49

Доц. Стефан Дечев: Затоплянето със Скопие е първият голям успех на Кирил Петков

Бившият външен министър на Северна Македония Никола Димитров наложи линията на външния натиск и заобикалянето на България, убеден е историкът 

- Доц. Дечев, каква според вас е обективната оценка за резултатите от срещите на премиера Кирил Петков в Скопие?

- Отношенията между София и Скопие през последните около 2 години бяха стигнали до такава точка, че дори най-малките стъпки могат да бъдат отчетени като успех. Най-важният успех е началото на промяна на атмосферата, първата стъпка към връщането на изгубеното доверие и възстановяване на диалога между двете страни. В този смисъл посещението може да бъде определено като успех на премиера Кирил Петков и на новото българско правителство.

- Отстъпка на съседите или процедура е нотата до ООН и уточнението по отношение наименованието на РСМ?

- Това е първото искане от т.нар. Пакет „5 плюс1“ от юни 2021 г. Никога не съм разглеждал това искане като особено важно. В самия Договор за приятелство и добросъседство от 2017 г., подписан между премиерите Борисов и Заев, има член 11, в който изрично се казва, че двете държави нямат териториални претенции една спрямо друга. Но с подписването на Преспанския договор с Гърция от 2018 г. името на държавата беше променено от Република Македония в Република Северна Македония и се появиха опасения, че това би могло да води към някакви териториални претенции. Въпреки че България през януари 1992 г. признава Република Македония, без в оня момент да има подобни притеснения. 

Но някак си новото име РСМ ги предизвика.

С тази стъпка двамата премиери Ковачевски и Петков са искали да покажат готовността за диалог и наличието на резултат, макар по проблем, който някои считат за дребен, а други - за сериозен. И отпадат всякакви съмнения за евентуални претенции.  

- Споразумението за подновяване на авиолинията София-Скопие, отчетено като успех, измества двустранния диалог в посока прагматизъм. Икономиката ли е разковничето за прогрес на двустранните отношения?

- Изместването на диалога от досегашния начин на водене, когато историческите въпроси бяха поставени пред скоби, се прави с оглед на възстановяване на доверието и възвръщане на диалога. В областите, в които ще бъдат съставени новите комисии - икономика, бизнес, култура, образование, инфраструктура, ще са възможност за разговор по теми от взаимен интерес, без да има конфликтност, която имат историческите въпроси. Не смятам обаче, че тоталното замразяване на диалога  по историческите въпроси е възможно. Т.е. те винаги под някаква форма ще се появяват и ще бъдат скрити и в състояние да избухнат във всеки момент. Затова и историческият диалог, както казва и премиерът Петков, трябва да се води паралелно.

- Не бяха ли заметени болезнените теми по време на срещите в Скопие?

- Болезнените теми под някаква форма бяха поставени и като журналистически въпроси. Например премиерът Петков не даде ясен отговор на въпроса дали може РСМ да започне да води преговорите си за бъдещо членство в ЕС, използвайки не предложената от България формула „македонски  език според конституцията на РСМ“, а просто „македонски език“, но със звездичка под линия за уточнение.

- Ще отстъпят ли някога съседите по отношение на Гоце Делчев, цар Самуил или тези теми ще си останат незараснала рана?

-  Още през 2019 г. имаше съгласуване на няколко личности - Кирил и Методий на базата на консенсуса, че са славянски просветители, Климент Охридски и Наум Охридски като изпратени от българския княз Борис с християнизаторска мисия в Охридската книжовна школа, по-сетнешна Македония. И за цар Самуил формулировката беше, че неговата държава е продължение на българската царска традиция на територията на по-късно географска Македония.  Ето тези неща са съгласувани.

Факт е, че външният министър Буяр Османи заговори за промени в комисията като методология и състав. Българската страна обаче не даде категоричен отговор за това. Засега се разбра, че срещите ще бъдат чести - всеки месец по една, което е прогрес на фона на досегашните пет пъти годишно, и то без резултат.

-  Не е ли още по-трудно от историческите спорове преодоляването на езика на омразата?

- Преодолимо е. Подготвя се съвместна институция, която ще следи за езика на омразата. Но трябва да има взаимно разбиране по въпроса. Езикът на омразата в Македония има дълбоки пластове, свързани с възпитанието през десетилетията от югославско време. Но истината е, че българското вето засилва този език неимоверно.

От септември 2020 г., когато се заговори за вето, тези публикации скачат неимоверно много. За да спре това, трябва да има разбиране и от наша страна. Не бива да се употребява например понятието северномакедонци или Повардарие с идеята да бъдат засегнати съседите.

Както казва бившият македонски външен министър Денко Малевски, ние си дължим взаимна почит - България към македонците такива, каквито са в момента, и македонците към общата история с България такава, каквато е била. Впрочем, ако той беше в комисията, досега да сме се разбрали със съседите.

Но е истина, че и съседите ни провокират.

- Ще им помогне ли обаче лобизмът на ЕС и САЩ, на който те явно разчитат?

- Това беше линия на предишния външен министър и министър и по европейските въпроси доскоро Никола Димитров. Той беше идеолог на цялостна стратегия за практическо заобикаляне на България, въпреки че е страна еврочленка, и концентрация върху външния натиск през Вашингтон, през Брюксел, Париж и Берлин. Това, че той не попадна в новото македонско правителство на Ковачевски, показва желанието на новите управляващи да променят тая линия. Очаквам в следващите месеци да има двустранен диалог за решаване на важните въпроси, а не да се ходи по разни столици за натиск върху България да вдигне ветото. При всички случаи натискът ще намалее.

- Трябва ли да отстъпим? Доколко?

- Ако говорим за Пакета „5 плюс 1“, много от нещата са реализуеми. Ето първата точка е реализуема. Новият министър по европейските въпроси Боян Маричич каза, че въпросът с хора, които са български граждани и излизат с претенцията, че са македонци, е въпрос на взаимоотношенията на България и европейските институции. Тук Македония няма да заема страна. Като сложим и отказа от териториални претенции, всъщност от пакета имаме две изпълнени точки. Ако се създаде мониторинг за говора на омраза и започнат редовни срещи на комисиите, ще се създаде различна атмосфера.

Би било добър жест, ако например формулировката, за която историците са се разбрали за цар Самуил, бъде сложена в Охрид като опознавателна табела.

В изискванията на Съвета на Европа за учебниците по история има точка за незабавни промени. Промяната на учебниците е дълъг процес, но е възможно пунктовете с наличие на говор на омраза, по които историците са се разбрали, да бъдат премахнати още преди следващата учебна година - например с циркуляр на образователното министерство в Скопие до училищата.

Не е ясно доколко това „Плюс 1“ в пакета, съгласно което българите трябва да бъдат вписани в македонската конституция сред държавнотворните народи, е твърдо наше искане. То не фигурираше в изявлението на президента Радев след КСНС, но в речта му след клетвата за втори мандат присъстваше като задължително условие за начало на преговори.

Това вписване в конституцията всъщност удря по основна българска теза, тъй като по принцип ние тръгваме с предпоставката, че всички македонци в миналото са били българи. За това всъщност настоява малка част от македонските българи.

Други македонски българи не го желаят, не смятат, че има разлика между тях и останалите македонци - говорят един и същи език, тачат Гоце Делчев, тачат Илинден. Не искат да се губи преливането между едната и другата идентичност, пропастите между които са създадени през последните десетилетия.

- Към вдигане на ветото за преговори на съседите за еврочленство ли вървим?

- Вдигането на ветото ще зависи от посоката, в която се движат разговорите по отношение на Пакета „5 плюс 1“, от създадената нова атмосфера, която ще се създаде при редовните срещи на комисиите. Предполага се, че с изключение на историческата комисия те ще излъчват позитивни новини. Трябва обаче да има нещо, свързано с работата на историческата комисия, новина, която да създаде предпоставки за вдигане на ветото. Умерен оптимист съм, че ще се случи.

Има представители на българската историческа комисия, които се придържат към някакъв великобългарски исторически разказ, който обижда македонската страна. Членове на тяхната комисия пък приличат на „Титово пионерче с англосаксонска диплома“, както се шегува мой колега. Т.е. пазят исторически разказ от времето на Титова Югославия, легитимиран със западна диплома.

И двете страни трябва да направят компромис. Вероятно по модела на чл. 7 от Преспанския договор. Например да се каже: Българите тачат възрожденците от Македония, които са се смятали за българи. А македонците тачат възрожденците от Македония, защото са писали на македонските говори. Българите тачат революционерите Гоце Делчев и съратниците му, защото са се възприемали като българи, а македонците тачат тези революционери, защото са се борили за автономия на Македония, предтеча на това, което по-късно става отделна македонска държава.

Надявам се, че такава формула може да се постигне. Мнозина обаче са скептични, защото подобно измъкване е болезнено и върви срещу емоциите и идентичността на македонците.

 

Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
8 коментара
!!!!!!!

!!!!!!!

23.01.2022 | 11:48

https://www.dunavmost.com/novini/pensioner-dokaza-che-edna-chast-ot-balgarite-poluchavat-nepravilno-izchisleni-pensii

Отговори
3 0
наблюдателен

наблюдателен

20.01.2022 | 12:40

Към момента България признава днешната реалност в РС Македония. Ред е на роднините оттатък Осогово и Загражден да проявявт повече храброст и да "си" признаят миналата реалност, а не да се опъват като магаре на мост. Поне до края на ПСВ огромните мнозинства от населението тук и там сме били един народ в духовно единство, макар и териториално разделени.

Отговори
5 0
Сик

Сик

20.01.2022 | 11:42

на фона на Боко Тиквата, който си пускаше Корона чао в джипката всичко е успех.

Отговори
5 2
123

123

20.01.2022 | 09:55

изключително глупава статия - и писалият я, и т.нар. премиер са за разстрел

Отговори
4 2
Защо допуснахме чифутщината до Историята ни

Защо допуснахме чифутщината до Историята ни

20.01.2022 | 09:29

На един такъв чифутски урунгел у Францата му резнаха тиквата И той там се опитваше да трие със чифутско усърдие да трие история да я пренаписва по чифутски удобно Да дава наклон на човешките взаймотношения и главицата му се търкулна Дали и тази квадратна чифутска глава няма да последва съдбата на онази уж френската Промиването на мозъците на младото ни поколение е оставено във ръцете точно на такива чифутски урунгели И точно за това на младите като им кажеш за Левски они започват да ти говорят за футболисти

Отговори
4 0
Е те това е лицето на българската наука за последните 30 лета

Е те това е лицето на българската наука за последните 30 лета

20.01.2022 | 09:26

Сорос, Сорос, Сорос, Сорос, Сорос .... Кога и да ги утепаш - все си закъснял

Отговори
7 1
Мимето

Мимето

20.01.2022 | 08:59

В сравнение с тоя нискочел питекантроп даже Тошко Африкански изглежда нормален, достигнал до последния цивилизационен стадий индивид

Отговори
9 2
Граматиков

Граматиков

20.01.2022 | 08:52

Тази статия е писана преди посещението, което не даде нищо, освен една предварително уговорена, ненужна самолетна линия. А фактът, че авторът е служител на Сорос е показателен за желанието България да няма позиция и да унищожи миналото си, ако признае македонско някакво...

Отговори
11 2

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?