71

Доц. Георги Лозанов: Дано словесната вражда между политиците да затихне за 24 май

Неслучайно свети Кирил е провъзгласен за покровител на Европа 

За да просперираме, трябва да премахнем корупцията и зависимостта от Русия 

Крайно време е в училище да влезе предмет "Медии" или "Публична комуникация"

 

- Доц. Лозанов, защо 24 май си остава най-таченият и безспорен български празник? 

- 24 май е празник на духа - за разлика от останалите празници, които са свързани с исторически събития, битки, героизъм, жертви. 24 май произтича не от трагедия, а само от радостта на духовното въздигане в най-високия смисъл на думата, защото благодарение на светите братя Кирил и Методий българите стават християни, получават възможност да четат Библията на своя език. 

В това фактически е огромното усилие на светите братя, близко до божествена дарба. Неслучайно свети Кирил е провъзгласен за покровител на Европа - той успява да намери значенията на думите в езика, така че да могат да изговорят библейския текст, който да бъде разбран от хората. 

Съвременният свят е атеистичен, много хора не са вярващи в религиозния смисъл на думата. Но Библията е великият код на християнската култура. През този текст се определя кое е добро и кое ​- зло. Всички, които са част от християнската култура и цивилизация, независимо от своята вяра или атеизъм, възприемат света през тези категории, критерии, отношения между хората в тази най-хуманна религия на любовта към ближния. 

24 май е всъщност празник на една цивилизация и на този ден празнуваме собствената си принадлежност към християнската цивилизация. Светите братя са прокарали мост между небето и нашите земи. Постижение от такъв мащаб никога повече не е облагодетелствало българите. 

- Не трябваше ли това да е националният ни празник, който ни обединява? 

- Участвал съм в кампании, които искаха да издигнат 24 май за национален празник. Но в тези дебати по-важно е да стане ясно, че 3 март е по-скоро ден на преклонение и благодарност към участвалите в Руско-турската война, която има важна роля за освобождението на България. Ако обаче има празник, който е наистина резултат на национално постижение и на въздигане на нацията като част от християнския свят, това е 24 май. И за мен, разбира се, това е празникът, който в най-голяма степен дава израз на нашата национална принадлежност към християнската култура и беше логично той да бъде признат за национален празник. Но се появиха силни политически мотиви, което, естествено, пречи това да се случи. Тези мотиви са много стари и нямат никакъв друг корен освен зависимостта на България от Русия и от руския интерес. Ни най-малко не отричам ролята на Русия в Руско-турската война, където интересите на Руската империя тогава наистина съвпадат с тези на България да се освободи от османско потисничество. Но това са исторически пресечни точки, конфликти, раздели, които съвсем нямат безспорността на делото, свързано с 24 май.

-  Доколко важни за самочувствието на днешния българин са знанието, образованието? Жив ли е ореолът на българския учител, книжовник, учен? 

- Няма никакво съмнение, че от образованието, от това какво и как учим, до голяма степен зависи собствената ни идентичност, а оттам и животът ни. Така че образованието, превърнато в държавна политика и в индивидуална цел на всеки, е неотменимо. Тук има две страни. Първата е, че познанието непрекъснато се развива. И в съвременния отворен, технологично все по-променящ се свят представите за един даскалски тип образование вече са твърде ограничаващи и по-скоро пречат на това човек да има съвременно знание, отколкото да го стимулират. Имаме някак си сиромахомилско отношение към познанието - представяме си го като някакво школо, в което деца са под властта на един даскал, който трябва да им отвори очите за света. А съвсем не е така в съвременната форма на образование, която е много интерактивна и учи хората сами да поемат инициативата, включително и по отношение на знанието. 

Преди да стигнат до училището, нашите деца вече са с телефон в ръка, който е връзка със света. Това налага промени в програмата и в начина, по който се преподават уроците на бъдещите граждани. Крайно време е в учебната програма да влезе предмет "Медии" или "Публична комуникация". През телефона децата ни стават обект на различни влияния и трябва да знаят как да се ориентират в този отворен свят.

И второ, много е важно знанието да не се използва за вкарване в клишета на лицата, които са културно беззащитни поради крехката си възраст. Това, че не можем да се освободим от зависимостта от Русия, например е резултат от създадения митологичен образ на два пъти освободителката Русия. Този образ е далече от историческата истина, но и фактически разпада националното ни самочувствие, превръща ни в подчинена нация. Още от деца ни хващат в този политически капан, който и досега е действащ.

- Достатъчно качествено и конкурентно ли е образованието у нас?

- Не мисля, че образованието е най-слаборазвитата сфера у нас. Няма как то да бъде единствено добро, а всички други сфери да са обект на критика. Ако станем истински западна държава, на която са присъщи свободата и благоденствието, и образованието ще е на друго ниво. И вместо децата ни да отиват да следват на Запад, връстниците им от Запад ще идват да учат у нас.

За да постигнем това, трябва да се освободим от зависимости като тази от Русия и да решим въпроса с корупцията, която насочва голяма част от публичните ресурси по посока на частен интерес. Ако тези ресурси останат за общността, ще помогнат и на образованието, и на здравеопазването, и на всички сфери.

- Проучване на НСИ отпреди година ни поставя на дъното сред четящите нации в Европа. Как можем да променим този тревожен тренд?

- Не съм запознат с тази статистика. Може би се движа в кръг, в който хората са свръхчетящи. Възможно е да има негативни средностатистически данни, но не мисля, че това в момента е същинският проблем на българското общество. А и четенето вече е доста сложно понятие - четенето на книги е едно, четенето на екрана също е четене. Просто младите поколения си сменят платформите, носителите на текста, но текстовете си остават.

Не мисля, че генерално четенето е заплашено, просто следващите поколения четат по друг начин, други неща забелязват в текстовете. Може би хартиената книга ще преживее трансформация, докато в предишен период беше най-мощното средство за знание и образование. Сега хартиената книга ще отстъпи, но без да изчезне. Дори статистиките показват, че може тиражите на отделните заглавия да намаляват, но многообразието на заглавия се увеличава - в световен мащаб и у нас.

А да не говорим, че изображението, визията придобиват все по-голямо значение в модерните общества. Неслучайно се смята, че една добра фотография може да каже повече от хиляда думи. Това, че съвременното  поколение е по-визуално ориентирано, не значи, че то не достига до смисъла, до важните теми, до истината. А и по-философски погледнато, изображението също е слово - когато гледаш образ, в главата ти тече слово, тъй като го мислиш, а ние мислим с думи. Затова бих казал, че и гледането е четене. И трябва с много по-голямо разбиране да се отнасяме към това как новите поколения влизат в културата и как се образоват. И не непременно да искаме да приличат на нас. 

Книгата няма да загуби значението си, но се появяват и други платформи, и други начини да стигнеш до текста, до истината, до смисъла. Въпросът е в манипулативните стратегии, в това да излъжат децата. А не в това, че те не искат да стигнат до смисъла и до истината. Но по пътя им, за съжаление, има много спекуланти на територията на смисъла и знанието, които се опитват чрез пропаганда и други комуникативни техники да убедят, особено по-младите поколения, в лъжи, които да представят за истина, да ги накарат да се превърнат в тяхно мнение. А това се нарича постистина. 

- Гордост ли е днес да се пише на кирилица? 

- Наградата „Букър“, която получи Георги Господинов, е поредно доказателство, че кирилицата въобще не е пречка за оценката на една книга. Ако напишем нещо достатъчно значимо, без значение дали на кирилица или на латиница, то ще стигне до повече хора, минавайки праговете на културите и на азбуките. И творчеството на съвременните ни автори Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Иван Ланджев показа, че имаме огромен потенциал, като говорим на собствения си език на съвременни теми така, че да ни чуват извън границите на българската култура. Стига, разбира се, чрез местни сблъсъци и препятствия да не омаловажаваме собствените си успехи. 

Трябва да сме горди, че кирилицата е белег за културно многообразие, част от нашата идентичност. 

- Езикът на политиците е беден, грозен, пълен с обиди. Колко лош знак е това?

-  При българските политици, още от мутренските времена, се създаде убеждение, че силата, даваща картбланш за властта, се определя от грубия, остър език, докато деликатните хора са слаби и безпомощни. Това е една от големите фалшификации на българския преход, която продължава да кънти в публичната среда, за съжаление. 

- А кой тогава да поведе нацията към „светли бъднини“? 

- Отмина времето на партийния лидер велможа, на когото всички се подчиняват. Колкото и в момента подобен възглед да среща трудности, идва време, в което не лидерите, а експертите ще дадат изхода. Твърде дълго очаквахме да ни посочи пътя и да ни спаси този все неидващ месия.  

Видях нещо хубаво - по време на великденските празници спря за малко тази словесна вражда, която започна да превръща политиката в усещане за насилие, за непрестанно нанасяне на удари. Надявам се политическите баталии да затихнат за малко и на 24 май,  въпреки че сме в разгара на предизборната кампания. Това ще е шанс извън пропагандните компромати хората да направят правилния избор на тези, на които биха могли да поверят  развитието на България.  

- Светите братя са ни дали самочувствие на европейци, но днес Европа се променя, предстоят ключови избори в ЕС. Имате ли опасения накъде върви и къде може да се озове Старият континент? 

- Имам опасения, но не от завой надясно. Има радикали, но когато някой е прекалено радикален, той не е нито ляв, нито десен. Има друга битка, която тече и минава през фронтовете на хибридната война вече повече от десетилетие. Тази война става все по-тежка и взема все повече жертви, като някои от фронтовете <210> вече са и горещи като този в Украйна и в Израел. Битката е между автократите и техните режими, на които предводител е Путин, срещу либералната демокрация, колективния Запад. 

Кремъл изрази намерение да си възстановява зоните на влияние на стария тоталитарен режим, реставрирайки съветския режим. Ние сме в граничните зони, които първи ще трябва да попаднем в новото преразпределение. Дали то ще се случи, зависи от собствения ни глас - и за националните, и за европейските избори.  

 

Доц. Георги Лозанов е философ, журналист, художествен критик, медиен експерт. Той е обществено разпознаваем и в различните си институционални роли, най-популярната от които е на дългогодишен член и председател на НСРТ, а после и на СЕМ. Автор на есеистични книги - "Какъвто трябваше да бъда", "Мое дясно", „Земното щастие”, както и на книгата „Вестникът“.

Оцени новината

Оцени новината
3/5 от 4 оценки
3/5 от 4 оценки

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?