те ще бъдат свързани към компютър с изкуствен интелект, той или лекар в реално време ще поставя диагнози. 

Умните хладилници ще правят поръчки за доставки на храна съобразно назначената от лекаря диета. Сградите ще бъдат с умни фасади - бели през лятото, черни през зимата за акумулиране на топлина. Вероятно хората ще имат все по-малко собственост и ще ползват повече услуги. Има идея и много да се намали притежаването на лични автомобили, като дадени компании ще предоставят за определено време. 

Това ще доведе до намаляване на емисиите от въглеродния диоксид. Проектите за безпилотни коли, камиони, самолети също са готови, нужна е система от сензори, които да излъчват необходимата информация към автомобилите.

Разбира се, има огромно неравенство в света, така че всички тези неща ще се случат, но няма да навлязат навсякъде с еднаква скорост.

визитка

МАРИАНА ТОДОРОВА е доктор по футурология и изследовател в Института по философия и социология към БАН. Била е народен представител в 43-ото НС. Има специализации по лидерство в Харвард Кенеди Скуул, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление. Представител е на глобалния тинк танк “Милениум проджект” в България и е член Световната академия за наука и изкуства. Участва в множество конференции за изследвания на бъдещето и футуристика. През юли излезе първата º книга в САЩ - “Future Studies and Counterfactual Analysis. Seeds of the Future”, написана съвместно с американския футуролог Теодор Гордън, един от идеолозите и ръководители на Третия етап на проекта “Аполо” за кацане на Луната. През февруари 2020 г. публикува и в България книгата си “Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти на темата”.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Батко

Батко

31.05.2020 | 11:31

Изкуственият интелект ще се обърне към нас, а дали ще е срещу нас, зависи от нас самите. Нищо страшно няма и да изчезнем като вид, да бъдем заменени от изкуствения интелект. Еволюцията е неизбежна.

Отговори
0 1
дцса

дцса

30.05.2020 | 19:47

Умно момиче,,доста смислени неща е казала..Браво..Само не разбирам какво прави в АБВ

Отговори
5 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?