Доц. Валентин Вацев: Експертно правителство е най-разумният изход, но няма да се случи

- Г-н Вацев, ще оцелее ли кабинетът след обещания от премиера Бойко Борисов "голям ремонт" и поисканите вече три министерски оставки?

 - Тук няма нищо особено, процесът беше започнал. Борисов е длъжен да опита няколко последни възможности. Подването на оставка на няколко ключови министри наистина е опит за балансиране на ситуацията. Това донякъде хвърля светлина и върху последното изявление на президента, имащо за цел да заяви отново същата непреклонност, което по косвен път даде да се разбере, че измъкването чрез оставка на ключови министри няма да е ефективно.

С други думи, наблюдаваме естествен процес на оставка в ход. Много по-важно е това, което американската посланичка съобщи на Борисов и то е, че предстои да влезе в режим на санкции и Балканския поток. Така че, това е обичайна процедура. Тя не изненадва никого.

Борисов е длъжен да направи не само един, а няколко различни опита. Той трябва просто да го направи, тъй като върху него тежи отговорността на премиера, а и на партиен ръководител. Каквото и да се говори сега, че Борисов не го е грижа, защото той си знае, че на следващите избори ще спечели с много - това е по-скоро благопожелание. Истината е, че партия която управлява така и толкова дълго, на първите избори след 10 години такова управление, търпи неприятни ситуации. Така че, премиерът  е длъжен да опита и ако това не сработи, да пробва нещо друго, после нещо трето.

-  Вече повече от седмица хората са навън и протестират. Нека първо да кажем какво провокира тези протести, според вас. Защо чак сега? Защо се стигна до ескалация на напрежението в обществото?

 - Този въпрос, според мен, е много по-сериозен и много по-труден отколкото изглежда на пръв поглед. Всъщност, вие задавате вариант на централния политически въпрос, който звучи така: Защо сега? Както в геополитиката пространството е съдба, в политологията и политиката въпросът за времето е съдбовен. Моето обяснение е най-просто. Причините да се действа така бях налице доста отдавна вече, а поводът е просто едно действие на главния пркурор, който да не казвам, че „изтараши“, но влезе в президентството с въоръжен екип. За мен това е конкретния непосредствен повод. Сам по себе си този повод не е от първостепенна значимост, но в атмосферата, която беше вече създадена, той проработи като последна капка. Просто действията на прокурора, вероятно добронамерени, разбира се, бяха действие на капсул-детонатор. Причината е много проста. Аз съм сигурен, че той има право да постави под увеличителното стъкло на прокурорския интерес всеки български служител на държавата, стига той да не е имунитетен. В условията, в които ние не знаем докъде се простира имунитета лично на президентската фигура, аз съм съгласен, че той има право да обсъжда, да обследва, да обискира със средствата на Прокуратурата всички президентски служители. Въпросът е, че той можеше да го направи като ги покани на друго място – като започнем от кафето насреща на президентството и свършим със сградата на Прокуратурата. Тук актът на нахлуване в сградата на държавната власт проработи не в юридически,  а в политически смисъл, проработи като капсул-детонатор.

Българите все още възприемат символиката на държавната власт по сакрален начин. По същия начин е и във Франция – конректният французин може да ненавижда конкретния президент на Франция, но не обича да се правят недостойни или неподходящи действия по негов адрес. Всъщност, юридическата страна въпроса не представлява сложност. Прокурорът има право да се обърне към всеки с прокурорски въпрос. Но въпросът е политически и политикопсихологически, който засяга дълбинни основания на българската политическа психология. Просто българите се обидиха на държава. Разбира се, българите не си харесват държавата. Но тук по-важното е, че българите нямат достатъчно самочувствие на тема държавност. Множат се изказвания от рода на „Няма такава държава!“, „Това не е държава!“ или „Истинската държава не би постъпила така!“. Тоест, действието на главния прокурор може би е осмислено юридически, но ако човекът на негово място имаше повече политическа култура, житейски опит и граждански усет, щеше да се въздържи от такива ярки действия. Той можеше да се обърне с прокурорските си права и интерес към всеки един от служителите на президента по друг начин. Не го познавам, но като гледам как действа, вероятно неговата еднолинейност в случая му е изиграла лоша шега. Но това беше само конкретен повод. Иначе причините да се стигне дотук са налице отдавна. И нещата бавно, но неотклонно вървяха именно към тази точка, в която сме днес.

 - Е ли това нова политическа ситуация?
Аз мисля, че ситуацията е принципно нова, просто защото, съдейки по формални критерии, едно и също искане и една и съща политическа воля проявиха политически субекти, индивидуални и групови, с право противоположни политически ангажименти и профили. На площада, който сега наричат „триъгълника на властта“, се събраха хора с различни, дори противоположни политически ангажименти и виждания, и искаха едно и също нещо. Това е нова политическа ситуация, Тя веднага може да бъде върната в рамките на старата политическа ситуация и има два начина за това. Ако, например,  идеолозите на тези действия започнат да издигат лозунги не само, че искат оставка на премиера и главния прокурор, но ако започнат да искат, например, класическия дяснолиберален комплекс от искания – декомунизация, лустрация, дерусификация и още няколко такива искания. Това моментално ще върне старата ситуация, когато леви и десни са разделени  и действат разделено. Или ако, забележете, интересната позиция на БСП, поддържаща общо взето с формални постановки протестът, който продължава вече повече от седмица. Това е разбираемо. В този най-неподходящ момент ръководството на БСП е осъдено да решава вътрешнополитическите си и партийни проблеми. За съжаление, днес ръководството на социалистите е в пъпоцентрична позиция – те се интересуват от това, което касае тях и партията не е отворена към политическия живот извън себе си. Може би на протеста участват и социлисти, но те участват индивидуално и в лично качество. По този въпрос може да се направи предположение, че ако БСП продължава да не се ангажира експлицитно с тези протести,  а от време на време предявява абстрактни подкрепящи позиции, протестите могат да се изчерпят в още няколко дни. Протестите отнемат огромно количесво обществена енергия. Всеки протест, който не е подкрепен достатъчно убедително, лека полека губи енергията и размаха си. До голяма степен БСП е скрит фактор, кйто може да определи докъде ще стигнат и с какво ще завършат тези процеси.

 - Какви са възможните сценарий оттук нататък?

 - Единият сценарии е да спадне енергията на протеста и всичко да се върне към старите си рамки. За мен това е нереалистичен сценарий, тъй като вече определени думи са изказани, определени действия са направени, направени са и определени грешки. Например това, че прокурорското посещение на президентската сграда действа като детонатор в ситуцията. Това беше грешка. Може би не беше грях, но беше сериозна грешка от тактическо естество. Втората възможност е екипът на Борисов да подаде оставка. Според мен това е възможно и доколкото мога да съдя, гледайки отстрани, ткава мисъл се е въртяла нееднократно в главата на премиера, но екипът от хора около него не му разрешават. Те са катерогично против, защото някой там реши да ги подплаши с реваншистки действия от страна на президента. Колкото и несериозно да се отнасям към този вариант, разбирам, че страхът от реванш в обкръжението на Борисов е реален. Това ще го крепи, като някой там обяснява, че енергията на протеста ще спадне. Трети вариант е да се намеси по свой начин някоя велика сила. Това се е случвало досега в България. Аз съм виждал как правителства падат под натиска на външни сили в България. За тази тематика все още се смята, че не е добър тон да бъде публично обсъждана. А аз питам просто, ако не американското посолство, а руското посолство в София беше излязло с точно съшия текст, който чухме от г-жа Херо Мустафа, това нямаше ли да бъде намеса във вътрешните работи на България? Нямаше ли българските русофоби да застанат на нокти и да крещят, че Русия се намесва в суверенните дела на суверенна България? По същество поздравленията, подкрепата за протеста от американското посолство е директна намеса във вътрешните работи на България. На тях няма как да им се обясни, че това не бива да се прави. Работите на света представляват вътрешни работи на САЩ – те отдвна не крият това. Имаше една надежда тази практика да се прекрати – имам предвид становището на действащия президент Тръмп,че повече няма се намесват в работите на света, а само ще дават пример. Очевидно, екипът на днешното посолство на САЩ в София още не е осмислил обещанията на действащия президент. Предполагам, че дипломатическата администрация на великата страна по света все още е подредена и кадрово управлявана от другия лагер в САЩ – от Демократическата партия. По традиция, държавният департамент е организация, която в най-висока степен се влияе от Демократическата партия, която в момента вече води своята предизборна кампания в САЩ. Казано просто, действията на американската посланичка прилягат повече на президент от рода на Обама или Клинтън, а не на президент от рода на Тръмп.

Гледано вече по същество, а не формално, предполагам, че Борисов е намерил начин да ядоса най-после американското посолство. Това се очакваше отдавна, тъй като борисовата позиция по някой основни въпроси за американското присъствие на Балканите беше неопределена и незадоволителна от гледна точка на държавния департамент на САЩ. Борисов няколко пъти се противопостави на милитаризацията на българската част на Черно море, няколко пъти взе такова отношение към американските инициативи, което беше по същество отрицателно. Борисов не е идеалният военен партньор на САЩ в този момент, днес и тук на Балканите. Още повече, че Борисов не се е отказал от строежа и експлоатацията на така наречения Балкански поток, което по същество е турски поток през България. С други думи, политическата целесъобразност от подкрепата на Борисов в очите на американската дипломация в София е намаляла до критичната си точка. Аз това го предвиждам отдавна. Имаше времена, когато българския премиер, но той тогава се казваше Станишев, спокойно можеше да намига и към Москва, и към Вашингтон, но между Москва и Вашингтон имаше широка осветена алея, по която българският премиер Станишев свободно се разхождаше и можеше да събира одобрението и на Кремъл, и на държавния департамент на САЩ, и на Белия дом. Сега вече не е така – обективно са променени обстоятелствата, като за това не са виновни нито Станишев, нито Борисов. Просто общата световна геополитическа ситуация е качествено различна спрямо времената на Тройната коалиция в България. И да се опиташ да поддържаш гладки отношения едновременно с Белия дом и с Кремъл, това означава да си счупиш врата. Според мен е обективно невъзможно на този етап да угодиш едновременно и на държавния департамент на САЩ, и на министерство на външните работи в Москва. Така че, проблемът е реален и той не се свежда до проблемите на корупцията, на разложението и на нарушаването на закона. Някъде дълбоко в основанията на днешната проблемна ситуация има скрити геополитически причини. Те винаги действат сигурно, макар и много бавно.


Мога да допълня само, че към края на годината, когато се очаква най-после да бъде положена и последната тръба на Балкански поток, правителството, ако би било налице и тогава, би трябвало да бъде крайно объркано, защото там се налага да  се прави избор – избор между това да се спазят обещания към Газпром или да се спазят декларациите, направени към Белия дом. Не може едновременно да се спазва едното и другото. Американската политика на Балканите е объркана и това е безспорно. Тя е объркана изобщо в световен мащаб, тъй като Америка е в ситуция на изключително драматични и свръхважни президентски избори, които по значението си са по-важни от всички досегашни президентски избори, които си спомням. Самата Велика страна е във водоразделна позиция и затова е много трудно да се интерпретира поведението на американския посланик. Но така или иначе българската драма, на която ставаме свидетели, има своя геополитически хастар.


 - Ако насочим вниманието си към „тригълника на властта“, както го наричат, как ще коментирате поведението на водещите фигури – Борисов, Радев и главния прокурор Иван Гешев?

 - Не е трудно да се коментира това, но трябва да се помни един класически европейски принцип, който звучи афористично ето така – Корабът на закона плува в океана на морала. Това означава, че законът може да разрешава много неща у нас, но ние не ги правим просто защото смятаме, че те, бидейки законни, не са добре приети от морална гледа точка, или от гледна точка на обикновения не юридически, а практически здрав разум. На мен никой закон не ми забранява да бъркам с пирон в контакта, никой закон не може да ми забрани да скоча от осмия етаж или да тръгна гол по улиците на София. Това имаше предвид наскоро, намеквайки го смътно, един виден български юрист, който каза, че не бива законът да се товари с очаквания да разрешава въпроси, които нямат правен смисъл. Гешев имам предвид. Гешев имаше право да направи това, което направи. Но здравият му разум, политическата му култура, гражданското му усещане и житейския му опит, все пак, трябваше да го възпрат. Тоест, не всяко нещо, което  е съгласувано със закона, има смисъл и е добронамерено. А дали президентът е нарушил конституцията? Аз мисля, че той е изразил конституцията. По смисъла на българската конституция българският президент не е елемент на нито една от трите власти. Но в конституцията е казано и нещо друго - че българският президент е изразител, репрезентатор, представител на единството на българската нация. Това може да се каже и с една граматична инверсия – той е изразител на българската нация в нейното единство. Той е репрезентатор в най-точния философско-юридически и политически смисъл на думата. Политиката е сферата на репрезентацията. Затова българската политика догаря - защото тя вече не е достатъчно репрезентативна. Репрезентацията е тайната на всяка политика, не само на българската. Когато президентът даде израз, тоест представи и репрезентира обществените настроения, обхванали по-голямата част от българското общество, той не наруши конституцията, а я изпълни. Работата е там, че репрезентирането може да бъде отразено юридически, но то не е юридически, а политически факт. С други думи, дори и да се открият някакви юридически забележки към това, което е направил президента, политически неговите действия за безпогрешни. Какво той е имал предвид ние няма как да знаем, но ако в обществото е имало настроения и президентът е дал израз на тези настроения, той не е нарушил, а точно обратното – той е изпълнил своята конституционна функция – да репрезентира, да изразява господстващи обществени настроения, очаквания и нагласи. Аз не съм напълно сигурен, че мога да одобря идеята му да излезе с вдигнат юмрук пред множеството, просто защото картинката на вдигнатия юмрук много отдавна е, така да се каже, запазено лого на държавния департамент на САЩ. Аз не подозирам, че президентът изпълнява поръчка на държавния департамент, но аз знам, че мъжът когато се кани да свърши нещо ярко и силно, той вдига юмрук. Това е мъжки тип реактивност. Жените не вдигат юмруци, мъжете го правят. На мен не ми харесва тази символика, но разбирам защо един мъж, който отива да свърши важна работа, вдига юмрук, с което поздравява множеството, дошло да го слуша. С две думи, президентът не е нарушил конституицята, а е изпълнил своята конституционна роля в най-дълбокия и най-точен смисъл на думата.

Какво прави Борисов? Борисов напоследък разви цяло изкуство да прави дълги пресконференции. Но аз бих защитил и него. Той ги прави не от добър живот. Борисов е безкрайно притеснен, той е угрижен и разтревожен. Начинът, по който прави пресконференциите го издава. Без да съм психолог и психиатър, виждам богат материал за психологическо и психиатрическо внимание към тези пърформанси. Обикновено един стегнат, балансиран и добронамерен премиер говори не повече от 7-10 минути и казва всичко, което иска да каже. Така прави например Орбан. Не проявявам никакво пристрастие към него, а просто го давам за пример за един владеещ фразата, владеещ ситуцията и изказа държавен ръководител. Борисов прави безкрайни пресконференции, в които демонстрира така наречения „поток на съзнанието“. Това е болезнен симптом, от медицинска гледна точка той може да се тълкува по много тревожен и неприятен начин. Аз забелязвам, че той се чувства уверено главно по време на пресконференцията, когато излива един поток , една река от съображения, лошо вътрешно свързани и лошо подредени. Много често неговите съображения н на пресконференциите са кръгови – той се връща. Ако се направи контент-анализ и семиологичен анализ на неговите изказвания, те говорят за объркана душа, за човек в изключително болезнено и деликатно състояние. Не съм психиатър, но той оставя тягостно чувство на човек, който иска да каже нещо и не може. За това се опитва да изпозлва цялото време и  всички думи в българския език, за да го каже, и пак не успява. Тов се усеща главно от журналистите, които като едни добре възпитани „мисирки“ стоят и чакат потокът да секне, за да могат да се вмъкнат с въпроси. Така че, поведението на Борисов не е от добър живот. Макар че и той не нарушава нищо, освен правилата на комуникацията с журналистите, но това е съвсем бял кахър.


 - Ще има ли предсрочни избори? Накъде отива левицата? Какво се случва с дясното? Чуха се изказвания, че Христо Иванов е новото дясно?


 - Проблемът с автентичното ляво и автентичното дясно е най-лошо решения проблем днес в България. Христо Иванов, когото аз познавам и към когото се отнасям съвсем не лошо, просто езикът ми не се обръща да го нарека десен. Ако това е „дясно“, моля да ми отговорите на въпроса какво е „ляво“? Христо Иванов е ляв либерал. Той е либерал и не съжалява за това, и е ляв либерал;. Той е в левия спектър на либерализма, такива са и неговите съпартийци. Уважавайки смисъла на думите, не мога да го нарека десен.

По съшия начин, за съжаление, не мога да нарека „ляво“ ръководството на БСП към днешния ден. Самото тяло на БСП е социалистическо – това са социалисти в най-стария, най-семплия и най-баналния смисъл на думата социалист. Ние знаем от речника какво е социализъм. Ръководстввото на БСП, обаче, не е „ляво“ в социалистически смисъл. В голяма част то съшо е ляво-либерално. Сергей Станишев беше ярък ляв либерал. Каквото и да говори и да мисли за себе си, той е ляв либерал. Така че, в момента по скоро има спор между леви либерали на „Позитано“ и леви либерали на други места. А самото „дясно“ като дясно-либерално, то има други представители. Мисля, че например партия ГЕРБ в ситуации, когато решава да бъде идеологически осмислена тази партия, защото тя живее без идеология, но има ситуации, в които трябва да се поемат идеологически ангажименти, те тогава са дясно-либерални. При това има и определени дясно-консервативни изквичавания. Те се опитват идеологически да бъдат конформни спрямо идеологията на Европейската народна партия, която е дясно-либерална партия,  а не консервативна. С други думи, още е рано Христо Иванов да бъде товарен с тежестта на дясната символика. Той житейски, образователно, общокултурно, произходно не е десен. Той няма как да бъде десен от гледна точка на произхода си. Не бива да се преакцентира произхода на човек, но дори и от произходна гледна точка, от идеологическа и всякаква друга, Христо Иванов просто не е десен.

А накъде отива България, ако се съди по събитията в последните дни? Възможно е Борисов да удържи фронта, но той не е в началото на края си, а в края на края си. Тази упраленска формула догаря. Аз я меря със седмици. Тогава е интересно да се избира между два варианта – служебно правителство и предсрочни избори, които са винаги легитимно решение на такива политически проблеми. Но предсрочните избори в България биха съвпаднали с разгара на икономическата криза. А тези дни, в които живеем, са последните седмици, в които може да не мислим за връхлитащата ни икономическа криза. Аз не смятам, че икономическата криза трябва да дава смисъл на изборите, но се боя, че ще се получи точно така. България я очаква ужасна икономическа криза. Така стана поради обективни и субективни причини в управлението на страната

Третото, което може да се направи, е опит Парламентът, в своята цялост, да подкрепи едно надпартийно експертно технократско правителство, което да осигури мир и управленския режим на България. Това абстрактно е възможно, но не съм сигурен дали политическите сили са готови за такова решение. За мен по-разумно би било третото решение – експертно правителство, което да доведе България до редовни избори. Съшо така, не по-малко вероятно е просто служебно правителство с предсрочни избори.

Трябва да се наблюдават тенденциите в обществените настроения, да се наблюдават намесите на чужди държави в България. Много е показателно защо ЕС намира за възможно да подкрепя правителството на България, без да се интересува какво става там. Тоест ЕС също има да изиграе една роля. Не вярвам Русия да се изкаже по въпросите, които стават в България, но очаквам още няколко становища на американското посолство.

Посланичката продължава да вярва, че целият свят е вътрешно дело на САЩ, че няма такава соцална или политичека проблема по света, която да не е проблема за Държавния департамент. Този либерален универсализъм, от който се отказа действащия президент, все още господства в съзнанието на държавния департамент.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
8 коментара
Гражданин

Гражданин

17.07.2020 | 15:39

И къде ми отиде коментара, гербаджии смотани!

Отговори
5 6
Нали

Нали

17.07.2020 | 23:00

Тръкнаха ли те? Изтрещяхте от безсилие червени чугуни, взехте открито да заплашвате с насилие и да зовете за см-ърт! Нищо чудно, че са ти свалили коментара! Марица не искат да стават съочастници в престъпление.

Отговори
6 2
irinka

irinka

17.07.2020 | 15:35

Oле, оле, какво нарушение на Гешев вместо да покани Резидента на кафе и да уточнят действията, приложил обикновената прокурорска процедура за обиск и арест. Следващия път като реши да разследва лично Резидента да го покани на бар със стрийптизьорки за да не наруши морала на БСП...Бе тези комуняги съвсем изтрещяха не че се съмнявам за Вацев че отдавна е изтрещял, де...

Отговори
5 7
Гражданин

Гражданин

17.07.2020 | 15:18

Герб ги е страх да издадат властта, защото кредитният рейтинг на България ще се повиши и ще им се видят кирливите ризи.

Отговори
5 8
Нали

Нали

17.07.2020 | 22:54

Да ги е страх, от кого?

Отговори
5 1
Лимбо

Лимбо

17.07.2020 | 15:16

Сложно обяснение на простотията

Отговори
5 3
Николова

Николова

17.07.2020 | 15:06

Всичките министри в правителството са ЕКСПРЕРТИ бе доценте. Хората гласувахме и искаме експертите на ГЕРБ да ни управляват до следващите избори. Дощяла му се на президентът влас и хайде да сваля правителството. До сега Румен Радев не е дал нито един аргумент срещу правителството, само клевети и злобно говорене.

Отговори
13 8
Гражданин

Гражданин

17.07.2020 | 15:20

Сигурно такива като Гешев, внедрени да им замазват работа.

Отговори
1 8

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?