Доц. Стефан Дечев: Брюксел да ни е гарант, че Скопие ще спазва правилата

Сегашните премиери в Скопие и София не могат да стигнат до решения, трябват смели лидери като Заев и Ципрас

Има и голяма опасност за разглеждане на българско-македонския спор през призмата на руско-украинския, което да увеличи симпатията към Скопие 

Много манипулативно вдигането на ветото за РСМ у нас се представя за равно на предателство

 

 

- Доц. Дечев, западните ни съседи ни изненадаха с нова провокация - палеж на културния ни център в Битоля. Доколко това минира и без това опънатите ни отношения със Скопие?

- Тази провокация би могла да е сериозна, ако някой желае да е такава. А и случката е малко съмнителна - появява се точно при съобщения за ангажимент лично на френския президент Еманюел Макрон да се обвърже в по-голяма степен с решаването на българско-македонския спор. И то като под някаква форма ЕС да стане гарант за изпълнение от страна на Северна Македония на българските искания.

При всички случаи случилото се в Битоля обслужва онези среди в София и Скопие, които са против разбирателството между двете държави.

- Кои са тези среди?

- И у нас, и в Северна Македония тези сили са ясни - това са в повечето случаи хора, обвързани с предишните служби за сигурност.

Като че ли в България напоследък особено тези опити са по-силни. В Северна Македония също ги има, но в последните месеци намаляват критиките на македонската опозиция от ВМРО-ДПМНЕ срещу правителството в Скопие. Дори официални македонски лица заявиха, че нямат нищо против българите да бъдат включени в преамбюла на конституцията на РСМ, стига обаче да има гаранции, че това ще е последно българско искане с оглед вдигането на ветото и започването на преговори на Скопие с ЕС.

След като дълго беше противник на договора с България, основният опозиционен лидер Кристиан Мицковски обяви, че приема понятието „обща история“, стига тя да е на два народа. Но това е така и според текста на самия договор, подписан на 1 август 2017 г. от тогавашните премиери Зоран Заев и Бойко Борисов.

 Но от крайните сили в София нещата се представят така, че едва ли не всяко споразумение със Северна Македония е равносилно на национално предателство.

- Сегашните премиери в Скопие и София не могат да стигнат до решения, трябват смели лидери като Заев и Ципрас

-  Може ли да бъде отпушена блокадата в двустранните отношения, която изглежда непробиваема?

- Очевидно има проблеми, които се създават и от двете страни. Още през 2019 г. Смесената историческа комисия взе решение за съвместно честване на Кирил и Методий, Климент Охридски, цар Самуил. Просто не бяха направени следващите стъпки.

А възползвайки се от факта, че историческите въпроси не са част от Копенхагенските критерии, македонската страна неглижира работата на комисията. Това доведе до засилване на остротата и твърдостта на позициите от българска страна и бързото приемане на Рамковата позиция в НС от октомври 2019 г., която практически до голяма степен беше и излизане извън рамките на Договора от 2017 г., тъй като се поставяше концепцията за само една българска история до 1944 г. 

Преди време президентът Пендаровски каза, че Гоце Делчев се е декларирал като българин, но се е борил за независима македонска държава. Съпредседателят на комисията от тяхна страна призна, че много често в миналото македонски историци са правили фалшификати - заменяйки „българин“ с „македонец“ например. 

Но след приемането на рамковата позиция в българското НС тези признания спряха. Явно донякъде вината е и на България.

И от двете страни има пренатягане. А ключа за деблокаж могат да намерят политици от двете страни, които са достатъчно смели, каквито бяха Зоран Заев в Македония и Алексис Ципрас в Гърция. Сегашните премиери в Скопие и София не могат да стигнат до решения.

Има и елемент на манипулативност, като вдигането на ветото за РСМ у нас се представя като изключително фатално, за равно на предателство. А става въпрос само за старт на преговори, които могат да траят 10-12 години, а и повече. За да стане член на ЕС, РСМ трябва да преодолее 35 клъстера въпроси, като на всеки можем да ги блокираме, ако не са изпълнили поет ангажимент.

-Има и голяма опасност за разглеждане на българско-македонския спор през призмата на руско-украинския, което да увеличи симпатията към Скопие 

Доколкото разбирам, предложението на Франция и на Еврокомисията е да се създаде пътна карта, по която да се решават историческите проблеми, фиксирани и в споменатия пакет „4 плюс 1“. Тази пътна карта да бъде разтеглена във времето, с посочени срокове, задължителни за македонската страна, като тяхното изпълнение е критерий за продължаване на преговорния процес.

- Натискът върху нас от Брюксел обаче се увеличава с приближаването на срещата на върха на 23 и 24 юни. Имаме ли време за разумни действия?

- Да, много време беше изгубено. При това нито в нас, нито в Северна Македония е лесно правителство да вземе решение, без да се създаде впечатление, че това е станало под натиск, а не заради националния интерес на страната.

Но времето не работи в полза на България. А има и голяма опасност за разглеждане оттук насетне на българско-македонския спор през призмата на руско-украинския, да се увеличава симпатията към Скопие за сметка на България. Затова не бива да пропускаме шанса, ако Париж и Брюксел стават гаранти за по-нататъшно изпълнение на исканията ни. Особено ако това е фиксирано в документ, с който Франция и ЕК бъдат ангажирани. Това е разумен вариант.

- Много манипулативно вдигането на ветото за РСМ у нас се представя за равно на предателство

- Защо позицията на Скопие среща повече разбиране навън, отколкото тази на България, която при това е член на ЕС?

- В Европа остават с впечатление, че България оспорва наличието на македонска нация и македонски език.

Съседите използват това като аргумент, въпреки че в момента в пакета „4 плюс 1“ не става въпрос нито за език, нито за идентичност.  Дълго време обаче те бяха споменавани. Това се смята и за нарушаване от българска страна на международното право - да не се признава нещо, което съществува - катедри по македонски език, литература, включително в държавите в ЕС, в САЩ.  

- Нужен ли е референдум у нас по темата "Северна Македония"?

- Дори заиграването с идеята за референдум е абсолютна спекулация и най-добрият начин практически да бъде взривено обществото, да се нагнетява омразата между едната и другата страна. Идеята показва, че някой основателно се страхува, че при изгодно предложение от страна на ЕС в НС би могло да се събере нужното мнозинство за приемане на нов парламентарен документ.

А той е необходим, тъй като три политически сили от сега управляващата коалиция изобщо не са участвали в изработването на резолюцията от октомври 2019 г. Освен това на конференция за Гоце Делчев на 4 май президентът Радев направи финт - пакетът „4 плюс 1“ беше представен като „1 плюс 4“, което трябва да означава, че към днешна дата искането за вписване на българите в конституцията на РСМ става първо, основно и главно българско искане. То обаче липсва както в рамковата позиция от 2019 г., така и в тогавашната декларация в парламента. Така че приемането на нов парламентарен документ за отношенията ни с РСМ и преговорите <210> за членство става задължително.

- Ще се състои ли прословутият Месец на македонско-американското културно наследство през септември в САЩ? Ще ни занимават ли пак с мистификацията „Драган от Охрид“, който открил Америка?

- Дълго време съседите са лобирали за тази инициатива, но това не означава, че целият американски Конгрес мисли така. Но са успели да спечелят някои сенатори, които да лобират в тази посока. Не мисля, че подобен месец ще бъде осъществен. Но темата е преекспонирана в медиите в Скопие. А при нас се преекспонира с друга цел - вижте ги как лъжат!

- Какви са сценариите след знаковата среща на върха на ЕС в края на юни, когато Брюксел е амбициран за започне нова разширяване в посока Западни Балкани, което спъваме с ветото за РСМ?

- Възможни са всички сценарии. Възможно е да получим изгодно предложение от страна на ЕС, над което наши политици да се замислят, че сега е моментът, ако искаме да интернационализираме нашите искания към Скопие, да ги направим не искания на България, а на ЕК към държава, която кандидатства за членство.

Това е шанс за хоризонт, който да мобилизира двете страни да продължат по пътя на приятелството и добросъседството.

Възможно е и да надделеят силите у нас, които са за вето на всяка цена. При този сценарий предвиждам демобилизация в Северна Македония, в желанието ѝ да преговаря с България и да отстъпва пред наши искания. Проточване във времето на този проблем е неблагоприятен сценарий.

А и не изключвам да има страни в Евросъюза, които да не са толкова ентусиазирани по посока разширяване на ЕС към Западните Балкани. За тези страни сегашното българско вето е много добро прикритие за тяхната позиция, да се възползват от нашата спирачка, за да не започват Скопие и Тирана преговори за еврочленство.

Визитка

Доц. Стефан Дечев завършва история в СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременната българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет. Съучредител на Българско-македонския клуб за приятелство.