Ердоган съчетава ислямизъм и национализъм, което ще му донесе победа

Изборите в Турция сякаш приключват още в първия тур, макар да има балотаж след две седмици. Досегашният президент Реджеп Ердоган не успя да спечели от раз нов мандат, но води преди втория тур с близо 5 на сто срещу кандидата на опозиционния Национален алианс на Кемал Калъчдароглу. Трети обаче е националистът Синан Оган, който взима 5,23%. Какво да чакаме оттук нататък?

"Марица" потърси за коментар Мартин Табаков, доктор по политически науки от НБУ. Интересите му са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Работил е като съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи на България. 

 

Турският национализъм е леко резервиран към глобалните проекти като ЕС и НАТО 

Който и да е президент на Турция, той ще си сътрудничи с Путин   

 Ердоган няма да промени политиката си спрямо кюрдите 

- Д-р Табаков, при такива резултати от изборите в Турция каква е вероятността Ердоган да не спечели балотажа? 

- Теоретическа възможност има, но практически Ердоган ще влезе като фаворит на този балотаж поради няколко причини. Първо ​- той си утвърди мнозинството в Меджлиса. Това означава, че ще влезе като кандидат на партията, която отново ще има мнозинство в следващия парламент. Това му дава психологически бонус за битката след две седмици.

Второто произтича от това, че неговата партия и неговият по-малък партньор ​- партията на националистическото действие на Девлет Бахчели, ще имат това мнозинство, по този начин те обезоръжават един от основните кандидати на опозицията ​- Кемал Калъчдароглу, който обеща да върне Турция към парламентарната система на управление.

За да се случи това, е необходимо опозицията да има някаква форма на мнозинство в парламента. Дали ще са 2/3, дали по-малко - тя имаше нужда от мнозинство, каквото сега вече няма. Основното послание на Калъчдароглу, че връща парламентарното управление, вече остава в миналото ​- той не може да разчита на него преди балотажа.

Третот​о съображение, поради което смятам, че Ердоган ще е фаворит, е електоралният профил на избирателите зад третия кандидат, който завърши трети. Той има малко над 5%. Електоралният профил на неговите избиратели е много по-сходен с избирателите, които гласуват за Алианса на Ердоган.

Кемал Калъчдароглу не може да разчита на нови избиратели, които да дойдат от третия кандидат. Това са моите съображения за това, че Ердоган ще победи. А в следващите две седмици медийната пропаганда ще продължава да функционира еднозначно в негова подкрепа, което ще направи нещата още по-сложни за кандидата на опозицията.

- Дори Калъчдароглу обещава сближаване с НАТО и ЕС, но върху базата на турския национализъм. Възможно ли е изобщо турски политик да не е националист?  

- Възможно ​е. Все пак има политиц​и, които са кюрди и определено не са турски националисти. Тенденцията за националистическия сегмент в турското общество обаче се увеличава. Ние виждаме един път добрия резултат на Ердоган, ко​йто е ислямист, но с националистически конотации.

Втори път виждаме по-доброто представяне на неговия коалиционен партньор - Партията на националистическото действие. Тя ще има малко над 10%, при условие че политолозите й даваха около 7%. Национализмът не е само монопол на управляващите.

В средите на опозицията самата партия на Кемал Калъчдароглу е националистическа по генезис. Където и да погледнем - и в средите на управляващите, и в средите на опозицията, национализмът доминира като нагласи.

- Сякаш за всяка турска партия национализмът е базова идеология?

- Абсолютно! При Ердоган е характерен този синтез между ислямизъм и национализъм, който е много популярен в Турция и е част от причините, заради които изобщо той се класира не само на първо място, но и му трябваше малко да спечели още на първия тур. 

- Трябва ли да ни плаши този национализъм като съседи на Турция?

- Уловката е следната - в последно време Ердоган и доминираният от него Алианс е националистически, но той следва евроазиатски вектор на засилване на отношенията с Русия, Китай, всички тюркски държави, мнозинството от които са в Централна Азия. Това е част от външнополитическия фокус на Ердоган.

Другият национализъм от средите на опозицията е по-прокемалистки, прозападно ориентиран. Затова, ако Калъчдароглу успее все пак да се пребори на втория тур, шансовете за което са по-малки от тези преди първия тур, ние ще очакваме по-скоро разведряване на отношението с Европейския съюз и в рамките на НАТО.

Но това не означава, че трябва да очакваме чудеса. Турският национализъм е леко резервиран към глобалните проекти като ЕС и НАТО. Дори да се стигне до победа на кандидата на опозицията, отношенията с Русия ще останат стабилни. Калъчдароглу като президент на Турция няма да развали отношенията си с Путин.

- Точно руски политолози обаче обясняват, че навсякъде - от Кавказ до Средна Азия, интересите на Турция и Русия се сблъскват?

- Цялата Централна Азия е арена на конкуренция - на първо място между Русия и Китай. Това са двете държави с най-голямо влияние върху бившите съветски република. Но с Организацията на тюркските държави Анкара се опитва не само да лидира и развие етнически и лингвистични връзки с тези държави, но се опитва и инфраструктурно да се развива с тях.

Това става с концепцията за Турския среден коридор. Той предвижда една логистична структура, която да свързва Китай и Европа през държавите от Централна Азия и Турция. Който и да стане президент на Турция, ще работи за реализирането на този план.

- Влизането на Турция в Европейския съюз сякаш потъна в миналото. Някоя от партиите на изборите изобщо говори ли за това на избирателите си?

- Формално - да. Опозицията говореше за активизиране на преговорите за влизането на Турция в Европейския съюз, но на практика, това е много трудно да се осъществи. Причините са няколко. Първо, Турция иска да предоговори митническия съюз с Европейския съюз. Тя има такъв сключен с Евросъюза.

Турция иска той да се разшири и в него да влезе и селскостопанската продукция. Другото, което искат турците, е митническият съюз да се разшири в посока към услугите. Това е едната претенция от страна на Турция. Другата е визовата либерализация. Това са сложни за ЕС стъпки, защото Брюксел на свой ред има свои съображения.

Докато Турция не спазва санкциите, наложени срещу Русия, Брюксел няма да разширява митническия съюз, защото това би означавало, че Турция ще вкарва все повече стоки от ЕС, които да реекспортира към Русия. Т​ова е пр​облем з​а ЕС.

Вторият проблем за визовата либерализация е, че Турц​ия предоставя гражданство на хора и организации, които Европейският съюз счита за терористи. Такава е организацията „Хамас” например.

От тази гледна точка виждаме колко чувствително би било, ако ЕС реши да либерализира визовия режим. За визовия режим проблем на Европейския съюз е и т.нар. антитерористично законодателство в Турция, което Брюксел чете не толкова като насочено срещу терористите в страната, каквито със сигурност има в лицето на ПКК, колкото като инструмент за разправа с вътрешните противници на Ердоган. Тук става за журналисти, политически активисти и т.н.

- Дори с минималните шансове, които има, Калъчдароглу би ли смекчил проблемите с кюрдите? 

- Той се опита да интегрира кюрдите в общо действие срещу Ердоган и то донякъде проработи. Все още нямаме окончателни данни, но навсякъде в Югоизточна Турция, където кюрдските партии са най-силни, виждаме, че те гласуват за Калъчдароглу.

Това значи, че кюрдите са изпълнили своята част от сделката. Големият проблем на Калъчдароглу е, че от едната страна са кюрдите, на които той трябва да разчита на втория тур, от другата страна обаче са неговият по-малък партньор - националистическата „Добрата партия”.

Той трябва да играе много сложен танц между едните и другите и да не ги ядоса. Това означава, че ако направи някакви компромиси с кюрдите, то неговите националистически партньори ще се отдръпнат от него. И обратното.

- Ердоган ще промени ли нещо в кюрдската си политика?

- През 20-годишното му управление ние сме виждали Ердоган в няколко роли. Това е човекът, който наистина опита да разреши по мирен начин кюрдския проблем. Само че през 2015 година се провалиха преговорите с кюрдите и досега виждаме неговата нова роля, която е предимно репресивна.

Не съм убеден, че той би направил стъпки към разведряване на тази политика. Като казвам „кюрдите”, имам предвид само кюрдите в Турция, защото Ердоган има много добро сътрудничество с други кюрди ​- например с клана Берзани в Северен Ирак.

И още една уговорка - не всички кюрди гласуват срещу Ердоган! Има религиозни сунитски кюрди, които подкрепят неговата политическа формация, а и него като кандидат за президент.