Следвайте ни

Доц. Любомир Киров: Не може да има доктор на всеки 100-200 души

viber icon

Създават се трудности пред младите хора, искащи да станат лекари

България се превърна в страната на констатациите

 

За мен не е обяснимо защо до момента поне здравното досие го няма.

 В системата се вкарва твърде много популизъм, което е вредно.

 

 Доц. Киров, посочете проблемите, с които общопрактикуващите лекари изпратиха 2019 г.

Те са същите, каквито бяха и досега. Разделяме ги на две групи - финансови и организационни. Убедени сме, че с увеличението на средствата от 19 млн. лв. за първична извънболнична медицинска помощ нещата ще се подобрят. Преговаряхме много, докато стигнем до разбирателство с правителството и Здравната каса. Факт е, че миналата година бяха възприети стойностите, които ние предложихме. И досега имахме почти 100% изпълнение на нашата финансова рамка, което се случва за първи път от 19 г. насам. Видно е, че това действа стимулиращо. На този етап  се очертава над 54-55% от подлежащите да са преминали профилактичен преглед при личния лекар. Същото важи и за хронично болните, които наблюдаваме диспансерно. При децата нещата също стоят добре.

Да очакваме ли успокоение на системата с увеличение на отпуснатите средства?

Да, иначе щеше да се повиши напрежението сред лекарите. Утвърденото финансиране все пак не е толкова голямо на общия фон и не може да реши проблемите на системата като цяло, но е полезно за личните лекари, които сме навсякъде - и в малките, и в големите населени места. А и хората първо търсят нас по какъвто и да е повод.

Има ли райони в България, които личните лекари не покриват?


Няма такива, хората навсякъде имат избран лекар. Не съществува държава, където на всеки 100-200 души да има лекар, защото не е ефективно. Разбира се, има райони, които са неатрактивни - отдалечени, трудно достъпни, с малко и разпиляно население. За подобряване на достъпа до медицинска помощ в тези места трябва да се включат и общините. Не само като отделят две стаи и дърва за зимата, защото сме чували такива оферти. Не това е начинът. Нужен е адекватен финансов стимул и логистика. Кметовете да помислят в тази посока и като искат този лукс, нека да решат как да го осигурят, не просто да обещават предизборно. В населено място със 100 души няма как да има лекар, но може общината да осигури транспорт за хората, които имат необходимост да посетят лекаря поне два пъти седмично - от населеното място до това, където е разположена практиката на лекаря. Това би било достатъчно, тъй като това са предимно възрастни хора с хронични заболявания, които изискват добър контрол. За спешността има спешна помощ, когато се наложи.

Разговаряли ли сте с представители на местната власт за оказване на помощ и съдействие?

За съжаление никой не е проявил интерес да се срещне с нас и да говорим по тези проблеми. А това не са въпроси, чието решение трябва да става по наша инициатива. Ние сме лекари, не общински власти. Затова твърдя, че в системата се вкарва твърде много популизъм, което е вредно.

България се превърна в страната на констатациите. Всеки констатира наличие на някакъв проблем, но никой не дава идея какво може да се направи, а още по-малко някой се наема да я реализира. За това се изисква кураж или мъжество, за да се осигури на хората една още по-добра и човешка медицинска помощ.

Не може да се говори на хората, че имат само права, а че имат и задължения, които трябва да спазват - да си плащат редовно здравните осигуровки например. Също трябва откровено да се каже, че с тези финансови средства, дори това, което се случва, е над лимита на възможното. Но това са теми за друг разговор. 

Намаля ли бумащината в работата на личните лекари?

 Минаха няколко проекта, изхарчиха се няколко десетки милиона за т. нар. електронно здравеопазване. Сега се работи по, надявам се, последен проект. Представители на Националното сдружение винаги са давали необходимите съвети и консултации, когато са изисквани от нас в това отношение. Дано най-после електронното здравеопазване да се случи - електронен здравен запис (досие), обмен на информация, електронни рецепти и т.н. Всичко това ще облекчи нещата наистина.

За мен не е обяснимо защо до момента поне здравното досие го няма, дори да не е в съвършен и пълен вариант. Всеки месец всички даваме електронни отчети - както ние, така и колегите от специализираната и от болничната помощ. Тези данни постъпват в масива на НЗОК. Би трябвало да бъдат обединени и може би са. Това ви е досието, това е вашият електронен запис. Вашият лекар трябва да може да влезе в този масив. Същото се отнася до колегите от болниците, за да могат да го видят, когато се налага. Може да стане бързо и лесно. Наистина не знам за какво е цялото това мотаене?


Да, наистина, за да бъде всичко законосъобразно, т.е. да има електронни рецепти и всичко необходимо, се изисква време, но най-сетне трябва да се направи. Това са организационни проблеми, които коментираме отдавна. При нас беше въведена хронометрия, т.е. задължително време за преглед. За профилактичен преглед например бяха отредени 10 минути. Ако консултацията е продължила 9 минути, значи лекарят не ви е прегледал и не му се заплаща, но ако е 11-15-20 минути, няма стимули. В мандата на министър Петър Москов, след съответни разговори, това недоразумение бе премахнато от наредбата.


Това бяха безумия, защото при един пациент може да е нужен половин час за преглед, а при друг - 5 минути. Има ли значение колко точно е продължила консултацията, ако работата е свършена добре? Препоръките на Световната банка и на СЗО не се спазват, както и записаното в стратегията до 2020 г. относно финансирането и други параметри на първичната медицинска помощ, но хронометрията, което си е българско куцо творчество, се крепи от НЗОК и МЗ.

Ние сме организация, която изготвя идеи, решения и концепции, и то професионално в областта на здравната политика, които да са в полза на всички. Защото ако няма среда, в която и пациенти и лекари да се чувстват добре, няма да има работеща система.

Говори сме много за кадрите? Има ли застаряване сред общопрактикуващите лекари?

Да, ние го обявихме - 38% от общопрактикуващите лекари са над 60 г., 52% са между 50-59 г. Остават 10-12 процента по-млади колеги. Като преподавател по обща медицина мога да кажа, че има интерес към специалността, но Наредбата за специализациите е антиполитика в тази област и няма да доведе до желания резултат. Това важи не само за общата медицина, а и за другите специалности - създават се трудности пред младите хора. Правим всичко възможно да ги гоним в чужбина. Категорично твърдя, че студентите ни са прекрасни деца - умни, кадърни. За мен подобно отношение е опит за убийство на бъдещата интелигенция. Необходим е специален разговор с медицинските университети, които подготвят кадрите по обща медицина.

Имаше атаки срещу лекарската гилдия в края на годината. Вашият коментар?

Това не е полезно за никого и ще се върне като бумеранг към авторите на атаките. От такива негативна кампания страдат както лекари, така и пациенти. Лекарите губим пациенти. Ето моят баща почина в ръцете ми, въпреки че направих всичко, което можех. Не успях да му помогна, макар че в подобно състояние съм връщал пациенти към живота. Не съм Бог, аз не решавам - правя каквото е необходимо, защото Той ни е пуснал тук, за да помагаме. За съжаление има заболявания, при които, каквото и да направиш, нещата са необратими!

Затова, когато говорим за оценка на качеството на медицинските дейности, критерият краен успех е най-ненадежден, защото може да си направил всичко чудесно, но резултатът да е най-неблагоприятен. Това трябва да се обяснява на хората постоянно, за да разбират, а не да бъдат насъсквани срещу лекарите. Повече позитивизъм и по-малко агресия в мисленето и поведението.

 

 

Доц. д-р Любомир Киров е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и национален консултант по обща медицина. Вицепрезидент на Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа. Преподава обща медицина в Медицински факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Член на борда на централноевропейската група по ваксинална политика (CEVAG). Национален координатор на Националната програма за превенция на рака на маточната шийка. Представител на България в Европейската изследователска мрежа на общопрактикуващите лекари (EGPRN).

Завършил Медицински университет - Пловдив. Признати специалности: вътрешни болести, обща медицина, здравен мениджмънт. Квалификация по обща, специална и интервенционална ехография. Разговаряме с него за проблемите на общопрактикуващите лекари.

 
Румен Златански

Румен Златански

Репортер-редактор - екип "Общество"

Румен Златански е здравен репортер от екип "Общество". Завършил "География" в СУ "Климент Охридски". Работил като репортер и кореспондент в много вестници и агенции.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?