49
Следвайте ни

Елена Поптодорова: Замитахме спора със Скопие и тецовете, сега ни се връщат като бумеранг

Скандалът с Кристалина Георгиева е част от сблъсъка между САЩ и Китай

viber icon

- Госпожо Поптодорова, ще съумее ли България да вземе балансирано консенсусно решение за въглищните си централи?

- Дебатът за тази наша индустрия върви от десетилетия. От Тодор-Живково време при закрити врата се обясняваше колко неизгодна е тази индустрия, поддържана по социални причини с несъразмерен държавен ресурс, колко нискокачествени са въглищата ни.

Проблемът е от десетилетия. И няма как да удържаш нещо толкова неефективно, защото то накрая се връща като бумеранг. Подобни решения са вземани не само в България. И сега, покрай Зелената сделка, е време да се бръкне в тази болезнена рана. 

За съжаление, при нас отлагането винаги е било начин да не се прави нищо по труден въпрос, затова последиците са толкова тежки.

- Приключи ли окончателно сагата с обвиненията срещу шефа на МВФ Кристалина Георгиева? Каква беше истинската причина за атаката?

- И да, и не. Случаят приключи в конкретните си измерения с решения на УС на МВФ. Беше обявено, че няма достатъчно доказателства на оказан натиск от страна на Георгиева за манипулиране на данни в полза на Китай.

Беше ясно, че противното решение на УС щеше да предизвика огромен трус в цялата международна финансова система. 

Разговорът тук е многопластов. Събитието става в период, в който има преоценка на ролята на институции като Световната банка и МВФ като цяло.  Има преразглеждане на дългогодишния консенсус за строга финансова политика, за строги ограничения.

Силно въздействие оказва и нарастващото съперничество САЩ-Китай.

Малцина знаят, че прословутият доклад „Как да правим бизнес“ (изготвянето на който предизвиква упреци срещу Георгиева - б.р.), е най-важната публикация на Световната банка, най-цененият източник за вземане на геостратегически финансови и политически решения.  И да се отправят съмнения към неговата коректност само по себе си е трус.

Нормално е изпълнителен директор на МВФ да обоснове свое мнение пред  Управителния съвет защо Китай не бива да е на 85-о място, а на 75-о от предходната година. Смущаващи са обаче обвиненията  в упражнен натиск върху служителите, обработващи данните, с цел промяната им в полза на Китай.

- Съперничеството САЩ-Китай ли ще е доминиращо в следващите десетилетия и дали ще предизвиква припламване на конфликти в различни международни институции?

- Да, без съмнение това съперничество ще предопредели дълъг период в бъдеще. Но съперничеството няма да е само икономически мотивирано, а и геополитически.

То няма да е  мащабното военно съперничество, което беше водещо в годините на съветския блок. Има го и сега във военната област между САЩ и Русия. Но новото съперничество ще има далеч по-широки измерения. 

Неслучайно президентът Байдън, както и Обама преди него, говори за тихоокеанска посока на ангажиране на САЩ.

- Т.е. за САЩ вече Русия не е основна заплаха, а вече е Азия?

- Русия далеч не е отпаднала като заплаха, виждаме го и в документи по въпросите на сигурността и решенията на националните органи на САЩ. Виждаме го и в ЕС,  и по линия на НАТО.

Това е свързано с военно-политическото и военнотехническото съперничество, както и със зони на влияние, включително в Югоизточна Европа, Западните Балкани, Близкия изток.

Новият риск е друг. Русия е определяна еднозначно като заплаха поради нейни подривни действия - кибератаки, хибридна война, атаки на системи на сигурността на Запада.

Докато съперничеството с Китай засега остава на икономическата плоскост. Затова Китай доскоро беше определян по-скоро като предизвикателство, като риск. Смятам обаче, че Русия и Китай все повече се превръщат в обща заплаха, тъй като работят все по-тясно заедно.

- Къде е разклатена Европа в този пъзел от противопоставяния? Как САЩ възприемат ЕС - като партньор или по-скоро конкурент?

- Очевидно вътрешната кохезия на Европа се разпуква по отделни теми. И не можем да виним за това външния фактор. Да, френският президент Макрон говори за европейска автономност, но тя не може да се постигне, преди ЕС да се подреди вътрешно. Да вземем огромната увеличаваща се пропаст на разлики между източната и западната част на континента и съответно в ЕС. И то в най-видимите измерения, включително дигитално развитие. Която и сфера да подхванем, веднага се натъкваме на тези разлики.

Ако ЕС не съумее да стане по-хомогенен, да постигне вътрешно сцепление, ще е все по-трудно да се водят разговори с външни съюзници и партньори. 

Не бива да се нарушават съюзите, които ЕС има към момента, без да е постигната алтернативност. Съвсем неслучайно има вътре в ЕС дебат по тази автономност, особено в сферата на сигурността.

Няколко са държавите, които действат в тази насока, отново Франция се очертава  като водач. При  Меркел това беше добре познатата германско-френска ос. Но в никакъв случай не мисля, че ще намери подкрепа тезата на дезангажиране от САЩ. Това само ще нанесе допълнителни дефицити на ЕС, независимо от споровете и дори търговските войни на моменти. 

- Доколко силен ще е ефектът от поредната порция разкрития за данъчни нарушения на високо ниво - досиетата "Пандора"?

- Опасявам се от наши, домашни интерпретации, отново в конспиративен ключ. Имам предвид случващото се в Чехия, в Австрия. Сигурно ще има още разкрития, още досиета - кутията явно само се е открехнала.

Има опит да се свърже информация от разкритията с предполагаем стремеж да бъдат елиминирани фактори, които са в полза на по-безкритични отношения на ЕС с Русия. Чуха се у нас подобни версии за отстраняването на австрийския  канцлер Курц. Бившият чешки премиер Андрей Бабиш се изкуши да хвърли същото пояснение. Няма сериозни основания за подобна връзка.

 Няма как  да изскочат данни за лица от 90 държави и всичко да е свързано с Русия. Нещо подобно се подхвърли и за скандала с Кристалина Георгиева. Това е конюнктурен опит за обяснение на една обективна тенденция.

Едно е вече необратимо - вече са налице  последователни действия за разкриване на информацията. Вече нищо не може да остане скрито и това е големият извод от случващото се - пораждаща съмнения и въпроси информация не може вече да остане скрита.

- Ще се справи ли Европа със застрашително настъпващата енергийна криза? Засилва ли се енергийната зависимост на ЕС от Русия?

- Смятам, че газопроводът „Северен поток 2“ ще бъде пуснат в крайна сметка. Вярвам, че ЕС ще успее да използва сериозните си ресурси, за да тушира кризата. Но са нужни тежки решения. Нещата наистина опират до неефективните производства. Оставяме настрана дори замърсяването. Когато нямаш резултат, отговарящ на инвестициите, както в нашата въглищна индустрия, са нужни мерки. В ЕС има повишена чувствителност към руска енергийна зависимост (има я и в самата Германия), така че съюзът ще я неутрализира, макар и нелесно.

-  Предстои ни трудно решение и за Северна Македония. Ще устоим ли на натиска отвън?

- За Северна Македония е същото - проблем, замитан 30 години. Искахме да решаваме минало, вместо да решаваме бъдеще. Това ни попречи да изработим навреме съвременен план за бъдещето ни с Македония като отделна държава.

Най-сетне напоследък се заговори институционално за включване на българската народност в македонската конституция.

Самото признаване преди 30 г. заложи проблемите - признахме държава, но не език и нация. Бяхме единствени с такава формула.

За съжаление, освен искрените страсти, Македония е тема, по която много хора работят предимно за личното си кариерно развитие, а пък партии така си заработват гласове.

Преди година и половина най-сетне казахме навън с половин уста, че не искаме да сменяме идентичността на съседите. Един го казва, друг опровергава. Като вътре в страната сме юнаци, никой не смее да наруши заклинанието, че македонците са си българи, македонският език си е български и те трябва да го признаят.

Напоследък чувам и тезата, че ЕС трябвало да ни стане гарант. Невъзможно и ненужно.

Просто трябва да отчетем, че има днешна Република Северна Македония и да вземем пример от  гърците, които  се справиха много професионално със споровете си със Скопие, макар и 20 години по-късно.

Вместо да броим българите в Македония през десетките хиляди раздадени (продадени?) български паспорти там, да седнем на масата на преговорите като зряла европейска държава в 21. век. Едва тогава може да бъдем разбрани и подкрепени. Всяко продължаващо бавене поддържа вакуума в отношенията ни.

 

Елена Поптодорова е дипломат, политик и анализатор международник. Завършила е английска и италианска филология в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Великобритания и Италия. Депутат с 4 мандата, включително във Великото народно събрание. През двата си мандата на български посланик в САЩ  осъществява и основното лобиране в Конгреса и US администрацията за българското членство в НАТО и ЕС.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Какво правителство ще управлява България след изборите на 14 ноември?