Следвайте ни

Доц. Вазов: Препрочитайте "Чичовци", всичко за българския характер е там

viber icon

В първите години след 9 септември родът Вазови е разселен из цяла България, за да се прекъснат връзките между членовете на фамилията

Но не говори добре за нас фактът, че нямаме нито един българин, номиниран официално за Нобелова награда 

В този град сме като полицаите - няма бивш пловдивчанин 

 

- Колко труден жребий е да си част от толкова известен и заслужил род и да носиш името Вазов?

- Това е съдба. От една страна, те прави горд, възбужда егото ти, а от друга - носи много отговорности. Когато си свързан с толкова емблематични фигури в българската история и литература, всяко споменаване на фамилията Вазов  трябва да бъде съобразено с добрите норми на обществено поведение.

 

- Имате ли любима творба на Иван Вазов? Какво препрочитате? 

- Много са. Но бих искал да изтъкна повестта „Чичовци”. Иска ми се всеки българин всяка година по веднъж да препрочита тази малка книга, в която всичко за българина е казано - като народопсихология, като философия, като политически и хумористичен образ, като поведение.  

В момента издателство „Захарий Стоянов” издава десет тома с негови творби, което не е правено от 40 г. 

Вазов е удивително продуктивен писател. Учудващо е как такова творчество може да се създаде в рамките на един човешки живот- трудно е да го прочетеш, а камо ли да го сътвориш и да го напишеш на ръка, с перодръжка. За нас, разглезени от съвременните технологии, е трудно  дори да си го представим.

- Кога ще се появи  тритомникът за родовата история на Вазовия род, върху който работите?

- Първият том вече е готов, написан е от литературоведа Катя Зографова, с която работим заедно. Работното заглавие е „Хроники на Вазовия род”. 

Изключително ценно е това проучване на Вазовия род. Правени са отделни изследвания на клонове на рода, но не и цялостно изследване, което да покаже приноса на рода за България. Надявам се тези „Хроники...” да накарат голяма част от българите, ако не всеки, да започнат да изследват собствените си родове. И ще видят колко уникални факти ще открият. Неслучайно се казва, че няма нищо по-важно от рода и родината.  

Искам да изтъкна, че носителят на Вазовата награда тази година - поетът  Борис Христов, е подготвил Антология на най-добрата любовна лирика на Вазов, подбрал е лично 150 стиха.  Томът е под печат в издателство „Рива”. 

- Ваш прадядо е братът на Иван Вазов - Кирил Вазов, завършил с отличие медицина, един от първите дипломирани лекари у нас. С  какво се отличава този клон от Вазовата фамилия? 

- Кирил Вазов е имал четирима синове и една дъщеря. Мой баща е Цветан Вазов, който е син на Никола Вазов. Най-значимата фигура от това коляно на фамилията е

Иван Киров Вазов - министър, убит е от Народния съд през 1945 г.

Обвинен е за това, че е защитавал интересите на буржоазна  България в Беломорска Тракия. Дори това, че е бил племенник на Иван Вазов и герой от войните, не е било достатъчен мотив за новите управници да избегне най-тежката присъда.  

Прадядо ми Кирил Вазов е бил най-уважаваният лекар в Стара Загора, имал е малка клиника. За медицинския му талант са се носели легенди, включително как спасил дете, като изсмукал змийска отрова от ухапаното място. Лошото е, че след 1944 г. създаденото от него в Стара Загора е съсипано. На мястото на дома на прадядо ми е построена сградата на Народната милиция.  

Баща ми е завършил фармация. Бил е приет да следва в Сорбоната, но не успява да замине след промените у нас през 1944 г. Още в първите години на социализма родът ни е разселен из цяла България, за да се прекъснат връзките между членовете на фамилията - наследници на  двама заслужили  генерали, на Патриарха на българската литература. 

Сега правя всичко възможно връзките между наследниците да бъдат възстановени. Създаваме и електронна платформа на Вазовия род.

- Историята на рода Ви май е поредно доказателство, че  наистина не умеем да ценим талантите си?

- Не бива  да обобщаваме за целия български народ. Но не говори добре за нас и фактът, че нямаме нито един българин, номиниран официално за Нобелова награда за литература или за наука. Коментирани са имената на Вазов и на други големи български автори, но всеки опит да бъдат номинирани е спиран още в България.  А

големите български учени успяват да постигнат завидни успехи навън, не в родината.

Едва ли се различаваме кой знае колко от другите народи по проявление на егоизъм, който е общочовешко качество. Но все пак известната притча за казана в ада, който няма нужда от пазачи, си е българска. 

- С  Пловдив Ви свързват скъпи спомени. Колко е здрава връзката с родния Ви град?

- Както се казва, ченге и пловдивчанин са за цял живот. По дух си оставам пловдивчанин. Никога не съм се нарекъл софиянец, а и най-близките хора, с които работя в университета, който създадох, са мои съграждани. 

Често прескачам до Пловдив, имам тъща там. Съпругата ми е коренячка - от "Кючук Париж", аз съм кършиякалия. Обичам разходките в "Капана", с чудесните заведения, където можеш да седнеш с приятели. Не пропускам да се разходя по Главната, помня я още когато беше настлана с павета и по нея се движеха тролеи. А месинговите номера на спирките бяха залепени долу на тротоара.

Още по време на социализма имах много критични бележки към пловдивските градостроители -

не може сгради в стар стил на партера да са с алуминиева дограма.

- Да Ви върна към професионалната сфера - доколко сериозна ще е икономическата криза, която ще последва ковид пандемията?

- В началото всички бяхме недоволни от взетите мерки, но бяхме благодарни. Появиха се различни „специалисти”, които създадоха необходимото обществено напрежение и в един момент

Щабът и правителството предоставиха на хората правото всеки да отговаря сам за себе си.

Това не е докрай правилно от страна на правителството, но действията им са разбираеми, имайки предвид  щетите за икономиката от затварянето на предприятия.

Но съм убеден, че сериозна криза няма да има. Дори има ново възбуждане на икономиката.  А българинът наистина сам ще започне да се грижи сериозно за безопасността си, вече го наблюдавам.

Икономически апокалипсис няма да настъпи - това можеше да стане, ако бяхме блокирани още два-три  месеца. Сега като че ли 

икономиката се цени повече от човешкия живот

и това е правилно, защото икономиката е тази, която ще направи човешкия живот нормален. Т.е. за мен първичното в момента е икономиката.

- А готови ли сме да влезем за чакалнята на еврозоната, което предстои?

- Готови сме, изпълнили сме на практика всички условия. Във времето тази стъпка ще бъде с много голям ефект за България. Страховете от скок на цените са аргументи на икономисти и повече на политици с порнографска форма на поведение в обществото. Нарочно го казвам по най-грубия начин, за да се разбере колко много ще са предимствата от подобна стъпка.

 Кафето щяло да стане 3 евро, но и заплатите ни ще станат в евро. Не искам да слизам на елементарно равнище на разсъждения, но ефектът ще бъде положителен - за външнотърговски сделки, кредити, лихвени проценти. В момента българската икономика губи над 500 млн. евро от трансакции във валута, което ще бъде спестено. Ефектът ще бъде невероятен само шест месеца след влизането ни в еврозоната.

- Има ли българинът застрахователна култура?

- Не, когато и да чуете, че има градушка, се оказва, че нито нивата, нито домът на пострадалия са застраховани.

А е и въпрос на народ психология - живеем с усещането, че на нас лошото няма да се случи. Колкото и да е парадоксално, най-нисък у нас е процентът на застраховките живот. Българинът предпочита да застрахова колата си, отколкото живота си. Все още няма застраховка за COVID-19, но може и да се появи.

 

Доц. д-р Григорий Вазов е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и изпълнителен директор на Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета VUZF Lab. Той е главен  секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България в периода 2012-2020 г. През 2015 г. е избран за член на Фискалния съвет на България. Бил е декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС  и зам.-министър на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на Съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество, на Международната инвестиционна банка. Автор е на над 100 научни труда.

Потомък на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Почетен гражданин е на община Сопот. 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?