Следвайте ни

Доц. Владимир Янев: В Пловдив всичко е важно, дори и безличията, назначени за важни лица

viber icon

А най-славният период за българщината в града ни е отвоюването му от османското и елинското иго, последвано от източнорумелийската епоха. Но това е Някога и Там. Най-благодатният период е Сега и Тук. Тук е твоят Родос, сега скачай!

- Чудесен подарък - книгата „Възкресени мигове“, за 70-ия Ви рожден ден?

- Само да информирам, че на 12 декември 2019-а имаше премиера на книгата ми „Между 12 и 12“, издадена от софийското издателство „Захарий Стоянов“, а „Възкресени мигове“ излезе в началото на тази година. Излиза, че съм си подарил две книги. Но не съм чак толкова маниакален - ако трябва да си подаря книга, няма да е моята. Иначе във „Възкресени мигове“ припомням някогашна казваница: „Искам ли да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам“. Кой го казва? Рекламен трик: намерете книгата и вижте на страница 86.

Истината е, че издателство „Летера“ ми подари тази книга ​- благодарен съм на Надя Фурнаджиева и чудесния ѝ екип, на художника на корицата Николай Кучков. „Възкресени мигове“ е финансирана по програмата за произведения на пловдивски писатели. Идеята и осъществяването на тази програма се дължи на незабравимия Димитър Атанасов. Пиша за него, за романа му „Тарпани“. Напомням за автори, уголемили духовните пространства на Пловдив - Еню Кювлиев, Исак Паси, Никола Алваджиев, Любен Станев, Коста Странджев, Никола Джоков, Николай Казанджиев, Димитър Кирков, Васил Урумов, Киркор Папазян, Николай Заяков, Добромир Тонев, Веселин Сариев, Красимир Обретенов, Иван Дионисиев, Георги Райчевски… За мен те не са мъртви, а се радвам и на талантливите живи български творци.

- Във „Възкресени мигове” създавате уникална пловдивска мозайка от случки, творци, емоции. 

- Смущава ме определението „уникална пловдивска мозайка“. Уникални са хората и книгите, за които пиша. Разказвам за детство и юношество, за роднини и приятели, за студентски преживявания в София. Разкривам приключенията си с книгите от младостта, портретирам класически и съвременни писатели. От три десетилетия съм започнал тази книга - отчайвала ме е, зарязвал съм я, пак се е появявала… Тя е микс от стари и нови текстове, нещо съм прибавял, нещо съм изхвърлял. Книгата синтезира фактическо и фикционално, в нея паметта възбужда въображението, страстта за претворяване.

- Дава ли Ви тази книга чувство за изпълнен дълг към родния град?

- На Пловдив няма как да се издължа! Твърде къс съм, за да се издължа и над предтечите си, над родата, над приятелите и колегите, над забележителните творци.

- На страниците оживяват плеяда лица, всяко със своеобразен филибелийски чар. Кои за Вас са най-важна част от неповторимия облик на Пловдив - град на духа, романтиката, любовта?

- Не мога да определя  „най-важната част“. В Пловдив всичко и всички са важни. Дори и безличията, назначени за важни лица. Иначе Плеядите са разсеян звезден куп, заобиколен от отражателна мъгла. Пловдивчани сме разсеяни хора, на които им се струва, че това извън града ни е подражателна мъгла. Апропо, прочути са поетите от Френската Плеяда, заимствали названието от древногръцките творци, ръководени от Теокрит. Същият този Теокрит се отказал да пише, защото не можел, както искал, а не искал, както можел.

Писането е отчаяна работа, но защо да губим отчаянията си?!

- Открихте ли магията на Пловдив след толкова преживени години тук и толкова написани книги? Кой според Вас е най-славният, най-благодатен за изследване и писане пловдивски период?

- Не аз нея, магията сама ме открива. Не съм вещ магьосник, а омагьосан дебютант ​- Пловдив е нещо винаги ново. Ето, вървя по най-обикновена улица и чувам: „Минава Владо Янев" - ще подхвърли някой. А друг: "Подобно славата, която отминава, макар и славен да не беше. И не е!“. Това не го казват хората от махалата, улицата ми го казва! Шантаво е, но чух, запомних и го сложих в книгата си.

А най-славният период за българщината в града ни е отвоюването му от османското и елинското иго, последвано от източнорумелийската епоха. Но това е Някога и Там. Най-благодатният период е Сега и Тук. Тук е твоят Родос, сега скачай! Друг е въпросът, че „Възкресени мигове“ припомня далечни времена и хора. Немците имат такъв израз: Alterswerk! Творба на старата възраст. Звучи ми и обяснително, и обвинително. Какво правя ли, какво пиша? Алтерсверкам и се кося дали е нужно това…

- Сред най-ценните ви книги е „Литературният Пловдив от 19. век до наши дни”. Коя беше голямата изненада - броят или размахът на творците, получили вдъхновение в нашия град, свързали живота си с него?

- Това е най-несубективната ми книга, трудил съм се върху нея с ясното съзнание, че ще е полезна само ако унищожа егото си. Усещах се като Константин Моравенов - „тоя сладостно-мъчително сричащ буквите, най-малко себе си облажаващ мъж“, както го определя Йордан Велчев. Имах за свои целите на автора на „Паметник на пловдивското християнско население“: „първо, за да избавя от тъмницата на забвението фактовете, които са съединени с историята на сегашнийт град Пловдив, и второ, за да принеса пред жертвеника на отечеството си ничтожната част от дълга си“.

Дадох „фактовете“, изплатих „ничтожната част“, но очевидно пловдивските писатели, преподаватели, читатели нямат нужда от тази книга. Това поражение е най-унизителното в живота ми. Пък и книгата ми „Живея С Пловдив“ за пловдивските писатели от ХХ век не е четена от днес пишещите. Пак казвам: абсолютно чужди са ми самооблащението и тщеславието, туй слави, награди, похвали не ме интересуват. Но когато си направил нещо „на ползу роду“, а народът не ще да го ползва… Тежичко е някак. Но се свиква, свиква.

- Повече Ви взе или повече Ви даде писането - това тежко, изнурително занятие?

- Четенето и писането за мен е насъщна необходимост. Да четеш е удивително приключение! Мъдри и талантливи хора стават твои събеседници. Разчитат на теб, че ще ги разчетеш. Един от тях е казал, че истинският шедьовър на писателя е неговият читател. Кой го казва? Рекламен трик: намерете книгата и вижте на страница 227. 

Пък писането не е тежко, то просто се случва. Поправянето е изнурително. Изкусително е - все си въобразяваш, че си достигнал съвършенството. Личното си съвършенство, разбира се. След което се оказва, че можеш да се надскочиш. И пак поправяш. И все си на поправителен изпит.

А когато - от глупост и суета, решиш, че книгата ти е готова, когато я занасяш за издаване и когато минат последните коректури, се чувстваш нещастен и ограбен.

Книгата вече не е твоя. И не можеш да я поправяш. Както и живота си…

И така - до края на себе си.

Визитка  

Доц. Владимир Янев е учен, литературен критик и историк, есеист, поет и белетрист. 

Роден е на 26 януари 1950 г. в Пловдив. Завършва Българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1972 г. Учител по български език и литература в Неделино, Златоград, Пловдив. От 1981 г. преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През учебните 1995/1999 г. е лектор по българска литература в Санктпетербургския университет.

Доцент в Катедрата по българска литература и теория на литературата във Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Член на СБП  и на Българския П.Е.Н.-център. 

Автор на над 20 книги, сред които "Литературният Пловдив от 19. век до наши дни", "Живият разказвач Николай Хайтов", "Цигулката на Енгр. Строшени огледала".

На 28 януари доц. Янев ще представи последната си книга - "Възкресени мигове", в 6-а аудитория на ПУ "Паисий Хилендарски".  

 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?