Следвайте ни

Доц. Гълъбов: Атаката на Йончева е ниска топка, ще удари БСП

ГЕРБ има потенциал, агресията не помпа рейтинга на социалистите

Доц. Антоний  Гълъбов е един от най-авторитетните социолози и политолози.  Преподавател в Нов български университет. Ръководител на Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при МС (1997 - 2001). Експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“. Член на Българската социологическа асоциация.  Председател на УС на Институт за публични политики и партньорство. Член на редакционния съвет на списание „Лидер“.

- Как изглеждат позициите на основните играчи 4 месеца преди евроизборите?  

- Да приемем, че е постигат някакъв паритет. Въпросът е обаче какво означава той. Няма нарастване в подкрепата за БСП, има по-скоро разколебаване в подкрепата за ГЕРБ. Това е процесът,  довел до състояние, в което двете основни политически формации изглеждат с изравнени сили.

Ситуацията при двете основни политически формации обаче е различна. Оттеглянето на подкрепа от ГЕРБ не означава, че в изборна ситуация избирателите им няма да се завърнат обратно при тях. Ресурсът на ГЕРБ в тази ситуация е в това да мобилизира подкрепата на избирателите си чрез по-активна и много по-резултатна политика на изпълнителната власт. В това отношение

ГЕРБ е в по-добра кондиция

- с потенциал да възстанови разлика.

БСП пък, изглежда, е достигнала състояние, което не се променя в последните месеци. Това са реакциите на избрания от ръководството на партията агресивен и настъпателен стил на поведение. Ако БСП продължи да усилва натиска, това не означава, че и подкрепата за партията ще продължи да нараства. Така че социалистите са изправени пред необходимостта да изберат друг подход или да разширят сегашния, за да постигнат резултат.  

Със сигурност БСП ще получи повече от 4 мандата - на предишните евроизбори тя удари собственото си дъно. Въпросът е какво ще е съотношението между едните и другите.

- Доколко сериозен е скандалът с разкритията на Елена Йончева и обвиненията за пране на пари срещу нея? Ще има ли печелещи от сблъсъка, или всички ще са губещи?

- Не е нещо сериозно, което ще доведе до тежки последици. Явно в БСП знаят това и затова го пуснаха през медиите. Ако имаше нещо, което би могло да доведе до осъдителна присъда, първо щеше да бъде внесено в прокуратурата.

 За съжаление това действие е много ниска топка. На този черен пазар на записи това нещо се е въртяло 3 години. Сега го прехванаха и го извадиха. Практически това ще се върне срещу БСП. Вместо да се занимават със сериозни проблеми, дълбаят в дребнотемие и глупости, поднесени с апломб и много революционен плам.  

Политиката на остра конфронтация на сегашното ръководство на БСП е почти от 2 години. Но

това не води до разширяване на подкрепата за БСП.

При това отношението към прокуратурата и съда, което демонстрира БСП,  не е добър стил и задълбочава недоверието в институциите. Опитът за използване на съдебни процедури за политически аргументи не е печеливш и в крайна сметка от него губят всички.

- Не е ли странно защитата на г-жа Йончева да се превръща в едва ли не централен въпрос на конгреса на БСП? 

- Проблемът е в качеството на основния документ на конгреса „Визия за България” - това не е стратегически  управленски документ, а по-скоро набор от предложения, които звучат повече пропагандно, отколкото управленски. 

Много сложно е да се прецени

дали г-жа Йончева би имала шансове като водач на листа. 

Истината е, че всъщност на европейските избори избираме кои политически партии в Европейския парламент да продължат изграждането на ЕС.  

Трудно ми е да преценя в европейски контекст дали тезата за това, че става дума за борба с корупцията, или обвинението за пране на пари ще натежи повече. Но при подобно напрежение около една политическа фигура изборът за водач на листа отправя важно послание. А при сегашните отношения между БСП и ПЕС то е по-скоро поредно доказателство за това, че БСП върви встрани от пътя на европейската левица.

Ако все пак ГЕРБ не успеят да извоюват категорична победа, ще се върне ли на дневен ред темата "предсрочни избори"? 

- Ако ГЕРБ успее да удържи сегашните си 6 мандата или дори ги направи 7, това без всякакво съмнение разширява подкрепата или демонстрира разширена подкрепа за управляващите. На свой ред БСП при очакване и да надхвърли най-лошия си резултат от предишните европейски избори трябва да се изравни и дори да има повече гласове от ГЕРБ, за да може

да постави под съмнение легитимността на управлението.

Не е коректно да смятаме,  че общият резултат на ГЕРБ и на Обединените патриоти трябва да бъде по-голям от този на БСП и ДПС заедно. БСП е най-голямата опозиционна  партия в момента в НС, но тя няма стратегически партньор.  

Имайки предвид ресурсите на двете основни политически партии - ГЕРБ  има потенциал, който може да възвърне като доверие, докато БСП изглежда постигнала максимума си и за нея дори изравнен резултат с ГЕРБ няма да е толкова лесно постижение. Възможно е ГЕРБ да успее да постигне мобилизация, с която да увеличи резултата си. А тогава темата за предсрочните избори ще бъде отложена.

- Как изглеждат нещата при Патриотите - хаос, развод, компромис?

- Още по-сложно е. При парламентарните избори предизборната коалиция ОП, освен тези три партии, включваше  още 16 формации. Т.е. има много голяма вътрешна фрагментация в рамките на самата коалиция Обединени патриоти. Освен това БСП се опитва да привлече избиратели на Патриотите към своята листа.

Изключително интересен е казусът с партия „Воля” -  единствената, която беше разпозната като партньор на една от най-големите европейски националистически формации. Не е случайно това, че Марин льо Пен дойде и доведе в София лидерите на останалите разпознаваеми националистически формации. Въпреки че засега социологическите изследвания не ловят подкрепата за нея,

"Воля" има потенциал да натрупа резултат,

особено с безспорната европейската легитимност на неговата заявка.  

Важно е да си дадем сметка, че  патриотичният националистически вот има също своята граница - той е в рамките на 15-16 процента от пълнолетното население на страната. Така че те биха могли както да произведат три мандата, ако са с единна листа, така да нямат нито един - зависи от тях. 

Не е ли подобна ситуацията и при извънпарламентарното дясно?

- Същото важи и за десните партии - ако те имаха достатъчно воля да излязат с единна листа, можеха не само да задържат мандата на Светослав Малинов, но дори да се борят за втори. Там има потенциал от избиратели и отговорността на политиците - и при Патриотите, и при десните, е много голяма по отношение на това дали ще успеят да мотивират избирателите си, или по-скоро ще ги разколебаят допълнително.

- Президентът Румен Радев отчете двегодишната си дейност, отново в критичен тон. Знак за какво е този тон? 

- Опасявам се, че Румен Радев систематично отказва да използва възможностите на президентската администрация.
Президентът не е нито коректив, нито ментор на останалите власти,

но има много важна роля в изграждането на ефективно взаимодействие между тях. А особено в последната година президентът Радев не работи в тази насока.  

Основателно  доверието в президента започва да се движи по посока на партиен лидер без партия, а не на държавен глава. В това отношение българските граждани си дават ясна сметка за разминаването между перспективата на президента и реалните възможности на президентската институция.

Съветът за стратегическо развитие, който президентът създава, не може да има  друга функция, освен да бъде един от съветите, които обикновено президентите сформират - просто друг формат на експертни дискусии.  

Конфронтацията между президента и кабинета по-скоро пречи. Вместо да има 
 съществено стабилизиращо влияние, в момента президентската институция зае страна. Това по дефиниция отслабва позицията на президента, пречи на по-ефективното взаимодействие с останалите власти.

- Споделяте ли опасенията за бъдещето на Европа, изразени в отворено писмо на 30 изявени интелектуалци?

-Това е сериозен призив, отправен със загриженост за Европа. На изборите през май всяка от страните членки  трябва да си даде сметка, че не избира просто свои представители в ЕП, а определя посоката на развитие на ЕС. Това означава партиите, включително тези в България, да не възприемат предстоящите избори като вътрешен референдум за управлението, а да вдигнат хоризонта нагоре.  За да не пропуснем шанса да проектираме собствените си очаквания за развитието на България в контекста на бъдещия ЕС.  

Все пак имаме основание за крехък оптимизъм за бъдещето на ЕС - изглежда, че популистката вълна започва да спада, но това не означава, че е окончателно преодоляна.

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?