Следвайте ни

Eлена Поптодорова: САЩ, Русия и Китай налагат в конкуренция нов световен ред

Нашият коз е ключовата ни роля в най-източния фланг на НАТО, което ни прави незаобиколим фактор

viber icon

15 години членство в Алианса се оказаха недостатъчни, за да се почувстваме  проатлантици

 


Елена Поптодорова е дипломат и анализатор международник. Завършила е английска и италианска филология в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Великобритания и Италия. Дългогодишен посланик на България в САЩ. Депутат с 4 мандата в парламента. Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, директор за евроатлантически дейности в българския Атлантически клуб. Владее английски, италиански, руски, френски.  

 

Днес се навършват 15 г. от членството ни в НАТО. Готови ли сме за новите предизвикателства пред сигурността?

 

България не е готова да се справи сама с предизвикателствата в тази нова и  много променена среда  на сигурност. Много забавихме модернизацията на армията, поради което нямаме фактически капацитет да се справим с  внезапно възникнала  извънредна ситуация.  Вярно е, че по силата на Член 5 на Договора с Алианса сме защитени, което е  принципна гаранция. Но също така е вярно, че нямаме готовност за достатъчно ефективни действия при непосредствени регионални конфликти, при терористичен акт, не дай боже. Неспокойна съм както по отношение на боеспособността, така и по отношение на политическата ни готовност за справяне с извънредни кризисни ситуации. 

 

Наистина ли НАТО е щит за нас?

 

Не си даваме сметка, че сме участници  в много добре организирана система за колективна сигурност, в която е необходимо активното ни участие. Например много наболялата тема за хибридните войни. България най-сетне призна свенливо, че сме били обект на кибератака през  2015 г., когато по време на избори бяха ударени няколко държавни информационни системи. Едва преди дни официално беше посочен и източникът на тази атака. 

 


Явно проявяваме плахост в отчитането на тези рискове и заплахи единствено защото основно идват от Русия. България би трябвало да бъде част от защитата на този вече най-източен фланг на Алианса, но не мисля, че сме готови за тази отговорност.

 

Кога ще намерим успешен баланс между Русия и Запада?

 

Става въпрос за различен вид отношения. Ето примера с Полша: обявила е Русия за заплаха, закупила е американски изтребители Ф-16, иска (и плаща!) да  се изгради американска база на нейна територия, за да има защита от Русия. Но същата Полша  има годишен стокообмен с Русия от $25 млрд. А ние се плашим да формулираме собствения си интерес.

 

Страх ни е да не бъдем наказани за  самостоятелно решение в областта на отбраната, сигурността, в енергетиката... А като част от Алианса  ние  съвсем естествено трябва да развиваме националната си отбрана в рамките на НАТО.

 


Крайно време е за обективна публична дискусия,  която да покаже ясно, че България разбира новите  рискове от Русия - кибератаките, тежката пропаганда, която ни залива през различни  медийни източници и изкривява нагласите на хората или ги задържа закрепостени в минало, приключило преди 30 години.

 


Политиците ни трудно взимат решения ​- възпира ги  страхът, че избирателите, подложени на такава обработка, могат да ги лишат от властови позиции. 

 


Неслучайно се развихри толкова активна кампания  по повод очакваното закупуване на американски изтребители Ф-16.  

 


Думата диверсификация в енергетиката също стана опасна - който пледира за нея, както и за превъоръжаването на армията ни, бива нарочен за отстрел. Това е нездрава среда. Диверсификация не означава да отрежем тръбите  към Русия - всички в Европа са наясно,  че имаме нужда от руския газ, който ще продължава да тече към нас. Задължително е обаче това да става по установени пазарни норми и правила, с различни доставчици -  нещо съвсем нормално за  отворения пазар. Това обаче също се привижда като препятстване на руски интереси, а собственият интерес се игнорира.

 


Моята надежда е  да съберем  национален кураж за отстояване на стратегически решения, за здравословна еманципация от зависимости, които би трябвало да са приключили преди 30 г. 15 години членство май се оказват недостатъчни, за да се почувстваме  проатлантици. Тази  двойственост пречи на собственото ни развитие.  

 

Жертва сме на илюзията, че ако дадем желаното в областта на енергетиката на Русия, ще можем някак си да бъдем „опростени” за покупката на американски самолети. Не, няма да стане! Кремъл никога няма да приеме нашия атлантически избор .

 

Има ли Алиансът ефикасна стратегия срещу новите заплахи?

 

Нови асиметрични заплахи заместиха класическия конфликт. На преден план излизат тероризмът, хибридните войни, регионалните конфликти, радикалният национализъм. Голям е страхът - и в Европа, и в САЩ,  че местното население намалява за сметка на пришълците и фактически националните общества биват погълнати от тях. Този деликатен момент не може да се преодолее само със силови средства. 

 

В тази връзка пактът има много силен научен сектор, който работи в областта на изследванията, на киберзаплахите и хибридните войни. Това е силата на НАТО днес: десетилетия след създаването на пакта се сменя тотално видът война, методите на отбрана, нужни са и нови средства и нови технологии за неутрализиране на тези атаки. Неслучайно НАТО развива специален капацитет за защита на уязвими обекти. 

 

Европа е изправена пред дилема - дали ще остане единна, макар реформирана, или ще се тръгне по плоскостта Европа на нациите, което няма да разруши ЕС, но ще го държи разклатен, неспокоен, докато намери свой нов баланс.  

 

Основателни ли са опасенията от нова Студена война?

 

Конфронтацията има, но не можем  да говорим за  нова Студена война. По-скоро започна междудържавно противопоставяне, съперничество между три големи сили ​- САЩ, Русия и Китай. Навлязохме в ера на конкурентен световен ред, епоха на конкуренция - икономическа, геополитическа, военна. И занапред ще живеем в такава среда. За огромен късмет имаме  своите защитни механизми през НАТО и ЕС.      

 

Какъв е козът на България?

 

Козът ни  е географският. Единственият начин да неутрализираме трудната си география и да извлечем ползи от кръстопътното си положение  е именно членството в ЕС и НАТО. Сега ние сме много важни. Ако преди 30 г. разделителната линия беше в Берлин, в сърцето на Европа, сега тази линия на противопоставяне, на разграничаване между Евразия, Изтока и Запада минава по Черно море, при нас. Трябва активно да  използваме това предимство, като акцентираме на ясния си и необратим избор. Ако България  осъзнае ключовата си роля  за ЕС и за НАТО, ще реализира геополитически ползи  в този фланг на Европа.

 

Без политически кураж  и бистър поглед за стратегическата перспектива обаче рискуваме да станем ничии - сива зона в сложната балканска мозайка.

 

Драмата "Брекзит" ​- какъв ще е финалът според Вас?

 

Дори Шекспир би се затруднил да я опише.  Моята прогноза е неоптимистична - дълъг,  мъчителен процес на излизане на Великобритания, която ще понесе сериозни икономически щети, преди да намери собствен баланс. 

 


 Най-неприятното е, че от ЕС излиза важен компонент - много ценната англосаксонска традиция и мисъл, което в някаква степен осакатява Съюза. Мъчителното излизане на Великобритания неизбежно ще се отрази и на ЕС.

 


В замяна на това обаче тежкият развод най-вероятно ще откаже всякакви желания за самоцелна автономност. Това вече се случва с Унгария. Със сигурност така ще бъде и с Полша  Т.е. ще има и полза от вредата - нелекия процес на наместване, дори на преформулиране на самия ЕС в нови условия.

 


 Но няма да има никакви промени в НАТО ​- Великобритания никога не би се отдалечила от НАТО. Най-добре би било, ако Великобритания беше стигнала до норвежки вариант ​- Норвегия е добър пример: не е член на ЕС, а отношенията със Съюза се гарантират от  двустранни договорености в отделни области.

 

Как познавач на САЩ като Вас вижда бъдещето на най-нестандартния световен лидер Доналд Тръмп - втори мандат или импийчмънт?

 

Лозунгът „Америка над всичко” е мотото, с което Тръмп преразгледа редица международни договорености.  Тръмп има много добри резултати у дома - заетост, ръст на БВП, което му дава добра платформа  за печелене на следващите избори. Току-що оповестеният доклад на специалния прокурор Мълър отне хипотетичните основания за импийчмънт. Поначало това е много тежка процедура в САЩ и едва ли противниците на Тръмп ще рискуват да влязат в нея. А и  за демократите е по-полезно да поддържат огъня срещу него още 2 г. до следващите избори с надеждата да натрупа достатъчно негативи, което да им даде по-лесна победа. Бедата при демократите е, че към момента кандидатите им нямат много изгледи да победят Тръмп.  Засега признаците сочат към втори мандат на Тръмп, но винаги са възможни изненади - каквато беше и самият Доналд Тръмп. 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?