Следвайте ни

Милен Велчев пред "Марица": България има ресурси за бърз изход от кризата

viber icon

Догодина, ако се преодолеят медицинските проблеми, икономиките ще нараснат със същия процент, който губят днес

Ние сме на второ място в Европейския съюз по най-ниско съотношение между публичен дълг и брутен вътрешен продукт  

Фискалният ни резерв може да финансира всички извънредни разходи, планирани досега, без да се налага да взимаме назаем и един лев

Всички печелим от пречистването на околната среда, на което сме свидетели във времето на ограничените пътувания и свитото производство

- Има ли опасност в търсене на изход от икономическата криза тя да се превърне в дългова криза за България?

- За България най-малко може да се говори за риск от дългова криза. Ние сме на второ място в Европейския съюз по най-ниско съотношение между публичен дълг и брутен вътрешен продукт и в този смисъл имаме много свободно пространство, в рамките на което да увеличаваме дълга на страната, преди въобще да се замислим за криза. Дълговете се формират, когато бюджетът харчи повече, отколкото събира като приходи, и по този начин генерира дефицити. Но дългова криза се формира от многогодишен период на неразумно управление на бюджета. Не очаквам България да попадне в такава ситуация.

 

- Г-н Велчев, според пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия за България страната ни ще влезе в остра рецесия заради COVID-19. Факт ли е вече тази рецесия и какви инструменти трябва да се приложат за по-бърз изход?  

- Икономическите данни вече показват прецедентна остра рецесия, което не е изненада. Големият въпрос продължава да стои, а именно - колко продължителна ще бъде рецесията и кога ще започнем да излизаме от нея. Очакванията са това да се случи през втората половина на тази година, но дори за това гаранция няма. Този въпрос зависи от развитието на медицинската обстановка покрай пандемията с коронавируса. Стандартните инструменти, които могат да се приложат за преодоляване на рецесията, са добре известни и са прилагани и преди.  И в тази рецесия са приложени в безпрецедентни досега обеми такива инструменти. Става въпрос за стимулиране на паричното предлагане, което правят всички водещи централни банки и инструментите на фискалната политика, които също са взети на въоръжение от развитите страни. Към тях включвам и България, защото сме свидетели на редица мерки за стимулиране на икономиката и запазване на работните места.

 

- ЕК предложи проектобюджет за възстановяване на ЕС за 2021 г. на стойност 166,7 милиарда евро, като част от многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. Отделно се апелира всяка държава членка да активира собствените си ресурси като спасителна мярка. България разполага ли с такива ресурси и какъв е техният източник?

- България разполага с достатъчно собствени ресурси за размера на икономиката си. Първият, който сигурно вече се използва, е фискалният резерв, който е в размер на няколко милиарда лева. Той може да финансира всички извънредни разходи, планирани досега, без да се налага да взимаме назаем и един лев. Вторият такъв резерв е възможността на България да изтегли дълг от международните пазари, като не очаквам да опрем до услугите на Международния валутен фонд. При ниското дългово бреме на България международните пазари в момента са готови да ни финансират с десетки милиарди. Но според мен няма да се наложи.

 

-Имате ли поглед какви са параметрите на собствените ни ресурси към днешна дата в сравнение с времето,  когато вие бяхте финансов министър?

Когато бях назначен за финансов министър, фискалният резерв беше символичен

на фона на икономиката на страната. Четири години по-късно той беше около 8 милиарда - цифра, сравнима с днешния му размер. Що се отнася до дълговото бреме, докато през 2001 г. България дължеше на своите кредитори сума в размер на 77% от годишния си брутен вътрешен продукт, то 4 години по-късно това съотношение беше 35%. В края на управлението на Тройната коалиция беше стигнало до 15%. Сега е малко по-високо, но това не ни пречи да продължаваме да сме с едни от най-добрите показатели в Европа.

 

- Какъв е очакваният срив на икономика в еврозоната и в световен мащаб и как това ще се отрази на България?

- Със сигурност за цялата 2020 г. икономиките в еврозоната ще се свият. Последните оценки са за около 5-6 процента намаление. Догодина, ако се преодолеят медицинските проблеми, икономиките ще нараснат със същия процент, който губят днес.  България е в обвързаност с икономиките от еврозоната и затова и нашата икономика ще се свие с подобен процент, а може и с по-малко ​- в рамките на 4-5 процента. Растежът отново ще е съизмерим. Той ще скочи, но под същественото условие от преодоляване на медицинската криза.

 

- Сегашната криза прилича ли по нещо на тази от 2008 г.?

- Кризите са присъщи на икономическото развитие при пазарна икономика. Рядко се случва една икономика да се развива повече от десетина години, без да мине през очистващото въздействие на една криза ​- повече или по-малко дълбока. Определено има цикличност при тези кризи, но тя не е строго предсказуема. Понякога те идват през 5 или през 10 години, а понякога - след по-дълги периоди. Сегашната криза дойде 12 години след последната криза през 2008 г. Това, че предната беше толкова дълбока, допринесе за непрекъснатия дълъг растеж - от 2009 г. досега. Тези две кризи обаче се различават в много отношения. Настоящата вече се очерта като по-дълбока и тя е много по-нестандартна от кризата от 2008 г. Предната беше породена от прекалена експанзия на финансовия сектор. Други кризи пък са били предизвиквани от свръхпроизводство. Сегашната се различава от всички други по това, че тя се предизвика не толкова от свиване на търсенето, а от невъзможност да се поддържат обемите на производство в условията на пандемия. Малко след това тя беше допълнително подсилена и от криза на търсенето. Ясно е, че

когато хората не могат да пътуват и да водят активен социален живот, харчат много по-малко от обикновено.

И потребителското търсене е това, което последва кризата на производството.

 

- Въпреки огромните загуби заради COVID-19 в икономически, финансов, здравен и социален аспект има ли все пак печеливши?

- Ако подходим философски, ще видим, че всички печелим от пречистването на околната среда, на което сме свидетели. Въпросът е колко голямо значение отдава всеки от нас на околната среда. В случая върху нея се отрази позитивно по-малкото движение на автомобили, свитото производство, намаленото потребление на горива както от автомобили и самолети, така и от промишлеността. Енергетиката произвежда по-малко, а това подобрява околната среда, в която живеем. Ако говорим за материалната страна, ясно е, че малка част от фирмите печелят за сметка на това, което губят много други, без да могат да компенсират огромните загуби на губещите.

Най-големият печеливш от кризата може би е „Амазон“

- компанията за електронна търговия с най-много и най-високи показатели в света. Нейният бизнес се разви много по-бързо от прогнозите преди 6 месеца, защото хората, които се боят или нямат възможност да отидат до магазина, предпочитат съответната стока да им се достави у дома, а и много от тях тепърва откриват удобството на онлайн търговията. Именно в този сегмент са и други печеливши, не само „Амазон“, а тенденцията може да се задържи и след като отмине пандемията. Това обаче ще е за сметка на търговците, които са инвестирали в магазинна мрежа. Естествено, други печеливши са и фирмите, които произвеждат фармацевтични, санитарни материали и др., както и тези, които предоставят кетъринг.  

-Как оценявате хода на държавата да закупи дял от Първа инвестиционна банка и дали това е залогът за влизането на България в ERM II?

-Това не е нещо, с което държавата си заслужава да се хвали, но до голяма степен изглежда неизбежно като ход. Знаем, чезадължително условие, за да бъдем приети в преддверието на еврозоната, е докапитализирането на Първа инвестиционна банка. Важно е да се отбележи, че ПИБ не е изпитвала дефицит на капитал  по отношение на обичайните изисквания към банките на банков надзор на БНБ.  Затова държавата не би била в правото си насила да промени правилата на играта и да национализира банката при неприемливи за нейните сегашни собственици условия, само защото има държавно решение в интерес на обществото да се влезе в еврозоната. Не биха могли да се мотивират принудителни икономически действия по отношение на ПИБ, продиктувани от възможността за влизане в еврозоната. Затова докапитализирането на ПИБ в условията на липса на достатъчно желание или възможност частни акционери да го направят, се наложи да се направи като взаимно приемлив компромис. В резултат на това държавата плати за акция на ПИБ цена два пъти по-висока от тази, която преобладаваше на борсата. На пръв поглед това е икономически неизгодно, но ако го съпоставим с всички ползи за обществото, които ще дойдат, както и за икономиката, които ще произтекат от бъдещото ни членство в еврозоната, това е капка в морето.

-Но пък каква е гаранцията, че и при тези изпълнени условия ще влезем в преддверието на еврозоната, след като се разбра, че решенията се взимат на политическо ниво? Нидерландия например е сред най-отявлените противници в България да се въведе еврото.

-В международните финансови политически среди много често твърди гаранции не могат да бъдат дадени, но партньорските взаимоотношения изискват ниво на коректност, което според мен в случая ще гарантира нашето влизане в преддверието.

- Според вас как трябва да се реши въпросът със спящите акции от масовата приватизация?

- Предложението на правителството има своите недостатъци, но като цяло ползите от тези решения са много повече.  Те предвиждат раздвижване на фондовия пазар и възстановяване на някаква справедливост. Да не забравяме, че главната цел на държавата не е да национализира спящите акции. Целта е да стимулира хората да се интересуват от своите акции и да предприемат действия за защита на своите интереси, но това не може да стане на сила. Хората могат да бъдат стимулирани по пътя на оповестяване на съществуващите им права, да бъдат поканени и да им са даде сравнително дълъг срок, какъвто им се предоставя. А ако не желаят да упражнят правата си, възниква въпросът кой има право да се ползва от непотърсените от тях права? От една страна това са мажоритарните и немажоритарни собственици на приватизираните предприятия, които в момента ги управляват или това е цялото общество в лицето на държавата и бюджета. Мисля, че данъкоплатците, които всяка година финансират дефицитите в пенсионната система, са първите, които биха имали право да се възползват от имуществени права, от които упорито част от гражданите отказват да се възползват.

 

Милен Велчев е роден на 24 март 1966 г. в София. Завършил е международни отношения във ВИИ „Карл Маркс“, сега УНСС. Има магистърска степен по бизнес управление в Университета в Рочестър, САЩ, и по финансов инженеринг в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, САЩ. Има опит и като летен сътрудник по Корпоративни финанси в Кемикъл банк в Ню Йорк. От 1995 до 2001 г. работи в Мерил Линч Ко Лондон като вицепрезидент „Развиващи се пазари“. От 24 юли 2001 до 16 август 2005 г. е министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски, както и гуверньор за България в Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Бил е депутат в 40-ото Народно събрание и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси. Носител на редица престижни национални и международни награди. Владее английски, руски и френски език. След оттеглянето си от политиката заема поста управляващ директор на поделението на  руската банка VTB (ВТБ Капитал АД)  в България. 

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Иван Иванов

Иван Иванов

03.07.2020 | 13:29

Кризите се създават от капиталистите в полза изключително на капиталистите. По време на криза на народа му се разказва играта. И се пуска машинката за печатане на пари.

Отговори
3 1
Помним!

Помним!

03.07.2020 | 09:12

2001 година всички ВИЕ избрахте ТЕЗИ, само и само да свалите "лошия" Костов от власт! "Лошият" Костов, дето ви извади държавата от батака и Ада на хиперинфлацията!

Отговори
4 3
Христо Ботев

Христо Ботев

03.07.2020 | 08:42

Предателите на България.

Отговори
8 0
Батко

Батко

03.07.2020 | 07:32

Ох, тоя молец от гардероба ли го извадихте. Марица, спрете се с глупутките.

Отговори
7 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?