71

Елена Поптодорова: Не само Украйна, но и Европа може да се окаже заложник на Белия дом

Путин се движи във войната от хазартната максима "Победителят взема всичко", заявява българският дипломат и анализатор

  • Ловки партии настояват за реформиране на ЕС, но за сметка на идеята за свободна и единна Европа 
  • За да влезем в Шенген още тази година, трябва да имаме редовен кабинет

 

 

- Г-жо Поптодорова, кои са най-силните послания на форума на НАТО, отправени от срещата в София?

- На първо място, това е солидарността, която излъчиха депутатите от 32 държави членки и представителите на 25 партньорски страни. Сигналите и декларацията на форума показаха, че единството на НАТО е налице. И беше много важно този знак да излезе именно от парламентарния сегмент на Алианса, защото в делегациите у нас присъстваха всички политически тенденции във всяка отделна държава.

Не беше учудващо съобщението, което излезе и във финалния текст на форума, по единната подкрепа за продължаване на помощта за Украйна "колкото това е необходимо", дори "до победа".

Много важно беше за България това, че сигурността в Черно море и обстановката в Западните Балкани бяха поставени високо в дневния ред на срещата в София. Дълги години Черно море се смяташе за безпроблемен район. За съжаление, по тежкия начин, през войната в Украйна, вече се създава единодушно разбиране за необходимостта от укрепване на гаранциите за сигурност по източния фланг на НАТО.

Дезинформацията е също тема, която все повече ще съпътства работата на Алианса, включително и при реализация на новите военни планове на НАТО. Дезинформацията вече маркира новия вид война - хибридната, която се води срещу пакта и срещу Запада. Това е комбинация от конвенционалните средства, които познаваме, съчетани с кибератаки, опит за вмешателство в политическите процеси в отделните държави, разстройство на институционални структури с похватите на кибервойната.

- Какви плюсове носи за България провеждането на такъв важен форум именно у нас?

- Срещата има специално значение и е голям политически, външнополитически късмет на България. Такива събития се готвят дълго време, но се случи така, че поредица от събития рязко повишиха значението именно на тази Парламентарна асамблея на НАТО в София, която подготвя срещата на върха на пакта във Вашингтон през юли. Тогава ще се отбележи 75-годишнината на Алианса, както и 20-годишнината от членството на България и на още 6 страни.

- Как партньорите ни разчитат отсъствието на президента Румен Радев от такова ключово събитие?

- Очевидно президентът Радев търсеше възможност да не присъства физически на форума, да не бъде съпричастен с дискусиите и решенията, които бяха взети. Датите на Асамблеята в София са известни поне от две години, част са от фиксиран календар. Очевидно е търсена пролука в програмата на унгарските и швейцарските домакини, за да се осигури визитата на президента Радев извън страната точно през уикенда. 

Физическото отсъствие на президента от форума е едната беда. Неудачни бяха и коментарите, които направи президентът от чужбина. Добре би било г-н Радев, който е главнокомандващ Българската армия, да е тук като съдомакин на събитието и да изрази позициите си.

Те не са нови, но много по-солидно би било да ги изговори пред внушителната аудитория на форума в София. Това е пропусната възможност президентът да говори пред нея и неудачно маневриране по вътрешнополитически теми от чужбина.

- Няма ли сериозни рискове, ако Украйна започне да удря руски цели със западни оръжия, съгласно допуснатата на форума възможност? Може ли в отговор Русия да прибегне до използване на ядрено оръжие?

- Русия чрез най-близкия кръг на Путин, особено чрез експрезидента Дмитрий Медведев, вече е размахвала плашилото на тактическото ядрено оръжие. Много преди приемането на декларацията на Парламентарната асамблея на НАТО в София руските сили проведоха т.нар. учения с тактическо ядрено оръжие. Така че тази заплаха е била използвана от Кремъл във всеки момент, в който Русия иска да покаже, че може да изнудва пряко Украйна, НАТО и Запада.

Въпросът е в това, че предоставените от западните страни оръжия на Украйна са предмет на ограничения от страна на отделните държави. НАТО като организация не се е занимавала с този въпрос и няма да пристъпи към общо сваляне на ограниченията. Такъв вид режим на ползване могат да наложат единствено държавите, предоставили оръжието. И нека уточним, че всички оръжия, които получава Украйна, са предмет на двустранни споразумения и решенията за предоставянето на оръжие и режима му на ползване се вземат на национално ниво. 

Затова има държави като Германия, Италия, които не свалят ограничението за използване на оръжието за Украйна за нанасяне на удари по руски цели. И страни като Великобритания, Швеция, които изрично обявиха, че Украйна може да ползва предоставеното от тях оръжие за удари по легитимни руски цели в контекста на самоотбрана. 

А във всички международни договори, тръгвайки от Устава на ООН, всяка държава има законно право на самозащита. В случая при 20 процента отцепена територия от външен агресор, какъвто е Русия, Украйна има пълно право на самозащита, за което ние ѝ помагаме.

- Как оттук насетне ще се развие войната в Украйна? Мисия възможна ли е мир да бъде договорен на предстоящата среща в Швейцария, или съдбата на Украйна е заложник на резултата от американските избори?

- На първо място, Украйна е заложник на Кремъл. Всъщност всички искаме мирно решение за Украйна. Въпросът е, че мирът трябва да стъпи на договорености, да вземе предвид интересите на жертвата, на Украйна. Затова е много важно при какви предварителни дадености на терен ще се стигне до масата на преговорите.

Без съмнение ще се стигне до преговори, въпросът е кога. И трябва да се вземат предвид интересите на Украйна, а не завоевателските апетити на Кремъл. Ще трябва да се постигне компромис, това е висшето изкуство на такива преговори. А Путин се движи по хазартната максима "Победителят взема всичко".

Да, изборите в САЩ са от особено голямо значение. И Европа, не само Украйна, може да се окаже заложник на тези избори.

Залогът от американските избори е в много посоки. На първо място, Украйна, но и Близкият изток, войната в Газа, регионалните конфликти, включително обстановката на Балканите. Много външнополитически въпроси и кризи ще бъдат в зависимост от изхода на изборите в САЩ.

- Как напрежението и динамиката ще се отразят на предстоящите европейски избори? Неизбежен ли е възходът на десни екстремисти и популисти?

- Възходът е естествен. Има разбираеми тенденции, свързани с чувството за несигурност. Във всички европейски държави има тревога за бъдещето, особено в контекста на войната, но не само.

Изникват препятствия и трудни предизвикателства - високите технологии, изкуственият интелект. Това създаде трудна за овладяване и живот среда, което непременно насърчава предлагащите по-прости решения - връщане към старата представа за държавата крепост, защита на нацията. Тези призиви, вдъхващи сигурност, печелят поддръжници.

Едва от причините е и в липсата на разбираемо обяснение за предимствата на европейското съвместно развитие през ЕС и НАТО, като гарантирана защита на страните членки.

От това се възползват радикалните партии. Част са изолационистки, искат напускане на ЕС и НАТО, но има много по-ловки политически партии, които не отхвърлят ЕС, но настояват за неговото реформиране. Това обаче винаги става за сметка на идеята за свободна, единна, цяла Европа. 

Със сигурност и ЕС, и НАТО имат пропуски и несъвършенства, но нямаме друга по-добра алтернатива. 

Тежките събития, които ни заливат периодично - финансова криза, ковид, бежанци, войни, бравурно нахлуване на нови технологии, образуват своеобразна перфектна буря, от която трябва да изплуваме със съвместни усилия.

А спасението не минава през радикализирани политики, а през осъвременяване на европейските инструменти, с които разполагаме, но и през укрепване на ЕС като общност и като най-добрата форма на развитие на държавите членки.

Не се съмнявам, че ЕС може да стане силен и суверенен. Просто влизаме в нов период в развитието на Съюза. Тръгнал от 5 държави, ЕС постепенно се разширява, развива се.

- Може ли обаче ЕС да се отърве от силното влияние на САЩ?

- Това изцяло зависи от Евросъюза. В продължение на десетилетия ЕС се беше съсредоточил върху своето благоденствие и доброволно беше предоставил грижите по сигурността на САЩ. Това беше много щастлива комбинация - буквално до началото на войната в Украйна.

Имаше спорове и съперничества в сферата на търговията, данъци и мита, но не и риск за екзистенциалната страна на ЕС. От началото на войната обаче във всички проучвания сигурността винаги е на първо място и се появи необходимост ЕС да стане пълноценен организъм, да включи и отбраната в развитието си. 

- Пет месеца преди изборите има ли фаворит в президентската надпревара отвъд океана?

- Двамата конкуренти се дебнат, гонят се по петите, дишат си във врата. Ще сме свидетели на много оспорвана надпревара. И както винаги, колебаещите се около 20 процента най-вероятно ще решат избора.

Тръмп предупреждава, че изборите "пак могат да бъдат откраднати", докато екипът на Байдън се опасява, че не е невъзможно да се повторят екстремните събития от 6 януари 2021 г., когато гневни фенове на Тръмп щурмуваха Капитолия. 

- За кого трябва да стиска палци Европа?

- Винаги съм твърдяла, че Америка имаше нужда от нова кръв и в двете основни политически партии. Привържениците и на демократите, и на републиканците също биха се радвали на оттласкване от миналите събития. Но имаме още от същото.

За Европа продължава да е основателна тревогата от връщане на Тръмп в Белия дом заради заплахите му веднъж да разчисти изцяло администрацията и да я насели с лично предани на него хора, които няма да оспорват нито едно негово решение. Лошото е, че ако Тръмп се върне, желанието му за реванш може да започне с чистка в администрацията и да продължи и във външнополитическата плоскост.

 Ако в Белия дом влезе Тръмп, който иска да изтегли САЩ от дългогодишните отношения на съюзничество с Европа, геополитическата картина ще изглежда различно. И никак не е случайно, че Европа толкова забързано започна най-сетне изграждане на свой стълб на отбрана, на самозащита, макар и като част от колективната отбрана на НАТО.

- Имаме ли шанс за Шенген по суша до края на годината, както намекна бившият австрийски канцлер Волфганг Шусел?

- Изпълнена съм с надежда и очакване това да се случи. Не е невъзможно, наистина България отговаря на всички критерии, няма формално основание, което да се извади като причина да не се отвори и последната врата на Шенген. Надявам се това да се случи в края на годината.

Условието е да имаме редовен кабинет. Впрочем вътрешнополитическа стабилност и редовно правителство с нормален мандат е решаващо не само за Шенген, но и за европейските ни проекти и фондове, за буксуващия План за възстановяване и устойчивост.

Нищо не можем да постигнем в тази флуктуация и неяснота, със сменящи се постоянно правителства.

 

Елена Поптодорова е дипломат и анализатор международник. Завършила е английска и италианска филология в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Великобритания и Италия. Дългогодишен посланик на България в САЩ. Депутат с 4 мандата в парламента. Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, директор за евроатлантически дейности в българския Атлантически клуб.

Оцени новината

Оцени новината
2.4/5 от 23 оценки
2.4/5 от 23 оценки

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?