Елисавета Логинова: Случаят "Царичина" бе първата успешна работа между земен и извънземен екип

Единственият ни мотив беше да направим световно откритие и да прославим страната си

Най-голямото доказателство беше кацането на извънземния космически кораб 

Целта беше да се намери скелетът на един от първите заселили се на Земята хора

Прекратиха операцията, защото земляните все още не са били готови за пълноценен пряк контакт, казва енерготерапевтът

 

 

 

- Г-жо Логинова, за случая "Царичина" има много информация, написана и заснета в последните 32 години. Кое е това, което хората най-вече би трябвало да знаят за събитието, станало на това място?

- Да, наистина толкова много години Царичина вълнува хората, защото според мен те усещат, че това е нещо забележително, тайнствено и сякаш неразкрито напълно за тях събитие.

Както вероятно повечето хора знаят, това беше засекретена операция на Генералния щаб на Българската армия с име "Слънчев лъч". Целта, която са си поставили тогава офицерите, ръководещи нашата армия, и която аз научих след поканата ми да се срещна в Генералния щаб с неговия началник - ген. Радню Минчев, е била да бъде поставена цел на българските военни и тя да бъде постигната с помощта на хора с екстрасензорни способности. По това време - 1990 г., такива строго секретни експерименти са опитвани да бъдат правени в много армии и то от доста години. Така че поставената задача пред нашите военни е била уникално събитие единствено за България, не и за останалите страни.

За помощ ръководството на Генералния щаб решават да се обърне към председателя на вече доста известната по това време в България организация "Феномени" - професор Стамен Стаменов. Стаменов и Димитър Сираков - един от водещите екстрасенси, след обсъждане на различни кандидатури единодушно решават, че трябва да предложат моето име на Генералния щаб. Това аз разбрах малко по-късно, след като два пъти през няколко дни те идваха у дома и ме подлагаха на различни тествания на екстрасензорните ми възможности и способността ми "да получавам информация". Това бяха интересни срещи и за мен самата.

Не след дълго бях поканена на среща с ген. Минчев в щаба на Българската армия за разговор. Тогава моят извънземен контакт, когото аз наричам Мои Учители, ни предложи да бъде поставена като цел на секретната операция - откриването на скелета на един от първите заселили се на Земята хора. Представяте ли си - в едно малко и известно на малко хора селце около София! Под земята! Има уникален гроб - на един от първите земни жители. И ние бихме могли да го открием с помощта на Учителите.

Следват много интересни, загадъчни, понякога напрегнати, понякога весели и забавни, уникални случки, които не е възможно кратко да преразкажа. Но го направих в моята книга, която се хареса на много хора - „Царичина - Съдбовен контакт“.

- Казахте, че подобни операции е имало и в други армии. Кое е уникалното обаче при нашата?

- За пръв път подобна операция е успешна. Може би някой ще попита - как успешна, след като я прекъснаха, преди да е достигнато до финала - да е открит скелетът на човека, а и се повдигнаха съдебни обвинения към участниците.

Първо, за съдебните дела - това, което хората не знаят и не се обяви обществено, е, че се оказа, че всъщност няма преразход на обществени пари, както пишеха някои вестници, търсещи сензации. Нашата група от 7 офицери, мен и охраняващите ни войници се хранехме с редовна войнишка храна. Спяхме във военни камиони, наречени „военни канцеларии“, а няколкото войници - в палатки. Нямаше за какво да бъдат харчени излишни пари. А се оказа, че не липсват и от счетоводството.

Недостигането до погребаното тяло. Тогава - по време и непосредствено след „консервирането на секретния обект“, всички участници - офицерите и главно аз, бяхме съкрушени. Не крия това. И не само заради това, че опитаха да ни съдят, без да сме виновни. Че жълтите вестници правиха огромни тиражи, като ни обвиняваха незаслужено. Че всичко това е, след като положихме огромен физически труд и психическо напрежение в продължение на 2 години по време на операцията. Че живяхме далеч от семействата си при военни условия. Без допълнително заплащане.

Единственият ни мотив беше да направим световно откритие и да прославим страната си. А българският Щаб на армията - да не изостава от правеното по света.

- Кога разбрахте, че операция „Слънчев лъч“ е успешна?

- Разбрах го години по-късно. Тогава Учителите ми разкриха голямата сензация. Нашата операция е била провокирана от тях - Учителите. Извънземният разум, с който аз имам щастието и честта да съм избрана да общувам и да посреднича, като препредавам информацията им, е тествал възможността за контакт с нас - земните жители. На други места и в друго време подобни тестове са приключвали за много кратко време и от Учителите са били приемани за неуспешни. „Слънчев лъч“ обаче е първият техен експеримент, който продължава 2 години. И той е прекратен от Тях не защото техният посредник - аз или останалите от екипа - офицерите, не се справя с нещо. Напротив, ние преодоляхме всички изпитания. Получихме невероятно интересна и безценна информация. И бяхме на метри от скелета, след като, забележете, на ръка изкопахме спираловиден тунел по уникален начин с дължина 168 м и 70 м денивелация.

Нашите извънземни приятели са избрали да се прекрати операцията заради надигналата се вълна от отрицателни коментари и действия на определени хора и медии. Трябва обаче да отбележа, че през цялото време бяхме морално подкрепяни от хората във властта - президента на България и три български правителства по това време. Учителите са предпочели да не се предизвиква ескалация на надигащата се вълна. Особено след такъв успех - първата успешна работа между земен и извънземен екип. Тяхното желание за съвместна работа с земни жители, създадени милиони години преди това от тях, се е увенчала с успех. За пръв път!

- Защо толкова години след операцията Учителите разкриват каква е основната цел и предизвикателство пред „Слънчев лъч“?

- Това е една от особеностите на информацията, която получавам от тях. Те са енергийни същества, които са на много по-високо ниво в развитието от нас. Учителите всъщност са обединение на различни високоразвити цивилизации в т.нар. Колакториум. Обемът на техните познания и възможности е несравним с нашия. Те могат да управляват времето и пространството и процесите в тях. Те са много далеч от нас физически във всемира и живеят в неподдаващ се за разбиране от земен човек многопрофилен времепространствен свят. Много голямо изкуство е необходимо, за да се възприеме и интерпретира по правилния начин многопластовата, обемна, често изразяваща се в невъобразими прекрасни картини, бързо променяща се, всеобхватна и в същото време детайлизирана информация - тя е като живо същество. Затова ориентирането в нея и обяснението защо, какво и кога към земните хора не е лесно. Освен това те, „виждайки“ напред във времето, знаят кое, кога и как е най-добре да се случи. Има много предизвикателства, но аз се уча всеки ден. Ние сме с Тях от толкова много години - те решиха да се разкрият пред мен преди 32 години.

Тяхната голяма цел е да има пълноценно общуване между Тях и нас, земните хора, тяхното творение. И за това те са опитвали в годините - кога ние ще достигнем нивото в своето развитие, за да се осъществи това. Нашата секретна военна операция е трябвало да бъде прекратена, защото обществото, земляните все още не са били готови за пълноценен пряк контакт. Но при Царичина, при „Слънчев лъч“ се е получил пробивът. Това е била само първата крачка, но голяма първа крачка в общуването между Колакториума и хората от Земята.

От нас зависи кога ще направим втората - Срещата. И следващите - взаимното общуване.

- Каква бяхте Вие преди Царичина и как тя Ви промени?

​- Възможно е да се учудите, но допреди юни 1990 година аз бях един „средностатистически човек“. Бях майка, обичаща семейния уют и спокойствието около мен. Нищо по-различно от повечето жени. Никога не съм се интересувала от паранормални явления и модерните тогава екстрасенси. Дори поставях под съмнение всеки разказ на такава тема. Да, бях убедена, че някъде в Космоса вероятно съществуват и други животи, подобни на нашия. Но идеята, че те могат да се появят на Земята, а още повече - около нас, за мен беше илюзия невъзможна. Пълна фантастика и нещо нереалистично.

Но... какво се случи през този юни. Точно на такъв човек като мен се удаде възможността за първи „допир“ до Учителите. Тогава, в началото, аз не знаех какво е „това“, разбира се. По-късно, с помощта и на други хора, доктори, авторитетни за мен и обществото личности, аз разбрах и осъзнах, че това е Контакт. Съдбовен контакт. Поради ограничения обем за това интервю не мога да разкажа всички интересни моменти, но тези, които се интересуват, биха могли да ги открият в „Царичина - Съдбовен контакт“.

Мога да допълня само, че Царичина - „Слънчев лъч“, промени изцяло моя и на семейството ми живот. Този контакт беше толкова силен, въздействащ и променящ ме, че нямаше как да не повярвам в неговата реалност. За точното ми ориентиране в него аз съм много благодарна на хора като проф. Лозанов.

Този Контакт отвори съзнанието ми за ново, необятно и неизвестно познание в много сфери, за нашия живот и в безкрайното извънземно пространство. Тайнство, което остава скрито за мнозина, които са скептични материалисти. Учителите наричат „плоскопланци“ хората, които живеят само тук и сега - в този триизмерен свят, в своето ежедневие.

Аз съм безкрайно щастлива, благодарна на Съдбата, че ми позволи, че бях избрана да съм част от това Ново начало. Тази мечта на толкова много хора, от толкова много векове. И на Учителите - Колакториума. Вратата е отворена.

- Проверявате ли това, което Ви „казват“ Учителите?

- Вече споменах какъв скептик бях преди 1990 година. Макар че сега съм друг човек - с други разбирания, други усещания, с много опит в овладяването на това общуване, с много повече житейски опит, аз продължавам да проверявам всичко, което получавам като информация от Учителите. Те самите карат мен и хората около мен да се опитват да проверяват всичко, да не го приемат непременно „априори“, по подразбиране, като лема в математиката. Това те правят, защото са сигурни в правотата на информацията си и защото искат нашето общуване да бъде на основата на пълното осъзнаване и убеденост към информацията им от наша страна. Те се отнасят към нас като към пълноправни интелигентни същества. Според Учителите всяко нещо би могло да се подлага на анализи, обсъждане, спорове, за да се изясни и осъзнае по-добре. И това е препоръчително.

Още в първите дни на „Слънчев лъч“, за да убедят всички офицери от екипа и мен в истинността на информацията, важността на операцията и за да ни мотивират в никак нелекия ежедневен физически труд под земята и психически изпитания, нашите Водачи ни казваха какво ще се случи преди всяко едно важно действие или през няколко дни. Всичко се документираше - аз записвах получаваната от мен информация в тетрадки, а също така от страна на военните всичко се документираше в най-големи подробности от полк. Кънев. В края на всеки ден записките се занасяха в София, в Щаба на Българската армия и се съхраняваха в секретна секция. Така че имахме записки, които след всяко събитие да сравняваме с резултата от него. Винаги, забележете, винаги при тези сравнения Учителите бяха перфектно точни - това, което бяха казали, това ставаше. Независимо дали става въпрос за близко във времето събитие, или по-далечно. Свидетели за всичко това бяхме всички ние на обекта. Свидетели бяха и записките. Учителите знаеха, че това, което работехме в Царичина, че това, през което преминавахме като процеси, като отделни личности, не е леко за всички нас. Че изисква периодично да се повдига духът на хората и Космическите ни партньори сами предизвикваха случки, чрез които да се проверява „чистотата на информацията“. Убеждаването ни, че Те са с нас, имаше и постоянни физически проявления. Най-голямото от тях беше кацането на извънземния космически кораб. Но и това няма как да опиша тук в подробности, а знам, че е интересно. Но го има в книгата.

Това съпоставяне на „предсказаното“ в информацията и това, което по-късно става, го правя, го правим от тогава и до сега.

Разбира се, в това съпоставяне и проверки е възможно да има и нюанси на несъвпадение. Но не мисля, че това е проблем, защото идеални неща няма. Идеална среда няма. Всичко в нашия живот е невероятна смесица от емоции - ние сме невероятно емоционални същества, процеси и събития, които се обуславят от нашите - на всеки един от нас, постъпки, реакции. Така че ние влияем и видоизменяме всяко едно нещо от нашия земен живот - като осъзнати, свободни и отговорни личности - такива, каквито ни е сътворил нашият създател. Колакториума. И в крайна сметка, ако има „детайли от картинката“, които не съвпадат, то моето мнение е, че трябва за това да се обърнем към самите нас.

- Помага ли Ви в живота получаваната информация?

- Да, аз съм и обикновен човек, който, докоснал се до този „безкраен океан от информация“, имам моменти, в които понякога опитвам да се информирам за чисто житейски въпроси, но това са редки изключения. В самото начало на Контакта, при допира с неизвестния, но завладяващ информационен поток аз, семейството ми, близките ми, постепенно приятелите ми и други хора бяхме изкушени да проверим информацията, а след това и да им помогна в ежедневни трудни за решаване случки. Постепенно за мен и моите възможности започна все повече и повече да се говори и аз опитвах да помогна на различни хора. Но скоро след това взех принципно решение, което спазвам и досега - Контактът е безценен, всеки един момент на осъществяването му е свързан с определени психически и понякога физически усилия от моя страна - на този свят няма нищо безплатно. 

Така че реших, че най-важното е той да работи за голямата, висша цел, за която е осъществен. В моята ежедневна работа, в която трябва да се помага на много хора със здравословни проблеми, той много ми помага. Намирам много по-лесно причината за състоянието на даден човек и най-добрия и безопасен начин да му се помогне. И затова ежедневната ми връзка с моите Учители е нещо великолепно. И за радост - нещо, което се развива във времето по невероятен начин.

- Каква информация получавате?

- Информацията на Учителите е дълбока, всеобхватна - информация за миналото, настоящето и бъдещето на Земята, но и за неизброими други космични светове. Тази информация ни се подава точно ”тук и сега”, защото е необходима за нас, защото сега е нужно човешкото съзнание да я възприеме и превърне познанието в житейско поведение.

Те ни подават информация за структурата и същността на Вселената, за енергийните взаимодействия вътре в нея, за дълбоките взаимоотношения между микро- и макросвета, за това какво представлява човешката душа, за нейното движение в пространството и времето след биологичната ни смърт. Така чрез тази многолика информация ние достигаме до извода, че най-сложното и далечното от нас е всъщност най-просто и близко.

Просто трябва да се научим да отворим сетивата си за познанието на Вселената.

Нашето земно познание, в което живеем в този “огромен триизмерен свят”, ни открива много малка видима част от Вселенското безкрайно познание.

 

Елисавета Логинова е енерготерапевт и хомеопат. Завършила е Лондонския колеж по класическа хомеопатия LCCH. Създател и ръководител на Център за алтернативна медицина. Името <210> нашумя в началото на 90-те, когато Генералният щаб на Българската армия използва дарбата й на контактьор с извънземен разум, за да започне мащабна секретна операция - разкопките край софийското село Царичина, останали и до днес като една от големите мистерии в най-новата ни история. Логинова е един от тримата родни екстрасенси, поканена от военните за консултант в експеримента “Царичина”.  

 Акцията така и не е довършена. Бетонният вход към тунела е известен под името Царичинския феномен или Царичинската дупка.  

 Около Логинова е сформиран кръгът „Дуло“, в който специалисти получават отговори от представители на Космическия колакториум, чийто земен посредник е тя. 

 Работи съвместно с тибетски доктори, които прилагат тибетски методи на лечение в нейния Център за алтернативна медицина. В него се обучават и желаещи на получената от Космическия разум енергийна система за физическо и ментално възстановяване - Ки Ен. 

 Автор на няколко книги, сред които „Царичина - Съдбовен контакт“.