Доц. Стефан Дечев, историк: Инатът на опозицията в Скопие може да торпилира преговорите за ЕС

Очакванията в Брюксел и Вашингтон са, че първата стъпка трябва да бъде направена от парламента в Скопие  

В момента двустранните ни отношения са замръзнали

Представителите на европейската дипломация опитват да омекотят противоречията между двете държави 

Има желание на определени сили да поддържат огъня на напрежението между София и Скопие  

- Доц. Дечев, парламентът в Скопие отложи гласуването на промените в конституцията. Имат ли шанс българите да влязат като малцинство в основния закон на РСМ?  

- Засега е трудно да се каже. Но не се случи нещо неочаквано. Знаеше се, че не достигат поне 10 гласа, за да се получи нужното мнозинство от две трети - 80 гласа, за приемане на промените. Тези 10 гласа няма откъде другаде да дойдат, освен от основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, която е категорично против промените. В момента се използват възможностите на правилника за отлагане на гласуването, за да се търси осигуряване на нужното мнозинство. 

Всъщност в основния закон на РСМ трябва да влязат не само българите, а и словенци, хървати, черногорци, египтяни, евреи. Това е опит на македонските власти за омекотяване на ситуацията, за отнемане на възможността за атаки, че се прави нещо под натиска на България. 

Основният аргумент на опозицията от ВМРО-ДПМНЕ е, че става въпрос за гласуване под български натиск, властите излизат с контрааргумент, че става въпрос за френска преговорна рамка, която всъщност е на целия ЕС.

 - След като съседите не са готови да направят дори толкова малка крачка, има ли шанс за деблокиране на затегнатите ни двустранни отношения?

-   В момента двустранните ни отношения са замръзнали. Истината е, че и двете страни, още от 2017 г., когато беше подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество, всъщност са с две различни нагласи за това, което предстои да се случва при прилагането на този договор.

Македонската страна постави подписа си под договора на 1 август 2017 г., тъй като предстоеше страната да влезе в НАТО и за да започне преговори за членство в ЕС. Българската страна пък имаше очакването, че договорът може да бъде използван за разкриване пред македонското общество на историческата истина за българските корени на днешната македонска държава и нация, което да се случва в рамките на Смесената историческа комисия. Неслучайно нещата зациклиха, тъй като от българска страна имаше нереалистичното очакване, че при толкова очевидни факти македонското общество ще преживее някакъв катарзис.  

 Докато от македонска страна пък имаше очакването, че България като част от ЕС може да бъде подлагана на натиск и да отстъпва от позициите си - както преди е слушала Москва, сега ще слуша Брюксел, Вашингтон, Берлин и Париж. Това се оказа невярно. Всъщност в самото европейско предложение по време на френското председателство, което представлява преговорната рамка, влязоха много от българските изисквания, включително спазване на Договора от 2017 г. 

И в момента топката се намира в Скопие - там трябва да се предприемат действия, за да може РСМ да започне преговори за членство в ЕС в юридическия смисъл. За да стане това,  в преговорната рамка беше сложено изричното условие за промяна в конституцията. 

Очаквам в близките седмици усилия и на международни фактори за постигане на мнозинството от две трети за приемане на промените. В противен случай съществува сериозен риск РСМ да бъде отделена от Албания.

- Възможна ли е мисията да се разберем със съседите по ключови въпроси като език на омразата, промяна на учебниците, където българите фигурират като окупатори? 

-  Проблемът с езика на омразата няма как да бъде решен от днес за утре. Това е сложен процес, в който ще има и европейски мониторинг на случващото се. Предполагам, че ще бъдат изработени нужните механизми за следене.

Що се отнася до учебниците, там има подписани два протокола, които са сложени в преговорната рамка, както и Договорът за приятелство с България и Преспанският договор с Гърция. Имам чувството, че тези документи присъстват по начин, който предполага международно посредничество за решаване на българско-македонския спор, без това да е изрично упоменато. Това е част от опитите на представителите на европейската дипломация да омекотят противоречията между двете държави и да се опитат да намерят взаимноприемлив компромис. 

- На какви компромиси са готови съседите? Колко важно за тях е членството в ЕС отвъд лозунгите?

- Членството е важно и това се съзнава много добре в самото македонско общество. Друг е въпросът, че създадената, особено от опозицията, истерия, свързана със застрашаването на македонската идентичност, очевидно влияе на немалка част от съседите. 

- Успяхме ли да убедим Брюксел, че вината за търканията е предимно македонска? 

- Предстои да видим. В момента очакванията и в Брюксел, а и във Вашингтон са, че първата стъпка трябва да бъде направена от парламента в Скопие. Показателно е, че от американска страна беше заявено, че нова преговорна рамка няма да има извън френското предложение. Това се прави, за да се парират усилията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да не минат промените в конституцията с включване на малцинствата, което е предложение на ЕС.

Именно намеците на Мицкоски, че може да издейства по-добра преговорна рамка, предизвикаха категоричните изявления и от страна на САЩ, че или се изпълнява тази преговорна рамка, или се стига до отделяне на РСМ от Албания по пътя към ЕС. А това може да доведе до сериозни политически трусове, тъй като представителите на албанския етнос в македонското общество са силно проевропейски настроени.

Всъщност РСМ успява да се справи с македонския национализъм и с евроскептицизма сред определени кръгове най-вече благодарение на политическата тежест на албанския фактор.

- Доколко е силно сръбското влияние в РСМ? Доколко съседите са в орбитата на Белград и Москва?

- Сръбското влияние върху Скопие е силно, но благодарение на инерцията на десетилетията в рамките на Югославия, а и в рамките на т.нар. постюгославска югосфера, при която каналите на информация, медиите са много силно повлияни от предишните югославски канали. Само повърхностно наблюдение на тамошната ситуация показва, че хора, родени и през 1990-те, когато вече Македония не е част от Югославия, познават много по-добре сръбската култура, отколкото българската.

Не знам доколко обективните последици на някои политически действия могат да бъдат обяснявани с планове, заложени било в Москва, било в Белград. Има много сложна навързаност.

Съвсем наскоро например в списъка Магнитски на САЩ влезе македонският бизнесмен Орце Камчев, предложен преди време за български консул от бившия външен министър Екатерина Захариева и от бившия военен министър Красимир Каракачанов. Същият Камчев финансира опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която поддържа близки връзки с доста пропутински настроения унгарски премиер Орбан, който даде убежище на  екслидера на опозицията Никола Груевски, който избяга от македонското правосъдие.

Много македонски медии са свързани с опозицията и са финансирани от Унгария. Всяко крайно изявление у нас по отношение на РСМ бива отразявано от най-националистически настроените македонски медии. Това кара много наблюдатели да мислят, че става въпрос за желание на определени сили да поддържат огъня на напрежението между София и Скопие. 

Дори искането за влизане на българите в конституцията на РСМ е много удобно да бъде използвано от опозицията край Вардара, за да торпилира преговорния процес на Северна Македония. Но изискването на българите в конституцията на РСМ се появи късно и беше част от пакета „5 плюс 1“, създаден в президентството по време на служебните правителства на президента Радев. Възниква въпросът дали наистина няма целенасочени усилия на определени центрове да създадат ситуация за поддържането на напрежения. 

- Т.е. е възможно да има среди у нас, за които блокадата на двустранните отношения е желана като лост за влияние? 

- Поставянето на такова искане пред скоби е всъщност добра основа за възникване на ситуация, която да бъде използвана от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за торпилиране на процеса, тъй като без мнозинство от две трети промяната на конституцията на РСМ няма как да се случи. Не изключвам да има сценарий, според който влизането на българите в конституцията на съседите да бъде използвано не толкова за подобряване на отношенията ни, а за тяхното допълнително влошаване.

- Колко сериозна спънка е македонизмът?

- Такъв, какъвто е бил през годините, той не може да остане. Има разумни гласове в македонското общество, които си дават сметка за това.

- Кой за нас е по-добрият вариант - с цената на компромис РСМ да стане член на ЕС или да не отстъпваме нито на йота от националния си интерес? 

- В момента говорим само за начало на преговори на Скопие, а не за влизане в ЕС. И при най-добрия сценарий РСМ, дори България да няма каквито и да било искания, не може да влезе в ЕС за по-кратък период от между 7 и 12 години. Нужни са отговорни хора от двете страни да дават пример за това как може едновременно да има взаимно уважение, като ние зачитаме македонската идентичност, а македонската страна да има повече уважение към историческите факти и общата ни история, особено от 19-ото и началото на 20-ото столетие.

- Ще се намери ли разумно решение на дългия ни спор със съседите?

- Много зависи от редица фактори. Все още не е изгубена надеждата да се реши положително въпросът с вписването на народите, включително българския, в преамбюла и двата други члена на македонската конституция. Ще зависи от това дали македонското общество ще върне на власт сегашната опозиция.

От това дали българското правителство ще се справи с належащите проблеми на страната пък, зависи дали ще се даде шанс на по-гъвкав подход в развитието на отношенията ни с РСМ. Надеждата идва оттам, че досега не е намерена алтернатива на ЕС. Фактът, че толкова македонски граждани се стремят да получат български паспорт, показва, че дори страна като България, която не е в челото на ЕС, има по-добри перспективи от страни извън Съюза.

Визитка

Доц. Стефан Дечев завършва история в СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременната българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет. Съучредител на Българско-македонския клуб за приятелство.