Доц. Светослав Малинов: Пандемията ще обедини Европа

 

Как изглежда политическият пейзаж у нас в условията на пандемия?

Нормално е в извънредна ситуация политиката да бъде изтласкана на заден план. Това обаче не означава, че политическият живот трябва да замре. Просто няма да работят институциите, но критиката, особено към конкретни действия на правителството, в този момент е особено нужна. Защото, когато не работят институциите, когато го няма парламентарният дебат, задължителният контрол на правителството трябва да се осъществява с всички възможни мерки в рамките на закона.

 

Успяват ли политиците да са на нивото на експертите, които в момента имат водеща роля в овладяване на ситуацията?

В условията на извънредно положение виждаме как експертите препоръчват определен курс на действие - максимално рестриктивен, а политиците го следват. И в момента сме с един от най-рестриктивните режими, но имаме и изключително ниска смъртност. 

Има обаче и усещане в обществото, че максимално рестриктивните мерки могат да  бъдат разхлабени. Скоро ще се появи и дебат дали да се удължава извънредното положение.

Засега обществото дава кредит на доверие на мерките. Ако се наложи удължаване, доколко българинът ще понесе още рестрикции?

Според експертите няма нищо по-ефективно от тежки рестриктивни мерки за ограничаването на заразата. Но налагането на такива тежки мерки коренно променя начина на живот. Същевременно никой не може да каже колко дълго трябва да действат тези мерки, за да избегнем усложнения. И у хората започва да се прокрадва усещане, че мерките са прекалено рестриктивни.

Въпросът е какво може да се охлаби и какво не. Дълбоко съм убеден, че забраната да се разхождат хората в парковете е грешна - тези разходки просто трябва да се осъществяват по определени правила. 

Надявам се да намерим разумната мяра в спокоен дебат. 

 

Има позитивни знаци извън България, че най-лошото в някои страни е преминало, но да не бързаме с оптимизма

 

Традиционно се смята, че във време на криза се циментира политическото статукво и се обезоръжава опозицията. Така ли става и сега?

Всяка конституция има специална клауза за извънредно положение - кой го въвежда, при какви условия. Да, това е особена ситуация, в която правилата не важат, но това е в рамките на закон и по решение на самите хора. Погледнато цинично, подобни ситуации винаги работят в полза на властта, защото тя налага правилата, и то с минимален контрол.

В този смисъл наистина намалява ролята на опозицията и на всички политически партии, които не са част от управлението.  Но намаляването на роля не означава увеличаване на доверие към правителството. Просто ги няма нормалните канали, по които може да тече критиката, но остават другите канали. В крайна сметка в момента се чуват достатъчно критични гласове. Намесват се вече и професионални организации, което е нов елемент на критика.   

В извънредна ситуация не могат да се ползват институциите, които по конституция трябва да изразяват тези мнения. Но не трябва да заглъхва дебатът. Ще бъде илюзия, ако правителството смята, че в момента трупа доверие, понеже политическите му  опоненти нямат трибуна. Може би точно в такава ситуация това е златният момент да се чуе гласът на граждански и съсловни организации, на профсъюзите. 

Много скоро ще се изправим пред тежки икономически решения от такъв мащаб, че липсата на парламентарна процедура и контрол ще бъдат много опасни. А ще трябва да намерим най-правилните решения. 

 

Политиците у нас най-после започнаха да се вслушват в експертите

 

Ще тушират ли превантивните мерки, обявени от управляващите, икономическия удар след пандемията, от който всички се опасяват?

Не знаем параметрите на икономическия удар. В момента сме в средата на първата фаза на кризата, не знаем дали ще има втора фаза.

Представят се различни варианти за последиците в зависимост от продължителността на кризата - много лош, много оптимистичен и среден вариант. Не знаем кой ще се реализира. Точно сега е моментът научната общност да даде своя принос с анализ за излизането от кризата, т.нар. стратегия на изхода, което ни предстои след извънредното положение. Трябва отсега да имаме подготовка за  подпомагане на най-потърпевшите.   

Страшно много малки и средни предприятия, свързани с определени услуги, в момента са пред фалит или ще фалират. Не можем да не им помогнем. Ясно е, че най-засегнати ще бъдат определени отрасли, определени малки семейни, дори индивидуални  фирми, на които трябва да се помогне, за да оцелеят.        

Ако кривата на заразата продължи и започнат да се оформят много големи дефицити в бюджета, ще трябва да се вземат трудни решения - как да се преразпределят средства, какви заеми ще се вземат, при какви условия.

Това не може да стане без сериозен дебат, включително и парламентарен.

Всички се надяваме да се развие позитивният сценарий. Има позитивни знаци извън България, което създава усещане, че най-лошото в някои страни е преминало, но да не бързаме с оптимизма.

 

Надявам се да намерим разумната мяра между ограничителните мерки и факта, че животът трябва да продължи  

 

Успява ли новото ръководство на евроинституциите да се справи с екстремната ситуация?

Това е абсолютно неправомерно очакване, при положение че европейските граждани, европейските държави не сме дали на Европейската комисия правомощия да действа бързо и ефективно в извънредна ситуация. 

След като не сме създали специални фондове за действия на европейско ниво, не сме и платили за това, не можем да очакваме нещо обратно. Да не очакваме да тече там, където не сме копали! Решили сме да го караме без този тип правомощия на ЕК и затова в моменти като този с пандемията решаващата роля е на държавите.

Фондове не могат да се съберат сега и хората в Брюксел и да искат да направят нещо, не могат. Така че нещата, които могат да се направят, зависят от волята на държавите - как да се посрещнат големите нови дългове, как ще се процедира с границите. 

 

Но нали се планира оказване на помощ чрез мащабен План Маршал 2? 

Ако това стане, то ще е пред очите на всички. И тук вече не ЕС, не Европейската комисия и Европарламентът, а няколко държави имат проблем.

В момента тече много тежък дебат: някои държави - Италия, Испания, искат специална помощ под формата на облигации, други страни като Германия и Нидерландия се дърпат.

Впрочем, ако се постигне нещо такова, трябва да сме наясно, че ние ще помагаме на други, защото по всички показатели сме много слабо засегнати. Да, и ние ще имаме по-нисък БВП, по-малко постъпления в бюджета, но това не може да се сравни с щетите в други държави, където цели региони са съсипани за  години напред.

 

Очаквате ли политически трусове в Европа след пандемията? 

Засега пряка отговорност за състоянието на съответните държави носят правителствата - така е по уредбата на ЕС. И националните правителства ще си понесат санкцията от избирателите, ако те решат, че не е направено максимално възможното в екстремната ситуация.

Дай боже европейските държави да дадат знак на гражданите си, че са в състояние заедно да действат във важни насоки като преодоляване на икономическите последствия от вече завършилата пандемия. Засега такъв знак няма, но същинският дебат още не е започнал.

Така че, ако ЕС ще се проваля, това ще е наесен, когато ще се вземат най-трудните решения. Тогава трябва да се усети, че има общност на държавите, която помага в тежка ситуация. 

 

Няма ли тази криза да убеди дори евроскептиците, че е по-добре да си в общност, отколкото в криза да се справяш сам?

Убеден съм, че тази много тежка криза няма да остане без позитивни последствия за Европа, която е показала, че върви към интеграция само през кризи.  На това се опира цялата история на европейската интеграция. Колосалната криза при разпада на социализма и войните в бивша Югославия през 1990-те доведе до твърдата убеденост на едно ново поколение политици, че ЕС трябва да се разшири и да се стабилизира.

Сегашната криза просто слага край на дебати като този има ли нужда от фондове за извънредни ситуации в ЕС. Кой ще отрече нуждата от тях сега, когато сме в капана на пандемията?!

Стратегически ЕС се подготвя за по-дълбока интеграция, убеден съм в това. Но насред пандемия е време не да се правим на визионери, а да действаме като демократи, които спазват законите, но ги осмислят критично.

 

Доц. д-р Светослав  Малинов е ръководител на Катедра "Политология" в Софийския университет. Един от основателите на ДСБ,  депутат 40-ото НС през 2005-2009 година, два пъти депутат в Европейския парламент.  Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира политическа теория в Осло и Ню Йорк,  има магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Шофьор

Шофьор

16.04.2020 | 11:06

Този Доцент не беше ли който не гласува в комисията в ЕС, да отпаднат ограниченията за българските превозвачи. От тук нататък пиши го предател към България

Отговори
3 0
777

777

16.04.2020 | 13:12

Точно този е, същият оплюваше патриотизма като отживелица. Представител на СДС, от тези които ликвидираха производството, селското стопанство и животновъдството. Един от най-големите подлоги на евролибералите и глобалистите

Отговори
2 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?