Следвайте ни

Емил Костадинов пред "Марица": Бихме Франция и отидохме на дискотека с Принс и Лени Кравиц

viber icon

Емил Костадинов остава завинаги в историята на родния футбол с двата гола, които донесоха великата победа на България срещу Франция на "Парк де Пренс" в Париж през 1993 г.  Успехът с 2:1 прати Пеневата чета на Мондиала в САЩ, където станаха четвърти в света. Използваме наближаващата светла дата - 17 ноември, за да поканим за интервю легендата, който в момента е вицепрезидент на Българския футболен съюз. Бившият нападател, който не се нуждае от никакво представяне, се съгласява с охота.

- Емо, в навечерието на 17 ноември сме. Вече изминаха 27 години от онзи невероятен мач, в който вкара два гола и бихме Франция. Със същото чувство ли посрещате тази дата, или избедняват емоциите?

- По-скоро чувството си остава едно и също. Не съм се замислял. Наистина, минаха доста години. Само мога да си пожелая да видя още един такъв момент за България.

- Не подценявам никого, но не виждам скоро как ще се събере подобно поколение, което играеше в топ отбори на Европа?

- Наистина, всички футболисти в тима тогава заслужават огромно уважение. Събрахме се по-скоро нашето поколение и няколко момчета, по-възрастни с 3-4 години. Всички обаче бяхме характери. Това е най-важното в един отбор.

- Винаги задавам този въпрос: Как спахте преди мача, имаше ли предчувствия, съмнения, събуждания?

- Не, никакви. Аз преди важен мач винаги спях добре. Единственият проблем дойде от това премеждие, което имахме с Любо Пенев на влизане във Франция. Знаете, нямахме визи и Гецата Георгиев, който тогава играеше в "Мюлюз", ни взе нелегално с кола.

- Разбирайки за гафа с визите, имахте ли притеснения с Любо, че ще пропуснете мача на живота ви?

- Не, бях сигурен, че проблемът ще се оправи. Честно, не съм предполагал, че изобщо може да се стигне до подобна ситуация. Но освен влизането във Франция нямахме абсолютно никакви грижи преди „Парк де Пренс“. Бяхме напълно спокойни.

- С кого бяхте в една стая?

- С Любо Пенев.

- Не е ли малко странно, че точно с него сте в лоши отношения, а се знаете от деца в ЦСКА?

- Аз не съм в лоши отношения с никого. Вижте, аз съм миролюбив човек. Никога не съм нападал и обиждал в живота си. Затова ме изненада тази реакция на Пенев. Аз проблеми с него нямам.

- Каза, че не сте имали проблеми, но в съблекалнята беше заложена бомбата с премиите, която цъкаше буквално до старта на Световното в САЩ?

- Така се получи, защото някои хора опитаха да не изпълнят обещания, които са дали. Това никога не съм го приемал.

- Добре де, не ви ли респектира онзи състав на Франция - Дешан, Блан, Кантона, Папен - истински великани на световния футбол, не че вие бяхте случайни?

- Нашият отбор никога не се е притеснявал. Знаехме си, че ако играем както трябва, може да победим всеки в света. Отборът имаше характер, бяхме събрани все футболисти на световно ниво. Няма как да не излезем със самочувствие.

- Имахте ли предчувствие, че ще вкарате гол - хайде, да не казваме победен?

- Никога не съм имал предчувствия, но целта на един нападател е винаги тази. Бях допълнително уверен, защото в квалификациите определено ми вървеше, вкарвах, играех добре.

- Винаги се говори за втория гол, но първият е не по-малко важен, а и бих казал труден.

- На същото мнение съм. Първия гол го броя за толкова красив, колкото и втория. Обикновено не му се обръща внимание, но е труден.

- Още повече че не бяхте сред нападателите, които имат славата на голаджии с глава. За разлика от Сираков например?

- Може би защото не бях от високите нападатели, но в крайна сметка имам доста голове с глава и в националния отбор, и в клубните. Най-важното е позиционирането. Там е ключът.

- И все пак - вторият гол? Това разбирателство без поглед на какво се дължи - на факта, че с Любо сте от деца ли?

- Не само с Любо, а с повечето футболисти. Вижте, нашето поколение игра на две световни и три европейски първенства за юноши, там съм се засичал с доста от момчетата. Знаехме се наистина кой как мисли, накъде ще тръгне, какво ще реши. В крайна сметка е и въпрос на класа.

- Да стигнем и до празненството в Париж?

- Отидохме в дискотека. Там празнуваха и други известни, разбира се, Лени Кравиц и Принс бяха звездите. Веселихме се. Говорихме си и ги помолихме за снимка. Само че охраната реагира веднага и ни взе фотоапарата. Просто в подобни дискотеки снимките са забранени.

- Париж ли е вашият любим град?

- Париж е щастливият ми град. А и на цялото поколение.

- Ходили ли сте там на разходка след 1993 година, не говоря за мачове?

- Доста пъти. Знаете ли кое ме изненадва винаги. Винаги таксиметровите шофьори ме разпознават.

- Така ли? Забележително?

- Когато биеш големите нации, те те уважават. Убедил съм се. Биеш ли френски или германски отбор, хората там започват да те уважават. Аз винаги съм го казвал, изненада ме реакцията на самия „Парк де Пренс“, където публиката ме аплодираше.

- Тогава ли играехте най-добрия футбол в кариерата, защото помня наистина великолепния състав на "Порто", където бяхте титуляр?

- Бяха много силни години, а "Порто" наистина беше европейски гранд. Играхме два полуфинала в Шампионската лига (едното е полуфинална група, като само победителят отива директно на финал - б.р.), печелихме титли. Но аз навсякъде съм се чувствал добре и съм имал успехи.

Като се започне от ЦСКА, мине се през "Байерн" (Мюнхен) - там вкарах гол в европейски финал и спечелихме Купата на УЕФА. Няма да забравя и историческата вечер за Фенербахче, когато победихме "Манчестър Юнайтед" на техен терен. Това се случваше за първи път в историята на клуба. 

- Последно за футбола, кое е по-трудно - да си професионален футболист или управленец?

- Категорично второто. Най-трудно е да убедиш хората около себе си да работят в една посока. Ние сме индивидуалисти като нация. Трябва да се разбере, че само като екип ще има успех.

- Оптимист ли сте, че това ще стане?

- Разбира се. Просто всеки трябва да разбере, че не трябва да дърпа чергата към себе си. Убеден съм, ще се случи.

 

 

Първите голове в махалата: Всяко хлапе от Коньовица минаваше през няколко спорта

 

- Емо, как станахте футболист?

- В двора на 57-о училище. Там започнах, там беше моят квартал.

- Коньовица, където навремето казваха, че мъжете са или футболисти, или боксьори, или и двете?

- (Смее се.) Вярно е. Имаше много футболисти и боксьори в квартала. Аз също минах през куп спортове. Тренирах и лека атлетика, и борба, и волейбол. По това време всички деца спортуваха много. Това е много важно - да минеш през няколко дисциплини. Така създаваш координация, която помага на всеки спорт.

- Може би това е причината да имаме страхотен не само футбол, а и спорт, който обираше куп медали по олимпиади?

- Треньорите ходеха по училищата, избираха деца, гледаха ги по ръст и тегло, насочваха ги къде могат да станат спортисти. Важното е, че ги запалваха.

- Помните ли кой Ви забеляза в училищния двор?

- Наистина не помня. Вече в 57-о училище тренирах при Паро Никодимов в началото. Имаше наистина изградена система на спортуване при децата. Отлично взаимодействие между клубове, училища.

- Не че изпадам в умиление по соца, но май системата за спорт наистина беше перфектна?

- Неслучайно доста държави ни копираха и постигнаха огромни резултати. А ние я разрушихме.

- Можехте ли да станете друг спортист, с тази бързина може в леката атлетика?

- Имах данни за лека атлетика, по-специално за висок скок и спринт. Това със сигурност ми помогна във футбола. И друго. Играеше се денонощно в махалата.

- Държите ли още връзка с някого от махалата?

- Чуваме се от време на време с две момчета. Виждам се с някои съотборници от онези години. Но тръгнахме по различни пътища, рядко се засичаме. Нормално е.

 

 

Ковид форма: Вече не пипам топката,  тичам и ходя на фитнес

- Емо, живеем във времето на COVID-19. Как се справяте?

- Старая се да живея както преди, но някои неща няма как да ги прескочиш. Каквото мога като работа, върша от дома. Ходя във футболния съюз, но контактувам с едни и същи хора. В семейството спазваме мерките, пазим се, вече доста хора се заразиха, включително и познати. Явно наистина е сериозен вирус.

- Как поддържате форма в пандемията, обездвижването е лош фактор?

- Да ви призная, не съм спортувал от един месец и смятам това да бъде прекратено веднага. (Смее се.) С футбола приключих, сега просто тичам или ходя на фитнес. Със сигурност ще започна отново.

 

 

Съпругата му се сърди за филми,  с приятелите не говори на две теми

Емо има дългогодишен брак с Марияна, семейството се радва на  пораснали дъщери - Ирен и Катрин. Двете отдавна са поели по своя път, но за щастие на прочутия татко, работят и живеят в София.

„Виждаме се редовно - споделя членът на Изпълкома. - Работят във фирми, доволни са. Никога не съм им давал насоки в живота, младите трябва да получават шанс сами да избират пътя си.“

За героя от „Парк де Пренс“ хубава вечер означава две неща. И да излезе на вечеря с компания, и да остане у дома пред телевизора.

„Много обичам да гледам филми. Като седна, понякога съпругата се сърди. Аз обичам екшъните, докато тя си пада по различен жанр“, разкрива Емо.

На вечерите с приятели не се говори за футбол. „Темите са други. Понеже всеки в България разбира от политика и футбол, точно тях не засягаме никога“, обяснява още бившият нападател.

 

 

Първият му гол е срещу "Ботев", сега гостува често в Пловдив

Пловдив бележи завинаги кариерата на Емил Костадинов. Там той вкарва първия си гол за ЦСКА в „А“ група. Прави го на стадион „Христо Ботев“ през пролетта на 1986 година. Червените, казващи се "Средец", губят 1:3 от домакина "Тракия", както тогава се наричат "канарчетата".

„Поведохме в резултата, май вкарах сред контра. После ни обърнаха - спомня си Емил. - И Локо беше добър отбор, но мачовете с "Ботев" бяха винаги кървави. Често играех срещу Кочев, много добър защитник. Труден беше и Блангев. С ЦСКА срещах много класен "Ботев“, категоричен е юношата на армейците.

Не е тайна, че той продължава да бъде много близък с пловдивчанина Георги Георгиев - Гецата. „Имам много приятели в този град, не мога да ги изброя. Чуваме се често, гостуваме си. Преди пандемията имахме нещо като ритуал. На 2-3 месеца правехме една хубава вечеря в Пловдив, оставах да нощувам там.  Винаги се получава весело. Пловдив е страхотен, има много неща, които си заслужава да видиш“, завърши Емо за преживяванията си под тепетата.

 

Ивайло Йолчев

Ивайло Йолчев

Редактор

Ивайло Йолчев е работил във вестниците "7 дни спорт", "Планета спорт" и "Стандарт", агенциите Standartnews и OFFnews, както и в PR сферата. Носител на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Когато имахме  успехи и в спорта !

Когато имахме успехи и в спорта !

18.11.2020 | 13:16

- Треньорите ходеха по училищата, избираха деца, гледаха ги по ръст и тегло, насочваха ги къде могат да станат спортисти. Важното е, че ги запалваха. Имаше наистина изградена система на спортуване при децата. Отлично взаимодействие между клубове, училища. Неслучайно доста държави ни копираха и постигнаха огромни резултати. А ние я разрушихме.

Отговори
0 0
Фудбален бистришки Тайгър

Фудбален бистришки Тайгър

14.11.2020 | 14:37

Абе, Емо! Ние сега падаме наред, и пак ходим в СинСити да удавяме мъката в синьо Джони и едрогърди плеймейтки!

Отговори
9 0
Ботевистки мишок

Ботевистки мишок

14.11.2020 | 15:45

Вярно, че винаги падаме...

Отговори
3 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?