46

Доц. Валери Апостолов: От натяквания и залитания на МОН университетите полудяха

Основният въпрос е как окрупняване би повишило качеството на обучение

Много се прекали с тези скопуси, с тези приноси и с тези научноизследователски институти.

Реформата трябва да е дебат, не едноличен административен акт.

 

- Доц. Апостолов, каква е позицията на синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“ относно сливане на университети?

-  Пратихме писмо до Съвета на ректорите. Ние сме против административен подход. Настояваме за ясни критерии,  обсъждане, анализ и оценка на въздействието. Според мен основният въпрос е как окрупняване би повишило качеството на обучение. Ще се спестят ли пари от бюджета? Как ще се случи в краткосрочен и дългосрочен план? Опасенията ни са, че ще последва заличаване и обезличаване. Механично сливане ще размие създадени традиции и може да постигне обратен ефект - да спадне интересът на студентите към определени висши училища, които вече имат име и позиции, ако те минат под шапката на други.

Качеството трябва да е най-важно. Но ще го постигнем ли, ако натоварим прекомерно сградния фонд?

На тези въпроси трябва да се даде отговор в предстоящите дискусии в работни групи, каквито министърът обеща.

- Вие ще участвате ли?

- Настоявам. Даже предупредих, че ще подам жалба за дискриминация, защото дълго време на заседанията на Съвета на ректорите не бяхме канени, а участваше само КНСБ. Присъствах на последното, на което бе обявена официално концепцията. Стори ми се, че министърът е малко по-диалогичен. Предишните стъпки бяха с административен натиск.

Синдикатите задължително трябва да участват в разговорите, защото по Кодекс на труда всеки въпрос, свързан с трудови правоотношения, трябва да се съгласува и с профсъюзите. Решенията за сфери, свързани с жизненото равнище, каквато е и образованието, задължително се вземат при консултации  и зачитане мнението на национално представените синдикати - в случая КТ „Подкрепа“ и КНСБ.

- Търсят ли Ви ректори с опасения какво ще се случи с екипите им?

- В момента, в който се създадат групи, ще поискаме в тях да участва по-широк кръг, за да се гарантира, че реформата няма да бъде проведена с административен натиск от МОН. В този процес са 4 страни: държавата, която провежда държавната политика, работодателите в лицето на Съвета на ректорите - като се включат и приемащите, и ректорите на евентуално подлежащи на закриване структури. Третата страна са националните синдикати, които представляват интересите на работещите в системата. Четвъртата  са студентите - защото по Закона за висшето образование имаме статут на Студентските съвети. Без да се проведе обсъждане между тези страни, никой разговор за реформа не е сериозен. Уверението на министъра е, че в съвсем кратък срок ще започне дискусията за сливането.

Може би има няколко университета с по неколкостотин студенти, за които преструктуриране е уместно. Но за останалите?

Има университети, които сега дори не получават достатъчно бройки за прием, съизмерим с интереса  на подготвените кандидат-студенти. За тях дори има силово ограничаване на приема.

- Няма ли по-трудно да се управлява грамадна структура, ако в нея се влеят отделни университети и филиали?

- Със сигурност. Да кажем, ако решат да слеят УНСС със Свищов и Варна. Давам този пример, защото съм ръководител на катедра „Човешки ресурси  и социална защита“ в УНСС. Ако има такива и във Варна и Свищов, коя катедра закриваме и кои преподаватели командироваме - от Свищов идват в София или от София - във Варна?

Министърът даде няколко довода, които звучаха логично - ако тук имаме 1000 човека, там 1000 и там още 1000, по-добре да направим едно спортно съоръжение за всички, отколкото бази на трите места, които не биха се натоварили. А какво пречи да има спортно съоръжение, за което да има график и да  може да се ползва и от други университети?

Министърът говореше през цялото време за наукометричните показатели в научната база данни Scopus. Идват при мен представители на Софийския университет и казват:

Как да публикуваме там, като преподаваме български език и литература и никой не се вълнува от „Майчина сълза“?

Аз преподавам трудово право и здравословни и безопасни условия на труд. Дал съм 2 статии и след 6 месеца ми ги върнаха без претенции към съдържанието, но тази тема не представлявала интерес. Ако аз съм химик, биолог или лекар и Ви излекувам от ковид, а после опиша лечението и научните изводи, ще ми ги публикуват навсякъде.

Защо не отчитат например, че 90% от администрацията е от възпитаници на икономическите университети? Защо се измерваме само със Scopus? Няма от Световната банка официална препоръка  да се равняваме само по тази система. От това натякване и залитане на МОН университетите полудяха.

Аз например ръководя голям проект за 3 млн. лв. в 20 областни града, с над 160 предприятия. Не ми го признават, защото следват стратегията на МОН - нямал принос конкретно към УНСС. А  изследва дигиталните умения в 9 икономически сектора. Ако взема обаче проект от УНСС, от нашия клъстер, за 500 лв., и съм ръководител на 4-има студенти,  ще ми се зачете, че съм бил ръководител. А проект с национално значение не се зачита. Не става въпрос за мен. Само давам пример до каква степен залитнахме с тези скопуси, с тези приноси и с тези научноизследователски институти.

Не всеки университет може да бъде научноизследователски. И не е необходимо, защото трябват и такива, които се фокусират върху обучението. Нека има подобни на БАН, но тези с филологиите как да бъдат научноизследователски?

- Трябва ли да имаме непременно университет сред първите 500 и това може ли да стане само с окрупняване, за да сме съизмерими с по-големите? За влизане в такава класация няма ли определящо да е пак качеството, а не големината?

- За това пак се иска цитируемост. Няма да посочвам имена, но колега проби в Scopus с цитиране и самоцитиране, със статии, сходни една на друга, развиващи и надграждащи едно и също. И какво от това?

Какъв е приносът му, когато влезе в аудиторията, а там посещаемостта е нула и всъщност не е добър преподавател?

Трябва ли толкова много да се залита, при положение че повечето студенти не искат да правят научни изследвания. Тези, които имат готовност, стават асистенти. Но другите са дошли да получат квалификация, да започнат работа в дадената сфера.

Не е просто. Това е национален проблем, който касае държавата и бъдещето на нашите деца. Нека да не бързаме, а да се направят точни оценки. Не да се каже: аз съм възложил на външни организации да направят оценка. Ама в тези външни организации е добре да има представители и на малките, и на средните, и на големите университети. Защото всеки си има доводи. Защото много важно, че има доклад, ако в него не са отразени становищата и мненията на страните! Много важно, ако всъщност не са били обследвани ключови въпроси!

Аз съм бил два мандата зам.-председател на Сметната палата. Когато се прави одит, програмата и планът му се съгласуват с одитираната организация - защото в целта и в обхвата могат да бъдат изпуснати неща, които доказват качество, целесъобразност и ефективност. Може да не е непременно финансов одит, а оценка на друга дейност. По международен стандарт тя се предоставя на заинтересованите страни - именно защото може да са пропуснати важни факти от „външния“ оценител, който не са му били известни, а може да добавят яснота.

Като ще възлагаме външна организация да ни направи оценка на въздействието, много е важно как ще бъде доказана тя. Ние също искаме да се повиши качеството. Но нека се чуят всички страни - реформата да е дебат, не едноличен административен акт.

- Страхуват ли се ректорите, сред пловдивските цари тишина?

- Всички се страхуват. Аз ги видях. Коментирах с някои. Но на заседанието само неколцина се решиха да заявят позиция. А има нужда от това по много въпроси. Аз бях възмутен от изказване, че висшето образование не е на първа линия и трябва да се обърне огромно внимание на учителите, а университетите се самоуправляват и могат да се справят сами. Като не им дадеш бюджет, много важно, че се самоуправляват!

При тези заплати на учителите ние нямаме желаещи за асистенти и доценти.  Как, като заплатата на доцента е 1400-1500 лв.?  А вижте какви са изискванията да се стане доцент. По-добре да си станеш учител и да нямаш ангажименти нито за цитируемост, нито за доклади. На нас един милион неща са ни възложени. Даже имаше предложение от министъра - веднъж станал доцент, всеки да има след това активна работа непрекъснато, иначе - намаляване на заплатите. Качеството е хубаво, но нека го обвържем адекватно с всички мерки, които прилагаме в системата.

--------------------

Доц. д-р Валери Апостолов е председател  на синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“, адвокат, преподавател в УНСС. Бил е зам.-министър на труда и социалната политика, управител на фонд „Условия на труд“, председател и член на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж, директор на териториални поделения на НОИ, зам.-председател на Сметната палата. Специализирал е в областта на социалната политика и социалното осигуряване в Дания, САЩ, Швейцария. Има публикации и участия в проекти в областта на икономиката и организацията на труда.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?