Еврозоната ще ни донесе повече плюсове, отколкото минуси

Сега е моментът за преддверието на Еврозоната, кометира бившият финансов министър Муравей Радев

Муравей  Радев е български политик, един от най-авторитетните български икономисти. Министър на финансите в правителството на Иван Костов. Завършил е Икономическия университет във Варна.  До 1989 г. работи като счетоводител на различни предприятия и институти. Муравей Радев е член на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1990 г. Избран е за народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание. В правителството на Иван Костов е министър на финансите от 1997 до 2001 г. През 2004 г. е сред основателите на Демократи за силна България (ДСБ).

- Отдавна твърдите, че ще дойде време да влезем в чакалнята на Ерозоната.  Сега мнозина Ваши колеги се сетиха, че трябва да подадем молба до юни. Дойде ли времето? Защо точно сега?

- Защото сме изцяло готови и защото няма по-подходящ момент от сегашния. България изпълнява всички изисквания за преддверието на Еврозоната (ЕРМ ІІ). Сега, защото и тримата първи мъже на ЕС - председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, и на Европейския парламент Донал Туск, Жан-Клод Юнкер и Антонио Таяни, единодушно призоваха България да направи необходимите усилия за кандидатстване. Защото след Брекзит и лошия сигнал, който той даде за разединение на ЕС, приемането на нова (нови) страни в Еврозоната е възможно най-силният сигнал за обратното - единение и консолидация на Съюза. Защото сега председателстваме ЕС и по-трудно се отказва без причина на Председателя. И накрая, защото следващата година има избори за нов Европейски парламент, ще има нова Европейска комисия и бог знае какъв ум може да им дойде. 

- Наистина ли сме готови? Наистина ли сме изпълнили условията за членство в Еврозоната?

- Разбира се, че не сме готови. За Еврозоната не сме готови, но за преддверието й ЕРМ ІІ - да, готови сме и не съществуват сериозни причини да ни бавят. По пътя на присъединяването има две основни и коренно различни фази. Първата - ЕРМ ІІ, и втората - замяна на местната валута с евро и редовно членство в Еврозоната. Смесването на двете фази в една, което е масово явление, води до объркване и грешни отговори на елементарни въпроси. Затова тези фази винаги трябва да се разглеждат поотделно и сами за себе си. ЕРМ ІІ -не е чакалня, а по-скоро тренировъчна зала, в която страната усилено тренира и работи за отстраняването на всички пречки, стоящи пред присъединяването й.

Българските пречки отдавна са ни известни. Това основно са структурни несъответствия в ключови области. Премахват се с реални структурни реформи, които водещите политици и държавни мъже от всички цветове по правило избягват, защото имат висока социална и политическа цена. Например правосъдие и вътрешен ред и произтичащата от тях висока корупция. Или раздутата и неефективна бюджетна сфера, поглъщаща все по-голям ресурс и произвеждаща все по-лоши публични услуги. И разбира се, сериозното изоставане на социалната и икономическата конвергенция (сближаване) със средното ниво в Еврозоната.

Ако в България БВП на едно лице е около 7000 евро, то на най-ниско производителната страна от Еврозоната - Латвия, е два пъти повече - 14 000 евро. Подобно е съотношението и на покупателните способности. Всичко това по време на престоя ни в ЕРМ ІІ трябва да се промени в приемливи граници, което изисква национален консенсус - политически и институционален. С други думи, предстоят ни тежки и трудни тренировки, като за олимпийски игри, за да приведем страната в състояние за редовно членство. Втората фаза - прием в Еврозоната, е естествено и логично следствие на добре свършената работа в ЕРМ ІІ. Тогава еврото ще замени лева и България ще стане редовен и пълноправен член на Еврозоната.  

- Какви са ползите от влизането ни в Еврозоната? Ще натрупаме ли кредитен рейтинг и стабилност? Както е известно, подобно членство съвсем не е панацея за икономиката на която и да е страна. 

 - Разбира се, че не е панацея. Илюзия е,  че след влизането в Еврозоната нещата от само себе си ще цъфнат и вържат. Усилията ще продължат, но при съвсем друга обстановка и коренно различни предпоставки. Еврозоната означава стабилност и сигурност от нов порядък - качество ААА. Което е свързано с повишаване на инвеститорския интерес, нови, свежи пари в икономиката, висок икономически растеж и повишаване да доходите. Очаква се намаляване на лихвата с около 1/3, което означава по-евтино финансиране на правителството и по-евтино кредитиране на икономиката.

България ще получи достъп до богатите фондове на Еврозоната, а банковата система почти неограничено финансиране при нужда от Европейската централна банка. Бизнесът ще спести около 1 милиард лева годишно от превалутирането лев-евро. И разбира се, страната ще участва равноправно при вземането на решенията в богатия клуб на Европа и ще напусне сегашното си място в периферията на Съюза. 

 - А какви са най-сериозните рискове от подобна стъпка за най-бедната страна в ЕС, каквато е България? Как ще усетим промяната  - ще скочат ли цените и инфлацията? Доколко сериозна е опасността да се превърнем във втора Гърция?

- Най-сериозният риск е, ако България не успее да направи цялостно необходимите и доста закъснели структурни реформи, за които споменахме. Тогава просто няма да стане член на Еврозоната, но пак ще има полза, защото дори непълни или частични реформите са необходими и полезни за страната и усилията няма да бъдат пропилени. Колкото до усърдно разпространявания от евроскептиците мит за скок в цените след замяната на лева с евро, ще кажа, че цените в една пазарна икономика не зависят от вида на валутата - лев, евро, долар и т.н., а най-вече от търсенето и предлагането. Ако един търговец иска да повиши цените на стоките, които продава, той може да го направи веднага и не е необходимо да чака еврото да дойде. Стига, разбира се, да има кой да му купува стоките. Ако обаче клиентите му се пренасочат към съседния магазин с по-ниските цени, нашият търговец ще възстанови старите цени, ако не иска да фалира. В нашия случай левът ще се замени при курс 1.95583 лв. за едно евро. При преминаване към новите еврови цени някакво закръгляне от 0.022-0.023 евро цента са възможни, но както нагоре, така и надолу. Че очакваният скок в цените е мит, свидетелстват и следните два факта: 1. В нито една страна, заменила собствената си валута с еврото, не се е стигнало до трайно завишение на цените; 2. Сега намаляваме номиналната стойност на валутата 2 пъти - от 2 лв. на 1 евро. В края на 90-те години намалихме номинала на лева 1000 пъти (деноминацията). Тогава 1000 лв. се превърнаха в 1 лев. Налагаха се закръгления далеч по-мащабни от сега. Слуховете за предстоящото колосално поскъпване се опровергаха само след няколко месеца, когато инфлацията стана отрицателна (дефлация), т.е. стоките поевтиняха.

Напразни са опасенията, че може да се превърнем във втора Гърция. Защото колкото и да си приличаме като народи, колкото и да обичаме едни и същи вкусотии и житейски екстри, ние никога няма да подправяме годишните се отчети, никога няма да затънем до гуша в дългове, за да издържаме размножаващата се безспирно бюрократична държавна администрация, никога няма правителството да извива ръцете на банките си да кредитират всичките му приумици и политически илюзии, никога няма да шантажираме европейските си колеги и донори. Няма да го направим не само защото сме във валутен борд, който не допуска подобни явления, но който дори след отпадането му вследствие влизането в Еврозоната, достатъчно дълго превъзпитаваше политическата класа и управниците ни, че им създаде необходимия имунитет. Освен това законово вече съществуват норми, които не позволяват подобна управленска самодейност.          

- Защо някои страни членки не бързат с влизането в Еврозоната?

- Не бързат по една много проста причина. Богати са. Богатите могат да си позволят лукса да не бързат или изобщо засега да не мислят за общата валута поради други специфично техни съображения. Бедните обаче нямат тази привилегия и нямат особен избор, ако искат да престанат да са бедни. Не бързат и някои силно националистично настроени страни, които, без да са особено богати, слугуват на шовинистични нагласи.

- Ще ни помогне ли това, че от десетилетия сме дисциплинирани финансово, тъй като сме във валутен борд?

 - Да, разбира се, че ще помогне. Финансовата ни стабилност, за която много държави от Еврозоната ни завиждат, основно се дължи на борда и на уроците, които управляващите си взеха след Жан-Виденовата финансова вакханалия.

- Защо, след като изпълняваме Маастрихските критерии, ни поставят нови изисквания за присъединяване - първо членство в Европейския банков съюз, напредък в реалната конвергенция, спускане на пътна карта неизвестно с какво съдържание и т.н. Май не ни искат много в Еврозоната?

- Така е. Горчивата истина е, че европейските фактори не горят от желание да ни приемат в Еврозоната. И как да горят, като ни е наложен мониторинг върху правосъдната система, в която толкова години само имитираме промени, а структурните реформи, за които споменахме, не са по вкуса на политиците. Но тези неща се отнасят за ЕРМ ІІ. Когато влезем в това преддверие, управляващите, които и да са те, щат не щат, ще тръгнат по правия път. Особено ако се изготви с консенсус пътна карта за отстраняване на пречките пред присъединяването ни в Еврозоната, по подобие на пътната карта, изготвена преди 20 години за приемането ни в ЕС, която правителствата следваха неотклонно, независимо от политическата си принадлежност. Но за самото ни влизане в ЕРМ ІІ сме готови на сто процента и всякакви други условия и нови изисквания, поставяни от ЕС или от ЕЦБ, са нередни, незаконни и дискриминационни към България.

Пътна карта щели да ни спуснат за ЕРМ ІІ. Това ми звучи нагло. Не ни трябва Пътна карта преди ЕРМ ІІ, а след като влезем в него. Или пък условието първо да влезем в Европейския банков съюз, а след това в ЕРМ ІІ. Как да влезем в нещо, което още не съществува и ще бъде изцяло готово едва през 2024 г.? Отделни части от него вече са създадени, но участието ни в тях е процес, който е добре да върви успоредно с процеса по присъединяването ни към Еврозоната, както предлага финансовият министър Владислав Горанов. Да ни се поставят такива измислени условия, е некоректно и обидно - на никоя страна досега не са поставяни подобни изисквания.      

- Ако подадем молба до юни, както обяви финансовият министър Владислав Горанов, кога реално можем да очакваме въвеждане на еврото? Според експремиера Сергей Станишев 2025 г. е реалистичен срок. Така ли е наистина?

- Може би. Задължителният минимален престой в ЕРМ ІІ е две години след влизането в него. Колко ще продължи след тях, зависи само от нас. Колкото по-бързо отстраним пречките пред присъединяването към Еврозоната, толкова по-рано това ще се случи. Така че бихме могли да сменим лева с евро както преди, така и след 2025 г. А може и никога, ако се помайваме, по стар нашенски обичай, и вместо истински реформи, сътворим тяхна имитация. Тогава няма да се сърдим на никого, че ще си останем най-бедната страна в ЕС, че ще бъдем в периферията на Съюза и че ще се движим на най-бавната скорост.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?