Доц. Стефан Шивачев, историк: Съединението ни върна уважението на Европа

“Какво направихме със Съединението? Сега шопите богатеят, а ние лапаме мухите“, пишат пловдивските вестници

Най-страшно е една държава да се управлява от бедни и неподготвени хора

Аз като историк предложих 6 септември да стане празник на Пловдив вместо 17 юли, Деня на света Марина

 

- Доц. Шивачев, можем ли да наречем Съединението звезден миг в българската история?

- Съединението на България на 6 септември 1885 г., Пловдивската революция, както го наричат в Европа, е това събитие, което вкарва страната ни в дневния ред на Европа.

До 1876 г. страната ни е абсолютно забравена. След Априлското въстание в Европа се заговори за потушаването на бунта и кланетата.

Така се стига и до Освободителната война и до Освобождението. Учудващо е защо по тази тема българските политици се вторачват само в Русия и утвърдената мантра за Дядо Иван.

Без Априлското въстание и дадените над 30 000 жертви, без световното отражение на тези събития не би имало война и освобождение.

Впрочем след Освобождението малцина в Европа вярват, че българите имат държавнотворчески качества, за да се управляват сами. За всички е ясно, че новоосвободената държава ще е под крилото на Русия, което звучи много жестоко в исторически план.

Напук на скептиците обаче българският народ, който само 7 години преди това е получил свободата си, е успял да подреди двете си държави, от които Източна Румелия е част от Османската империя.

И този народ в един момент се обединява в името на основната си цел - Съединението на двете Българии и обединението на всички българи. И успява, въпреки че през 19. век всичко се решава от Великите сили.

Българите обаче сами подготвят и обявяват Съединението, изненадващо за всички.  В първия момент в Европа никой не вярва, че Пловдивската революция ще има успех.

Но обединени, българите успяват да защитят своето Съединение и да наложат волята си на Европа.

В този смисъл Съединението е събитието, с което влизаме в полезрението на света и ставаме част от  европейската общност.

- Наша ли е заслугата или успехът ни се дължи най-вече на шанс и благоприятни обстоятелства?

- Наша е заслугата за Съединението. Десетина дни след това руският император Александър Трети се обявява против извършеното от българите и ги наказва за „неблагодарността“, като изтегля офицерите си и обезглавява младата ни армия. Другите Велики сили се съобразяват с Русия и се дистанцират.

Така на самия 6 септември никой не вярва, че ще получим защита за обединението.

Но ние го постигаме с умела политика и обединение на всички политици около каузата. С общи действия княз Александър Батенберг, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, премиерът Петко Каравелов, министърът на външните работи Илия Цанов успяват да се вместят в европейската дипломация.

Дори да убедят Англия, че има шанс да увеличи влиянието си на Балканите в ущърб на Русия.

Основна роля изиграва и Сръбско-българската война. Безумието на сръбския крал Милан да нападне България се оказва шанс за нас, тъй като младата ни 7-годишна армия побеждава отлично въоръжената и отлично обучена сръбска войска.

Това довежда до признаването на Съединението, до Топханенския акт от март 1886 г.

- Това ли е най-подходящата дата за национален празник, ако 3 март трябва да се промени, каквито намерения изразиха управляващите?

- Съединението е това безспорно събитие, което и след това никога не е било използвано политически, върху него не е падала сянката на лични или обществени интереси. То стана символ на обединението, на проекцията на България в Европа. В този смисъл празникът е безспорен.

А върху 3 март има тежести, свързани с ролята на Русия, с действията на т.нар. русофилство у нас, довели до пълно преиначаване на събитията около Освобождението, без да се отчита ролята на българите в тази война.

Колеги историци преди 1989 г. пишеха в официални издания, че Русия е дала 200 000 жертви за нашето освобождение, при положение че руската армия на Балканския военен театър тогава не надхвърля 170-180 хил. души.

Всъщност Русия е дала 23-24 хил. жертви за освобождението ни, докато българските жертви са над 30 000. Да не говорим, че българите спасяват руската армия със снабдяване, логистика.

Не подценявам ролята на обявената на 22 септември 1908 г. българска независимост, но Съединението е безспорен символ на обединението, което винаги ни е липсвало.

Всъщност 6 септември беше обявен като празник на Пловдив по мое предложение като историк. То се наложи над предложението празник да е 17 юли, Деня на света Марина, покровителката на Пловдив. Това е и моя рождена дата, но предпочетох да потърся реабилитация на истинската същност на Съединението, подценявано преди 1989 г., но реабилитирано в последните десетилетия. 

- Има ли основание тезата, че отлагане на Съединението би дало шанс да присъединим към българската държава и Македония, и Одринска Тракия?

- С колегите ми в Историческия музей открихме печата на създадения през февруари 1885 г. в Пловдив Български таен централен революционен комитет, който впоследствие се обявява като Комитет за Съединението. На този печат пише „Тайний българо-македонский комитет“. Т.е. първата идея на Захари Стоянов, на Иван Андонов е била да се съединят Източна Румелия и Македония, а след това да се потърси обединение с Княжество България. Но дейците преценяват, че много по-лесно е обединяването на двете държави, и това се оказва вярното решение.

Ако в исторически план можем да търсим негативна роля на Съединението - то  показва на Великите сили, че идеята за автономия води неминуемо до обединение на тези части от България, за които се води подобна борба. А идеята за автономия на Македония не се реализира, защото съседите на България - Румъния, Сърбия, Гърция, разбират, че тази идея е пътят за обединението <210> с България.

Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. дава повече жертви от Априлското, но в Европа вече са много внимателни - наясно са, че ако на Македония се даде автономия, следващият етап ще е обединението с България.

Но това, че не успяваме да реализираме докрай националния си идеал, е по наша вина. Грешките, които се правят през Балканската и особено през Междусъюзническата война, са си единствено наши.

- Всъщност Пловдив губи от Съединението - от цветущ град, столица на Източна Румелия, се превръща в провинция. Какво печели?

- Да, Пловдив губи финансово и имиджово. Но пловдивчани през 1885 г. избират да бъдат българи, отколкото столичани. Избират да дадат началото на нов етап в развитието на държавата ни пред облагите на столичния град.

Обективната причина Съединението да бъде обявено в Пловдив е в това, че градът е център на измислена държава - Източна Румелия, част от Османската империя. Ако Съединението е било обявено в София, това би означавало агресия на свободно княжество, което иска да откъсне част от територията на империята. Обявено в Пловдив, Съединението означава, че българите в областта искат да живеят свободно, обединени с останалите си сънародници.

Всъщност изборът на София за столица след Освобождението е грешка, която оказва негативно влияние върху по-нататъшното развитие на България.     

За разлика от София, Пловдив е утвърден стопански и търговски център на българските земи в Османската империя. Богат град с авторитетни фамилии и изключително интелектуално ниво на населението. Докато София е голямо село, център на Шоплука, за чието население няма добро мнение. Показателен е фактът, че нито една пушка не пуква срещу турците по време на Априлското въстание в шопските селища на запад от река Тополница.

Новообявената столица на Княжеството - София, няма и десетина подготвени хора, които да участват в управлението. Докато в Пловдив европейското управление на Източна Румелия гарантират наследниците на видните фамилии Чалъковци, Гешовци, които са получили образование на Запад.

Има разлика и в статута на управляващите. В Източна Румелия, въпреки че е провинция на Османската империя,  чиновническите и полицейските заплати са с над една трета по-високи, отколкото в свободното Княжество. След Съединението, естествено, заплатите в Пловдив намаляват, няма Областно събрание, парламент, няма министерства. А София получава характерната за  балканските столици същност - егоистични, засмукващи финанси и кадри.

В опит за компенсация Пловдив е обявен за втора столица, което не може да скрие истината - орязването на финансите, теча на кадри от града под тепетата.

Неслучайно година след Съединението в един от пловдивските вестници се появява статия със заглавие “Какво направихме със Съединението? Сега шопите богатеят, а ние лапаме мухите“.

- Защо 138 г. след Съединението пак сме разединени, държавата ни зацикля? Това национален синдром ли е?

- Учудващо е, че веднага след Освобождението до края на 19. век българската политическа класа показва много добри държавнотворчески възможности. Докато в Европа всички правителство живеят на кредит, в Княжество България управниците са успели да спестят огромната сума от 25 млн. златни лева, с които поемат първите финансови нужди на обединената държава след Съединението.

Неслучайно английската кралица Виктория казва, че държавник като Стефан Стамболов се ражда във Великобритания веднъж на сто години.

След това обаче настъпват десетилетия, в които политиците ни не се оказват на нивото на националните задачи - нито при разрешаването на националния въпрос по време на войните за национално обединение, нито по време на Втората световна война. Избит или елиминиран е голяма част от елитът на нацията.

Като последствие след 1989 г. политическият ни елит реализира свои частни цели. Неслучайно т.нар. ни Преход се оказа неуспешен.

И за да тръгнем напред, трябва да имаме куража да извадим причините  за неуспехите ни.

Крайно време е да научим урока, че е най-страшно една държава да се управлява от бедни и неподготвени хора.

 

Доц. д-р Стефан Шивачев е един от най-авторитетните български историци. Дългогодишен директор на Регионалния исторически музей в Пловдив в продължение на три десетилетия, преди да се оттегли от поста в началото на септември миналата година. Автор на ценни изследвания и исторически трудове, в които представя видни българи - „Дарителят Кирил Нектариев“, „Хаджи Гьока Павлов“.