Енчо Господинов: Войната на Израел с Хамас е омагьосан кръг, краят му не се вижда

Енчо Господинов е легендарно име и в журналистиката, и в хуманитарната дипломация. Прави многобройни репортажи от горещи точки по света още докато работи в най-четения вестник в България преди 1989 г. - седмичника на СБЖ „Поглед”. От 1989 г. е в Международнaта федерация на Червения кръст и Червения полумесец с централа в Женева. Участвал е в много мисии при конфликти и бедствия. Бил е вицепрезидент на федерацията и неин представител в ООН.

 

- По-дълга ли ще бъде войната в Близкия изток този път? Какво може да я спре?

- Мисля, че дори израелският премиер Нетаняху не знае кога ще свърши войната. В някакъв аспект тя още не е започнала, ако имаме предвид заканите на неговия министър на отбраната, че ще изтреби всички терористи в Газа, под земята или над нея. В оня момент той изглежда имаше предвид всички палестинци, които живеят в “най-големия затвор в света под открито небе”, както е известна Газа.

Засега израелската армия все още не е започнала сухопътното си настъпление в Газа. Причините са две: подобна операция би довела до много жертви сред израелските войници, тъй като те ще трябва да се бият за всяка сграда, за всеки тунел, за всяка улица с бойците на Хамас.

Втората причина е, че САЩ - главният съюзник на Израел, не желае войната да се разпространи из целия район, особено докато се водят интензивни преговори за освобождаване на заложниците.

САЩ са пред избори и управляващата Демократическа партия не би искала да ги загуби. Една дълга война в Близкия изток, която може да въвлече и други страни от района - особено Иран - би имала катастрофални политически, икономически и хуманитарни последствия за целия свят. На войната в Украйна, която струва много на американския данъкоплатец, засега не се вижда краят. Още една война - в Близкия изток - не би била добър коледен подарък за никого. Американският Конгрес е без спийкър (шеф на Долната камара), страната е дълбоко разединена и за президента Байдън сегашният момент е много труден.

 Не по-малко труден е той и за премиера Нетаняху. Ако нареди на армията да влезе в палестинския анклав, ковчезите с убити израелски момчета и момичета ще шокират допълнително страната. Ако се забави или отмени операцията, ще пострада имиджът му на лидер и той може да загуби работата си, както и да подразни американците. Всичко това обяснява забавянето на планираната операция на израелската армия вътре в Газа. Но не е изключено скоро да видим нов етап във военните действия.

- Няма ли сухопътна операция в Газа да е прекалено опасен капан за Израел?

- Да, опасен е. Израелската армия е много добре професионално подготвена, но не за такъв вид война. Подземната мрежа от тунели в Газа, подготовката и мотивировката на бойците от  Хамас не е за подценяване и войната лесно може да се превърне в тресавище. Аз съм бил в подобна система от тунели в Ку Чи, Южен Виетнам, между бившия Сайгон, днес гр. Хо Ши Мин, и границата с Камбоджа. 300 км под земята. Партизаните от Виетконг направиха кошмарен живота на американската армия с тези тунели… И Нетаняху го знае.

- Ще успее ли Израел да спаси заложниците, взети от Хамас? 

- Това още никой не знае. До 24 октомври сутринта имаше едва 4 освободени заложници - две гражданки на САЩ и две на Израел. Без съмнение и Израел, и САЩ, както и останалите страни, от които има заложници, ще направят всичко необходимо, за да ги спасят. Първо с преговори и дипломация, с освобождаване на “малки порции”, с брутална и цинична “търговия”, както често се наблюдава в такива случаи. Хамас ще се постарае да вдигне цената на заложниците и ще се пазари. Например примирие срещу заложници. Или срещу жизненоважна хуманитарна помощ. Няма да е лесно. Но винаги може да се намери изход, ако и двете страни усърдно го търсят… Да не забравяме, че вземането на цивилни лица за заложници се третира като престъпление от Международното хуманитарно право. Но ако Хамас държи в ръцете си 220 заложници, Израел държи в ръцете си два милиона и половина палестинци в Газа вече много десетилетия…

- Може ли да бъде унищожена Хамас, както се закани премиерът Нетаняху? 

- Ще бъде много трудно. Хамас е идея, политика, стремеж към отмъщение и вопъл на отчаяние. Ако в очите на евреите Хамас разбираемо са терористи, в очите на много палестинци, а и на други араби те са група решителни и отчаяни хора, за които няма друг изход от тази мизерия, на която са осъдени от де факто режима на апартейд на далеч по-мощните си съседи. Те нямат земя, нямат държава, нямат живот, нямат дори постоянни гробища, където да погребват близките си. Никой не ги иска в другите арабски държави, а и те не искат да живеят там като вечни бежанци. Тъжна картина, но факт! Така че дори сега да бъде унищожено военното ръководство на Хамас и всичките им бойци, ще дойдат нови поколения на тяхно място. Омагьосан кръг! Краят му не се вижда. Трябва да се лекува първопричината за това явление, а не само действащите лица…

- Възможно ли е разрастване на конфликта с още страни в региона?

- Да, макар че никой в района не изгаря от желание да воюва. Особено за палестинската кауза. С изключение на Иран, който подкрепя Хамас в Газа, и Хизбула в Южен Ливан, но също се съмнявам, че иска директен конфликт с Израел… Отделно - нито Египет, нито Йордания, нито Сирия са готови или пък бленуват война с Израел. Камо ли богатите на петрол и газ емирства, Саудитска Арабия, Кувейт и т.н. Ирак и Либия са още разнебитени от близката си история, а Пакистан, Малайзия или други далечни страни си остават…далечни.

Тук по-скоро палестинците може да получат помощ от арабските си братя за дълга, кървава и изтощителна война на терор с Израел, от която никой няма полза, а мирът ще се отдалечи още повече. Да не споменавам кошмарните дипломатически провали, заплахата от дрънкане на ядрени оръжия от страни като Пакистан, по-нататъшна радикализация на исляма като държавна политика, по-непредсказуемо бъдеще за всички в света, особено в контекста на енергийните източници и една разнебитена Европа без реалистичен план за бъдещето си…

- Какви последици ще има войната за Ивицата Газа, за палестинската автономия на Западния бряг и за Израел?

- Всичко зависи от следващото развитие на  военните действия. Малко са гадателите оптимисти в този кървав бизнес. Ако главните играчи решат, че е настъпил моментът да се поучим от историята и да възобновим мирния процес, започнат в Осло преди трийсетина години от Ицхак Рабин и Ясер Арафат, тогава на хоризонта може да се появи поредната надежда за мир. 

Но историята често е брутална: както знаем, Рабин беше убит от “своите” за това, че поиска мир с палестинците. Арафат беше отровен и дори френските лекари не посмяха да кажат от кого… Споразумението от Осло се спомина от естествена смърт, само бившият президент Барак Обама получи в аванс Нобелова награда за мир в Близкия изток заради щедрите си обещания…Така мирът остана далечен, а Изтокът - прекалено близък.

По-вероятно е Газа да си остане в обозримо бъдеще най-големият затвор под открито небе в света, разнебитена, окървавена и самотна. Западният бряг, където е и палестинското правителство и другите институции на Автономията, може да се радикализира, още повече и да притисне и без това останалия със символична власт президент Махмуд Аббас.

Израел може да продължи вътрешните си конвулсии в търсене на решение между “гълъбите” в страната и ястребите на Нетаняху. А съседните арабски държави да продължат с дипломатическите си заклинания на Израел или с - не дай боже - инициативи за нова война. В това време медиите ще припяват за милост и мир, а ООН ще си остане парализирана. В нейния Съвет за сигурност ще се произнасят пламенни речи за мир, които вероятно ще останат ялови като много храбри планове и обещания в българския парламент преди избори.

- Има ли реалистично решение на този десетилетен конфликт? Възможна мисия ли е създаването на независима палестинска държава?

- Теоретично има. Практически - решението е мираж на близкоизточния небосклон. Няма адекватни лидери - нито в Израел, нито в Палестинската автономия. И в другите арабски страни не гъмжи от смели мъже. И жени, че сме равни според Конвенцията. Както казваше брилянтният “израелски Чехов” - писателят Амос Оз - и едно море от кафе да изпият заедно евреи и палестинци, мирът лесно няма да дойде, нито обичта помежду им. “Нужен ни е болезнен компромис”, казваше Амос Оз  - визионерът, който знаеше от личен опит, че войната е грозна, отвратителна и мирише на кръв и фекалии. Да ме извинят читателите!   

Така че мир е възможен, и палестинска държава - също, при условие, че се постигне компромис и от двете страни. Но след като тази кървава вакханалия свърши един ден, след като Хамас и Хизбула се откажат от терористичните си навици, а Израел - от заселническата си анексия на палестински земи - тогава, чудото може и да стане. След взаимен компромис и взаимно признаване. Земя срещу мир и приятелство срещу приятелство. Но както знаем от историята, чудеса в политиката рядко стават.

- Колко сериозен е рискът от терористични атаки на радикализирани ислямисти в Европа?

- Достатъчно сериозен. При положение че повечето европейски страни, особено по-големите, като Великобритания, Франция, Германия, Испания и др., имат значителен процент от мюсюлмани, много от които заразени от вируса на радикализма, и след като Европа също страда от остър дефицит на лидери визионери; от отчаянието на мигрантите и провала на мулти-култи “приобщаването на отритнатите” от обществото, крачката от сляпото покорство до раницата с тротил е много малка. Няма нужда да напомняме за “Шарли Ебдо”, за Ница, за гарата в Мадрид или за брюкселското метро. Понякога гневът и отчаянието са лоши съветници.

- Колко голям е рискът за България?

- Надявам се, че е в категорията “умерен”. Но след  бургаското летище “Сарафово” оптимизмът не е много голям. Трябва да оставим службите да си вършат спокойно професионалната работа и да не ги въвличаме в “партизански войни” преди изборите.

- Има ли печеливши от тази война? До какви геополитически промени може да доведе тя?

- Всяка победа може да се окаже пирова. И всяка война, особено ако не е справедлива, може да заложи основата на следващата. Днес историците масово пишат, че Първата световна е заложила основите на Втората. Тя на свой ред е заложила основите на Студената война. А Студената се постара да наложи глобален еднополюсен модел, срещу който днес роптаят и въстават все повече държави в света. Никой не иска само един “модел”, наложен от която и да е доминираща сила. Днес са САЩ, утре може да е Китай.

Нали десетилетия наред тонове политици бръщолевят за “единство в многообразието”! Къде изчезна това многообразие? В "Краят на историята” на Фукуяма? Или в предупреждението на Айнщайн, че Четвъртата световна може да се води с камъни, лъкове и стрели?