Доц. Стойчо Стойчев: Ако ГЕРБ се мобилизира, БСП няма как да стане първа сила

 

-  Доц. Стойчев, възможно ли е следващият парламент да е силно фрагментиран?

- В следващия парламент е възможно да има четири партии от равен порядък - ГЕРБ, БСП, Слави Трифонов и ДПС плюс още някакви партии - две-три-четири, зависи кой ще мине 4-процентната бариера. Буквално от 2000 до 5000 души ще решават съществуването на цели парламентарни групи.

С днешна дата обаче точните прогнози са много рисковани.

- 80 процента от българите смятат отиващата си година за лоша, нещастна. Каква е политическата 2020 г.?

- Надали годината е била добра за някого на планетата. Всички са засегнати от пандемията.

 В глобално отношение има всеобщо усещане за безтегловност, безвремие, със смътно очакване и тепърва да се случат лоши неща. И правителството прогнозира, че предстоят трудните икономически периоди за страната. Това допълнително наслагва тягостно усещане и очакване за влошаване на обстановката.

Ваксините  са лъч надежда, но има голяма група  хора, които са скептични към ваксинирането. Така че продължават процесите на някаква масова депресия.

Не мисля, че политическият живот в страната е допринесъл за по-голямата депресивност, нито пък е помогнал за успокоението й.

Имаше проблясъци по време на карантината през пролетта, когато и опозицията, и управляващите се бяха малко смирили, бяха спрели политическите престрелки на ниско ниво, но това беше за кратко. Бързо опозицията се върна в типичната полемика и тотално отхвърляне на  всички антиковид мерки в държавата.

Управляващите се опитваха да отговарят на нападките в условията на протести през цялото лято, които инструментализираха и недоволството от пандемията, и друг тип трупани в годините напрежения в опит да се търсят политически дивиденти. Това не доведе до нищо, освен до чувство за омерзение сред  по-голяма част от хората.

Не може допреди два месеца да сме се замеряли с яйца и обиди по улиците, а  сега да сме национално единени като здраво семейство пред общата заплаха.

Ако всеки тропа с крак и се ежи, общността се разпада и става невъзможно да правим много неща заедно, включително да си опазим животите.

- Президентът обяви 28 март като дата за изборите догодина. Кое е разумното решение - март или май?

- Досега президентът е доказал, че не се връща назад. Ако е казал нещо, надали ще се откаже. Определянето на датата за избори зависи от размера на бедствието, което може да се предизвика. Президентът трябва да слуша не стратегическия си щаб, а епидемиолозите, които могат да му посочат риска за масово заразяване при избори на конкретната дата. Тогава може да вземе решение на базата на научната информация. Не могат да се рискуват човешки животи в името на никоя политическа кауза.       

Имайки предвид, че президентът беше основен инспиратор и инициатор на протестите през лятото, е обяснимо да избере първата възможна дата за редовни избори - 28 март.

Ако гледаме дребната политическа сметка, най-лошото време за избори за управляващите е месец март, когато хората са най-негативно настроени, а високите сметки и следпразничната масова задлъжнялост създава засилена сезонна депресивност.

Предполагам, че президентът ще търси точно тази вълна.

Докато при избори през пролет-лято заради повишен сезонен оптимизъм по принцип хората са настроени позитивно и подкрепят всякакви каузи.   

-  Как изглеждат основните политически играчи на терена? Ще успее ли ГЕРБ да запази първа позиция на изборите, или БСП ще успее да ги измести?

- След преизбирането на Корнелия Нинова за председател имам теза -  дали БСП ще бъде първа, или втора сила, вече не зависи от социалистическата партия, а от ГЕРБ. С политиките, които г-жа Нинова предлага, таванът на партията на избори вече е достигнат през 2017 г. - 900 хиляди гласа.

Това е недостижимо през 2021 г. заради силно променената конюнктура и алтернативните играчи, които застрашават директно и БСП, не само управляващото мнозинство.

Ако БСП търсеше пробив, за да може със собствени сили, с ново лице, с нови послания да излезе на първо място и да формира кабинет, на конгреса трябваше да се смени лидерът. След като това не стана, максимумът, който може да бъде постигнат, е това второ място.

Така че резултатът зависи от това дали ГЕРБ ще се провалят на следващите избори и ще подарят първата позиция на БСП, или пък обратното -  дали ГЕРБ ще се мобилизират и ще успеят да задържат първото място, макар с по-малка разлика от обичайно наблюдаваните между  50 000 и 150 000 гласа.

Смятам, че ГЕРБ лека-полека ще преодолеят сътресението, свързано и с компроматите, които бяха извадени срещу премиера, както и с Цветан Цветанов и неговата формация, която вади хора от ГЕРБ.

До голяма степен организационните усилия на Цветанов да събира отломки и отцепници от ГЕРБ ще поизчисти структурите от паразитиращи хора и цели организации. Когато АБВ напуснаха БСП, това доведе не до смърт, а до изчистване на левицата.

Стигна се дотам Румен Петков да моли Корнелия Нинова да ги пуснат обратно, но тя не ги допусна и позициите им постепенно отслабнаха.

Предполагам, че същият ефект ще се получи и с Цветан Цветанов - той ще отдръпне структури от ГЕРБ, но като се види ограниченият резултат след  еуфорията,  политическите брокери, които е привлякъл, ще престанат да са лоялни и спрямо него. При такъв тип поведение не можеш да очакваш друго, освен предателство, независимо от мотивите и оправданията.

Отцепването създаде стрес в структурите на ГЕРБ, но с времето те виждат, че нещата в партията са стабилни. Това ще даде кураж на ГЕРБ да стъпят по-твърдо в предстоящите избори.

Разбира се, големите въпросителни са развитието на пандемията и изненадите  от черния пиар. 

Напълно възможно е с кампания за 2-3 млн. лева да свалиш правителството и да преобърнеш държавата.

 Не знаем какви компромати ще бъдат извадени. Учудващо е как хората вярват в пълни небивалици, когато се поддадат на масова психоза.

Подобна кампания винаги става с намесата на външни сили. Колкото и да са могъщи милионерите на олигархията, не могат да постигнат успех, ако зад тях не стои институционалната мощ на  чужда държава. А има достатъчно чужди държави - и в региона, пък и глобално, които са заинтересувани  от определено развитие на нещата в България. Ако те се намесят, бихме могли да очакваме и нови изненади.

- Какви шансове в предстоящите избори имат другите нови политически играчи освен Цветанов?

- Зависи изключително от това как президентът ще участва на парламентарните избори. А той е дал заявка, че ще участва - не  директно, като наруши конституцията, нито пък като подаде оставка и направи партия, а като припознае партия или коалиция от партии. 

 Държавният глава вече има Национален стратегически документ, в който е изложил идеи за развитието на страната. Остава някоя партийна  платформа - изцяло нова или вече съществуваща инфраструктура, да обяви, че е готова да го реализира, а президентът да ги припознае, бе да има официално участие в тях. По същия модел преди години две малки партии осигуриха регистрацията на НДСВ, което нямаше това законно право. 

Възможно е като ракета носител на президента на следващите избори да бъдат припознати Мая Манолова с "Отровното трио", но може и да не са. 

Така или иначе освен тях на терена има доста други играчи  - Слави Трифонов, "Демократична България", Обединените патриоти, вероятно пак  във формата ВМРО и НФСБ, Волен Сидеров с формацията "За Православна България", което прави надпреварата много оспорвана. 

Очертава се интересна битка - явяват се няколко партии от един и същи калибър и е любопитно как ще се разпределят гласовете.

Трудно се правят прогнози за партии, които не са явявали на избори. Едно е ясно обаче - ако президентът се яви непряко на тези избори, той ще ощети най-много БСП. Много хора, които са леви, гласуват за БСП „с отвращение” поради липса на друга алтернативна лява формация, която би могла да влезе в парламента. Ако обаче президентът се появи на избори, ще привлече не само ляво мислещи, но и други избиратели.

Такъв тип политик много се харесва на Балканите - безцеремонен, военен, генерал, излъчващ дори  малко арогантна грубиянщина, което се възприема като желаната твърда ръка.

В последните 30 години на парламентарни избори у нас обикновено гласуват около 3.5 милиона избиратели. Когато обаче се появи селебрити, нашенска знаменитост, какъвто е хитът на сезона Слави Трифонов например, има едни обикновено негласуващи между 400 000 и 700 000 души, които отиват и пускат бюлетина за тази персона. Наблюдавахме това през 2001 г., когато дойде царят, както и през 2009 г., когато Бойко Борисов спечели изборите. Тогава гласуваха около 4 млн. души - с над 500 000 повече от обикновено. 

Така че ако на следващите избори Слави Трифонов спечели  400-500 хил. гласа допълнително и вземе гласове и от останалите парламентарни сили, това ще го направи доста сериозен фактор, който ще обезкръви малките партии и ще редуцира възможностите на големите да постигнат значими разлики.

Ако Слави Трифонов със сигурност участва на тези избори, не е гарантирано влизането на "Демократична България" например. При 4 милиона и нагоре гласоподаватели 4 процента са 160 000 гласа, които са доста повече от тези 140 000, които нормално се търсят за влизане в парламента.

Този ръст от 20 000 гласа може да препъне ДБ много сериозно въпреки еуфорията от успешните им акции през лятото.

 - Т.е. следващият парламент с голяма вероятност ще е силно фрагментиран?

- В следващия парламент е възможно да има четири партии от равен порядък - ГЕРБ, БСП, Слави Трифонов и ДПС плюс още някакви партии - две-три-четири, зависи кой ще мине 4-процентната бариера. Буквално от 2000 до 5000 души ще решават съществуването на цели парламентарни групи.

С днешна дата обаче точните прогнози са много рисковани.

- Сгрешихме ли с решението да наложим вето на преговорите на Скопие за членство в  ЕС?

- Не. Ясно беше, че Скопие няма намерение добросъвестно да изпълнява Договора за приятелство и добросъседство, въпреки че ние им помогнахме да разрешат най-големия си проблем, който не е България, а Гърция.

Премиерът Борисов много помогна на северномакедонците в рамките на общия диалог да решат трудния проблем с името на страната с гърците.

Но и сега да бяха започнали преговорите за членство на Скопие, няма скоро да има разширение на ЕС - това трябва да разберат съседите северномакедонци.

Те имат проблем на първо място не с България, а с ЕС.

И колкото по-малко се занимаваме с проблема, толкова по-добре. Ясно е, че политиците в Скопие си правят пиар на наш гръб. 

Истината е, че Северна Македония не е спряна за отваряне на преговори от България, а просто не е започнала да преговаря с ЕС, проблемът на Скопие е със Съюза като цяло.

Съседите може да започнат преговори с ЕС, но не е ясно кога ще ги завършат и кога ще станат членове на ЕС.

Просто големите държави в ЕС не искат разширяване, не искат да си отварят нов фронт на напрежение, а не защото България имала проблем с историята на Северна Македония.

Отдавна мина импулсът на европейската интеграция. Късметлии сме, че успяхме да се качим на последния влак. Иначе сега щяхме да сме в позицията на Сърбия, Черна гора, Северна Македония - в блато, безвремие, щяхме да сме арена на сблъсък на всякакви интереси. А ние сме стъпили на стабилна, твърда канара, където можем по-лесно да преодолеем бурите.

 

Доц. Стойчо Стойчев е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Преподава „Анализ на политически риск“ в Катедра „Политология“ на Софийския университет. Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ). Изследванията му са в областта на политическия риск, корупцията, организираната и битовата престъпност.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
14 коментара
Дгд

Дгд

19.12.2020 | 08:17

Хенриета страхотно интервю.страхотно попадение.Журналистически удар.

Отговори
9 17
Д.ИВАНОВА

Д.ИВАНОВА

19.12.2020 | 08:55

Едни и същи лица в порочен кръг на ротационен принцип съсипаха държавата в преследване на лични интереси

Отговори
21 3
???

???

19.12.2020 | 19:07

Как заспиват тия хора незнам

Отговори
6 2
ДОК

ДОК

19.12.2020 | 07:55

Фрустиран човек, в ресигнация, може би?

Отговори
15 4

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?